Ивайло Гоцев е олицетворение на американската мечта. Емигрира в САЩ

Ивайло Гоцев е въплъщение на американската фантазия. Емигрира в Съединени американски щати на 18 години и стартира от нулата. Сега е най-успелият българин в импресарския бизнес в спорта. Контактува с митични фигури от тази сфера като Дон Кинг. Има и строителен бизнес. Макар и да е напуснал Пловдив преди повече от 3 десетилетия, Ивайло Гоцев се усеща 100 % пловдивчанин. Именно любовта му към родния град го кара да одобри предизвикването и да провежда невиждана до момента боксова церемония под тепетата, връх на която ще бъде мачът на Тервел Пулев за Европейската купа. Голямото шоу е планувано за 18 май в зала " Колодрума ".

- Как стигнахте до концепцията за боксовата церемония в Пловдив, на която Тервел Пулев ще пази европейската си купа при експертите?

- Главният фактор е привързаността ми към Пловдив. Макар да пребивавам надалеч от родния си град, аз постоянно на драго сърце се връщам. Братя Пулеви също не са безразлични към града, татко им е от Пловдив. Значи аз съм 100 % пловдивчанин, а те по 50%, което прави 200 % Пловдив (смее се). Идеята ни е обща, желаеме да създадем едно грандиозно събитие, за което дълго да се приказва освен в България. Този град заслужава една такава огромна мъжка борба.

- Това ще бъде първа борба от подобен мащаб в Пловдив. Нямате ли терзания, че шоуто може да не се получи по този начин, както очаквате и планирате?

- В никакъв случай. Фактът, че ще сме един тип пионери в Пловдив, е спомагателна мотивация. Интуицията ми подсказва, че планът ще е доста сполучлив. Шоуто ще се предава по целия свят през телевизионния колос ESPN и други платформи.

- Вие организирахте мача на Кубрат Пулев с Хюи Фюри. Какви са възможностите Кубрат да играе за международната купа и против кого?

- С Кубрат се познаваме от 2000 година, когато беше на 18-19 години, и беше въпрос на време да заработим дружно. Аз от дълги години желаех да работя с него, защото той е боксьор с дух да побеждава. Срещу Фюри беше първият ни взаимен план. Кубрат сега е основен кандидат за международната купа. Антъни Джошуа няма по какъв начин да откаже. Той ще има мач с Милър през юни.

Кубрат ще се бие на 23 март в Лос Анджелис. В околните дни ще се разбере кой ще бъде съперникът му, защото Робърт Хелениус се отхвърли. Съперниците на Кобрата към този момент знаят силата му и не желаят да рискуват.

- Кога и къде ще е мачът за купата с Джошуа?

- Почти несъмнено този мач ще е тази есен. Градовете, в които може да е, са Лас Вегас в Т-мобайл Арена и в митичната зала Медисън Скуеър Гардън, където Джошуа дебютира.

- Има ли в международен проект отлив на интерес към професионалния бокс? Преди 3 ​- 4 десетилетия първенците бяха кумири на цели генерации по света. При всичките ми почетения към Джошуа, Кобрата, Поветкин, само че те са надалеч като харизма от Мохамед Али, Джо Фрейзър, Джордж Формън, Майк Тайсън. Защо настъпи този отлив?

- Защото в бокса постоянно са били водещи личностите, харизмата плюс геният им. Като замине някоя огромна звезда, отпътува и част от интереса към бокса. За спада на интереса към бокса в тежката категория, който е емблема на този спорт, ненапълно отговорни са братята Владимир и Виталий Кличко, техният жанр и операцията на техните позиции. Те дълго време преобладаваха в професионалния бокс и постановяваха силово своите условия. Искаха боевете им да са единствено в Германия, тъй като там единствено можеха да диктуват разпоредбите, които ги водеха към сигурна победа. Освен това стилът им е незанимателен.

Братя Кличко бягаха от директния пердах, който е зрелищен за почитателите. Стилът им е доста закостенял, изобилства от клинчове. Да го гледаш 2-3 рунда е ОК, само че 12 става скучно. Те имат виновност за спада на интереса към бокса точно при тежките. А когато няма ослепителен първенец при тежките, там се губи и нишката. В последно време обаче боксът е в подем. Вече има доста ярки представители, персони като Джошуа, Уайлдър, Тайсън Фюри, Кубрат. Те са характери и отвън кръга. Точно тези хора вършат бокса. В лека, междинна и полутежка категория има звезди като Ломаченко, Канело, Головкин и Усик. Интересът към този спорт още веднъж е голям в международен проект. Има нови лайвстрийм платформи за разпространение на боксови срещи. Въпрос на време и България ще се възпламени още веднъж по този популярен спорт.

- Имате ли ваш боксов план в България?

- Да. От Пловдив потегля огромната ми вяра. Тя е обвързвана с някогашния боксьор Митьо Митев - Мутата, който в този момент има доста сполучлив клуб. Мутата беше в Америка през 90-те години на предишния век и направи впечатляващ връх с 11 победи от 11 мача, и всичките с нокаут. Двубоите му бяха доста зрелищни и си завоюва много почитатели, само че реши да не продължи в Съединени американски щати, а да се върне в България. Сега има клуб Юнайтед на Гребната база, който развива чудесно. В него има едно момче с огромно бъдеще. Казва се Пенчо Цветков и е 18-годишен. Ученик е в 12. клас в спортното учебно заведение " Васил Левски ". Висок е 2 метра, крепко удря, а е също доста техничен. Той ще е едно ужасно представление, в случай че продължи да се развива, както до момента. Очаквам го при експертите. Галата през май ще е неговият дебют.

- Имате ли взор върху българския аматьорски и професионален бокс?

- При дилетантите има доста интернационалните заслуги и медали, изключително при юношите и при дамите. Има родени нови звезди, които занапред ще изгряват. Моето обръщение към сътрудниците от аматьорския и професионалния бокс е: време е да работим дружно. Единни можем да доведем обичания ни спорт до нови достижения.

- ММА няма ли да убие бокса?

- Абсолютно не. ММА е нов спорт, няма опитна отминалост. Набраха скорост, тяхната бизнес визия е новаторска и мощна. Боксът обаче е спорт с обичаи от век и веков. Боксът е класика и доста атрактивен. Предимството му е в ясните правила. Единият спорт не може да измести другия. Даже бих споделил, че тук се основава потребна конкуренция, която оказва помощ на двата спорта. Черпим хрумвания едни от други. Скоро бях на бизнес среща в основния офис на UFC в Лас Вегас. В самото лоби на постройката е изправена скулптура на популярния първенец по бокс Джо Луис. Какво повече би трябвало да кажа по този въпрос (смее се).

- Виждате ли наследници на Кобрата и Тервел?

- Има доста надарени млади момчета, а пловдивчанинът Пенчо (тук има рима) е едно от тях. Те идват в резултат на възродения напоследък интерес към бокса. Братя Пулеви имат голям дял за това. Техният образец демонстрира, че с гений и труд всеки може да се вдигне до международна класа. Младите виждат в тяхно лице, че има вяра за триумф, когато се трудиш.

- Как се запалихте по бокса?

- Всичко стартира при започване на 80-те години. Запали ме великият филм " Роки ". Между другото този филм е причина доста момчета от моето потомство да стартират да се занимават с бокс, дал им е подтик. Така на идната заран, откакто гледах кино лентата, си направих коктейл от сурови яйца и влязох в моя филм, обвързван с бокса.

Bпоследствие стигнах до Лаута, където започнах да упражнявам бокс в Локомотив Пловдив при огромен експерт и доста мощна персона в моя живот, починалия Йордан Кълвачев. Това беше една магия, която не ме е оставяла от този момент. Боксът постоянно е бил в мен. Когато бях нов преселник през 1986-а в Съединени американски щати, изгря звездата Майк Тайсън, възприятието и адреналинът са неописуеми. Да гледаш Майк Тайсън през тези времена беше като каталист в моя живот, останалото е към този момент история.

През 1993 година, когато се върнах в България след Олимпиадата в Барселона 92, се свързах с огромни наши боксьори. Познавах Александър Христов, Петър Лесов, Йордан Лесов, дребния Пешо Лесов още от времето, когато бяхме в залата на Лаута. Уникалният Ивайло Маринов се появяваше в залата на Локото за спаринги. Tой бе считаният за любимец против ​американеца Майкъл Карбахал през 1988-а в Сеул, победи и взе златото. Изгарях от предпочитание да промотирам български боксьори. Затова подписах с Ивайло, Коко Семерджиев - Тайсъна, Мартин Кръстев, Тончо Тончев, Мутата. Тончо обаче реши да продължи при дилетантите до Олимпиадата през 1996-а в Атланта. През същата Олимпиада аз подписах със златния медалист Василий Жиров и Сергей Ляхович. И двамата станаха първенци при експертите в полутежка и тежка категория.

Това беше стартът, преди четвърт век. През 94-та имахме церемония в София, зала " Универсиада " с присъединяване на американски против български боксьори. Получи се доста добре, провокира голям интерес и беше супер сполучлив план.

- Как се насочихте към импресарската активност в бокса?

- Аз се самонасочих, с персонални планове. Започнах през 1993 година и работата ме срещна с най-големите в този бизнес ​- Дон Кинг, Боб Аръм, които са промоторите на Мохамед Али, Лари Холмс, Джордж Форман, Джо Фрейзър, Шугър Рей Ленърд, Марвин Хеглър, Томи Хърнс, Роберто Дюран, Майк Тайсън и тям сходни. Започнах с тях като управител, а по-късно и промотър. Много е значимо да се учиш от най-хубавите във всяка една сфера. Не ми лиши дълго време да навляза в този бизнес.

Първият ми първенец беше Стиви Джонстън, след него Хектор Лопес, а по-късно и олимпийският първенец от 1996 година Василий Жиров, Сергей Ляхович, Джеймс Тони, Шенън Бригс, Александър Поветкин, Хасим Рахман, Генадий Головкин, с които съм работил, листата на първенците е дълга... Сега сме се събрали братя българи - Кубрат, Тервел, Ивайло, има смисъл в нашата връзка, най-малко на мен по този начин ми се коства.

- Познавате най-големите в този бизнес, като Дон Кинг да вземем за пример. Какви са усещанията ви от него?

- Дон Кинг е митична фигура. Той обладава всяка обстановка на диалози, договаряния, екстравагантен, гръмък, омайващ. Може да ти бръкне в джоба, без да усетиш. С мен не съумя обаче.

- Излезли сте от Пловдив преди 35 години. Как го намирате в този момент?

- Пловдив си ​е Пловдив. Велик град и би трябвало да си се родил и израснал тук, с цел да го схванеш. Трябва да си играл под тепетата. Все още много мои другари са в Пловдив. Това е доста магнетично и магично място. Точно в този момент е моментът да покажем Пловдив като историческа дестинация във времената. Представете си какви борби са се провели във времената. Сега е наш ред да организираме борба по разпоредбите на бокса.

Супер е, че галата ще се състои по времето, когато градът е културна столица на Европа. Нашият план ще бъде едно самобитно допълнение. Ние би трябвало да покажем на света, че Пловдив е едно благосъстояние, което занапред ще се открива.

Обиколил съм целия свят. Бил съм по всички считани за най-красиви кътчета. Но мога да заявя, че Пловдив е обичаният ми град, и се гордея, че съм роден и израснал тук. Пловдив е популярен град. Днес е културна столица на Европа. Град, който е жив и цялостен с възродена сила. Той приказва, притегля ни назад и ни връща, където и да сме билu, дори и до края на света!!!

- Как се озовахте в Америка?

- Стана доста необикновено. Майка беше учителка в Тунис, а по-късно в Мароко. Отидохме на екскурзия в Испания от Мароко и там взехме безпроблемно виза за Съединени американски щати. Това се оказа някакъв пробив в системата. На 13 юли кацнахме в Лос Анджелис.

- Постъпката ви в тези времена се наричаше бягство от социалистическата татковина. Имаше ли последствия за околните ви в България?

- Не. Някакво мрънкане е имало, само че през втората половина на 80-те се усещаше разведряването. Не е имало репресии за роднините ни.

- Нещо повече за персоналния ви живот - къде живеете в Съединени американски щати, имате ли семейство?

- Бизнесът ми е подобен, че съм жител на света. Първоначално се установихме в Лос Анджелис, там се роди и първата ми щерка. След 6 години се роди и втората в Хавай, където беше строителният ми бизнес. След това се реалокирах назад на Западния бряг, имах строителна компания, в Аризона. Скотсдейл. От 4 години домът ми е в Лас Вегас. Имам две дъщери - Мишел и Анжелика. Те са с доста положително обучение и се развиват сполучливо в живота. Със брачната половинка ми Мария сме ученическа обич. Пазим си черно-бяла фотография от първи клас от учебно заведение " Алеко Константинов ". Успях да уредя да пристигна в Съединени американски щати през 1988 година. Тогава персонално се обадих на посланика на Съединени американски щати, помолих се, омаях го. Оженихме се през 1989 година, тогава се роди Мишел.

- Говорят ли български дъщерите ви, идвали ли са в България?

- Разбира се. И двете се усещат българки. Идвали са тук и са очаровани от България и Пловдив.