Изборите на 11-и юли са по-различни от предишните, защото на

Изборите на 11-и юли са по-различни от предходните, тъй като на 4-ти април знаехме кой ще победи, не знаехме кой ще ръководи. Сега не знаем кой ще победи, само че знаем кой ще ръководи. Това разяснява пред БНР политологът Димитър Ганев от Изследователски център " Тренд “.

Според него към този момент се почиства картината и най-вероятният сюжет е ядрото на партиите от митингите да предложат кабинет, който, в случай че нямат болшинство, да бъде подсилен от партиите от така наречен систематична съпротива - Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи:

" Няма да е мъчно обезпечаването на парламентарно болшинство, тъй като Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи нямат различен ход, с изключение на да поддържат такова държавно управление ".

Политологът предвижда опция част от министрите в служебния кабинет да останат и в постоянното държавно управление, излъчено от 46-ия парламент и уточни името на Кирил Петков като най-вероятния образец за това.

" Ако има изобщо политически лица в идващото държавно управление, те ще бъдат по-скоро от редиците на " Демократична България ". В " Изправи се! Мутри вън! " няма отявлени политически лица, не виждам кой от тях ще стане министър ".

По думите му ще има мощно психическо значение това дали ГЕРБ ще е първа, или втора на вота - в случай че е първа политическа мощ на изборите, ще влезе по-силно в съпротива, а и ще имат някакъв ход с мандат, тъй като биха го получили първи.

Димитър Ганев дефинира изборната интензивност като главен фактор, който ще дефинира резултатите от изборите на 11-и юли. Неговата прогноза е за интензивност, която да не е под 30%.

Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.