Иво Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Носител

Иво Сиромахов е български публицист, сценарист, артист и драматург. Носител е на премията за дебют в региона на изкуствата пез 1995 година Роден е на 29 декември 1971 година в София. Завършил е НГДЕК, а през 1996 година – НАТФИЗ – " Театрална постановка ". Работил е като режисьор в МГТ " Зад канала " и Театър " Българска войска ". От 2000 до 2019 година е основен сценарист в " Шоуто на Слави ", където се изявява и като водещ и артист. Публикувал е голям брой авторски текстове. Работил е и във в. " 24 часа ". Има няколко книги, а последната " У майкини " показа преди няколко дни в Лозенец. Ето какво сподели той за " България Днес ":

- Г-н Сиромахов, съгласно последната информация има напор от искащи да влязат в партията на вашия другар и сътрудник Слави Трифонов. Вие не сте неин член. Защо?

- Защото нямам качествата да бъда политик. Не мога да си показва да ходя по мрачните коридори на държавните институции и да мъкна папки с проектозакони и правосъдни решения.

- Какво мислите за митингите? До какво ще доведат те?

- Протестите са най-хубавото нещо, което се е случвало в политическия живот на България през последните няколко години. Гражданите са отвратени от корупцията, от наглите мутри във властта и желаят смяна. Надявам се, че този път ще съумеят да я извоюват.

- Политическият преход докара ли до преход в мисленето на хората?

- Несъмнено. Израсна потомство, за което свободата не е просто някакъв похитен блян, както ни учеха преди време в учебно заведение. За днешните младежи свободата е действителност. Те имат опцията да учат и работят в свободни, демократични общества и виждат какъв е естественият свят. Естествено е да желаят и България да стане естествена страна.

- Новата ви книга " У майкини " провокира позитивни реакции както у БГ виповете, по този начин и измежду елементарните хора. Кой какво намира от себе си в нея?

- " БГ випове " звучи доста смешно. Кои са те? Аз не познавам такива хора. Има някакви нелепи смешници, които се самопровъзгласяват за хайлайф, само че какви са заслугите им към обществото? Никакви! Предполагам, че читателите намират разнообразни неща в книгата. Разпознават свои познати или самите себе си в персонажите от романа. Ситуациите са типични за българската реалност, тъй че е обикновено да се разпознават с тях.

- Как измислихте сюжета Имаше ли съответни облици от действителността, които засилихте, или всичко е плод на небивалица?

- Разбира се, че книгата е плод на въображението ми. Но има сюжети, които са предизвикани от действителността.

- Защо в България непрекъснато се съизмерваме със съседа, с сътрудника, с другоселеца, с политика, с съумелите?

- Съизмерването не е типично българска линия. На всички хора е присъщо да се съизмерват с другите. Проблемът е, че при нас тази конкуренция не е градивен тласък. Не ни стимулира да работим повече, да се образоваме повече, да влагаме в себе си. По-скоро ни озлобява към другите. У нас всеки триумф се изяснява с шанса, а всеки наш персонален крах – с неналичието на шанс. Никога не търсим аргументите в себе си, постоянно сме склонни да упрекваме някакви неведоми сили.

- Ако би трябвало да извършите филм по книгата си, кои български артисти бихте поставили на основните функции?

- Не съм мислил по този въпрос. В България има много положителни артисти, които работят професионално и надарено. Въпрос на кастинг е. Но сте права, че книгата е подобаваща за филмиране.

- Само казусът с идентичността на българина ли е отговорен да се лашкаме сред лъскавото и семплото, сред консуматорското и духовното?

- Проблемът е, че не знаем какво желаеме. Мечтите на множеството българи са свързани с някакви материални неща – да носят маркови облекла, да имат безценен телефон, да карат първокласна кола. Все по-малко се замисляме над въпросите кои сме и какво желаеме да оставим след нас. Ако продължаваме по този начин – не ни чака нищо положително. Винаги се интересувам от реакциите, които провокират книгите ми. За мен е значимо да доближавам до хората, да съумея да ги разсмея, да ги разчувствам. Засега получавам единствено възторжени мнения за " У майкини ". Изглежда, че съм напипал някакъв нерв. В момента пиша продължението на романа, което би трябвало да излезе през март 2021, живот и здраве.

- Направихте прелестни превъплъщения в " Шоуто на Слави ". Имаше ли прочут човек, който се зарадва, че го имитирате?

- Имитацията е комплицирано изкуство, тъй като би трябвало деликатно да наблюдаваш хората и да откриваш техните характерности, техните " отклонения ". Всеки път, когато играя някой прочут персонаж, си споделям, че бих могъл да го направя още по-добре, да бъда още по-близо до оригинала.

- Играете в Сатирата. Задават ли се нови постановки с ваше присъединяване?

- В момента обстановката в театрите е много комплицирана поради епидемията. Не може хората да седят един до различен, би трябвало да са с маски, през два стола, през три стола... Това е неуместно! Няма никаква логичност нощните заведения да работят без ограничавания, в случай че хората там са един върху различен. А за театрите – да не може... Спектакълът " Островът ", който направихме с моите състуденти от НАТФИЗ Краси Радков и Съни Сънински, е едно ужасно преживяване. Изиграхме го над 30 пъти, гастролирахме във Варна, Бургас, Русе, Шумен, Пловдив, Стара Загора, Берлин. Навсякъде бяхме посрещнати доста прочувствено от публиката. Това чувство не може да се съпостави с нищо. Надявам се, че като отмине епидемията, ще продължим да играем " Островът " пред цялостни салони.

- Вие сте едно от лицата на телевизия " Седем осми ". Случвало ли ви се е да си налагате цензура сами – в програмата, гостите, думите, които казвате?

- Никога! Винаги сме били свободни и сме казвали това, което мислим. Не сме се съобразявали с никого. Това е повода да не бъдем в някоя от националните малките екрани – там господстват рестриктивните мерки и цензурата. Ние взехме решение да вървим по пътя на свободното слово, който е сложен, само че хубав.

- През годините всички в екипа на Слави Трифонов останахте дружно и в колегиални връзки. Кой взема решение конфликтните ви връзки?

- Отношенията ни са чудесни, тъй като сме възпитани и образовани хора. Работим със съзнанието, че сме един тим, че всеки от нас е значим. Конфликти не сме имали. Разбира се, сред нас непрекъснато пораждат разногласия, само че те са напълно професионални, свързани са с работния развой. Не си припомням някой в миналото да се е обидил за нещо. Изобщо обидчивостта е възприятие, което изпитват единствено обикновените хора. Ако всички българи одобряват мисълта, че никой не им е задължен, ще живеем доста по-добре.

- Страхувате ли се от ковид? Научихте ли нещо по време на карантината?

- Всеки вирус е противен, само че статистическите данни демонстрират, че КОВИД-19 не е по-смъртоносен от един сезонен грип. Правителствата прекалиха с ограниченията и ненужно сътвориха суматоха. Затварянето на хората у дома беше непоносимо и сътвори ненужно напрежение. Много хора изгубиха работата си и тази зараза се трансформира в злополука за тях и фамилиите им.

- Кое сега ви " държи изправен " в живота, както казвате?

- Обичта и поддръжката на околните ми.

- Давате ли на синовете си постоянно уроци по геройство? Защо съгласно вас изчезнаха рицарските мъжки жестове и за какво дамите през днешния ден станаха толкоз изкуствени?

- Никакви уроци не давам на синовете си. Те са почтени и умни мъже, вървят решително по своя път и не се нуждаят от ментор. Аз съм научил от тях повече неща, в сравнение с те от мен. Не съм склонен, че рицарските мъжки жестове са изчезнали, нито с тезата, че дамите са станали изкуствени. Истината е, че всеки избира средата си. Ако живееш в тресавище, ще виждаш към себе си единствено жаби.