След време просто никой няма да иска да управлява България
Ивайло Дичев,
Все по-вероятен е неуспехът в търсенето на магическото число 121, от който следва стягане на партийните войнства за следващи избори. С тях ще пристигна претенцията за идейна непорочност, за морална неотстъпчивост, въплътена във пламенни речи и трагични пози. Но по-късно? За да се сглоби ръководство, би трябвало да се преглътнат едни или други взаимни отстъпки с тези възвишени неща. Мислех, че пропорционалната ни система е съществена причина за фрагментирането на Народното събрание, само че ето, че даже френската мажоритарна и полупрезидентска система влезе в рецесия и към този момент се бори с избор на съмнение. Да не приказваме за американската, напълно президентска, където сред либерали и консерватори към този момент няма разговор; нито за Северна Македония, където воини на Александър Велики обсаждат проевропейските институции.
Компромисите се претърпяват все по-болезнено. Вземете тежките моменти в живота на късия кабинет Петков. Отказа да праща оръжие на Украйна, откри йезуитски компромис с русофилския електорат на Българска социалистическа партия - пращаме, само че през Полша. Не закъсняха гневните идеологически рецензии от ляво и дясно, заваляха насмешки в обществените мрежи. После друга рецесия (в древногъцкия смисъл - когато се взема решение дали пациентът ще живее): отводът да бъде назначен Каримански за шеф на Българска народна банка и да се дадат тези милиарди на Караджов. На едната страна - промяната на " системата ", на другата - " абе, да върви работата ". Постъпиха кардинално, само че пък " работата " спря. Или вземете македонския компромис, извоюван с героичните старания на господин Петков. Вместо наслада, той породи гняв, обиди, съмнения, освен това парадоксално - и у нас, и у комшиите. Казват, една договорка е добра, когато и двете страни са недоволни, само че когато се замерят с обвинявания в национално изменничество и с коктейли " Молотов " май сме оттатък тази логичност.
Удивителните качества на Политическа партия, ГЕРБ и Българска социалистическа партия
Играта на ГЕРБ, които провеждат избор на съмнение, само че афишират, че незабавно ще върнат мандата, сякаш цели точно това - съперниците им да бъдат принудени да създадат компромисите, нужни за ръководене на страната и по този метод да се самозакопаят. Колкото по-трудна е обстановката, толкоз по-тежки ще са компромисите - сред съветския газ и евроатлантическата взаимност, сред помощта за бизнеса и обществените политики. Като стартираме с най-основното - нуждата да се откри допустим за почитателите сътрудник. Обратно, Политическа партия излязоха на сцената с удивителната си дарба да вършат взаимни отстъпки в безнадеждната обстановка след третите избори през 2021-а. Но може би таман по тази причина започнаха да губят доверие и като видяха, че изборите доближават, още веднъж втвърдиха идейните линии - в никакъв случай това, в никакъв случай това. Което подвигна рейтинга им. Не знам дали си представяте накъде води сходна наклонност - след време просто никой няма да желае да ръководи страната.
Хората мислят, че полезностите са едни за всички и на всички места: който е срещу тях, просто е аморален. Бедата е там, че полезностите са във постоянно несъгласие, откъдето идва и гневният, откровен темперамент на политическите ни битки. Сблъскват се не просто положителното и злото - сблъскват се разнообразни светове. Вземете това: едни хора (сред които и аз) считат, че е почтено да застанем на страната на нападнатата Украйна и по всевъзможен метод да спрем неоимперските упоритости на Кремъл. За други обаче Украйна е надалеч и значи е по-добре да залостим вратата и да мислим за околните си и хладилника. Можем ли да чакаме храброст от всекиго? С какво право дисквалифицираме грижата или просто страха?
Или да вземем прословутия клиентелизъм на ГЕРБ. Без подозрение пазарната народна власт е по-адекватна за модерния свят, само че пък епохи наред това е била главната социополитическа система по Средиземноморието. Много хора се усещат уютно в нея, тъй като взаимодействат с родственици и другари, знаят какво да чакат, лоялни са към патрона. Защо да ти не разрешават да назначиш братовчеда, съпартиеца, сътрапезника, нали с тях най-добре ще свършиш работа? По същия метод не трябва да презираме протекционизма на Българска социалистическа партия. Да си ядем нашите домати - разбираемо, нагледно, та даже с малко носталгичен детайл по времето на хубавите домати от младостта. Има хора, които мислят по този начин и естествено се появяват партии, които да ги съставляват.
Ако този парламент се възпроизведе
Основният въпрос не е дали, а до каква степен и в името на какво ще се вършат взаимни отстъпки. Разбира се, никой няма да ви каже авансово във време на избори, само че вие не се лъжете - просто няма да минем без тях. Ако да вземем за пример обстановката в Украйна се утежни доста, явно ще би трябвало да се търси единодушие с досегашните " мафиоти " на евроатлантическа тематика. Нали си представяте парламент, в който една трета са русофили от Българска социалистическа партия, " Възраждане ", " Български напредък " и може би озлобените популисти от Има Такъв Народ, всичко това под егидата на президента? От кой миг ще стане безусловно нужен съюзът с ГЕРБ и Движение за права и свободи, какви ПР-и ще ни играят спектакъл, с цел да ни убедим да го преглътнем - ето ви тематика за полемики.
В някои случаи компромисите се създават с ловко изместване на казуса от нерешими към решими тематики. Така стана със упоменатата Северна Македония, където вписването на българите в конституцията, от което лично нищо не следва, избавя достолепието на популистите, наложили нелепото несъгласие. Дали в Скопие ще намерят някаква сходна хватка за превъзмогване на спора сред фантазиите за предишното и обещанията на бъдещето, остава да забележим. Да загатна и нуклеарната енергетика, която до скоро беше тежко разделяща, а взе, че потъна в един неустановен консенсус. Някак се не помни битката с плоския налог, който възмущава левите, по тази причина пък фамилното облагане май буди единодушие. Позабравихме истанбулската спогодба и норвежките крадци на деца, и ковид-войните. Както споровете, по този начин и компромисите подлежат на майсторска операция.
Разбира се най-труден би бил компромис с правото. Цялата мъка на българската страна от последните две години се състои в това, че няколко души вършат всичко допустимо да не влязат в пандиза. Впрочем тематиката ни съпътства към този момент три десетилетия, през които се търсеха милиардите на Живков, куфарчетата, раздадени на алените предприемачи и изнесените в топли страни пари от ченгета-приватизатори. За някои това е битка за правдивост, други го виждат като възмездие на изгубилите от прехода, трети - като политическа агитация за балъци. Въпросът е може ли търсенето на правдивост за минали закононарушения да се загърби в името на това да работим за бъдещето? Колко по-лесно ще е на едно последващо ръководство, в случай че по този начин или другояче слезлият от сцената господин Борисов получи правото да замине на топъл остров (по израза на Петков) с кюлчетата си. Разочароващо несъмнено, само че може би по-реалистично. Вярно, една мощна победа на антикорупционната коалиция ще направи допустима правосъдната промяна и всичко останало, дай боже! Но по-вероятно наподобява за жал възпроизводството на този парламент, което обрича моралистите още веднъж на оня беззащитен рев по откраднатото бъдеще от 90-те години. (Докато не се появи Костов, който остави реванша над предишното и се захвана да прави бъдещето, както го разбираше).
Коварството на медиите
Направи ми усещане една повтаряща се имитация от водачите на Политическа партия: в никакъв случай с Борисов, с Трифонов, с Пеевски. С хората им - да, само че с тях - в никакъв случай. Зачудих се какво се крие зад това. Май става дума за непреодолима засегнатост. За равнище на спор, който прави невероятно по-нататъшното взаимоотношение. Но не бързайте, тук логиката на психиката е единствено един детайл. Става дума за спорове, които се разгарят не в кухнята, а на медийната сцена. Където всяка дивотия се отразява в действително време, развъжда се в обществените мрежи, разяснява се в утринните блокове, лайква се, форуърдва се, застива в цифровата безкрайност. Кога ще се обидите повече - на четири очи или на площада? Във втория случай самото наличие на очевидци ви принуждава да извършите нещо, с цел да отбраните достойнството си. Ако Тошко Йорданов разпространяваше клеветите си в кафенето на Народно събрание, най-вече дапредизвика някоя нецензурна реакция. Публично изречени, те принуждават съперника да се наскърбява, с цел да не бъде компрометиран - да скъса, да се зарече, да прокара алена линия.
Оттук, обратно към началото. Нали разбирате, за какво става все по-трудно да се вършат взаимни отстъпки? Защото светът е все по-обсебен от медиите, а в медийната среда експанзията пътува по-бързо, обидите са постоянно пред очевидци. Не е неприятно да преосмислим фантазиите си за бистрота и тотална гласност. В политиката доста неща би трябвало да останат скрити и на четири очи, с цел да може след това да се маневрира. Лицемерието и неговата висша форма - дипломацията - са това изобретение на цивилизацията, което епохи наред е разрешавало да се заобикалят войните.
Все по-вероятен е неуспехът в търсенето на магическото число 121, от който следва стягане на партийните войнства за следващи избори. С тях ще пристигна претенцията за идейна непорочност, за морална неотстъпчивост, въплътена във пламенни речи и трагични пози. Но по-късно? За да се сглоби ръководство, би трябвало да се преглътнат едни или други взаимни отстъпки с тези възвишени неща. Мислех, че пропорционалната ни система е съществена причина за фрагментирането на Народното събрание, само че ето, че даже френската мажоритарна и полупрезидентска система влезе в рецесия и към този момент се бори с избор на съмнение. Да не приказваме за американската, напълно президентска, където сред либерали и консерватори към този момент няма разговор; нито за Северна Македония, където воини на Александър Велики обсаждат проевропейските институции.
Компромисите се претърпяват все по-болезнено. Вземете тежките моменти в живота на късия кабинет Петков. Отказа да праща оръжие на Украйна, откри йезуитски компромис с русофилския електорат на Българска социалистическа партия - пращаме, само че през Полша. Не закъсняха гневните идеологически рецензии от ляво и дясно, заваляха насмешки в обществените мрежи. После друга рецесия (в древногъцкия смисъл - когато се взема решение дали пациентът ще живее): отводът да бъде назначен Каримански за шеф на Българска народна банка и да се дадат тези милиарди на Караджов. На едната страна - промяната на " системата ", на другата - " абе, да върви работата ". Постъпиха кардинално, само че пък " работата " спря. Или вземете македонския компромис, извоюван с героичните старания на господин Петков. Вместо наслада, той породи гняв, обиди, съмнения, освен това парадоксално - и у нас, и у комшиите. Казват, една договорка е добра, когато и двете страни са недоволни, само че когато се замерят с обвинявания в национално изменничество и с коктейли " Молотов " май сме оттатък тази логичност.
Удивителните качества на Политическа партия, ГЕРБ и Българска социалистическа партия
Играта на ГЕРБ, които провеждат избор на съмнение, само че афишират, че незабавно ще върнат мандата, сякаш цели точно това - съперниците им да бъдат принудени да създадат компромисите, нужни за ръководене на страната и по този метод да се самозакопаят. Колкото по-трудна е обстановката, толкоз по-тежки ще са компромисите - сред съветския газ и евроатлантическата взаимност, сред помощта за бизнеса и обществените политики. Като стартираме с най-основното - нуждата да се откри допустим за почитателите сътрудник. Обратно, Политическа партия излязоха на сцената с удивителната си дарба да вършат взаимни отстъпки в безнадеждната обстановка след третите избори през 2021-а. Но може би таман по тази причина започнаха да губят доверие и като видяха, че изборите доближават, още веднъж втвърдиха идейните линии - в никакъв случай това, в никакъв случай това. Което подвигна рейтинга им. Не знам дали си представяте накъде води сходна наклонност - след време просто никой няма да желае да ръководи страната.
Хората мислят, че полезностите са едни за всички и на всички места: който е срещу тях, просто е аморален. Бедата е там, че полезностите са във постоянно несъгласие, откъдето идва и гневният, откровен темперамент на политическите ни битки. Сблъскват се не просто положителното и злото - сблъскват се разнообразни светове. Вземете това: едни хора (сред които и аз) считат, че е почтено да застанем на страната на нападнатата Украйна и по всевъзможен метод да спрем неоимперските упоритости на Кремъл. За други обаче Украйна е надалеч и значи е по-добре да залостим вратата и да мислим за околните си и хладилника. Можем ли да чакаме храброст от всекиго? С какво право дисквалифицираме грижата или просто страха?
Или да вземем прословутия клиентелизъм на ГЕРБ. Без подозрение пазарната народна власт е по-адекватна за модерния свят, само че пък епохи наред това е била главната социополитическа система по Средиземноморието. Много хора се усещат уютно в нея, тъй като взаимодействат с родственици и другари, знаят какво да чакат, лоялни са към патрона. Защо да ти не разрешават да назначиш братовчеда, съпартиеца, сътрапезника, нали с тях най-добре ще свършиш работа? По същия метод не трябва да презираме протекционизма на Българска социалистическа партия. Да си ядем нашите домати - разбираемо, нагледно, та даже с малко носталгичен детайл по времето на хубавите домати от младостта. Има хора, които мислят по този начин и естествено се появяват партии, които да ги съставляват.
Ако този парламент се възпроизведе
Основният въпрос не е дали, а до каква степен и в името на какво ще се вършат взаимни отстъпки. Разбира се, никой няма да ви каже авансово във време на избори, само че вие не се лъжете - просто няма да минем без тях. Ако да вземем за пример обстановката в Украйна се утежни доста, явно ще би трябвало да се търси единодушие с досегашните " мафиоти " на евроатлантическа тематика. Нали си представяте парламент, в който една трета са русофили от Българска социалистическа партия, " Възраждане ", " Български напредък " и може би озлобените популисти от Има Такъв Народ, всичко това под егидата на президента? От кой миг ще стане безусловно нужен съюзът с ГЕРБ и Движение за права и свободи, какви ПР-и ще ни играят спектакъл, с цел да ни убедим да го преглътнем - ето ви тематика за полемики.
В някои случаи компромисите се създават с ловко изместване на казуса от нерешими към решими тематики. Така стана със упоменатата Северна Македония, където вписването на българите в конституцията, от което лично нищо не следва, избавя достолепието на популистите, наложили нелепото несъгласие. Дали в Скопие ще намерят някаква сходна хватка за превъзмогване на спора сред фантазиите за предишното и обещанията на бъдещето, остава да забележим. Да загатна и нуклеарната енергетика, която до скоро беше тежко разделяща, а взе, че потъна в един неустановен консенсус. Някак се не помни битката с плоския налог, който възмущава левите, по тази причина пък фамилното облагане май буди единодушие. Позабравихме истанбулската спогодба и норвежките крадци на деца, и ковид-войните. Както споровете, по този начин и компромисите подлежат на майсторска операция.
Разбира се най-труден би бил компромис с правото. Цялата мъка на българската страна от последните две години се състои в това, че няколко души вършат всичко допустимо да не влязат в пандиза. Впрочем тематиката ни съпътства към този момент три десетилетия, през които се търсеха милиардите на Живков, куфарчетата, раздадени на алените предприемачи и изнесените в топли страни пари от ченгета-приватизатори. За някои това е битка за правдивост, други го виждат като възмездие на изгубилите от прехода, трети - като политическа агитация за балъци. Въпросът е може ли търсенето на правдивост за минали закононарушения да се загърби в името на това да работим за бъдещето? Колко по-лесно ще е на едно последващо ръководство, в случай че по този начин или другояче слезлият от сцената господин Борисов получи правото да замине на топъл остров (по израза на Петков) с кюлчетата си. Разочароващо несъмнено, само че може би по-реалистично. Вярно, една мощна победа на антикорупционната коалиция ще направи допустима правосъдната промяна и всичко останало, дай боже! Но по-вероятно наподобява за жал възпроизводството на този парламент, което обрича моралистите още веднъж на оня беззащитен рев по откраднатото бъдеще от 90-те години. (Докато не се появи Костов, който остави реванша над предишното и се захвана да прави бъдещето, както го разбираше).
Коварството на медиите
Направи ми усещане една повтаряща се имитация от водачите на Политическа партия: в никакъв случай с Борисов, с Трифонов, с Пеевски. С хората им - да, само че с тях - в никакъв случай. Зачудих се какво се крие зад това. Май става дума за непреодолима засегнатост. За равнище на спор, който прави невероятно по-нататъшното взаимоотношение. Но не бързайте, тук логиката на психиката е единствено един детайл. Става дума за спорове, които се разгарят не в кухнята, а на медийната сцена. Където всяка дивотия се отразява в действително време, развъжда се в обществените мрежи, разяснява се в утринните блокове, лайква се, форуърдва се, застива в цифровата безкрайност. Кога ще се обидите повече - на четири очи или на площада? Във втория случай самото наличие на очевидци ви принуждава да извършите нещо, с цел да отбраните достойнството си. Ако Тошко Йорданов разпространяваше клеветите си в кафенето на Народно събрание, най-вече дапредизвика някоя нецензурна реакция. Публично изречени, те принуждават съперника да се наскърбява, с цел да не бъде компрометиран - да скъса, да се зарече, да прокара алена линия.
Оттук, обратно към началото. Нали разбирате, за какво става все по-трудно да се вършат взаимни отстъпки? Защото светът е все по-обсебен от медиите, а в медийната среда експанзията пътува по-бързо, обидите са постоянно пред очевидци. Не е неприятно да преосмислим фантазиите си за бистрота и тотална гласност. В политиката доста неща би трябвало да останат скрити и на четири очи, с цел да може след това да се маневрира. Лицемерието и неговата висша форма - дипломацията - са това изобретение на цивилизацията, което епохи наред е разрешавало да се заобикалят войните.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ