Това му харесва. Защо Радев не връчва мандата повече от 45 дни?
Изборите бяха при започване на октомври, само че Румен Радев още не е завършил с консултациите с партиите. Народно заседание има от един месец, само че спечелилите още не са получили първия мандат за сформиране на държавно управление. Докога ще продължава това и за какво се бави всичко?
След четвъртите парламентарни избори в границите на две години резултатите за следващ път не предоставиха лесна опция за образуване на държавно управление. Такава беше и обстановката в предходните три Народното събрание.
За разлика оттогава обаче в този момент и президентът, и партиите не наподобява да бързат към нов избор, за което употребяват посланието „ не е хубаво да има нови избори “. Самият президент пък е угрижен, че новите избори могат да се случат на студено.
Политици изясняват забавянето и с опцията Народното събрание да гласоподава основни закони, свързани с Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и Закона за държавния бюджет.
Оправдание е и опцията за водене на договаряния посред им. Проблемът е, че нито едно от тези неща не се случва. Парите от Европейския съюз по ПВУ зависят от осъществяването на лист с промени, които изискват промени в закони - такива обаче не се гласоподават. Партиите нямат решение и за бюджета. И не водят договаряния за сформиране на държавно управление, най-малко не и обществено.
Вместо това да анулират всички нововъведения в изборните правила. Посветиха даже миналата нощ на това.
Така времето минава. Изборите се организираха преди повече от 45 дни. Единственият метод нещо да помръдне напред и процедурата да продължи е Румен Радев да връчи първия мандат, който по право се пада на ГЕРБ-СДС .
Действията на президента обаче демонстрират, че той няма желание да го прави. Държавният глава е длъжен да връчи мандата, само че конституционната процедура му разрешава да бави процеса доста, а той се възползва от това.
По този метод времето сред избори и връчване на първия мандат към този момент е рекордно за последните повече от 20 години. Докога обаче може да продължи бавенето, кой печели от него и има ли излаз?
Свободна Европа потърси с тези въпроси политолога от Софийския университет Милен Любенов и професора по социология и философия в Нов български университет Стефан Попов .
Според тях не е напълно несъмнено, че от бавенето има спечелили, само че в това време ясно се е обрисувала огромната власт, която президентът получава при липса на постоянно държавно управление.
Най-малкото би трябвало да стартира процедурата, тъй като минаха от изборите месец и половина. Това е прекомерно време.Милен Любенов
„ Според мен би трябвало да се забърза. Най-малкото би трябвало да стартира процедурата, тъй като минаха от изборите месец и половина. Това е прекомерно време “, сподели Любенов.
Според Стефан Попов част от казуса се корени в института на служебното държавно управление и това, че Румен Радев към този момент е свикнал да получава повече власт през него. Той добави, че в случай че може да се приказва за печеливши от обстановката, това са най-много две групи партии.
„ От една страна националистическите, които се надяват на повече безпорядък. Това в тази ситуация е „ Възраждане “ . От друга страна е допустимо, това социолози могат да кажат, на гласоподавателя да му писне това повторение на избори, избори, избори и служебни държавни управления и в последна сметка да вдигне ръце и да връчи задоволително гласове на ГЕРБ “, сподели Попов.
в Народното събрание, следвани от " Продължаваме промяната ". Около нито една от двете партии обаче не се образува болшинство, което да е задоволително за лъчение на държавно управление.
Рекордното бавене и боязън от студено време
Предсрочните избори се организираха на 2 октомври. След тях се образува парламент, в който, по сходство на предходните три, е доста мъчно да се образува болшинство, което да излъчи държавно управление.
Още със свикването на първото съвещание на Народното събрание – две седмици откакто Централната изборна комисия (ЦИК) заяви окончателните резултатите от вота, Радев даде сигнал, че ще опита да бави процедурата за вероятно лъчение на държавно управление.
По-късно през октомври президентът загатна, че няма да бърза и със самото връчване на мандатите. Той употребява като мотив метода, по който се организира първото съвещание на 48-ия парламент. То продължи рекордно дълго поради неналичието на единодушие към председателския пост, който в последна сметка беше ангажиран от Вежди Рашидов от ГЕРБ.
„ Очаквам партиите да поемат своята отговорност и да не се позволява грешката на последния парламент, когато въпросът за властта, който изобщо не е незначителен, само че някак си обсеби цялата активност на Народното събрание “, сподели 25 октомври Радев и добави, че е значимо Народното събрание да гласоподава закон за бюджета, както и законите, свързани с Плана за възобновяване и резистентност.
Месец по-късно обаче в Народното събрание няма гласуван Закон за държавния бюджет, служебното държавно управление отхвърля да внесе подобен за 2023 година, не се гласоподават закони, свързани с ПВУ, а партиите не преговорят за коалиция.
Формално процедурата, която би трябвало да приключи с връчване на мандат, стартира на 26 октомври - 24 дни след изборите - с първата среща за съвещания, която Радев организира с ГЕРБ-СДС. За разлика от нормалната процедура, в която останалите срещи с партии се организират в границите на няколко дни, президентът раздалечи съществено последващите срещи.
бяха на „ Дондуков " 2 на 31 октомври, - на 2 ноември, - на 9 ноември, а - чак на 16 ноември. Тепърва предстоят и срещи на президента с „ Демократична България “ и „ Български напредък “, за които даже няма оповестена дата.
След срещата със социалистите Радев добави и нова причина, заради която не бърза с процедурата - възможните нови избори биха се паднали при започване на 2023 година Конституцията споделя, че те се насрочват до два месеца след разформироване на парламент.
„ Ако стигнем до такава степен, допускам, че претенциите ще се върнат назад към мен - за какво съм определил дата за изборите тъкмо по това време, в което вие, партиите, няма по какъв начин да водите предизборна акция - тъкмо по Коледа, новогодишните празници, в най-тежките метеорологични условия “, сподели Радев и добави, че това евентуално ще отблъсне и гласоподавателите.
С тези дейности президентът не нарушава конституцията. В нея не е заложен период, в който би трябвало да бъдат извършени консултациите. Той обаче е задължен да връчи първи мандат след тяхното привършване.
Без да бъде ясно по кое време тъкмо ще се случи това, към този момент се знае, че Радев ще сложи връх за интервал сред провеждането на парламентарни избори и връчването на първия мандат на партията победител. Към днешна дата от 2 октомври са минали 46 дни.
Досега най-дългият интервал сред провеждането на избор и връчване на мандат е бил 31 дни, което се случи през 2017 година Тогава президент още веднъж беше Радев, а спечелили на изборите още веднъж бяха ГЕРБ. В последна сметка тогава партията на Бойко Борисов образува кабинет в коалиция с „ Обединени патриоти “, която беше на власт до 2020 година
Още по-голяма е разликата в случилото се в предходните три Народното събрание, образувани след избори през 2021 година Тогава Радев връчи първия мандат на спечелилите надлежно за 16, 19 и 27 дни след провеждането на избори. Единственото държавно управление, което беше образувано, беше това с министър председател Кирил Петков след изборите през ноември 2021 година
То беше свалено след избор на съмнение на 22 юни. След рухването на кабинета на Петков, Радев връчи първия мандат на " Продължаваме промяната ", които се бореха да намерят парламентарно болшинство, единствено девет дни по-късно.
Какво мислят партиите
Изглежда, че забавянето на процеса по връчването на мандати, по-скоро се харесва на обособени партии. Предразположени към него са тези, които сигурно ще получат опция да предложат държавно управление - това са ГЕРБ-СДС .
„ На това Народно заседание би трябвало да бъде даден късмет. Ако шансът се показва в малко повече време, дано има малко повече време “, сподели Томислав Дончев в изявление преди седмици.
Ако шансът се показва в малко повече време, дано има малко повече времеТомислав Дончев
Лидерът Бойко Борисов неведнъж съобщи, че от партията му ще се опитат да водят договаряния с всички, без обаче да вижда вид за основаване на коалиция. За малко по самодейност на ГЕРБ съществуваше преговорна група, ръководена от Росен Плевнелиев и Соломон Паси . Тя обаче съумя да се срещне единствено с депутати от ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “.
Другата партия, която може да получи мандат, ако ГЕРБ-СДС не успее с първия, е „ Продължаваме промяната “ . От там реагираха резервирано на забавянето, само че съгласно Андрей Гюров „ Народното събрание заработва на бързи обороти, тъй че има доста неща, които би трябвало да се свършат “.
От партията организираха срещи с представители на всички парламентарни групи, само че те не бяха свързани с образуване на коалиция, а с търсене на поддръжка за предпочитани политики, както и с настояването служебният кабинет да внесе план за бюджет за 2023 година
Забавянето беше несъмнено като „ добър знак “ от Движение за права и свободи и „ удачно “ от „ Български напредък “. „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия одобриха забавянето като положително, само че единствено поради гласуването на законите, свързани с европейските средства за страната.
По време на срещата сред Българска социалистическа партия и Радев на 16 ноември, лидерката на социалистите Корнелия Нинова сподели, че досега забавянето на процедурата е пропиляно време.
„ Времето, което ни дадохте за договаряния, най-малко към този момент е изгубено. Няма резултат от договаряния, в случай че въобще се водят такива “, сподели Нинова на Радев.
Най-критични към решението на Радев бяха от „ Възраждане “, които видяха в дейностите му съзнателно закъснение, с цел да може последващи избори да бъдат извършени след празниците при започване на 2023 година
„ Радев фантазира президентска република “
Бавенето на връчването на мандата няма по какъв начин да е безпределно и най-после може да докара единствено до два резултата – някоя от партиите да образува държавно управление или насрочване на нови избори и продължаващо ръководство на длъжностен кабинет, назначен от Радев.
Кой обаче печели от всичко това?
Според Стефан Попов спечелилите не са доста. Той отдава забавянето и диктуването на събитията от страна на президента с обстоятелството, че той е привикнал с това да назначава служебни държавни управления.
Това му харесва, то му дава изключителни управляващи, без обилни отговорности.Стефан Попов
„ Това му харесва, то му дава изключителни управляващи, без обилни отговорности. Румен Радев е почнал да си фантазира президентска република, която на процедура в България е улеснена от института на служебното държавно управление “, сподели Попов.
По думите му президентът употребява обществено годни причини като неналичието на съгласие сред партиите.
Продължаващото ръководство на служебните държавни управления, обаче, може да стане рисково и самия президент. Това ще се случи, в случай че на Радев му се наложи да понесе отговорност за отрицателните резултати от дейностите на хората му, споделя още Попов.
Милен Любенов споделя, че бавенето, прикрито зад изказвания, че по този начин се дава време на партиите в Народното събрание, е подправен мотив.
„ Не е мотив това. Защото, с цел да се одобряват някакви закони, би трябвало да има болшинство, т.е. авансово да са се съгласили партиите по тези закони. Не виждаме и бюджет да се внася “, споделя Любенов и прибавя, че съгласно него е належащо президентът най-сетне „ да се забърза “.
По думите му това, че обществено не се водят договаряния значи, че такива се водят непублично.
„ Не че някой има други упования, договаряния нормално се водят и по този начин, само че това е че хората не са осведомени и се основават някакви напълно разнообразни упования “, споделя още той.
Според Попов и Любенов единствените варианти пред основаването на държавно управление в сегашния парламент са свързани със съставянето на така наречен „ експертен “ или „ спешен “ кабинет, който обаче да бъде с стеснен небосвод на битие за няколко месеца, евентуално до локалните избори през есента на 2023 г.
След четвъртите парламентарни избори в границите на две години резултатите за следващ път не предоставиха лесна опция за образуване на държавно управление. Такава беше и обстановката в предходните три Народното събрание.
За разлика оттогава обаче в този момент и президентът, и партиите не наподобява да бързат към нов избор, за което употребяват посланието „ не е хубаво да има нови избори “. Самият президент пък е угрижен, че новите избори могат да се случат на студено.
Политици изясняват забавянето и с опцията Народното събрание да гласоподава основни закони, свързани с Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и Закона за държавния бюджет.
Оправдание е и опцията за водене на договаряния посред им. Проблемът е, че нито едно от тези неща не се случва. Парите от Европейския съюз по ПВУ зависят от осъществяването на лист с промени, които изискват промени в закони - такива обаче не се гласоподават. Партиите нямат решение и за бюджета. И не водят договаряния за сформиране на държавно управление, най-малко не и обществено.
Вместо това да анулират всички нововъведения в изборните правила. Посветиха даже миналата нощ на това.
Така времето минава. Изборите се организираха преди повече от 45 дни. Единственият метод нещо да помръдне напред и процедурата да продължи е Румен Радев да връчи първия мандат, който по право се пада на ГЕРБ-СДС .
Действията на президента обаче демонстрират, че той няма желание да го прави. Държавният глава е длъжен да връчи мандата, само че конституционната процедура му разрешава да бави процеса доста, а той се възползва от това.
По този метод времето сред избори и връчване на първия мандат към този момент е рекордно за последните повече от 20 години. Докога обаче може да продължи бавенето, кой печели от него и има ли излаз?
Свободна Европа потърси с тези въпроси политолога от Софийския университет Милен Любенов и професора по социология и философия в Нов български университет Стефан Попов .
Според тях не е напълно несъмнено, че от бавенето има спечелили, само че в това време ясно се е обрисувала огромната власт, която президентът получава при липса на постоянно държавно управление.
Най-малкото би трябвало да стартира процедурата, тъй като минаха от изборите месец и половина. Това е прекомерно време.Милен Любенов
„ Според мен би трябвало да се забърза. Най-малкото би трябвало да стартира процедурата, тъй като минаха от изборите месец и половина. Това е прекомерно време “, сподели Любенов.
Според Стефан Попов част от казуса се корени в института на служебното държавно управление и това, че Румен Радев към този момент е свикнал да получава повече власт през него. Той добави, че в случай че може да се приказва за печеливши от обстановката, това са най-много две групи партии.
„ От една страна националистическите, които се надяват на повече безпорядък. Това в тази ситуация е „ Възраждане “ . От друга страна е допустимо, това социолози могат да кажат, на гласоподавателя да му писне това повторение на избори, избори, избори и служебни държавни управления и в последна сметка да вдигне ръце и да връчи задоволително гласове на ГЕРБ “, сподели Попов.
в Народното събрание, следвани от " Продължаваме промяната ". Около нито една от двете партии обаче не се образува болшинство, което да е задоволително за лъчение на държавно управление.
Рекордното бавене и боязън от студено време
Предсрочните избори се организираха на 2 октомври. След тях се образува парламент, в който, по сходство на предходните три, е доста мъчно да се образува болшинство, което да излъчи държавно управление.
Още със свикването на първото съвещание на Народното събрание – две седмици откакто Централната изборна комисия (ЦИК) заяви окончателните резултатите от вота, Радев даде сигнал, че ще опита да бави процедурата за вероятно лъчение на държавно управление.
По-късно през октомври президентът загатна, че няма да бърза и със самото връчване на мандатите. Той употребява като мотив метода, по който се организира първото съвещание на 48-ия парламент. То продължи рекордно дълго поради неналичието на единодушие към председателския пост, който в последна сметка беше ангажиран от Вежди Рашидов от ГЕРБ.
„ Очаквам партиите да поемат своята отговорност и да не се позволява грешката на последния парламент, когато въпросът за властта, който изобщо не е незначителен, само че някак си обсеби цялата активност на Народното събрание “, сподели 25 октомври Радев и добави, че е значимо Народното събрание да гласоподава закон за бюджета, както и законите, свързани с Плана за възобновяване и резистентност.
Месец по-късно обаче в Народното събрание няма гласуван Закон за държавния бюджет, служебното държавно управление отхвърля да внесе подобен за 2023 година, не се гласоподават закони, свързани с ПВУ, а партиите не преговорят за коалиция.
Формално процедурата, която би трябвало да приключи с връчване на мандат, стартира на 26 октомври - 24 дни след изборите - с първата среща за съвещания, която Радев организира с ГЕРБ-СДС. За разлика от нормалната процедура, в която останалите срещи с партии се организират в границите на няколко дни, президентът раздалечи съществено последващите срещи.
бяха на „ Дондуков " 2 на 31 октомври, - на 2 ноември, - на 9 ноември, а - чак на 16 ноември. Тепърва предстоят и срещи на президента с „ Демократична България “ и „ Български напредък “, за които даже няма оповестена дата.
След срещата със социалистите Радев добави и нова причина, заради която не бърза с процедурата - възможните нови избори биха се паднали при започване на 2023 година Конституцията споделя, че те се насрочват до два месеца след разформироване на парламент.
„ Ако стигнем до такава степен, допускам, че претенциите ще се върнат назад към мен - за какво съм определил дата за изборите тъкмо по това време, в което вие, партиите, няма по какъв начин да водите предизборна акция - тъкмо по Коледа, новогодишните празници, в най-тежките метеорологични условия “, сподели Радев и добави, че това евентуално ще отблъсне и гласоподавателите.
С тези дейности президентът не нарушава конституцията. В нея не е заложен период, в който би трябвало да бъдат извършени консултациите. Той обаче е задължен да връчи първи мандат след тяхното привършване.
Без да бъде ясно по кое време тъкмо ще се случи това, към този момент се знае, че Радев ще сложи връх за интервал сред провеждането на парламентарни избори и връчването на първия мандат на партията победител. Към днешна дата от 2 октомври са минали 46 дни.
Досега най-дългият интервал сред провеждането на избор и връчване на мандат е бил 31 дни, което се случи през 2017 година Тогава президент още веднъж беше Радев, а спечелили на изборите още веднъж бяха ГЕРБ. В последна сметка тогава партията на Бойко Борисов образува кабинет в коалиция с „ Обединени патриоти “, която беше на власт до 2020 година
Още по-голяма е разликата в случилото се в предходните три Народното събрание, образувани след избори през 2021 година Тогава Радев връчи първия мандат на спечелилите надлежно за 16, 19 и 27 дни след провеждането на избори. Единственото държавно управление, което беше образувано, беше това с министър председател Кирил Петков след изборите през ноември 2021 година
То беше свалено след избор на съмнение на 22 юни. След рухването на кабинета на Петков, Радев връчи първия мандат на " Продължаваме промяната ", които се бореха да намерят парламентарно болшинство, единствено девет дни по-късно.
Какво мислят партиите
Изглежда, че забавянето на процеса по връчването на мандати, по-скоро се харесва на обособени партии. Предразположени към него са тези, които сигурно ще получат опция да предложат държавно управление - това са ГЕРБ-СДС .
„ На това Народно заседание би трябвало да бъде даден късмет. Ако шансът се показва в малко повече време, дано има малко повече време “, сподели Томислав Дончев в изявление преди седмици.
Ако шансът се показва в малко повече време, дано има малко повече времеТомислав Дончев
Лидерът Бойко Борисов неведнъж съобщи, че от партията му ще се опитат да водят договаряния с всички, без обаче да вижда вид за основаване на коалиция. За малко по самодейност на ГЕРБ съществуваше преговорна група, ръководена от Росен Плевнелиев и Соломон Паси . Тя обаче съумя да се срещне единствено с депутати от ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “.
Другата партия, която може да получи мандат, ако ГЕРБ-СДС не успее с първия, е „ Продължаваме промяната “ . От там реагираха резервирано на забавянето, само че съгласно Андрей Гюров „ Народното събрание заработва на бързи обороти, тъй че има доста неща, които би трябвало да се свършат “.
От партията организираха срещи с представители на всички парламентарни групи, само че те не бяха свързани с образуване на коалиция, а с търсене на поддръжка за предпочитани политики, както и с настояването служебният кабинет да внесе план за бюджет за 2023 година
Забавянето беше несъмнено като „ добър знак “ от Движение за права и свободи и „ удачно “ от „ Български напредък “. „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия одобриха забавянето като положително, само че единствено поради гласуването на законите, свързани с европейските средства за страната.
По време на срещата сред Българска социалистическа партия и Радев на 16 ноември, лидерката на социалистите Корнелия Нинова сподели, че досега забавянето на процедурата е пропиляно време.
„ Времето, което ни дадохте за договаряния, най-малко към този момент е изгубено. Няма резултат от договаряния, в случай че въобще се водят такива “, сподели Нинова на Радев.
Най-критични към решението на Радев бяха от „ Възраждане “, които видяха в дейностите му съзнателно закъснение, с цел да може последващи избори да бъдат извършени след празниците при започване на 2023 година
„ Радев фантазира президентска република “
Бавенето на връчването на мандата няма по какъв начин да е безпределно и най-после може да докара единствено до два резултата – някоя от партиите да образува държавно управление или насрочване на нови избори и продължаващо ръководство на длъжностен кабинет, назначен от Радев.
Кой обаче печели от всичко това?
Според Стефан Попов спечелилите не са доста. Той отдава забавянето и диктуването на събитията от страна на президента с обстоятелството, че той е привикнал с това да назначава служебни държавни управления.
Това му харесва, то му дава изключителни управляващи, без обилни отговорности.Стефан Попов
„ Това му харесва, то му дава изключителни управляващи, без обилни отговорности. Румен Радев е почнал да си фантазира президентска република, която на процедура в България е улеснена от института на служебното държавно управление “, сподели Попов.
По думите му президентът употребява обществено годни причини като неналичието на съгласие сред партиите.
Продължаващото ръководство на служебните държавни управления, обаче, може да стане рисково и самия президент. Това ще се случи, в случай че на Радев му се наложи да понесе отговорност за отрицателните резултати от дейностите на хората му, споделя още Попов.
Милен Любенов споделя, че бавенето, прикрито зад изказвания, че по този начин се дава време на партиите в Народното събрание, е подправен мотив.
„ Не е мотив това. Защото, с цел да се одобряват някакви закони, би трябвало да има болшинство, т.е. авансово да са се съгласили партиите по тези закони. Не виждаме и бюджет да се внася “, споделя Любенов и прибавя, че съгласно него е належащо президентът най-сетне „ да се забърза “.
По думите му това, че обществено не се водят договаряния значи, че такива се водят непублично.
„ Не че някой има други упования, договаряния нормално се водят и по този начин, само че това е че хората не са осведомени и се основават някакви напълно разнообразни упования “, споделя още той.
Според Попов и Любенов единствените варианти пред основаването на държавно управление в сегашния парламент са свързани със съставянето на така наречен „ експертен “ или „ спешен “ кабинет, който обаче да бъде с стеснен небосвод на битие за няколко месеца, евентуално до локалните избори през есента на 2023 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ