Иво Сиромахов: Защо днешните българи нямат нищо общо с онези след Освобождението
Иво Сиромахов, Facebook
" Често си мисля за българите от първите 30 години след Освобождението и българите от първите 30 години на демокрацията. Опитвам се да сравня едните и другите и да си отговоря на въпроса какво се е объркало.
След 1878-а, единствено за няколко десетилетия България от нищото се трансформира в съвременна страна. По това време са издигнати Университетът, Народния спектакъл, постройката на Парламента, Военният клуб. Основани са Художествената Академия, Българското книжовно сдружение, Народната библиотека.
След 1991-а са издигнати най-вече кръчми и бардаци.
Това е ситуацията.
След 1878-а в Народното събрание работят персони като Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Константин Величков, Васил Друмев.
Сега в Народното събрание мишкуват някакви анонимници, назначени от партийните си вождове.
Това е ситуацията.
След 1878-а творят поети и писатели като Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Кирил Христов.
След 1991-а поетите и писателите единствено се ослушват към коя партийна формация да се прикачат, с вярата да им подмятат някой кокал.
Това е ситуацията.
През войните за национално обединяване десетки хиляди млади български момчета умират за родината си.
Сега борбите са най-вече за следващата промоция на на ниска цена колбас в хипермаркетите.
Това е ситуацията.
Защо днешните българи нямаме нищо общо с тези българи от първите десетилетия след Освобождението?
Защото най-светлите мозъци и най-ярките персони са били мачкани и безмилостно избивани.
Синовете на Райна Княгиня, славни български генерали, герои от войните за национално обединяване, умират в комунистическите лагери на гибелта.
Родът на Иван Вазов е разселен и паметта за подвизите на Владимир Вазов, на Георги Вазов умишлено заличавана. Най-малкият брат – Борис Вазов умира в бедност и унижения през 1957 година. Пенсията му е отнета.
Унищожавана е паметта за огромните герои от Първата международна война – генералите Иван Колев и Стефан Тошев.
Защото с цел да защитят родината си са разгромили руснаците в Добруджа.
Саможертвата на поручик Димитър Списаревски е изтрита от учебниците. Спасителят на София от американските бомби е разгласен за „ фашистки “ авиатор!
Светлият карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев е малтретиран и пребит до гибел. Убиецът му дълги години по-късно е народен представител, дори кръщават улица на негово име.
Това е ситуацията.
Големите българи са избити и забравени.
Останали са единствено дребните. "
" Често си мисля за българите от първите 30 години след Освобождението и българите от първите 30 години на демокрацията. Опитвам се да сравня едните и другите и да си отговоря на въпроса какво се е объркало.
След 1878-а, единствено за няколко десетилетия България от нищото се трансформира в съвременна страна. По това време са издигнати Университетът, Народния спектакъл, постройката на Парламента, Военният клуб. Основани са Художествената Академия, Българското книжовно сдружение, Народната библиотека.
След 1991-а са издигнати най-вече кръчми и бардаци.
Това е ситуацията.
След 1878-а в Народното събрание работят персони като Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Константин Величков, Васил Друмев.
Сега в Народното събрание мишкуват някакви анонимници, назначени от партийните си вождове.
Това е ситуацията.
След 1878-а творят поети и писатели като Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Кирил Христов.
След 1991-а поетите и писателите единствено се ослушват към коя партийна формация да се прикачат, с вярата да им подмятат някой кокал.
Това е ситуацията.
През войните за национално обединяване десетки хиляди млади български момчета умират за родината си.
Сега борбите са най-вече за следващата промоция на на ниска цена колбас в хипермаркетите.
Това е ситуацията.
Защо днешните българи нямаме нищо общо с тези българи от първите десетилетия след Освобождението?
Защото най-светлите мозъци и най-ярките персони са били мачкани и безмилостно избивани.
Синовете на Райна Княгиня, славни български генерали, герои от войните за национално обединяване, умират в комунистическите лагери на гибелта.
Родът на Иван Вазов е разселен и паметта за подвизите на Владимир Вазов, на Георги Вазов умишлено заличавана. Най-малкият брат – Борис Вазов умира в бедност и унижения през 1957 година. Пенсията му е отнета.
Унищожавана е паметта за огромните герои от Първата международна война – генералите Иван Колев и Стефан Тошев.
Защото с цел да защитят родината си са разгромили руснаците в Добруджа.
Саможертвата на поручик Димитър Списаревски е изтрита от учебниците. Спасителят на София от американските бомби е разгласен за „ фашистки “ авиатор!
Светлият карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев е малтретиран и пребит до гибел. Убиецът му дълги години по-късно е народен представител, дори кръщават улица на негово име.
Това е ситуацията.
Големите българи са избити и забравени.
Останали са единствено дребните. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ