Иво Инджев: Чеченците отдавна предсказаха – краят на Русия идва, щом посегне на Украйна
Иво Инджев
Ако желаех да се направя на забавен, щях да дефинира сутиен като дума на годината. Като в остарелия анекдот за социалдемокрацията, която поддържа слабите, притиска мощните и сплотява левите и десните. Защото точно това се случи в най-горещата точка на света ( с опрощение за клишето, само че го използвам преднамерено поради обстоятелството, че всички се съгласяват с него).
В слабата като боен и стопански капацитет Украйна мощната Русия беше притисната с поддръжката на леви и десни държавни управления в демократичния свят. Факт, който обаче не е мотив за шеговити аналогии, а за страховити разбори и изводи.
Чета мнението на приветлив наш стихотворец, изразено в “Дневник ”, съгласно който никой не е планувал героичната опозиция на украинците. Не мога да се съглася този път с него. Ще оставя настрани дребният самичък по себе си факт, че се ангажирах с прогноза за украинска последна победа още в деня на съветската експанзия от 24 февруари ( освен в блога си, само че и в коментар по Нова тв, както и в преиздадената по-късно по отношение на съветската експанзия книга “Измамата “Сан Стефано ”).
Препатилите от вековния съветски терор чеченци от дълго време предсказаха, че краят на Русия ще пристигна, когато посегне на Украйна. Ето какво сподели във видеобръщение към украинския народ на 5 май тази година по този мотив Алла Дудадева, брачната половинка на първия президент на Република Ичкерия Джохар Дудадев:
“Джохар споделяше: Когато над Украйна изгрее украинското слънце, Русия ще изчезне ” и ние всички чакаме този миг. Вярваме във вашата победа, тъй като целият свят през днешния ден ви оказва помощ, възхищава се на мъжеството на президента Зеленски и на мъжеството на украинския народ ”, споделя Алла Дудаева.
Дудадев, погубен от руснаците с две руски ракети въздух земя през март 1996 година, детайлно планува в книгата “Атаката на ичкерийския вълк. Очерци от историята на Украйна ” какво ще се случи, в случай че Русия нападне Украйна:
“Най-голямата неточност е да бъдат подценени украинците, да ги сметнат за слаби. Да обидиш украинците. Никога не обиждайте украинците. Украинците в никакъв случай не са по този начин слаби, както ви се коства. Да не дава всемогъщият Аллах да бъдат изгонени украинците или да им бъде отнето нещо. Украинците постоянно се връщат, те не си знаят силата и я употребяват непропорционално Те унищожават всичко по пътя си. Не обиждайте украинците. Иначе, когато украинците се върнат на земята, където са заровени техните предшественици, то живущите на тази земя ще завиждат на мъртвите ”.
Напомням, че Дудадев става първия самостоятелен президент на Република Ичкерия и побеждава Русия в първата чеченска война с нея ( 1994-1996 г.), имайки опита като военачалник, командващ руските стратегически бомбардировачи от Естония, отказал нареждането на Москва да смаже естонското придвижване за самостоятелност при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Дудев е разбирал чудесно кой какъв е в “съветското семейство ”. Възхищението му от украинците напълно не е подбудено от някакъв комплекс за непълноценност от страна на представител на дребен ( само че изключително горделив народ, какъвто е чеченският). Дудаев е знаел за какво откроява точно украинците като детонатор на съветския империализъм.
Фактът, че “колективният Запад ” ( термин, изкован тази година в огъня на несполучливата война от Кремъл като опрощение за своя провал), към който в тази ситуация спада и България ( уви), не планува украинското геройство, в действителност е заслужен за жалост. Редица западни водачи си посипаха главата с пепел по този мотив – изключително в Германия. Канцлерът Шолц възкликна, че е трябвало по-рано да бъде чут гласът на Източна Европа, предупреждаващ какво съставлява съветската опасност.
Но да оставим задочния и към този момент непотребен никому спор кой е познал и кой не какво ще случи с Украйна и с съветската експанзия против нея. По-важни през днешния ден са обстоятелствата и изводите, които могат да се създадат от тях.
Нека обобщя с една дума двете години 2022-ра и 2023-та: това са годините на Украйна. Откакто се помня и се занимавам с политически мнения, а това са повече от 40 години, не е имало случай две години да могат да бъда събрани като определение за най-важното за тях в една дума.
Думата е Украйна. Там се взема решение бъдещето. Включително и нашето.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на Иво Инджев. Заглавието е на „ ДЕБАТИ. БГ “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!9ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
29.12.2022, 18:00
29.12.2022, 17:40
29.12.2022, 16:48
29.12.2022, 16:00
Последни публикации-29.12.2022, 18:35-29.12.2022, 18:16-29.12.2022, 18:00Партньори
Ако желаех да се направя на забавен, щях да дефинира сутиен като дума на годината. Като в остарелия анекдот за социалдемокрацията, която поддържа слабите, притиска мощните и сплотява левите и десните. Защото точно това се случи в най-горещата точка на света ( с опрощение за клишето, само че го използвам преднамерено поради обстоятелството, че всички се съгласяват с него).
В слабата като боен и стопански капацитет Украйна мощната Русия беше притисната с поддръжката на леви и десни държавни управления в демократичния свят. Факт, който обаче не е мотив за шеговити аналогии, а за страховити разбори и изводи.
Чета мнението на приветлив наш стихотворец, изразено в “Дневник ”, съгласно който никой не е планувал героичната опозиция на украинците. Не мога да се съглася този път с него. Ще оставя настрани дребният самичък по себе си факт, че се ангажирах с прогноза за украинска последна победа още в деня на съветската експанзия от 24 февруари ( освен в блога си, само че и в коментар по Нова тв, както и в преиздадената по-късно по отношение на съветската експанзия книга “Измамата “Сан Стефано ”).
Препатилите от вековния съветски терор чеченци от дълго време предсказаха, че краят на Русия ще пристигна, когато посегне на Украйна. Ето какво сподели във видеобръщение към украинския народ на 5 май тази година по този мотив Алла Дудадева, брачната половинка на първия президент на Република Ичкерия Джохар Дудадев:
“Джохар споделяше: Когато над Украйна изгрее украинското слънце, Русия ще изчезне ” и ние всички чакаме този миг. Вярваме във вашата победа, тъй като целият свят през днешния ден ви оказва помощ, възхищава се на мъжеството на президента Зеленски и на мъжеството на украинския народ ”, споделя Алла Дудаева.
Дудадев, погубен от руснаците с две руски ракети въздух земя през март 1996 година, детайлно планува в книгата “Атаката на ичкерийския вълк. Очерци от историята на Украйна ” какво ще се случи, в случай че Русия нападне Украйна:
“Най-голямата неточност е да бъдат подценени украинците, да ги сметнат за слаби. Да обидиш украинците. Никога не обиждайте украинците. Украинците в никакъв случай не са по този начин слаби, както ви се коства. Да не дава всемогъщият Аллах да бъдат изгонени украинците или да им бъде отнето нещо. Украинците постоянно се връщат, те не си знаят силата и я употребяват непропорционално Те унищожават всичко по пътя си. Не обиждайте украинците. Иначе, когато украинците се върнат на земята, където са заровени техните предшественици, то живущите на тази земя ще завиждат на мъртвите ”.
Напомням, че Дудадев става първия самостоятелен президент на Република Ичкерия и побеждава Русия в първата чеченска война с нея ( 1994-1996 г.), имайки опита като военачалник, командващ руските стратегически бомбардировачи от Естония, отказал нареждането на Москва да смаже естонското придвижване за самостоятелност при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Дудев е разбирал чудесно кой какъв е в “съветското семейство ”. Възхищението му от украинците напълно не е подбудено от някакъв комплекс за непълноценност от страна на представител на дребен ( само че изключително горделив народ, какъвто е чеченският). Дудаев е знаел за какво откроява точно украинците като детонатор на съветския империализъм.
Фактът, че “колективният Запад ” ( термин, изкован тази година в огъня на несполучливата война от Кремъл като опрощение за своя провал), към който в тази ситуация спада и България ( уви), не планува украинското геройство, в действителност е заслужен за жалост. Редица западни водачи си посипаха главата с пепел по този мотив – изключително в Германия. Канцлерът Шолц възкликна, че е трябвало по-рано да бъде чут гласът на Източна Европа, предупреждаващ какво съставлява съветската опасност.
Но да оставим задочния и към този момент непотребен никому спор кой е познал и кой не какво ще случи с Украйна и с съветската експанзия против нея. По-важни през днешния ден са обстоятелствата и изводите, които могат да се създадат от тях.
Нека обобщя с една дума двете години 2022-ра и 2023-та: това са годините на Украйна. Откакто се помня и се занимавам с политически мнения, а това са повече от 40 години, не е имало случай две години да могат да бъда събрани като определение за най-важното за тях в една дума.
Думата е Украйна. Там се взема решение бъдещето. Включително и нашето.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на Иво Инджев. Заглавието е на „ ДЕБАТИ. БГ “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!9ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
29.12.2022, 18:00
29.12.2022, 17:40
29.12.2022, 16:48
29.12.2022, 16:00
Последни публикации-29.12.2022, 18:35-29.12.2022, 18:16-29.12.2022, 18:00Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ