Фоторепортерът Иво ХАДЖИМИШЕВ: Серафим Северняк умря от цироза!
Иво Хаджимишев е роден на 12 септември 1950 година в София. Специализира снимка в Колеж по изкуствата във Англия. Работил е като фоторедактор във в. “Поглед ”, списанията “Отечество ”, “Сега ”, “Жената през днешния ден ” и “Наш дом ”. Съучредител е на Българското фотографско съдружие. Автор е на доста независими сбирки от фотографии и фотоесета, показани най-вече в чужбина. Покрай неповторимата си специалност се е докоснал до доста забавни персони. - Г-н Хаджимишев, познавате Николай Хайтов, придружавали сте го из Родопите. Какви са усещанията ви?
- По това време неговите “Диви разкази” бяха преведени на британски от Майкъл Холмън. Така в една кола с преводача и журналиста Владо Арденски потеглихме за планината на Орфей. Имало е едно преименуване на помашкото население тук,
контузията беше в душите
Някои от селата им бяха труднодостъпни и безлюдни. Хората се криеха. Попаднахме на запустял площад, пристигнаха две хлапета- “съгледвачи”. Представяме се, обясняваме им, че идваме с положително и площадчето скоро се изпълва с народ. Писателят беше събирач на невероятни истории…
- Доста звук се подвигна преди време по тази причина, че “Дивите разкази” са на родопски даскал? А Хайтов ги е присвоил?
- Независимо от упреците си разреших един път да му кажа: “Даже и да е правилно това, в което те упрекват, без теб тези истории щяха да умрат!”
Николай Хайтов
-Покрай Хайтов направихте ли забавни фотоси?
- Три девойки се бяха скупчили към него, той беше седнал на прага на една плевня и ги подканя да му попеят.Така малко по малко с негова помощ направих галерия с портрети от Родопите. Премиерата й беше в Кралската географска асоциация в Англия едно достолепно място със старинни карти, първите глобуси, рисунки от английските пътешественици… Там сложихме родопчанките. За да напусне тази галерия България, трябваше да се мине през много “иглени уши”. Говорим за 1975 година. Дипломатите желаеха да видят авансово изложбата. Помолих Хайтов дружно да я представим, само че той сподели: “Аз ще дойда, само че на третия час! Дотогава самичък се защитавай!”.
- Какви са били опасенията му?
- Експозицията ми не отговаряше на визиите за тогавашната соцфотопропаганда. Нещата бяха неукрасени. Ами в случай че в фрагмента има магаре?!
Магарето беше “забранена” биологична единица.
Срам!!! Та ние имаме трактори, комбайни, не може по този начин! В с. Солища бях снимал дъртак, целият грейнал, висящ през дървена ограда, само че на ръкава му – протрито място. Цензорите споделят - индивидът е безпаричен! Как да им обясня, че напълно не е беден… Най-голямото запъване пристигна от фотография в Рибново – две дами в тил и момиче в анфас, с плисирани шалвари. Нещо извънредно красиво, само че цензорите споделиха – шалварът е неразрешен! “Отрязах” шалварите и се получи... плисирана пола. Г-жа Евгения Камова от Комитета за културни връзки с чужбина пое отговорността. Тя сподели, че
нещата ми не са ”опасни”
и са направени по този начин, че британската аудитория да ги разбере. А експозицията ми е чернобяла съгласно някои “песимистична”. Но по този начин отпътува за Острова, без да спрат нито една моя снимка. На третия час Хайтов в действителност дойде, както ми беше заречен. После във Виена представихме същата галерия, в една доста хубава зала, а по-късно се прожектира “Козият рог”.
- Главният редактор на сп. “Отечество” Серафим Северняк умря в Куба. Имаше подозрения за ликвидиране?
- Не, Серафим Северняк се спомина при изцяло изяснени условия. Бяхме дружно до последно. Топеше се от цироза на черния дроб в последната й фаза и все пак
предприе пътуването до Хавана
Фаталната неточност беше, че потегли. Наистина има доста спекулации за кончината му, само че има и цялостна документи при кубинските управляващи за всяка стъпка и положението на писателя. Когато се върнах от Хавана, се срещнах незабавно с Пенчо Кубадински. Той беше издателят на сп. “Отечество,” и му описах за последните две седмици от живота на Серафим. В очите му имаше сълзи... Северняк беше 14 дни под упойка. Кубинците направиха безусловно всичко, което беше по силата на тяхната медицина, а тя е световнопризната.
Серафим Северняк
- Защо тогава е подхванал самоубийственото пътешестване?
- Навремето Серафим, както Васил Попов и други наши писатели, беше мощно повлиян от Хемингуей. Последното посетено от него място в Хавана, когато към момента беше в положително здрав, беше домът на създателя на “Сбогом на оръжията”.
Там му направих и последната фотография
– под една кула, с луксозен аспект към океана. Построила я последната брачна половинка на писателя, само че той не е написал в нея нито ред.
- Снимали сте президентите от времето на прехода?
- Не всички. Снимал съм доктор Желев в първите му стадии, след това Петър Стоянов… Георги Първанов в никакъв случай не ми е театралничил като президент, само че около журналистическата ми активност присъствах на неговото “раждане” като водач на Българска социалистическа партия след един непосилен конгрес… Лицата на този преход, по един или различен метод, са минали и през моята камера. –
- Тодор Живков попадал ли е във фокуса на обектива ви?
- Само един път, и то след 1989 година, когато беше под домакински арест. Агенцията, за която работех тогава, ми подреди да се кача на едно дърво, и да го фотографирам. Абе, папарашка работа. Попитах ги какъв брой време имам, те ми дадоха отговор една седмица. Тогава написах писмо до прокуратурата и до самия Живков, като им обясних каква задача ми е сложена.
Исках да го фотографирам като елементарен български жител
а не като в зоологическа градина, което е и под неговото, и под моето достолепие. И от двете страни получих единодушие. Влязох в дома му с юрист Доковска, една от двете му защитнички. Агенцията, за жалост не се оказа правилна към материала, който изпратихме. Човек, който трябваше да разяснява късото изказване на Живков, го беше интерпретирал неточно. Това ме принуди да обявявам във вестник „ Поглед” истинския текст на Първия и манипулативния на организацията. Така се разделихме с нея.
Георги АНДОНОВ
- По това време неговите “Диви разкази” бяха преведени на британски от Майкъл Холмън. Така в една кола с преводача и журналиста Владо Арденски потеглихме за планината на Орфей. Имало е едно преименуване на помашкото население тук,
контузията беше в душите
Някои от селата им бяха труднодостъпни и безлюдни. Хората се криеха. Попаднахме на запустял площад, пристигнаха две хлапета- “съгледвачи”. Представяме се, обясняваме им, че идваме с положително и площадчето скоро се изпълва с народ. Писателят беше събирач на невероятни истории…
- Доста звук се подвигна преди време по тази причина, че “Дивите разкази” са на родопски даскал? А Хайтов ги е присвоил?
- Независимо от упреците си разреших един път да му кажа: “Даже и да е правилно това, в което те упрекват, без теб тези истории щяха да умрат!”
Николай Хайтов
-Покрай Хайтов направихте ли забавни фотоси?
- Три девойки се бяха скупчили към него, той беше седнал на прага на една плевня и ги подканя да му попеят.Така малко по малко с негова помощ направих галерия с портрети от Родопите. Премиерата й беше в Кралската географска асоциация в Англия едно достолепно място със старинни карти, първите глобуси, рисунки от английските пътешественици… Там сложихме родопчанките. За да напусне тази галерия България, трябваше да се мине през много “иглени уши”. Говорим за 1975 година. Дипломатите желаеха да видят авансово изложбата. Помолих Хайтов дружно да я представим, само че той сподели: “Аз ще дойда, само че на третия час! Дотогава самичък се защитавай!”.
- Какви са били опасенията му?
- Експозицията ми не отговаряше на визиите за тогавашната соцфотопропаганда. Нещата бяха неукрасени. Ами в случай че в фрагмента има магаре?!
Магарето беше “забранена” биологична единица.
Срам!!! Та ние имаме трактори, комбайни, не може по този начин! В с. Солища бях снимал дъртак, целият грейнал, висящ през дървена ограда, само че на ръкава му – протрито място. Цензорите споделят - индивидът е безпаричен! Как да им обясня, че напълно не е беден… Най-голямото запъване пристигна от фотография в Рибново – две дами в тил и момиче в анфас, с плисирани шалвари. Нещо извънредно красиво, само че цензорите споделиха – шалварът е неразрешен! “Отрязах” шалварите и се получи... плисирана пола. Г-жа Евгения Камова от Комитета за културни връзки с чужбина пое отговорността. Тя сподели, че
нещата ми не са ”опасни”
и са направени по този начин, че британската аудитория да ги разбере. А експозицията ми е чернобяла съгласно някои “песимистична”. Но по този начин отпътува за Острова, без да спрат нито една моя снимка. На третия час Хайтов в действителност дойде, както ми беше заречен. После във Виена представихме същата галерия, в една доста хубава зала, а по-късно се прожектира “Козият рог”.
- Главният редактор на сп. “Отечество” Серафим Северняк умря в Куба. Имаше подозрения за ликвидиране?
- Не, Серафим Северняк се спомина при изцяло изяснени условия. Бяхме дружно до последно. Топеше се от цироза на черния дроб в последната й фаза и все пак
предприе пътуването до Хавана
Фаталната неточност беше, че потегли. Наистина има доста спекулации за кончината му, само че има и цялостна документи при кубинските управляващи за всяка стъпка и положението на писателя. Когато се върнах от Хавана, се срещнах незабавно с Пенчо Кубадински. Той беше издателят на сп. “Отечество,” и му описах за последните две седмици от живота на Серафим. В очите му имаше сълзи... Северняк беше 14 дни под упойка. Кубинците направиха безусловно всичко, което беше по силата на тяхната медицина, а тя е световнопризната.
Серафим Северняк
- Защо тогава е подхванал самоубийственото пътешестване?
- Навремето Серафим, както Васил Попов и други наши писатели, беше мощно повлиян от Хемингуей. Последното посетено от него място в Хавана, когато към момента беше в положително здрав, беше домът на създателя на “Сбогом на оръжията”.
Там му направих и последната фотография
– под една кула, с луксозен аспект към океана. Построила я последната брачна половинка на писателя, само че той не е написал в нея нито ред.
- Снимали сте президентите от времето на прехода?
- Не всички. Снимал съм доктор Желев в първите му стадии, след това Петър Стоянов… Георги Първанов в никакъв случай не ми е театралничил като президент, само че около журналистическата ми активност присъствах на неговото “раждане” като водач на Българска социалистическа партия след един непосилен конгрес… Лицата на този преход, по един или различен метод, са минали и през моята камера. –
- Тодор Живков попадал ли е във фокуса на обектива ви?
- Само един път, и то след 1989 година, когато беше под домакински арест. Агенцията, за която работех тогава, ми подреди да се кача на едно дърво, и да го фотографирам. Абе, папарашка работа. Попитах ги какъв брой време имам, те ми дадоха отговор една седмица. Тогава написах писмо до прокуратурата и до самия Живков, като им обясних каква задача ми е сложена.
Исках да го фотографирам като елементарен български жител
а не като в зоологическа градина, което е и под неговото, и под моето достолепие. И от двете страни получих единодушие. Влязох в дома му с юрист Доковска, една от двете му защитнички. Агенцията, за жалост не се оказа правилна към материала, който изпратихме. Човек, който трябваше да разяснява късото изказване на Живков, го беше интерпретирал неточно. Това ме принуди да обявявам във вестник „ Поглед” истинския текст на Първия и манипулативния на организацията. Така се разделихме с нея.
Георги АНДОНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ