Ивайло Калфин: Икономиката на бъдещето е свързана с три големи процеса
Ивайло Калфин, някогашен външен министър и сегашен изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
От Дъблин дойдохте при нас. Какво ви води още веднъж в София, в нашата столица?
Утре организацията ни, " Еврофонд “, провежда една конференция. Тя ще бъде в Дома на Европа следобяд от 15.00 часа – който се интересува, дано да заповяда, – където ще обсъдим със обществени сътрудници, с министъра на труда и обществената политика тематики, свързани с качеството на работното място. Това е една доста забавна тематика, тъй като в нашите проучвания се оказва, че има директна връзка сред това до каква степен е положително качеството на едно работно място и до каква степен има дефицит на работна ръка там. И изключително в браншове като строителство, превоз, селско стопанство, в случай че има дефицит на работна ръка, значително се дължи на качеството на работното място. А качеството е, несъмнено, и заплатата, само че тук включва и разнообразни индикатори, които ние измерваме – опцията за развиване, вероятността на работното място, изискванията на труд, и физически, и психически, автономността, по този начин, че всеки служащ да има опция да взима независимо решения. Всичко това са детайли, които се включват към качеството на работното място, и ми се коства, че това е тематика, по която би трябвало да приказваме повече в България. Между другото, не сме на последните места в Европа – това е хубавата вест за страната, общо взето седим някъде по средата, само че е значимо в България фактически да обръщаме внимание освен какъв брой работещи има, а какво качество е трудът, който поставят, и по какъв начин могат да го съчетават с персоналния си живот.
Защото може би качеството на работа у нас е обвързвано и с качеството ни на живот, несъмнено, с това, което получаваме като заплащане за работата, която вършим.
Абсолютно.
Засяга всички ни, цялото общество, изискванията ни на труд, които дава България. Какви благоприятни условия са налице съгласно вас, обаче, у нас? Добри благоприятни условия ли имаме и възползваме ли се от тях?
България има чудесни благоприятни условия. Аз постоянно съм си мислел, че ние не използваме потенциала, който имаме. Винаги може по-добре да вършим нещата. Разбира се, сега е доста значима и политическата непоклатимост. Някой дълготрайно би трябвало да огледа на тези тематики.
Която я няма, за жалост, към момента.
Ами, тя пречи на доста неща.
Да.
Активна роля на обществените сътрудници, на работодатели и синдикати. Тяхната дума би трябвало да се чува, те са тези, които пазят ползите на работното място. И България е едно прелестно място, в което доста бързо можем да вървим напред, в това число и във връзка с увеличение на приходите. Аз непрестанно върша съпоставяне и с Румъния. Румъния към този момент има 12 страни зад себе си във връзка с БВП на глава от популацията. Много бързо за последните 15 години нашата съседка мина напред. Така че ето един добър образец по какъв начин и в България могат да се случат нещата, в случай че ги създадем както би трябвало.
Преди няколко дни тук, в студиото при нас, беше Любослав Костов, който е основният икономист на КНСБ. Той разяснява, че над 1100 лв. към този момент е разликата сред междинната и минималната работна заплата у нас, което съгласно вас би трябвало ли да ни тормози?
Ами не, не би трябвало да се фиксираме в някакво число. Нормално е междинната работна заплата да е по-висока от минималната. Проблем ще бъде, в случай че всички заплати се въртят към минималната. Колкото по-малко е броят на хора, които получават минимална работна заплата, толкоз по-добре, а това значи и разликата със междинната да е по-висока. Така че това за мен не е притеснително.
Ето, и през днешния ден беше обявено нарастването за обществената пенсия – 12%. Определиха го доста хора като минимално нарастване на пенсиите. Вашето мнение за политиката, която се ползва у нас по отношение на пенсионерите?
12% са пенсиите, които не са свързани с трудова активност. Това са обществените пенсии. И 12% значи някъде към 25 лв.. Действително, на фона на това повишаване, което изключително след началото на войната в Украйна виждаме, едва ли ще може да компенсира всичко. Така че в случай че мярката единствено това остане мярката, ще има в допълнение обедняване. Така че не би трябвало с това да се изчерпват ограниченията за подкрепяне на хората с ниски приходи.
Каква е съгласно вас стопанската система на бъдещето и къде се намира България? Какво може да вършим по отношение на това да привличаме повече вложители, повече облаги за нас?
Икономиката на бъдещето е обвързвана с три огромни процеса, които вървят сега. Единият е доста забележим – той е доста бърза цифровизация, цифровизация. Виждаме в това число и изкуственият разсъдък навлиза на всички места. И той, за разлика от предходния стадий, когато имаше роботи – те заместваха производствата, заместваха типов, монотонен труд, изкуственият разсъдък в този момент влиза в администрацията, той влиза в офисите. На процедура той може да размени всяко работно място. Въпросът е, че при него има и много опасности, тъй че колкото благоприятни условия дава той, толкоз и би трябвало да сме и внимателни. Но това, което е значимо, е способността на хората да се приспособяват към тези промени, тъй като те стават доста бързо, и способността на страната да основава такива условия за стопанската система. Другото е зелената смяна. И тук не става въпрос единствено за някакви бюрократични документи – Зелената договорка в Брюксел и така нататък
Светът се трансформира. Работните места и методът на живот, който е обвързван с по екологосъобразен, с такива цели, ще бъдат все по-важни. Ако там България също успее, вместо да се дърпаме и да търсим последните най-дълги периоди и така нататък, да направи нещо по-бързо, да създадем измененията. Там се основават нови работни места, напълно разнообразни, качествени. Тук също бихме могли много бързо да излезем, спрямо други страни. И третият огромен развой, който върви, това е демографията. Нея си я знаем. В България в действителност капацитетът, главният, е тези хора, които напущат страната.
Плашещо е обаче това може би " Ние си я знаем “. Ние си я знаем от дълго време, само че прави ли се…
Ама би трябвало нещо да вършим.
Точно по този начин, би трябвало нещо да вършим.
Е, в случай че питате мен, тъй като съм се и занимавал с това нещо, има национална тактика, има проекти, какво ли няма, само че нещата са доста простички. Българите биха останали в България или тези, които са на открито, биха се върнали, в случай че тук има добра уредена страна, с положителни обществени услуги, обучение, опазване на здравето, градска среда и те имат опция да работят. Сега има опция и за отдалечена работа. Ти може да стоиш в дома си в България и да работиш за целия свят. Така че това са благоприятни условия, които са напълно действителни. Въпросът е, че в случай че желаеме да го създадем, би трябвало да имаме доста целенасочена политика към това нещо. Не е невероятно, виждаме, че други страни вършат доста.
Като казахте целенасочена политика, няма по какъв начин да не ви попитам – вашият взор над политиката у нас? Това ротационно ръководство, което като че ли някак не може да тръгне към момента, не могат да се схванат до дъно, по какъв начин да го назовават даже. Не желаят да бъдат в коалиция, само че те действително са в такава.
Проблемът не е в ротацията. Има ротации дори във Финландия, където е организацията, в която работя. И там имаше ротация, само че на средата на мандата, след две години се смени. Всъщност две партии са в обединението – смени се, министър председателят и вицепремиерът си размениха местата. Но казусът е различен. Има правила в политиката, които няма по какъв начин да ги заобиколиш и да се направиш, че ги няма. За мен държавни управления за три, пет месеца са безсмислени. Едно държавно управление би трябвало най-малко четири години да остане и по-късно хората да го поддържат да остане още по-дълго. Това значи политическа отговорност. Политическа отговорност се носи с ясна коалиция в Народното събрание. Няма по какъв начин да има ритване по кокалчетата, замеряне през медиите, говорене един против различен, криене под масата – то е криене на главата единствено, тъй като други елементи стърчат много, което споделя: " Ама то няма коалиция, но ние управляваме дружно с тях “. Има коалиция, има си разпоредбите. Тази коалиция – цяла Европа се ръководи от обединения, написа се едно задоволително в детайли съдружно съглашение, то е транспарантно, с цел да знаят хората какво да чакат.
Все още нямаме подобен документ.
Ами, няма и предпочитание, като виждам.
Вчера имаше лидерска среща, само че тя не се състоя в подобен тип, защото водачите не участваха.
Ама не, при нас е доста смешна обстановката. И отново споделям, просто като законите на гравитацията, и в политиката има закони, които не може да ги заобиколим по някакъв метод, и там се допуска, че би трябвало да имаш болшинство в Народното събрание, в случай че искаш да носиш уговорката и да управляваш. Това става с коалиция. Не може едните да споделят, в действителност ГЕРБ споделят: " Ние не сме в коалиция, те си ръководят " Продължаваме промяната “. Ами ти си им дал своя вот, в случай че не ръководят добре, на следващия ден може да им свалиш държавно управление, значи носиш отговорност за нея. " Продължаваме промяната “ пък споделят: " Ние не желаеме някаква коалиция с ГЕРБ, тъй като не ги понасяме “. Ами не ги понасяте, но те ви избраха държавното управление. Така че някак си тези детски цупеници и сърденици би трябвало да се преодолеят по някакъв метод. Управлява се с обединения, нищо неприятно няма да се ръководи с обединения. Всеки би трябвало да си поеме отговорност. Не може да подкрепяш държавното управление и да седиш в профил и да казваш: " Аз не съм от него “. Това също не е безапелационно и не може да сътвори повече непоклатимост, вероятност, някакъв небосвод за това, което ще се случи в страната.
Защото всичко това у нас има отзив и на открито.
Ама дано не гледаме. Ние доста сме се вторачили по какъв начин ще ни погледнат, какво ще кажат за нас хората, по какъв начин изглеждаме извън. Това е за нас, за хората в България е значимо това нещо. Ние имаме потребност от непоклатимост, имаме потребност от положително ръководство, имаме потребност страната, а това е допустимо – отново го споделям, погледнете съседите ни – да се отлепи от последното място и да сме много по-добре.
Да, аз го споделям, тъй като може би сме взаимно свързани, всички подвластни по някакъв метод.
Ние сме подвластни и това е едно от нещата, които някак си ми липсват в България, в разговора – това възприятие за взаимност. Ние сме фактически в една лодка. Или сами ще си помогнем. Никой няма да пристигна извън и да ни помогне, тъй като е доста добър. Или сами ще си помогнем и сами ще забележим кое е значимото за българските жители, къде са им проблемите, те да видят фактически грижа в ръководството за тях, изключително тази, които са в най-неравноправно, неравнопоставено отношение, с цел да забележим, че вървят напред нещата. Това значи да имаме вяра на институциите, корупцията да не е нещо, което всички си го знаем, но подвигаме плещи към него. И по този начин. Не са комплицирани нещата, тях ги има на всички места, само че просто би трябвало да си повярваме и да решим, че зависи от нас, не зависи от някой извън, не зависи от партийните вождове.
Някой беше споделил тук неотдавна " " Не са комплицирани нещата, само че са ни комплицирани политиците, май “.
Ами, политиците са каквото си произведем общо взето. Те не се появяват от небето. Това си избираме. Въпросът е, че българинът се обезверява и споделя: " Ами аз, каквото и да направя, те все такива ще идват “.
Защото знаем с какъв брой малко проценти се избират през днешния ден политиците.
Точно по този начин. Защото хората си седят у дома на изборите. И това не е добре. Седейки си у дома, ние продължаваме тази обстановка, против която всички стачкуват.
Реално една дребна част от нашето общество избира това болшинство.
Богатите общества са дейни. Там те постоянно имат какво да кажат, хората излизат, гласоподават, вземат участие в обществени диспути, всяко нещо се разисква и това прави едно общество фактически богато и да върви напред. Обществата, които са оставили ръководството на някого, на който по този начин или другояче не му имат вяра, са бедните страни. В целия свят е по този начин.
Г-н Калфин, няма по какъв начин да не ви попитам за това, което се случи през почивните дни, миналите, в Русия. Какво беше това, съгласно вас – опит за пуч, протест, въстание против кого?
Това беше, може би най-точната дума е " протест “ фактически на тази частна войска. Първо, проблематично, казусът с частните армии. Тя беше основана 2014 година, след това изпълняваше някакви функционалности в Африка, общо взето много съмнителни също неща. Сега се върна на фронта с Украйна.
Казвате основана, само че тя беше основана там. Пригожин е дете на Русия, да.
Да, да, само че той до предходната година отхвърляше, че има каквото и да било общо с " Вагнер “.
Да.
И в един миг явно той влезе в спор, до каква степен е натурален, до каква степен е режисиран с постоянната войска, той е неминуем. Защото на процедура виждаме военни, които са в разнообразни условия и във връзка с възнаграждение, и на доставяне, и така нататък, което без значение провокира спор. Но това, което е забавно и което в действителност сподели какъв брой е куха цялата система, това е този му марш на стотици километри, съвсем до Москва, без да бъде спрян. Разбира се, елементарно е да се каже: " Ами те не го стопираха, с цел да няма жертви “. Оказа се, че има причини, с които могат да го спрат. Факт е, че нямаше опция.
Но не се случи, да. А и бягството на Путин?
Е, това не се знае дали той е избягал или администрацията, само че видяхме – в Ростов и във Воронеж хората си вършат селфита с " Вагнер “. Очевидно поддръжката за тази война, която води Путин в Украйна, обществената, едва ли е чак толкоз огромна, колкото се показва. И това е огромният знак в действителност доколкото той може да се оправи с това нещо, тъй като тези процеси ще продължат.
Казахте, видяхме какъв брой е куха тази система. Рухна ли ореолът на Владимир Путин на мощен управленец?
До огромна степен да. При мощен управленец това не се случва, не потегля армия от няколко хиляди души да сменя властта. Те споделят: " Не желаеме президента, но желаеме да сменим министъра на защитата “.
Шойгу, с който се допуска, че са имали персонален спор.
Да. Това не демонстрира мощно водачество, при всички случаи. Това демонстрира, че има хора, сили, кръгове, които може би са и по-силни от съветския президент в Русия.
От Русия през вчерашния ден увериха, че ситуацията към този момент е устойчиво, само че съгласно вас какви могат да бъдат непосредствените провокации към контрола на Путин?
Предизвикателствата са, че той явно видя, че не всичко е под негов надзор. То тъкмо с това, с този протест се появи, че той напълно не управлява цялата обстановка. И добре, този въпрос беше решен в този момент, този протест към настоящия миг. Аз не съм сигурен, че няма да продължат някои негови следствия, тъй като не съм уверен, че тези частни наемници са подготвени да станат елементарни бойци. Но явно, че има други центрове на власт в Русия и е явно, че съветският президент не ги управлява. Така че това демонстрира една забележителна ерозия на властта там и мисля, че това ще бъде най-голямото терзание и най-големият казус – в случай че може и доколкото може, да си върне контрола върху властта.
Да разбирам ли, че вие не допускате да е имало инсцениране на цялата тази обстановка, т.е. Путин и Пригожин да са работили дружно?
Не, те ненапълно, аз допусках, изключително когато Пригожин говореше против военните, това е някакъв вентил, който изпуска напрежението. Очевидно, че Руската войска не е това, което всички чакаха и някакво следено говорене против нея, може би помагаше на Путин. Но тази цялата проява, маршът през Русия до Москва на хиляди хора, не виждам какво носи, в смисъл за съветския президент носи единствено проблеми, демонстрира, че другаде се взимат решенията, не в неговия кабинет.
Къде съгласно вас?
О, съветската страна е огромна и сложна за обяснение. Вероятно има стопански, политически кръгове, кръгове - свързани с разнообразни служби, които не са доста очевидни и така нататък Но очевидно е, че има разнообразни центрове на власт.
Как този безпорядък в Москва ще се отрази по някакъв метод бойното поле, на войната, която се води в Украйна?
Ще се отрази, доколкото се отразява на самочувствието. Войната в Украйна по този начин или другояче, съветския президент се пробва да помпа самочувствието на съветските войски, е Русия се пази от Запада от някой. Фактът е, че Русия атакува Украйна, и Пригожин тръгвайки си, зададе въпросите, които несъмнено доста хора си ги задават. Защо го направихме това нещо, имаше ли потребност от това, дали някой не го подведе Путин, с цел да си реши персоналните въпроси, да влезе в тази война. Сигурен съм, че освен Пригожин, а и доста други хора си задават този въпрос, по този начин, че въпросът с мотивацията на армията, съгласно мен е доста значим, тъй като не можеш да изпращаш хора да умират, на гибел, без да знаят за какво го вършат.
И за край на нашия диалог, Българиякъде би трябвало да се нарежда, и по какъв начин, съгласно вас, би трябвало да реагира на сходни спорове, протести, тъй като видяхме и бързата реакция от страна на българските управляващи.
България би трябвало да се държи кардинално. Ние не можем да седим да заемаме позиция, в която като забележим някъде, че се нагорещява ситуацията да се скрием под масата и да чакаме да мине. България би трябвало да вземе ясна позиция, ние имаме сътрудници, нашата система за сигурност е обвързана с тези сътрудници. И по тази причина е обикновено ние да действаме в синхрон с тях, в случай че не дай си боже на следващия ден България е под опасност, кой ще пристигна да ни отбрани? Така че това нещо би трябвало да бъде отчитано, и България би трябвало да се държи като предвидим, сериозен съдружник на своите сътрудници. И не да се оплаква, че някой във Вашингтон или Брюксел взимал решенията. Ние участваме в тези обединения, България взима решенията, дружно с тези хора никой не ни ги постанова на нас. Така че в случай че имаме народен интерес, мястото е тъкмо в Брюксел и Вашингтон да отидем и да си го защитим.
От Дъблин дойдохте при нас. Какво ви води още веднъж в София, в нашата столица?
Утре организацията ни, " Еврофонд “, провежда една конференция. Тя ще бъде в Дома на Европа следобяд от 15.00 часа – който се интересува, дано да заповяда, – където ще обсъдим със обществени сътрудници, с министъра на труда и обществената политика тематики, свързани с качеството на работното място. Това е една доста забавна тематика, тъй като в нашите проучвания се оказва, че има директна връзка сред това до каква степен е положително качеството на едно работно място и до каква степен има дефицит на работна ръка там. И изключително в браншове като строителство, превоз, селско стопанство, в случай че има дефицит на работна ръка, значително се дължи на качеството на работното място. А качеството е, несъмнено, и заплатата, само че тук включва и разнообразни индикатори, които ние измерваме – опцията за развиване, вероятността на работното място, изискванията на труд, и физически, и психически, автономността, по този начин, че всеки служащ да има опция да взима независимо решения. Всичко това са детайли, които се включват към качеството на работното място, и ми се коства, че това е тематика, по която би трябвало да приказваме повече в България. Между другото, не сме на последните места в Европа – това е хубавата вест за страната, общо взето седим някъде по средата, само че е значимо в България фактически да обръщаме внимание освен какъв брой работещи има, а какво качество е трудът, който поставят, и по какъв начин могат да го съчетават с персоналния си живот.
Защото може би качеството на работа у нас е обвързвано и с качеството ни на живот, несъмнено, с това, което получаваме като заплащане за работата, която вършим.
Абсолютно.
Засяга всички ни, цялото общество, изискванията ни на труд, които дава България. Какви благоприятни условия са налице съгласно вас, обаче, у нас? Добри благоприятни условия ли имаме и възползваме ли се от тях?
България има чудесни благоприятни условия. Аз постоянно съм си мислел, че ние не използваме потенциала, който имаме. Винаги може по-добре да вършим нещата. Разбира се, сега е доста значима и политическата непоклатимост. Някой дълготрайно би трябвало да огледа на тези тематики.
Която я няма, за жалост, към момента.
Ами, тя пречи на доста неща.
Да.
Активна роля на обществените сътрудници, на работодатели и синдикати. Тяхната дума би трябвало да се чува, те са тези, които пазят ползите на работното място. И България е едно прелестно място, в което доста бързо можем да вървим напред, в това число и във връзка с увеличение на приходите. Аз непрестанно върша съпоставяне и с Румъния. Румъния към този момент има 12 страни зад себе си във връзка с БВП на глава от популацията. Много бързо за последните 15 години нашата съседка мина напред. Така че ето един добър образец по какъв начин и в България могат да се случат нещата, в случай че ги създадем както би трябвало.
Преди няколко дни тук, в студиото при нас, беше Любослав Костов, който е основният икономист на КНСБ. Той разяснява, че над 1100 лв. към този момент е разликата сред междинната и минималната работна заплата у нас, което съгласно вас би трябвало ли да ни тормози?
Ами не, не би трябвало да се фиксираме в някакво число. Нормално е междинната работна заплата да е по-висока от минималната. Проблем ще бъде, в случай че всички заплати се въртят към минималната. Колкото по-малко е броят на хора, които получават минимална работна заплата, толкоз по-добре, а това значи и разликата със междинната да е по-висока. Така че това за мен не е притеснително.
Ето, и през днешния ден беше обявено нарастването за обществената пенсия – 12%. Определиха го доста хора като минимално нарастване на пенсиите. Вашето мнение за политиката, която се ползва у нас по отношение на пенсионерите?
12% са пенсиите, които не са свързани с трудова активност. Това са обществените пенсии. И 12% значи някъде към 25 лв.. Действително, на фона на това повишаване, което изключително след началото на войната в Украйна виждаме, едва ли ще може да компенсира всичко. Така че в случай че мярката единствено това остане мярката, ще има в допълнение обедняване. Така че не би трябвало с това да се изчерпват ограниченията за подкрепяне на хората с ниски приходи.
Каква е съгласно вас стопанската система на бъдещето и къде се намира България? Какво може да вършим по отношение на това да привличаме повече вложители, повече облаги за нас?
Икономиката на бъдещето е обвързвана с три огромни процеса, които вървят сега. Единият е доста забележим – той е доста бърза цифровизация, цифровизация. Виждаме в това число и изкуственият разсъдък навлиза на всички места. И той, за разлика от предходния стадий, когато имаше роботи – те заместваха производствата, заместваха типов, монотонен труд, изкуственият разсъдък в този момент влиза в администрацията, той влиза в офисите. На процедура той може да размени всяко работно място. Въпросът е, че при него има и много опасности, тъй че колкото благоприятни условия дава той, толкоз и би трябвало да сме и внимателни. Но това, което е значимо, е способността на хората да се приспособяват към тези промени, тъй като те стават доста бързо, и способността на страната да основава такива условия за стопанската система. Другото е зелената смяна. И тук не става въпрос единствено за някакви бюрократични документи – Зелената договорка в Брюксел и така нататък
Светът се трансформира. Работните места и методът на живот, който е обвързван с по екологосъобразен, с такива цели, ще бъдат все по-важни. Ако там България също успее, вместо да се дърпаме и да търсим последните най-дълги периоди и така нататък, да направи нещо по-бързо, да създадем измененията. Там се основават нови работни места, напълно разнообразни, качествени. Тук също бихме могли много бързо да излезем, спрямо други страни. И третият огромен развой, който върви, това е демографията. Нея си я знаем. В България в действителност капацитетът, главният, е тези хора, които напущат страната.
Плашещо е обаче това може би " Ние си я знаем “. Ние си я знаем от дълго време, само че прави ли се…
Ама би трябвало нещо да вършим.
Точно по този начин, би трябвало нещо да вършим.
Е, в случай че питате мен, тъй като съм се и занимавал с това нещо, има национална тактика, има проекти, какво ли няма, само че нещата са доста простички. Българите биха останали в България или тези, които са на открито, биха се върнали, в случай че тук има добра уредена страна, с положителни обществени услуги, обучение, опазване на здравето, градска среда и те имат опция да работят. Сега има опция и за отдалечена работа. Ти може да стоиш в дома си в България и да работиш за целия свят. Така че това са благоприятни условия, които са напълно действителни. Въпросът е, че в случай че желаеме да го създадем, би трябвало да имаме доста целенасочена политика към това нещо. Не е невероятно, виждаме, че други страни вършат доста.
Като казахте целенасочена политика, няма по какъв начин да не ви попитам – вашият взор над политиката у нас? Това ротационно ръководство, което като че ли някак не може да тръгне към момента, не могат да се схванат до дъно, по какъв начин да го назовават даже. Не желаят да бъдат в коалиция, само че те действително са в такава.
Проблемът не е в ротацията. Има ротации дори във Финландия, където е организацията, в която работя. И там имаше ротация, само че на средата на мандата, след две години се смени. Всъщност две партии са в обединението – смени се, министър председателят и вицепремиерът си размениха местата. Но казусът е различен. Има правила в политиката, които няма по какъв начин да ги заобиколиш и да се направиш, че ги няма. За мен държавни управления за три, пет месеца са безсмислени. Едно държавно управление би трябвало най-малко четири години да остане и по-късно хората да го поддържат да остане още по-дълго. Това значи политическа отговорност. Политическа отговорност се носи с ясна коалиция в Народното събрание. Няма по какъв начин да има ритване по кокалчетата, замеряне през медиите, говорене един против различен, криене под масата – то е криене на главата единствено, тъй като други елементи стърчат много, което споделя: " Ама то няма коалиция, но ние управляваме дружно с тях “. Има коалиция, има си разпоредбите. Тази коалиция – цяла Европа се ръководи от обединения, написа се едно задоволително в детайли съдружно съглашение, то е транспарантно, с цел да знаят хората какво да чакат.
Все още нямаме подобен документ.
Ами, няма и предпочитание, като виждам.
Вчера имаше лидерска среща, само че тя не се състоя в подобен тип, защото водачите не участваха.
Ама не, при нас е доста смешна обстановката. И отново споделям, просто като законите на гравитацията, и в политиката има закони, които не може да ги заобиколим по някакъв метод, и там се допуска, че би трябвало да имаш болшинство в Народното събрание, в случай че искаш да носиш уговорката и да управляваш. Това става с коалиция. Не може едните да споделят, в действителност ГЕРБ споделят: " Ние не сме в коалиция, те си ръководят " Продължаваме промяната “. Ами ти си им дал своя вот, в случай че не ръководят добре, на следващия ден може да им свалиш държавно управление, значи носиш отговорност за нея. " Продължаваме промяната “ пък споделят: " Ние не желаеме някаква коалиция с ГЕРБ, тъй като не ги понасяме “. Ами не ги понасяте, но те ви избраха държавното управление. Така че някак си тези детски цупеници и сърденици би трябвало да се преодолеят по някакъв метод. Управлява се с обединения, нищо неприятно няма да се ръководи с обединения. Всеки би трябвало да си поеме отговорност. Не може да подкрепяш държавното управление и да седиш в профил и да казваш: " Аз не съм от него “. Това също не е безапелационно и не може да сътвори повече непоклатимост, вероятност, някакъв небосвод за това, което ще се случи в страната.
Защото всичко това у нас има отзив и на открито.
Ама дано не гледаме. Ние доста сме се вторачили по какъв начин ще ни погледнат, какво ще кажат за нас хората, по какъв начин изглеждаме извън. Това е за нас, за хората в България е значимо това нещо. Ние имаме потребност от непоклатимост, имаме потребност от положително ръководство, имаме потребност страната, а това е допустимо – отново го споделям, погледнете съседите ни – да се отлепи от последното място и да сме много по-добре.
Да, аз го споделям, тъй като може би сме взаимно свързани, всички подвластни по някакъв метод.
Ние сме подвластни и това е едно от нещата, които някак си ми липсват в България, в разговора – това възприятие за взаимност. Ние сме фактически в една лодка. Или сами ще си помогнем. Никой няма да пристигна извън и да ни помогне, тъй като е доста добър. Или сами ще си помогнем и сами ще забележим кое е значимото за българските жители, къде са им проблемите, те да видят фактически грижа в ръководството за тях, изключително тази, които са в най-неравноправно, неравнопоставено отношение, с цел да забележим, че вървят напред нещата. Това значи да имаме вяра на институциите, корупцията да не е нещо, което всички си го знаем, но подвигаме плещи към него. И по този начин. Не са комплицирани нещата, тях ги има на всички места, само че просто би трябвало да си повярваме и да решим, че зависи от нас, не зависи от някой извън, не зависи от партийните вождове.
Някой беше споделил тук неотдавна " " Не са комплицирани нещата, само че са ни комплицирани политиците, май “.
Ами, политиците са каквото си произведем общо взето. Те не се появяват от небето. Това си избираме. Въпросът е, че българинът се обезверява и споделя: " Ами аз, каквото и да направя, те все такива ще идват “.
Защото знаем с какъв брой малко проценти се избират през днешния ден политиците.
Точно по този начин. Защото хората си седят у дома на изборите. И това не е добре. Седейки си у дома, ние продължаваме тази обстановка, против която всички стачкуват.
Реално една дребна част от нашето общество избира това болшинство.
Богатите общества са дейни. Там те постоянно имат какво да кажат, хората излизат, гласоподават, вземат участие в обществени диспути, всяко нещо се разисква и това прави едно общество фактически богато и да върви напред. Обществата, които са оставили ръководството на някого, на който по този начин или другояче не му имат вяра, са бедните страни. В целия свят е по този начин.
Г-н Калфин, няма по какъв начин да не ви попитам за това, което се случи през почивните дни, миналите, в Русия. Какво беше това, съгласно вас – опит за пуч, протест, въстание против кого?
Това беше, може би най-точната дума е " протест “ фактически на тази частна войска. Първо, проблематично, казусът с частните армии. Тя беше основана 2014 година, след това изпълняваше някакви функционалности в Африка, общо взето много съмнителни също неща. Сега се върна на фронта с Украйна.
Казвате основана, само че тя беше основана там. Пригожин е дете на Русия, да.
Да, да, само че той до предходната година отхвърляше, че има каквото и да било общо с " Вагнер “.
Да.
И в един миг явно той влезе в спор, до каква степен е натурален, до каква степен е режисиран с постоянната войска, той е неминуем. Защото на процедура виждаме военни, които са в разнообразни условия и във връзка с възнаграждение, и на доставяне, и така нататък, което без значение провокира спор. Но това, което е забавно и което в действителност сподели какъв брой е куха цялата система, това е този му марш на стотици километри, съвсем до Москва, без да бъде спрян. Разбира се, елементарно е да се каже: " Ами те не го стопираха, с цел да няма жертви “. Оказа се, че има причини, с които могат да го спрат. Факт е, че нямаше опция.
Но не се случи, да. А и бягството на Путин?
Е, това не се знае дали той е избягал или администрацията, само че видяхме – в Ростов и във Воронеж хората си вършат селфита с " Вагнер “. Очевидно поддръжката за тази война, която води Путин в Украйна, обществената, едва ли е чак толкоз огромна, колкото се показва. И това е огромният знак в действителност доколкото той може да се оправи с това нещо, тъй като тези процеси ще продължат.
Казахте, видяхме какъв брой е куха тази система. Рухна ли ореолът на Владимир Путин на мощен управленец?
До огромна степен да. При мощен управленец това не се случва, не потегля армия от няколко хиляди души да сменя властта. Те споделят: " Не желаеме президента, но желаеме да сменим министъра на защитата “.
Шойгу, с който се допуска, че са имали персонален спор.
Да. Това не демонстрира мощно водачество, при всички случаи. Това демонстрира, че има хора, сили, кръгове, които може би са и по-силни от съветския президент в Русия.
От Русия през вчерашния ден увериха, че ситуацията към този момент е устойчиво, само че съгласно вас какви могат да бъдат непосредствените провокации към контрола на Путин?
Предизвикателствата са, че той явно видя, че не всичко е под негов надзор. То тъкмо с това, с този протест се появи, че той напълно не управлява цялата обстановка. И добре, този въпрос беше решен в този момент, този протест към настоящия миг. Аз не съм сигурен, че няма да продължат някои негови следствия, тъй като не съм уверен, че тези частни наемници са подготвени да станат елементарни бойци. Но явно, че има други центрове на власт в Русия и е явно, че съветският президент не ги управлява. Така че това демонстрира една забележителна ерозия на властта там и мисля, че това ще бъде най-голямото терзание и най-големият казус – в случай че може и доколкото може, да си върне контрола върху властта.
Да разбирам ли, че вие не допускате да е имало инсцениране на цялата тази обстановка, т.е. Путин и Пригожин да са работили дружно?
Не, те ненапълно, аз допусках, изключително когато Пригожин говореше против военните, това е някакъв вентил, който изпуска напрежението. Очевидно, че Руската войска не е това, което всички чакаха и някакво следено говорене против нея, може би помагаше на Путин. Но тази цялата проява, маршът през Русия до Москва на хиляди хора, не виждам какво носи, в смисъл за съветския президент носи единствено проблеми, демонстрира, че другаде се взимат решенията, не в неговия кабинет.
Къде съгласно вас?
О, съветската страна е огромна и сложна за обяснение. Вероятно има стопански, политически кръгове, кръгове - свързани с разнообразни служби, които не са доста очевидни и така нататък Но очевидно е, че има разнообразни центрове на власт.
Как този безпорядък в Москва ще се отрази по някакъв метод бойното поле, на войната, която се води в Украйна?
Ще се отрази, доколкото се отразява на самочувствието. Войната в Украйна по този начин или другояче, съветския президент се пробва да помпа самочувствието на съветските войски, е Русия се пази от Запада от някой. Фактът е, че Русия атакува Украйна, и Пригожин тръгвайки си, зададе въпросите, които несъмнено доста хора си ги задават. Защо го направихме това нещо, имаше ли потребност от това, дали някой не го подведе Путин, с цел да си реши персоналните въпроси, да влезе в тази война. Сигурен съм, че освен Пригожин, а и доста други хора си задават този въпрос, по този начин, че въпросът с мотивацията на армията, съгласно мен е доста значим, тъй като не можеш да изпращаш хора да умират, на гибел, без да знаят за какво го вършат.
И за край на нашия диалог, Българиякъде би трябвало да се нарежда, и по какъв начин, съгласно вас, би трябвало да реагира на сходни спорове, протести, тъй като видяхме и бързата реакция от страна на българските управляващи.
България би трябвало да се държи кардинално. Ние не можем да седим да заемаме позиция, в която като забележим някъде, че се нагорещява ситуацията да се скрием под масата и да чакаме да мине. България би трябвало да вземе ясна позиция, ние имаме сътрудници, нашата система за сигурност е обвързана с тези сътрудници. И по тази причина е обикновено ние да действаме в синхрон с тях, в случай че не дай си боже на следващия ден България е под опасност, кой ще пристигна да ни отбрани? Така че това нещо би трябвало да бъде отчитано, и България би трябвало да се държи като предвидим, сериозен съдружник на своите сътрудници. И не да се оплаква, че някой във Вашингтон или Брюксел взимал решенията. Ние участваме в тези обединения, България взима решенията, дружно с тези хора никой не ни ги постанова на нас. Така че в случай че имаме народен интерес, мястото е тъкмо в Брюксел и Вашингтон да отидем и да си го защитим.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ