Иво Христов е роден на 16.07.2001 г. в град Радомир,

Иво Христов е роден на 16.07.2001 година в град Радомир, където учи и живее към днешна дата. Историята му е невероятна по доста аргументи. Иво чува диагнозата „ Неврофиброматоза – вид 2 “, когато е 12-годишен и от този миг битката му за живот стартира, защото организмът му е податлив да образува доброкачествени тумори в централната нервна система. От 2014 година до момента той е претърпял 4 мозъчни интервенции, а след всяка от тях му се постанова да прохожда още веднъж. Днес Иво освен върви, само че и лети посредством разказите, които написа, макар прогнозите на докторите, които първоначално му дават не повече от 2 седмици живот.
За страдание обаче, преди няколко дни Иво получи следващото тестване от ориста. В Германия, след постоянния му надзорен обзор, на фамилията на младия войник бе обявено, че се постанова да бъде направена интервенция за унищожаване на израстък от гръбначния дирек. Нужната сума за осъществяване на интервенцията е 42 000 евро и е непостижима за родителите му. За следващ път животът на Иво зависи от помощта на положителните хора. Сумата е огромна, а всяка минута е скъпа. Въпреки това интервенцията ще бъде направена сега, в който цялата нужна сума е събрана, по тази причина фамилията му живее с вярата, че ще се случи колкото се може по-скоро, тъй като растежът на тумора би могъл да докара до парализа. Освен това, от две години Иво е подложен на лекуване с лекарството „ Авастин-400 “, а повода за това е израстък в лявата ушна празнина. Операция за премахването му би довела до цялостна загуба на слуха, защото в резултат на една от предните интервенции, Иво губи слуха на дясното си ухо. Лечението коства на фамилията му по 1683 евро на месец.Начини за подаяние:
-Дарителска банкова сметка: 
BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов -Pay Pal: [email protected] - Иво Христов
Социални мрежи:-Фейсбук страница: „ ЖИВОТ ЗА ИВО “-Фейсбук група – „ Да подадем ръка на Иво “
Болката ражда творчество
Ежедневната борба, която Иво води, той съумява да трансформира в изкуство и както при множеството актьори, по този начин и при него важи приказката, че не щастието, а точно болката ражда най-хубавото творчество. Преди няколко години на Коледа младият войник отива да отключи църквата в родния му град Радомир. Тогава той си пожелава да пребори заболяването и да стартира да написа. Още от доста дребен, Иво демонстрира любовта си към книгите, а през днешния ден въпреки и единствено 17-годишен, му е мъчно да дефинира точната численост на тези, които е прочел. На Коледа стартира да прави първите си опити да написа, а малко по-късно, пътувайки към Германия за следващите му контролни проучвания, работи върху първата си книга, която взема решение да назова „ Приятелите умират дружно “. В нея помества 5 страшни описа. Мaĸap и дocтa paзлични, в тяx ce paзĸaзвa зa cтpeмeжa нa злoтo дa влacтвa нaд дoбpoтo, както и зa aлчнocттa, злoбaтa и бeзoтгoвopнocттa нa xopaтa. Удивлявaщo зa мoмчe нa нeгoвaтa възpacт, тoй гoвopи пo cвoй нaчин зa Бoг и зa тoвa, чe вяpaтa в нeгo и дoбpoтo мoгaт дa ни пoмoгнaт дa пpeoдoлeeм мнoгo пpoблeми и нeщacтия. Cпoдeля зa бoлĸaтa и мoмeнтитe нa oбeзĸypaжaвaнe, ĸoгaтo живoтът ти e зacтpaшeн. Зa вoлятa и cилaтa дa вяpвaш и дa ce бopиш. Редакторката на писателя споделя, че от този момент до през днешния ден той към този момент е с построен личен жанр. Необичайно звучи 17-годишно момче да написа и да издава, още по-странно е жанрът му да са ужаси и трилъри. В книгите си Иво постоянно написа за гибелта, а когато го попитат за какво залага на толкоз мрачни тематики, той дава отговор: „ Пиша за гибелта, тъй като бях покрай нея. Не пиша за любовта, тъй като не мога да кажа нищо за нея. Засега. " Мотивиран да показа първата си книга и да бъде видян на книжния пазар, младият създател мъчно съумява да реализира тази своя фантазия и не един път бива спънат. Въпреки това, единствено няколко месеца по-късно, Иво държи първото си четиво в ръцете си. Решава да посвети „ Приятелите умират дружно “ на проф. Маджит Саами, който няколко пъти избавя живота му и от лекуващ доктор, се трансформира в негов другар. Книгата е показана на огромна премиера, а част от разказите са прочетени на гостите от известни български актьори.
С обич към литературата 
Малко по-късно през 2016 година Иво е подготвен и с втората си книга – „ Животът не коства пари “ - трогателен разказ, който въвлича читателя в едно дълго гонене, което ще докара до един победител. Посвещава я на неговата сестра Франческа, а интерес към творбата демонстрират актьорите от хитовия български сериал „ Под прикритие “. Те дефинират написаното като извънредно уместно за сюжет на филм.
„ Тя е моя “ е книга номер 3. Тя е история за любовта и това на какво е готово едно момче, с цел да плени сърцето на едно момиче. Младият създател Иво Христов, още веднъж с необикновена опитност, въвлича читателите в един въртоп от емоци и динамични обстановки, и ги държи в напрежение и боязън с всеки ред на творбата си. Обич, пристрастеност, ненавист, жадност за отплата се преплитат в предишното на един мъж и го тласкат към лавина от закононарушения, от които изходът е отблъскващ. Книгата е отдадена на тайнствено момиче, което намира място в сърцето на създателя.
„ Календарът на живота “ може би е най-хубавото, което Иво Христов е издавал до този миг. На границата на жанра, това е една история за болката и страданието, за прегрешението и изкуплението, за другарството, омразата, отмъщението, прошката, за закононарушението и наказването, за вярата и безбожието, за смисъла на живота и енигмата на гибелта. Безброй въпроси търсят своите отговори, преплетени в орисите на трима герои, които ще се окажат съдбовно свързани в своя не-свой „ календар на живота “.Близо две години по-късно „ Календарът на живота “ все се радва на огромен интерес измежду читателите. Книгата е отдадена на родителите на Иво, които са неразделно до него във всичките му възходи и падения.
Сборникът с разкази „ Изпусната обич “ за пети път среща феновете на хорър литературата с творчеството на Иво Христов. С всяка последваща своя книга младият създател демонстрира, че писането може да бъде оттласкване от персоналните страхове. Само този, който е заплашен, се пази от гибелта - споделя мотото на един от разказите. Верен на досегашните си креативен търсения, Иво основава собствен микросвят, който гравитира към тематиките за самотата, злото, насилието, възмездието, съдбовната съдба, гибелта. Интуицията е движеща мощ на неговите герои, само че постоянно в посока към бездната на необратимото. В повествователния свят на Иво гибелта е единствено на крачка - дебне, спотаена зад ъгъла, нетърпелива да вземе следващата си жертва, постоянно гладна, алчна да въздаде правораздаване или просто да си достави приятност.
През май месец тази година Иво показва и шестата си книга, която носи името „ Отломки от минал живот “ – разказ за болката, отмъщението и любовта.Упорит да реализира фантазиите си в професионален проект, през днешния ден Иво Христов е най-младият български публицист в хорър жанра, а някои от книгите му към този момент са издавани в няколко тиража. В последната една година той  получава редица награди за писане и смелост. През юли тази година е награден с влиятелната „ Вазова премия “ в град Сопот. Няколко дни преди този момент получава „ Будителска младежка премия достойнство и героизъм “, а през 2017 година му връчват и премия „ Респект “.
В България Иво е определян като българския Стивън Кинг, а на въпросите дали се нервира от обстоятелството, че го съпоставят с него, той дава отговор, че няма нищо срещу, въпреки и съгласно него да не е изцяло справедливо. Младият създател не крие, че точно Стивън Кинг е обичаният му създател и черпи ентусиазъм от него.
В момента Иво работи над новите си планове, с които следва да зарадва читателите си през идната година. Паралелно с това той продължава и своето лекуване с лекарството „ Авастин-400 “, на което е подложен през последните две години. В момента Иво се бори с израстък в лявата ушна празнина и запазването на слуха му.
Средствата от продажбата на книгите му се употребяват за издаване на последващи към този момент подготвени. Те нямат общо с акцията „ Живот за Иво “.