Екзакта: Намаляват твърдо решилите да гласуват до 30 години |
Избирателите, които твърдо са решили да гласоподават на 14 ноември понижават до 47-48 на 100. В началото на ноември 49% от българите имаха вяра, че вотът ще е почтен, в този момент този дял се свива до 43 на 100.
Това настояват от социологическа организация Екзакта, като се базират на изследване, направено сред 7 и 9 ноември.*
Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77% от тях, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на " Екзакта " от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор, спрямо президентския, акцентират социолозите.
Твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата. Сред твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат на парламентарния избор, има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
В актуалното проучване се записва по какъв начин в крайната фаза на акцията се трансформира мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича готовност както на гласоподавателите на Политическа партия, по този начин и на тези на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Сред твърдо решилите да гласоподават за президент и избралите кого да поддържат, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на Вътрешна македонска революционна организация - М.Михов и М.Цветкова – 2,3%. 0,4% показват, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого ”, а общо 3,2% показват, че ще гласоподават за други претенденти.
Р.Радев и И.Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90 процентова поддръжка от последователите на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Р.Радев. А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация. 97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ
ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръхмобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална – от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България – с 9,6%.
---------------------------------------------------------------
Настоящото национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп " е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face ” изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". Съгласно член 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Забележка: Изследването е извършено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина!
Това настояват от социологическа организация Екзакта, като се базират на изследване, направено сред 7 и 9 ноември.*
Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77% от тях, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на " Екзакта " от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор, спрямо президентския, акцентират социолозите.
Твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата. Сред твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат на парламентарния избор, има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
В актуалното проучване се записва по какъв начин в крайната фаза на акцията се трансформира мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича готовност както на гласоподавателите на Политическа партия, по този начин и на тези на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Сред твърдо решилите да гласоподават за президент и избралите кого да поддържат, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на Вътрешна македонска революционна организация - М.Михов и М.Цветкова – 2,3%. 0,4% показват, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого ”, а общо 3,2% показват, че ще гласоподават за други претенденти.
Р.Радев и И.Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90 процентова поддръжка от последователите на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Р.Радев. А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация. 97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ
ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръхмобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална – от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България – с 9,6%.
---------------------------------------------------------------
Настоящото национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп " е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face ” изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". Съгласно член 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Забележка: Изследването е извършено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ