Иво Ангелов, едно от големите имена в най-успешния ни спорт

Иво Ангелов, едно от огромните имена в най-успешния ни спорт – битката, приказва по разнообразни тематики в предаването " Код спорт " по ТВ+. Носител е на осем медала от международни и европейски шампионати в класическия жанр. “Златната ” година в неговата кариера бе 2013-а, когато първо стана европейски първенец, а по-късно стъпи и на международния връх. Закономерно бе определен за най-хубав герой на планетата в категория до 60 кг, а за край пристигна и признаниено в родината – премията за Спортист на годината.  Тежките моменти обаче не подминаха и този огромен първенец. Жълтеница му попречи да вземе квота за игрите в Рио де Жанейро и да взе участие на втора Олимпиада след тази в Лондон. Тази година направи мощно завръщане на тепиха – за повторно завоюва пояса на “Никола Петров ”, а по-късно стана и вицеевропейски първенец на шампионата в Нови Сад. - Здравей, Иво! На 32 години ти освен реши да се завърнеш в огромния спорт, само че игра край на европейското състезание в Нови Сад. Да чакаме ли да атакуваш върха на легендата в битката Валентин Йорданов, който на 36 години стъпи на Олимп? - Искрено се надявам на тази възраст и аз да стана олимпийски първенец, като Валентин Йорданов. Всеки мечтае да вземе орден от олимпиада и най-много да стане първенец. Да сме живи и здрави, да се готвим добре, да нямаме съществени травми и да упражняваме. Ако е рекъл Господ, 2020 година да се завърнем с орден. - Кога беше по-трудно – когато завоюва европейското злато през 2013 година в Будапеща или през 2017 година в Нови Сад, когато се завърна на огромния тепих с орден? - Сякаш в Нови Сад ми беше много по-трудно. Имах психическа преграда от многото травми, а и с напредването на възрастта организмът ми не се възвръща по този начин, както когато бях по-млад. Но стискаме зъби, даваме всичко от себе си и нещата ще се получат. - 13 не е ли обичаното ти число, въпреки и съдбовно за някои? 2013-а стана европейски и международен първенец, тогава се роди и щерка ти Яна, стана Спортист №1 на България. - 2013 година несъмнено ще е запомня, само че се надявам 2020-а да бъде доста по-успешна. 2015-а се роди моят наследник Ивчо и тази година също ми е щастлива, макар че нямах толкоз огромни достижения в спорта. За мен най-важно е децата и фамилията ми да са живи и здрави, което се отнася за всеки естествен човек. - Какво е прекарването щерка ти да се роди тъкмо в новогодишната нощ? Спомняш ли си? - Няма по какъв начин да го не помни. Терминът беше 7 януари, само че брачната половинка ми е доста прозорлива и си прави проекти. Затова бяхме у дома и празнувахме двамата дружно, когато се случиха нещата. Бях малко обезпокоен, тъй като по това време хората честват, само че докторът е огромен експерт. Благодаря му за това, което прави за мен и за фамилията ми. - Синът ти Иво е на две години, бори ли се към този момент? - Има доста избухлив манталитет, а сестра му Яна е цялостната диаметралност. Ивчо непрекъснато бори Яна, закача я, скубе я. А тя е доста добра и постоянно се разплаква от него, а той приема всичко на игра. - Говори се, че си доста мощен в кухнята. Уроци ти е преподавал твоят кум Явор Янакиев, международен първенец по битка, който е прочут кулинарен специалист. Но приказват, че ученикът е надминал учителя… - С Явор се познаваме доста от дълго време. Когато живеехме дружно, той готвеше и аз се учех от него. След това заживях с Венета и когато трябваше да сготвя някакви меса, му се обаждах, с цел да ми каже точните подправки, с цел да стане най-вкусно. Не знам дали съм го надминал. И той е доста добър кулинар. - Говорихме за щастливата ти 2013-а, само че 2016-а бе друго – претърпя заболяване от хепатит. В края на 2015 година тъкмо преди финалния спринт за Олимпиадата направи здравно знамение и надали не от болничното легло излезе на тепиха. Разкажи за тази история. - Не желая доста да се връщам към 2016 година. Няма по какъв начин да не го загатна и съм горделив, че преборих хепатит Б и след месец и половина започнах да упражнявам крепко. Беше доста огромен стресът, когато влязох в болничното заведение и ми откриха тази болест. Казаха ми, че шест месеца не би трябвало да подвигам тежко и не би трябвало да се занимавам с никакъв тип спорт, в случай че Олимпиадата чукаше на вратата и ми беше фантазия да отида на нея. Дадох всичко от себе си. Проф. Плочев и доцент Попов също направиха всичко, с цел да се възстановя по-добре. С доцент Кирвиков, който е във ВМА, направихме възобновяване посредством барокамери, което ми подейства доста добре. Всички тези хора застанаха зад мен, с цел да мога да се показва добре на шампионата за квотите. Жалкото е, че не съумях да взема виза за игрите, само че в живота е по този начин. - Повечето експерти те смятаха за сигурен медалист от Олимпиадата в Рио, само че за жалост не стигна до Игрите. Как се претърпява сходно нещо на 32 години? - Беше ми доста тежко. Особено като видях медалистите в моята категория. Като изключим кубинеца, който стана олимпийски първенец, всички останали съм ги побеждавал 2015 година и ми беше доста тежко, че не ги победих на най-важното съревнование. - Кой най-вече ти е помагал в елитния спорт за тези 12 години? Първото си отличие завоюва на европейското състезание във Варна през 2005 година. - Беше доста от дълго време. Искам да благодаря на господин Гриша Ганчев. През всичките 12 години той заставаше освен зад мен, а зад целия тим. И постоянно го прави, макар че има и неуспехи, а освен триумфи. Застава зад нас, поддържа ни. Ако не беше той, битката щеше да е измежду спортовете, в които няма никакви медали. Също и господин Валентин Йорданов, който е почетен президент на федерацията. Без него просто не знам какво щеше да бъде. - Валентин Йорданов доста те обича и това не е загадка. - Чувствата са взаимни. Преживява и моите триумфи, и моите неуспехи, както и на всички момчета. - Може ли да се каже, че си образец за състезател, който може да успее даже и отвън комерсиалните спортове и без да върви на гурбет? Мнозина споделят, че в битката не се изкарват пари, както във всички средностатистически олимпийски спортове. - Да, само че отново би трябвало да загатна името на господин Гриша Ганчев. Ако не беше той да ни дава заплата, трябваше да вървим да се трудим другаде и нямаше да сме толкоз пълноценни по време на подготвителния развой, да мислим единствено за тренировки и надпревари. Трябваше да вземем за пример на работя цяла нощ, само че на другия ден няма да мога да упражнявам. - Бундеслигата оказва помощ или пречи? Има две отзиви – оказва помощ на по-елитните ни състезатели да получават приходи, само че в действителност нарушава световно проектите за подготовка. - За мен пречи, тъй като тя е от септември до декември. Нужно е всеки професионален състезател да почине няколко месеца и душевен, и физически, а през това време би трябвало да отидеш да се бориш в Германия, вместо да си почиваш. Когато декември и януари стартират сериозните натоварвания, ти към този момент си изтощен. За мен повече пречи, в сравнение с оказва помощ. - Кои са най-големите ти другари в битката и въобще в спорта? - Най-големият ми другар е моят кум Явор Янакиев. С него сме дружно доста от дълго време. Израснахме един до друг и се надявам по този начин да си остане. Със брачната половинка ми взехме решение да кръстим Яна точно на него. Ако Ивчо беше преди Яна, щеше да се споделя Явор. Армен Назарян също ми е доста непосредствен. С него бяхме доста положителни сътрудници. Много съм научил от него. Аз и моите сътрудници има още доста какво да научим от него. - Пречи или оказва помощ това, че сте другари в работата, когато в този момент е старши треньор на националния тим? - Повече ми оказва помощ. По никакъв метод не желая да го отчайвам. Не всякога ставам първи, само че той доста повече го изживява от мен. - Най-големите ти противници на тепиха през годините? - Най-големият ми противник е Хамид Сориан. Той е най-класният герой, против който съм се изправял. Иначе съм се борил с доста олимпийски и международни първенци. Побеждавал съм ги, както и те мен. - Кои школи са най-опасни в класическата битка? - Руската школа е най-титулувана и има най-силни борци. - Имаш ли идоли в битката и спорта като цяло? - Един от идолите ми е Валентин Йорданов. Също и Армен Назарян. Въпреки че имат извънредно доста трофеи и медали, те са ми кумири като сплотено семейство. Имат щастливо и положително семейство, за което всеки човек би мечтал. - Организираш шампионат за купата на Иво Ангелов. Как в днешните времена на технологиите и борбите с " Плейстейшън ", изкушаваш децата да се потопят в пот и тъга на тепиха? - Като дойдат децата в пернишката зала желая всичко да им е като на игра. Но не игра у дома пред компютъра или таблета, а да се забавляват и да идват на подготовка с готовност. Мотивираме ги тъкмо по подобен метод. Искам също да има колектив, децата да са другари и да си оказват помощ. - Обиколил си света, къде са най-хубавите условия за битка – Съединени американски щати, Русия, Япония, Корея или някъде другаде? - Най-хубавата база, на която съм бил е олимпийският център в Колорадо Спрингс в Съединени американски щати. При нас е доста значима вътрешната конкуренция. Америка не е толкоз добра в класическата битка. В свободната имат доста изявени спортисти и огромни борци. Най-големите имена в класическата битка са в Русия и е най-хубаво там да се тренира. - Ти си прочувствен човек, постоянно телевизионните камери са показвали по какъв начин плачеш от наслада или от тъга. Кога ти е било най-тежко и по кое време си бил на седмото небе? - Най-щастливият състезателен момент беше 2013 година в Тбилиси (Грузия), където станах за първи път европейски първенец. Първото място все ми се изплъзваше и когато станах първенец, потвърдих на хората, които мислеха, че нямам шампионско сърце, че бъркат. Бях доста благополучен. - Много плака в Москва през 2010 година. - Много пъти. Аз претърпявам моментите, когато изгубя и не съм удовлетворен от себе си. Но с времето отшумява. - Имаш най-мобилния фенклуб на борците ни през днешния ден. Усещаш ли и в чужбина поддръжката на хората, които те обичат? Когато чуеш техните възгласи, успяваш ли да се концентрираш? Влияе ли ти агитката? - Няма по какъв начин да не въздейства, когато чуеш и видиш хора, които те обичат и желаят да побеждаваш, пропътували са доста километри единствено и единствено да те гледат, да те окуражат в сложните моменти. Щастлив съм, само че виждам малко да се дистанцирам, да не мисля доста за тях, а да чувам повече гласа на треньорите – Армен и Бисер Георгиев. - По твоя самодейност се събраха средства и се ремонтира главно залата по битка в Перник. Лесно ли беше? Как се случи? - Не беше доста елементарно. Капката дълбае камъка не със мощ, а с неизменност. С другари и хора даже отвън битката – пернишки предприемачи направихме едно малко знамение в града. Децата започнаха да упражняват повече и стартира да се случва нещо спортно в този град, тъй като Перник е бил доста огромен състезателен град, има доста огромни спортисти, само че в този момент го свързват единствено с неприятни неща.  - А общината оказа помощ ли? - Общината оказва помощ, само че всеки като оказва помощ с по малко, нещата стават. - Избра да живееш в Перник, казано на смешка – караш джип, а не голф. Как се отнасяш към вицовете за перничаните и за прословутия голф, наименуван „ голфо “? - Горд съм, че съм от този град. Даже в този момент ще ви опиша един анекдот. Аз съм пернишки изменник. Знаете ли за какво? Защото замених голфа с „ Грейт Уол “. Много си обичам града и не бих живял на никое място другаде. - Появиха се информации, че даваш заплатата си за щедрост, само че не искаш да се разяснява този факт. - Едно момче от Перник, което се споделя Жорко, е на 12 години и страда от сериозна болест. Всеки от града оказа помощ с нещо. Исках и аз да оказа помощ. Споделих на един човек, че ще даря заплатата си и изобщо не желая да се разгласява, тъй като не съм подобен човек. Но той ми отговори, че би трябвало да кажа, с цел да може повече хора да последват образеца ми и да се съберат бързо пари за детето, с цел да се лекува. Щастлив съм, че цялостен Перник застана за тази идея и парите се събраха бързо. Да се надяваме, че Жорко ще оздравее и ще пребори заболяването. - Световното състезание тази година е прекомерно рано – още през август в Берси, Париж. Ще имаш ли време да си починеш и какви са упоритостите ти за шампионата на планетата? - Още не съм мислил дали да се боря или ще умря. Но не съм аз индивидът, който взима решенията. Това е работа на треньорите. Армен Назарян и Бисер Георгиев споделят къде да се боря и къде да почивам. Аз ги чувам и им имам цялостно доверие. - Имаш ли време за отдих? Как се забавляваш? Как си почиваш? - Предпочитам да почивам със фамилията ми, тъй като те най-вече ме зареждат. Когато съм с тях, съм най-щастлив. - Имаш ли пристрастия към футбола и кои шампионати харесваш? - В българския футбол съм за ЦСКА поради господин Гриша Ганчев. В британския футбол съчувствува на Манчестър Юнайтед. - А в Ла Лига? - На Барселона. Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+