Избирателното право на жените или женски суфражизъм е правото на

...
Избирателното право на жените или женски суфражизъм е правото на
Коментари Харесай

Жените в провинцията Онтарио получават право на глас в местните избори

Избирателното право на дамите или женски суфражизъм е правото на дамите да гласоподават и да бъдат кандидатирани на свободни демократични избори.
Тези изрази се употребяват и да означат икономическото и политическото реформистко придвижване, целящо да разшири гласоподавателните права, тъй че да включват дамите без никакви ограничавания или спомагателни условия, като владение на благосъстоятелност, издължени налози или сватбен статус. Жените активистки на това придвижване се назовават суфражетки. Модерният суфражизъм има корени във Франция и датира от 18 век.
Създаването на нова българска страна през 1878 година след освобождението от Османско господство не води до автоматизирани промени в живота на българските дами и техните права. Първата българска конституция от 1879 година формулира всеобщо изборно право за всички жители, само че дефиницията на жител остава двусмислена и действително изключва дамите от правото на глас. Българската страна не подсигурява идентични изборни права за мъжете и дамите.
В края на 19 век пред дамите в страната съществуват спънки и пред образованието, което затруднява и отстояването на техните права. По силата на откритите обичаи, дамите не се позволяват до изборните процедури. На 18.12.1898 година Народното събрание гласоподава и закон, който не разрешава на омъжените учителки да упражняват своята специалност.
Движението за равни изборни права на дамите в България е част и от по-общото придвижване за права. В края на 19 век се провеждат първите придвижвания на дамите за правото им да учат във висши учебни заведения, да гласоподават и да се възстановят правата на омъжените учителки.
В началото на ХХ век се поставят основите на Съюза на напредничавите дами, който по-късно е преименуван на съюз „ Равноправие “. През 1909 година дамите от съюза изпращат петиция до ХІV Общо Народно Събрание, когато се разискват промени в изборния закон. Тази петиция слага началото на дългогодишно придвижване за равни изборни права на дамите в България. Исканията в петицията са за пояснение на текстове от Търновската конституция във връзка с смисъла на „ жители “ и дали дамите се включват в тази категория. Димитрана Иванова, създател на русенското придвижване „ Добродетел “ взе участие интензивно в полемиките за конституционните права
„ Няма тъждество и правдивост там, дето по рождение едни хора се лишават от публични права “, декларира Жени Божилова-Патева.
През 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите да бъдат избирани в учебните настоятелства, само че не могат да вземат участие в гласуването. През 1937 година се реализира непълен триумф като „ дамите майки от легален брак “ получават правото да гласоподават в локални избори, само че не и да бъдат избирани. През 1938 година това право се уголемява за гласоподаване в парламентарни избори за дамите над 21 години, които са „ омъжени, разведени или вдовици “. Това не важи за неомъжените дами. Новият Изборен закон дава единствено интензивно изборно право на дамите – т.е. да гласоподават, само че не и да бъдат избирани[3].
През 1944 година дамите в България получават равни изборни права, а през 1945 година в 26то нормално Народно събрани са определени първите 16 дами за депутати.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР