Излезе сборник за Държавна сигурност и изборите
Избори без избор през комунистическия режим - свидетелства за това показва новият алманах с документи от архивите на Държавна сигурност " Държавна сигурност и изборният развой - 1944-1991 година ", формиран от Комисията по досиетата.
От сборника се вижда, че през май 1945 година, когато към момента има съпротива на комунистическата партия, началникът на работа " Проучване, координиране и избори " и отговарящият за администацията в Министерство на вътрешните работи издават инструкции до локалните управляващи за правене на изборни описи. От описите би трябвало да бъдат изключени наказаните и лишените от права от така наречен Народен съд, т.е. правото на избор е отнето от хиляди хора, се показва в изданието.
По това време министърът на вътрешните работи Антон Югов декларира пред задгранични публицисти, че ще има опозиционни листи - " Сведенията ми са, че има доста искащи да се кандидатират за народни представители, тъй че не съществува заплаха в изборите да има единствено една листа ". В реалност обаче изборите се организират единствено с една обща листа – тази на Отечествения фронт /ОФ/, доминиран от компартията. Опозицията ги бойкотира. От всички, имащи право на глас, на изборите гласоподават 85.6%. Отечествен фронт печели с 88% в наличието на руски войски, всеобщи репресии над политически съперници и фалшификации, се споделя още в изданието.
През 1949 година се поставя началото на взаимната работа сред Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност и Българска комунистическа партия, като по този метод стартира дейното следене за " противников прояви ", се показва в сборника.
Според документите, същата година, няколко месеца преди парламентарните избори, " стартират незапомнени в историята на София изселвания на хора ". Засечената " вражеска активност " се показва в писането на лозунги срещу изборите, против " националната власт " и срещу Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на получените агентурни данни са разкрити някои от разпространителите, сред които и възпитаници.
Похватите се резервират до края на режима. Отделът на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама, така наречен Шесто, играе дейна роля до последните извършени избори в Народна република България през 1988 година По всички сигнали за " вражеска активност " Държавна сигурност подхваща " профилактични мероприятия ", което значи, че показалите се като дисиденти се задържат от репресивните служби.
В изданието са включени документи от фондовете на Министерство на вътрешните работи, обхващащи интервала от Двадесет и шесто Обикновено Народно заседание през 1945 година, до първите демократични избори след измененията от 10 ноември 1989 година, които са през 1990 година.
От сборника се вижда, че през май 1945 година, когато към момента има съпротива на комунистическата партия, началникът на работа " Проучване, координиране и избори " и отговарящият за администацията в Министерство на вътрешните работи издават инструкции до локалните управляващи за правене на изборни описи. От описите би трябвало да бъдат изключени наказаните и лишените от права от така наречен Народен съд, т.е. правото на избор е отнето от хиляди хора, се показва в изданието.
По това време министърът на вътрешните работи Антон Югов декларира пред задгранични публицисти, че ще има опозиционни листи - " Сведенията ми са, че има доста искащи да се кандидатират за народни представители, тъй че не съществува заплаха в изборите да има единствено една листа ". В реалност обаче изборите се организират единствено с една обща листа – тази на Отечествения фронт /ОФ/, доминиран от компартията. Опозицията ги бойкотира. От всички, имащи право на глас, на изборите гласоподават 85.6%. Отечествен фронт печели с 88% в наличието на руски войски, всеобщи репресии над политически съперници и фалшификации, се споделя още в изданието.
През 1949 година се поставя началото на взаимната работа сред Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност и Българска комунистическа партия, като по този метод стартира дейното следене за " противников прояви ", се показва в сборника.
Според документите, същата година, няколко месеца преди парламентарните избори, " стартират незапомнени в историята на София изселвания на хора ". Засечената " вражеска активност " се показва в писането на лозунги срещу изборите, против " националната власт " и срещу Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на получените агентурни данни са разкрити някои от разпространителите, сред които и възпитаници.
Похватите се резервират до края на режима. Отделът на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама, така наречен Шесто, играе дейна роля до последните извършени избори в Народна република България през 1988 година По всички сигнали за " вражеска активност " Държавна сигурност подхваща " профилактични мероприятия ", което значи, че показалите се като дисиденти се задържат от репресивните служби.
В изданието са включени документи от фондовете на Министерство на вътрешните работи, обхващащи интервала от Двадесет и шесто Обикновено Народно заседание през 1945 година, до първите демократични избори след измененията от 10 ноември 1989 година, които са през 1990 година.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ