Ивайло Калфин Оставката на социалния министър Бисер Петков бе водевил,

Ивайло Калфин

Оставката на обществения министър Бисер Петков бе водевил, посредством който не могат да се решат проблемите на хората с увреждания. Нужна е цялостна смяна на системата, без която след 1-2 години отново ще има митинги, съобщи в изявление за Mediapool някогашният министър на обществената политика във втория кабинет на Борисов, а също и външен министър в кабинета " Станишев “ Ивайло Калфин. В момента той е консултант на еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер. Калфин разяснява още, че срещата на върха за Западните Балкани в София е била триумф, само че не и декларацията от нея, която е върнала европерспективата за района с 15 години обратно.

Г-н Калфин, оставките на министри ли са методът да се решат проблемите на хората с увреждания?

Това, което се случи с оставката на министър Бисер Петков, е един водевил, тъй като тя не взема решение никакъв проблем. Това е импулсивно зрелище за пред публиката. Той е освободен, след това – върнат, тъй като доста упорствали протестиращите майки. След това пък получи период от три дни да им реши всички проблеми. Това не е методът да се прави политика. Проблемите са задоволително съществени освен в тази област, само че тук е изключително мъчително. Хората, които стачкуват, имат своите учредения. Всеки вижда системата през персоналния си проблем и за него е значимо решението на персоналния му проблем. Но тъкмо тук би трябвало да се намеси страната и да внесе в тази система малко повече бистрота, което за мен значи да направи коренна промяна в политиката за хората с увреждания, като се стартира от диагностицирането, медицинските помощни средства, ТЕЛК, персоналните асистенти, парите, които получават хората – всичко това би трябвало да се преподреди.

Това звучи вярно, само че в това време е комплициран и муден развой.

Ами, като е комплицирано, ние в този момент вършим нещо, в което има риск проблемите да се повторят. Това е една система с кръпки, тъй като някой в миналото е имал изострен проблем и ръководството в разнообразни моменти му взема решение казуса. Сега допускам, че ще стане по същия метод – тези майки имат проблем, ще бъде решен, само че това напълно не изчерпва хората, които имат потребности. Има освен деца, има и възрастни хора с тежки болести – всички ли би трябвало да излязат на улицата?

Това няма да реши казуса, както не се реши и преди година и половина, когато се подвигнаха средствата за деца под 18 година с тежки увреждания до 930 лева И какво се случи? Майките отново стачкуват. Следователно, това е краткотрайно решение. И в този момент ще стане същото. Така се губи цялата логичност на системата. Ние нямаме смислена политика за хората с увреждания.

Имаше опит да се реформира системата на ТЕЛК, с цел да се центрира върху по-нуждаещите се, само че той не стигна до на никое място, тъй като отново имаше митинги и министър председателят спря промяната.

Пак имаше митинги и отново ще има, тъй като всичко се прави на парче. Няма човек, който да е удовлетворен от политиката за хората с увреждания в България и все пак хората ги е боязън да не изгубят и дребното, което имат. Точно поради това цялата система би трябвало да се промени в разговор с хората. И смяната би трябвало да е освен обвързвана с инструментите – ТЕЛК е инструмент. Тези персонални средства, които желаят с импортирания законопроект, също са единствено инструмент, във връзка с който аз имам някои кардинални несъгласия. Целта на тази политика би трябвало да бъде хората с увреждания да бъдат оптимално обществено дейни, трудово дейни и да живеят оптимално естествен живот.

А от кое място да се стартира, с цел да има смяна още тази година, и то – действителна?

През май 2016 година, когато излязох от министерството на обществената политика, бях почнал да се занимавам с този въпрос и мисля, че имаше основана някаква скорост. Прегледахме и изучихме опита в Европа, предложихме една безусловно друга система, която прави оценка по методология на Световната здравна организация болесттите, която споделя какво може да работи човек, а не какъв брой му е нетрудоспособността. Пратихме специалисти в страни, които са я приложили. Направихме една идея по какъв начин ще наподобява цялата система, когато се промени, и започнахме да я обсъждаме с организациите на хората с увреждания. До няколко месеца можеше да се стигне до законови решения. За страдание, за две години нямаше никакво напредване и хората в този момент са прави – желаят да получат нещо, само че те след година или две отново ще бъдат на улицата, тъй като това, което получават, няма да е задоволително, тъй като системата е сбъркана и тя би трябвало да се промени.

Тъй като сте консултант по бюджета на Европейски Съюз, общественият дирек на съюза в по-общ проект ще влезе ли в новия бюджет за интервала 2021 – 2027 година? Той към този момент влезе в Европейския учебен срок, който координира икономическите политики, само че ще получи ли финансиране?

Това е доста прекрасен въпрос, тъй като общественият дирек има възможност, в случай че не се поддържа с съответни средства, индикатори и ограничения, да остане едно положително благопожелание. Той се появява като баланс на чисто фискалните параметри, които се появиха с Европейския учебен срок. Всяка страна членка дава информация за дълга, недостига, положението на обществените финанси, нивото на безработица, само че на никое място не се приказва за обществените резултати от тази политика. Затова общественият дирек споделя, че с изключение на макроикономическите резултати ще се наблюдават и обществените. Така че, когато се оферират ограничения, ще би трябвало да се регистрира и едното, и другото.

Няма да има особено перо " обществен дирек “, само че ще се завишат средствата за Европейския обществен фонд. Има средства, които ще могат да се отделят от другите стратегии за обществени цели, само че това още не е предрешено и би трябвало да има съответно законодателство. Между другото, в края на европредседателството, на 27 юни, България провежда в София конференция на високо ниво таман за обществения дирек.

Бюджетната рамка, както е показана от комисията, звучи преференциална за България. Съгласен ли сте с тази оценка, която бе дадена от държавното управление?

Да не бързаме да се радваме! Действително, при общо понижаване на бюджета на Европейски Съюз, за България бюджетът се усилва, което значи, че ние сме в по-добра позиция. Но това не е самоцел и не се е получило подмолно. За първи път Европейска комисия направи нещо, което от дълго време трябваше да се направи – така наречен " берлински способ “, посредством който се пресмята какъв брой получава всяка страна за кохезионна политика. Много значимо е да има точни критерии и като се създадат изчисленията по тях, се вижда, че България има най-вече потребност да получи повече средства за кохезионна политика.

А какви са критериите?

Те са свързани с разнообразни стопански и обществени индикатори и са ориентирани към доближаване на районите. Така че, България има учредения да чака повече средства, само че да не бързаме да се радваме, тъй като това е единствено предложение и занапред следва да се разисква.

Всички се съмняваме, че срокът до евроизборите през май 2019 година ще е задоволителен, с цел да се одобри бюджетната рамка до 2027 година Каква е вашата прогноза?

Ясно е, че всичко няма да се одобри, само че е извънредно значимо да стане необратим процесът на приемане на тази рамка. Много е значимо оптимално бързо да се одобри този бюджет, тъй като рисковете са за самото битие на Европейски Съюз. И тук не пресилвам, тъй като в случай че няма бюджет до изборите през 2019 година, нова комисия ще има към есента на 2019 година, което значи, че при започване на 2020 година нов парламент и нова комисия ще стартират отначало да преглеждат и оферират бюджет, а сегашните институции работят по него към този момент две години. Очевидно е, че в тази обстановка той няма да може да се одобри до края на 2021 година Тогава ще се отвори един различен въпрос. Досега работи правилото, че в случай че няма нов бюджет, работи остарелият. А с Брекзит това предписание няма по какъв начин да се приложи, тъй като ще стартират юридически разногласия какво е остарелият бюджет – бюджетът с Англия, без Англия и т. н. Ще изпаднем в тълкувания на разнообразни правни служби и това фактически от позиция на европейските жители ще бъде доста тежък удар върху цялата концепция за Европейски Съюз. Може да възникне изострен политически проблем. С тази неизясненост към Брекзит може след 31 декември 2020 година едно евро да не може да се похарчи за нищо, което значи на практика прекъсване на действието на Европейски Съюз.

България има интерес да не се стига до този краен вид.

Някои се тормозят от евроизборите и от позиция на новите сили, които ще влязат в европарламента, тъй като упованията са огромно въздействие да получи спектърът на популистите. Според вашата прогноза тези страхове реалистични ли са?

Гледаме какво се случва из Европа и виждаме, че националистически и популистки сили печелят от ден на ден политически терен. Докъде ще продължи този развой, не знам. Те го печелят, тъй като при рецесията с бежанците и икономическата рецесия Европейски Съюз не сподели, че владее обстановката, и жителите потърсиха опция другаде. Вече имаме държавни управления, които са управлявани от на процедура антиевропейски сили. Нека да забележим те по какъв начин ще се държат в този момент и дали ще предложат вълшебните решения.

Във вторник се разбра, че България въпреки всичко се е поддала на натиска на Европейската централна банка и комисията да се включи в банковия съюз като изискване за присъединение на лв. към чакалнята за еврото – механизма ERMII. Добре ли е за България да влезе в банковия съюз преди еврозоната?

Това не е напън, а е естествен развой, тъй като България има интерес да влезе в банковия съюз. Това ще даде повече убеденост, че банковата система у нас има добър банков контрол, че тя е предпазена и т. н. Аз не виждам проблем.

Но Българска народна банка излезе с позиция, че участието на страна отвън еврозоната в банковия съюз е рисково, тъй като тя не взе участие в решенията, а би трябвало да заплаща при банкрута на банки, без да има достъп до всички избавителни фондове в еврозоната.

Европейските избавителни механизми и фондове са към момента в стадий на създаване и този развой не е завършил. България има интерес да взе участие с вноски и да чака, че ще има достъп до фондовете при спешна обстановка. Ако България стои извън и се дърпа да влезе, основава чувството, че има нещо в банковата ни система, което ни стопира да участваме.

Смятате ли, че банковият контрол на равнище ЕЦБ ще бъде по-добър от този на Българска народна банка?

Той няма да бъде друг. Първо, ЕЦБ се занимава с най-големите банки и, второ, в избран смисъл ЕЦБ няма личен контролен механизъм, а работи посредством националните банкови надзори. Така че, ЕЦБ ще има информация, само че тя ще работи посредством надзора на Българска народна банка. Освен това, разпоредбите в Европа са задоволително унифицирани, тъй че няма от какво да се тормозим. Тук терзанието е, че решенията в някои случаи ще се вземат на наднационално ниво, само че аз се надявам, че при добре функционираща банкова система това няма да бъде проблем за България.

В обществото европейският контрол се преглежда и като метод да не се повтори казусът " КТБ “.

Точно по този начин. Европейският контрол е и една спомагателна форма на отбрана. В случаи като КТБ всеки един контрол – било европейски, било български, ще реши да се затвори банката, само че това, което се случи след това у нас, няма по какъв начин да се повтори. Имам поради цялата процедура по затваряне на банката като " плод-зеленчук “, тези цесии и прихващания и цялото това безумство. Има затворени банки в Европа, само че механизмът е напълно различен. Отделя се хубавичко част от банката от болната.

Вие бяхте външен министър, когато беше подписано съглашението с " Атомстройекспорт " за градежа на АЕЦ " Белене “. Оттогава насам много милиарди се похарчиха, без планът да е осъществен. Има ли смисъл освен това състояние планът да се възражда?

И преди този момент се похарчиха много милиарди. Аз имам един проблем в България – ние сме царе на разрушаването и малко неща можем да се похвалим, че сме създали в последните 20-30 години. Другото е, че непрестанно започваме някои полемики изначало. След като си похарчил 5 милиарда лева дотук за " АЕЦ Белене “, глупавото решение е да пуснеш тези пари да изтекат по Дунав. По-умното решение е да потърсиш някаква възвращаемост.

Другият вид е да похарчиш още 5 милиарда лева и отново нищо да не се случи.

Надявам се да не стане по този начин. Това, което търси държавното управление, въпреки аз да имам несъгласие, е частен вложител, а страната да взе участие с дял посредством това, което досега е похарчила. Така тя няма да дава повече пари. Разбира се, един частен вложител ще желае най-малко гаранции в законодателството, тъй като това е дълготраен план.

Според вас планът би трябвало да е държавен, по този начин ли?

Да. Повечето атомни централи са държавни по една елементарна причина – там извеждането от употреба е един интервал не по-малко безценен от инвестицията за нова централа и не по-малко дълъг от употребата на една централа, което значи, че или страната би трябвало доста несъмнено занапред да натрупва фонд за закриването на централата, или да държи контрола върху целия развой.

Каква е вашата оценка за представянето на България като ръководител на Съвета на Европейски Съюз?

Мисля, че европредседателството мина добре. Нито бих надувал някакви фанфари, нито бих споделил, че има някакви огромни гафове. Хубаво беше, че поставихме тематиката за Западните Балкани и че се състоя срещата в София. Но декларацията, която се одобри, беше доста слаба. Тази среща щеше да е по-успешна без декларацията. Тя върна Западните Балкани 15 години обратно.

В декларацията на Западните Балкани на този стадий им се предлага съгласуваност (инфраструктурна, енергийна и т. н.) вместо интеграция, нали по този начин?

Има два казуса с декларацията. На предходния сходен формат, който е 2003 година в Солун, се споделя, че Балканите ще станат част от Европейски Съюз. И това е последният документ, който е налице. И до момента той се цитираше – че Балканите имат дадено участие в Европейски Съюз. В идващия формат – този в София, това отпада. Със сегашната декларация излиза, че задачата европейско участие за всички балкански страни към този момент я няма, което е огромният проблем на тази декларация.

И вторият проблем е в анекса. 90% от текстовете в него изискват разнообразни неща от Западните Балкани – да си оправят правосъдните системи, да се преборят с корупцията, да свържат енергийните си пазари с европейския, да съблюдават европейската външна политика, което значи да вземем за пример Сърбия да наложи наказания на Русия и т. н. Накрая се споделя в едно изречение, че се поддържа свързаността на Западните Балкани и се основава финансова и капиталова рамка за това нещо. И идващото изречение е, че всички тези неща нямат никакво отношение към идващия европейски бюджет, което значи, че няма заричане за пари.

Аз мисля, че българското председателство постави доста старания, самата среща беше триумф, тъй като имаше доста опозиция против нея, по-късно имаше и бизнес конгрес с Европейската капиталова банка и т. н., само че въпросът е, че няма нищо ново за вложенията там. Има доста упования към тези страни, а в това време им се преразгледа европейската вероятност. Срещата е триумф, само че в случай че я нямаше декларацията, щеше да е още по-голям триумф.

След европредседателството следва огромна среща в България на Централна и Източна Европа с Китай, така наречен формат 16+1.

Това е доста забавно. Премиерът сподели, че форматът ще стане 17+1, тъй като ще пристигна и министър председателят на Гърция. Това е един формат, който изнервя Европейския съюз, бих споделил незаслужено. Това, че Европейски Съюз не участва, не значи, че ние вършим нещо в нарушаване и мисля, че не е проблем Брюксел да взе участие. Това е една добра среща, добра опция.

Засега проектите на Китай са по-големи от действителните вложения, само че този развой се развива. Въпросните вложения са най-вече под формата на заеми с държавни гаранции, поради което България не може да се похвали с доста такива планове. Това е за жалост, тъй като жп връзката по самодейността " Един пояс, веднъж “ (свързаност с Европа по някогашния път на коприната) можеше да не минава през Гърция, Македония, Сърбия, а през България. Китай е арендатор на най-голямото гръцко пристанище – Пирея, и те го направиха седмо в Европа.

Говори се към този момент за връзка Пирея – Дунав, Пирея – мултимодални терминали. Това е обвързвано с транспорт на артикули в Европа. Но Европейски Съюз няма мотив да се опасява от китайското въздействие на Балканите, тъй като Европейски Съюз е най-големият донор в района и Китай е доста надалеч от това да задмине съюза. Аз мисля, че това са положителни планове в един район, в който колкото повече инфраструктура има, толкоз по-добре.