Из въздуха се рее с подскоци и пропадания при всяка

Из въздуха се рее с подскоци и пропадания при всяка въздушна яма, един старичък турбовитлов аероплан.

Боядисан в бяло, зелено и алено. Боята тук-там се е поолющила, по тази причина изпод прозъртат букви ТАБСО.

В салона пасажерите играят хоро и веят флагове с цветовете на самолета. Носят се песни - Ако умрам или загинам! Кога зашумят буките! Цветините очи черешови! Имала майка едно ми чадо!

Екипажът играе карти в първа класа, тъй като кабината му е тясна за същинската игра. Самоуверен състезател раздава картите и си подпява безшумно: Подаръци ще има за всички от сърце, додето там народът потропва си хорце! Неотразими стюардеси се грижат за марковите питиета, в случай че в това време не седят в скутовете на част от екипажа.

По едно време основният водач сръгва първия си асистент:

Иди виж по какъв начин е автопилотът!

Първият асистент не си прави труда да се помръдне, а дълбокомислено дава отговор:

Това, което имаме като автопилот не работи от много време и не сме го взели, тъй като по обосновани догатки се нуждае от ремонт!

Последният по място, само че не по значение член на екипажа не играе карти, тъй като прескача от време на време до салона да види по какъв начин върви хорото. Той повърхностно се обажда:

Да бяхме взели най-малко аварийните парашути, то те така и така са малко, само че за нас тука щяха да стигнат!

Б. ред. - Текстът на Николай Слатински е от профила му във фейсбук.