Иванка Балабанова - жената, която отдаде живота си, за да

Иванка Балабанова - дамата, която отдаде живота си, с цел да се грижи и с цел да въодушевява маестрото на словото Ивайло Балабанов, си отиде от този свят, само че с помощта на нея в българската литература ще останат безконечните стихове на поета, написа.

Според нейни близки гибелта е настъпила след безразсъден случай.

Поклон пред паметта на дамата, която провокира класикът да напише откровението „ Очи “, с топлото посвещение „ На Ваня “



С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее дамата със белия шал,
те запитвам за какво хубостта й, Господи, бяла,
на индивида със дребната, черна душа си дал?

Защо бяла чайка и гарван в обич съешаваш?
Не го ли попита хубостта й ще му би трябвало ли?

Когато дамата със белия шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й гальовен върви намусен,

със слепи очи като че ли крачи, захласнат и самичък
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й бялата там.

Дали е кьорав, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя като че ли стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не поисквам дамата на близък – така прилича.

Нека той си е сватбен собственик, аз – любовен аргатин,
само че когато дамата със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай…

Ивайло Балабанов – „ Очи “