АКФ: Контролираният и купен вот продължава да спада на парламентарния вот през ноември |
Избирателната интензивност в рисковите секции продължава да понижава и на парламентарните избори през ноември 2021 година Това е мощен знак за спад на следения и платен избор , показва анализът на резултатите на вота за Народно заседание, които Антикорупционният фонд (АКФ) показа през днешния ден.
Автори на разбора са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Д-р Никола Тулечки от съдружие „ Данни за положително “ създаде интерактивните карти, които показват оценените резултати.
Анализът дава отговор на въпроса какво се е случило на последните парламентарни избори в рисковите секции, които специалистите на АКФ идентифицираха - става дума за общо 1738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от платен и следен избор в най-малко два парламентарни избора за интервала 2013 – 2021 година
Колко хора гласоподаваха в рисковите секции през ноември 2021?
Установеният от специалистите на АКФ през юли висок спад на интензивността в рисковите секции продължава и през ноември. През ноември изборната интензивност в рисковите секции е спаднала с още 10%, а подадените гласове са с 22 000 по-малко, в сравнение с през юли 2021.
На места наклонността към по-ниска изборна интензивност в рисковите секции е по-осезаема.
В Община Бургас да вземем за пример интензивността в рисковите секции през ноември спада с цели 16,3%. Едно от вероятните пояснения са засиленитe акции на Министерство на вътрешните работи против купения избор в общината, както и необятното им медийно отразяване. Друга допустима причина е пониженият тласък на политическите артисти да прибягват до този механизъм за обезпечаване на гласове.
Процентът на общините, в които делът на евентуално купения или следен избор от общия избор в общината е под 1%, се е нараснал доста.
За кого гласоподаваха рисковите секции през ноември 2021?
Движението за права и свободи резервира лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едвам 2,2 % по отношение на резултатите си от юли. Поради това и делът на Движение за права и свободи от общия рисков избор в страната се усилва от 34,4% през юли на 37,7% през ноември 2021.
На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава Политическа партия ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ регистрира най-съществените загуби в рисковите секции : поддръжката за тях спада с 14,3% или с към 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24% през юли на 21% през ноември 2021.
На трето място по индикатора дял от вота в риск е Българска социалистическа партия с 11% от рисковия избор.
Каква е тежестта на вота от рискови секции за всяка една партия?
Най-голяма тежест от рискови секции продължава да има вотът в резултатите на Движението за права и свободи - 29,1% от всички гласове за Движението идват от рискови секции.
На второ място са Републиканци за България, които се явиха на изборите в коалиция под името Национално обединяване на десницата - 16,3% от вота им е подаден в рискови секции.
Следват ги Българска социалистическа партия с 8,2% и ГЕРБ със 7,1%.
Анализът е основан с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “ по Програма „ Върховенство на закона за Югоизточна Европа “.
Автори на разбора са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Д-р Никола Тулечки от съдружие „ Данни за положително “ създаде интерактивните карти, които показват оценените резултати.
Анализът дава отговор на въпроса какво се е случило на последните парламентарни избори в рисковите секции, които специалистите на АКФ идентифицираха - става дума за общо 1738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от платен и следен избор в най-малко два парламентарни избора за интервала 2013 – 2021 година
Колко хора гласоподаваха в рисковите секции през ноември 2021?
Установеният от специалистите на АКФ през юли висок спад на интензивността в рисковите секции продължава и през ноември. През ноември изборната интензивност в рисковите секции е спаднала с още 10%, а подадените гласове са с 22 000 по-малко, в сравнение с през юли 2021.
На места наклонността към по-ниска изборна интензивност в рисковите секции е по-осезаема.
В Община Бургас да вземем за пример интензивността в рисковите секции през ноември спада с цели 16,3%. Едно от вероятните пояснения са засиленитe акции на Министерство на вътрешните работи против купения избор в общината, както и необятното им медийно отразяване. Друга допустима причина е пониженият тласък на политическите артисти да прибягват до този механизъм за обезпечаване на гласове.
Процентът на общините, в които делът на евентуално купения или следен избор от общия избор в общината е под 1%, се е нараснал доста.
За кого гласоподаваха рисковите секции през ноември 2021?
Движението за права и свободи резервира лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едвам 2,2 % по отношение на резултатите си от юли. Поради това и делът на Движение за права и свободи от общия рисков избор в страната се усилва от 34,4% през юли на 37,7% през ноември 2021.
На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава Политическа партия ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ регистрира най-съществените загуби в рисковите секции : поддръжката за тях спада с 14,3% или с към 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24% през юли на 21% през ноември 2021.
На трето място по индикатора дял от вота в риск е Българска социалистическа партия с 11% от рисковия избор.
Каква е тежестта на вота от рискови секции за всяка една партия?
Най-голяма тежест от рискови секции продължава да има вотът в резултатите на Движението за права и свободи - 29,1% от всички гласове за Движението идват от рискови секции.
На второ място са Републиканци за България, които се явиха на изборите в коалиция под името Национално обединяване на десницата - 16,3% от вота им е подаден в рискови секции.
Следват ги Българска социалистическа партия с 8,2% и ГЕРБ със 7,1%.
Анализът е основан с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “ по Програма „ Върховенство на закона за Югоизточна Европа “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ