5-годишно дете с церебрална парализа проходи и проговори след рехабилитация у нас
Ивайла е към този момент на 7 години. Върви независимо, тича, прави къси фрази и се оправя сама с рутинните действия от всекидневието. До наскоро обаче тя не умееше нищо от това. " Когато дойдохме за пръв път в Центъра за ранна намеса и рехабилитация към Дома за медико-социални грижи за деца – Варна, Ивайла беше на 5 години.
Основно пълзеше, правеше крачки, когато я държах за ръка, само че тялото и безусловно бе превито на две и накриво на една страна. Не можеше да се храни независимо и към момента се постановяваше да употребява памперси. Носех я съвсем от самото начало. Беше асоциална, постоянно сгушена в мен, главно плачеше и единствените думички, които споделяше бяха " мама “ и " баба “ “, описа бабата на Ивайла – Маргаритка Йорданова.
Тя посочи, че внучката й е родена на 29 юли 2011 година в град Кубрат. " Късно стартира да се обръща, мъчно се хранеше, плачеше доста. Лекарката, която я наблюдаваше, не откри нищо притеснително. Ивайла беше на година и половина, когато майка й стартира съществено да се тормози, тъй като детето не можеше да върви независимо, да кляка, произнасяше единствено звуци. Едното й краче беше почнало да се изкривява, заради което се обърнахме първо към ортопед. Неговата рекомендация бе да изчакаме детето да навърши 3 година и тогава да се търсят разновидности за оперативно лекуване. След това отидохме в профилираната болница " Св. София “ при доцент Чавдаров, където се посочи диагнозата – детска церебрална парализа, спастична дипареза, микроцефалия. Веднага по-късно започнахме рехабилитация в един от центровете в Русе. Посещавахме го две години, само че резултат нямаше “, показа Маргаритка Йорданова. За Дома за медико-социални грижи във Варна фамилията на Ивайла научило от информации в медиите и интернет.
И по този начин насрочили час за обзор и консултация, след което неотложно почнали с терапиите. " Д-р Николова, която завежда Центъра за ранна намеса и рехабилитация в Дома, назначи на Ивка лечения при рехабилитатор, логопед, психолог, специфичен възпитател и монтесори терапевт. Настаниха ни в базата и по този начин още след първите 10-дневни курсове стартира да се следи доста усъвършенстване в положението на детето. За по-малко от година махна памперса, изправи стойката си, храни се независимо, съблича се и се облича сама, върви, тича, прави къси фрази, стартира да търси компанията на други деца и да играе с тях. Вече има самочувствие, по-уверена е, усмихната е, любопитна и даже се пробва да командва “, изясни баба й.
Жената добави, че е извънредно признателна на целия екип на Дома за медико – обществени грижи за деца – Варна за поддръжката, от която са имали толкоз огромна потребност. Тя показа и насладата си, че през септември внучката й ще бъде в предучилищна група, освен това независима, до момента в който в детската градина е била постоянно с компаньон.
" Сега Ивайла е напълно друго дете, вярващо в себе си, решително – сама инициира всичко и държи да се преценяват с нея. Чувството й за ред, което използвахме в монтесори залата й оказа помощ да подреди вътрешния си свят “, разяснява Весела Демирова, монтесори терапевт. Според психолога Владимир Божков към сегашния миг детето доста по-бързо се приспособява в нова, непозната обстановка. Помогнала е и работата му с бабата на Ивайла, която е направлявал по какъв начин да даде повече самостоятелност на детето. " В началото влизаше в кабинета ми с баба си и изрично отхвърляше да се отдели. Нямаше никаква централизация. Не можеше да седне на стол, пред маса. Сега изкарва часа си независимо и желае още. Работи решително и това й доставя наслаждение “, добави специфичният възпитател и логопед Нели Могорова.
Специалистите, които работят с Ивайла са единомислещи, че детето е постигнало доста за малко време. Резултатът приписват на екипната работа и комплексната рехабилитация, прилагана в Дома за медико-социални грижи за деца. Всички прегледи, съвещания и лечения са безвъзмездни. Настаняването, дружно с компаньон, както и храната за децата, също не се заплащат.
Основно пълзеше, правеше крачки, когато я държах за ръка, само че тялото и безусловно бе превито на две и накриво на една страна. Не можеше да се храни независимо и към момента се постановяваше да употребява памперси. Носех я съвсем от самото начало. Беше асоциална, постоянно сгушена в мен, главно плачеше и единствените думички, които споделяше бяха " мама “ и " баба “ “, описа бабата на Ивайла – Маргаритка Йорданова.
Тя посочи, че внучката й е родена на 29 юли 2011 година в град Кубрат. " Късно стартира да се обръща, мъчно се хранеше, плачеше доста. Лекарката, която я наблюдаваше, не откри нищо притеснително. Ивайла беше на година и половина, когато майка й стартира съществено да се тормози, тъй като детето не можеше да върви независимо, да кляка, произнасяше единствено звуци. Едното й краче беше почнало да се изкривява, заради което се обърнахме първо към ортопед. Неговата рекомендация бе да изчакаме детето да навърши 3 година и тогава да се търсят разновидности за оперативно лекуване. След това отидохме в профилираната болница " Св. София “ при доцент Чавдаров, където се посочи диагнозата – детска церебрална парализа, спастична дипареза, микроцефалия. Веднага по-късно започнахме рехабилитация в един от центровете в Русе. Посещавахме го две години, само че резултат нямаше “, показа Маргаритка Йорданова. За Дома за медико-социални грижи във Варна фамилията на Ивайла научило от информации в медиите и интернет.
И по този начин насрочили час за обзор и консултация, след което неотложно почнали с терапиите. " Д-р Николова, която завежда Центъра за ранна намеса и рехабилитация в Дома, назначи на Ивка лечения при рехабилитатор, логопед, психолог, специфичен възпитател и монтесори терапевт. Настаниха ни в базата и по този начин още след първите 10-дневни курсове стартира да се следи доста усъвършенстване в положението на детето. За по-малко от година махна памперса, изправи стойката си, храни се независимо, съблича се и се облича сама, върви, тича, прави къси фрази, стартира да търси компанията на други деца и да играе с тях. Вече има самочувствие, по-уверена е, усмихната е, любопитна и даже се пробва да командва “, изясни баба й.
Жената добави, че е извънредно признателна на целия екип на Дома за медико – обществени грижи за деца – Варна за поддръжката, от която са имали толкоз огромна потребност. Тя показа и насладата си, че през септември внучката й ще бъде в предучилищна група, освен това независима, до момента в който в детската градина е била постоянно с компаньон.
" Сега Ивайла е напълно друго дете, вярващо в себе си, решително – сама инициира всичко и държи да се преценяват с нея. Чувството й за ред, което използвахме в монтесори залата й оказа помощ да подреди вътрешния си свят “, разяснява Весела Демирова, монтесори терапевт. Според психолога Владимир Божков към сегашния миг детето доста по-бързо се приспособява в нова, непозната обстановка. Помогнала е и работата му с бабата на Ивайла, която е направлявал по какъв начин да даде повече самостоятелност на детето. " В началото влизаше в кабинета ми с баба си и изрично отхвърляше да се отдели. Нямаше никаква централизация. Не можеше да седне на стол, пред маса. Сега изкарва часа си независимо и желае още. Работи решително и това й доставя наслаждение “, добави специфичният възпитател и логопед Нели Могорова.
Специалистите, които работят с Ивайла са единомислещи, че детето е постигнало доста за малко време. Резултатът приписват на екипната работа и комплексната рехабилитация, прилагана в Дома за медико-социални грижи за деца. Всички прегледи, съвещания и лечения са безвъзмездни. Настаняването, дружно с компаньон, както и храната за децата, също не се заплащат.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ