Легенда на Ботев : Партията задължи Гунди да се върне в Левски
Иван Занев е емблематична фигура за историята на Ботев (Пд). Роден е на 7 ноември 1934 година Играе в Динамо (Пд), Ботев - от 1955 до 1964 година Носител на Купата на руската войска (1963 г.). Сребърен медалист от шампионата (1963 г.) и два пъти бронзов (1956 и 1961 г.). Занев е бил треньор на Марица (Цалапица), Вихър (Златоград), Партизанин (Първомай) и Тракия (Стамболийски). От 1979 до 1992 година работи в ДЮШ на Ботев (Пд). От 2003 година е селекционер на Ботев (Пд) - ветерани, с които става осем пъти републикански първенец. Той даде обстойно изявление пред основния редактор на уеб страницата " Витоша нюз " - Милен Димитров.
Г-н Занев, по какъв начин започнахте с футбола?
- Моята орис е доста забавна. Аз не съм минавал през никакви детско-юношески школи , проведени тренировки и така нататък Нямах никаква подготовка. Живеех на 50 метра от стадион " Спартак " в кв. " Кючук Париж ". Още откогато проходих съм все на игрището. Всяка събота и неделя играехме мачове на " Ухото ". Разделяхме се на два тима - " ергени " и " женени " . През останалото време помагахме на личния състав на стадиона - чистехме пейките за фенове, поливахме дърветата. Даваха ни топка и играехме сред дърветата. И по този начин един ден виждам Балабана - треньорът на Динамо (Пд), лежащ в тревата и следи. Казах си: " Тоя е пристигнал единствено за мене и за никой различен ". Вижте какво самочувствие съм имал още по това време (смее се). Седмица по-късно в действителност ме поканиха в Динамо. Играехме в " Б " група. Ето по този начин аз от махалата влязох непосредствено в огромния футбол. Пак споделям и в този момент на младите момчета - школовката на махленския, на уличния футбол е доста значима.
Вашите родители с какво се занимаваха?
- Мама и тате бяха бежанци от Македония . Гонили ги там, желали да ги трепят... Мъка, ти споделям, тъга. Живееха в бедност, в едни къщурки, краткотрайни постройки. Моите родители бяха необразовани. Нито можеха да четат, нито да пишат. Техните не са имали пари да ги изучат. Мама се споделяше Василка Семерджиева, а тате - Христо Арабаджиев. Бяхме трима братя, аз съм междинният. Бате се споделяше Атанас, а дребният - Славчо.
Спомняте ли си първия мач?
- Е, навръх кой дуел дебютирах за Динамо не помня. Но беше през сезон 1952/1953. Играех с известни футболисти: Пархаров, Рито, Шакито, Кольо Аров ни беше вратар. Аз бях най-малкият, " бебето " на тима . Между тези великани израстнах. Общо сезон и половина ритах в Динамо. Като боец ме взеха към този момент в ДНА-о (Ботев Пд) през 1955 година Хареса ме бай Георги Генов - Джогата. Заедно с мен пристигнаха Иван Сотиров, Райно Панайотов, Найден Найденов - Гавгата, Никола Ковачев, Любен Пържов, Иван Попов - Йолето и Кръстю Кръстев - Мъжлето. Завършихме девети в този мой дебютен сезон в елита.
Дебютът в " А " група помните ли го?
- Дебютът тъкмо не мога да си го спомня. Мога да ти кажа по кое време вкарах първия си гол. Бихме като посетители Военновъздушни сили (Сф) с 3:2, едното попадение беше мое дело. Разписах се с красиво воле след центриране на Мишо Кожухаров.
Какво можете да кажете за треньорската легенда Георги Генов?
- Той по специалност беше шивач. По една или друга причина беше станал и футболен треньор. Когато пристигнах в ДНА-то, му помагаше Фердо Пиперков. По-късно помощник му стана Стефан Паунов. Фактически точно той вършеше цялата работа, само че...бай Георги беше старши в екипа. Не може да се отхвърли, че Генов имаше страховит нюх към футболистите. Нали знаете историята на Чико (Динко Дерменджиев - б.а.)? Него го взехме през 1959 година от Марица (Пд) като трети вратар . Останалите двама на поста бяха Карушката (Михаил Карушков - б.а.) и Гошо Найденов. Бяха и национални вратари по това време. Как да ги изместиш?! Чико влезе като вратар на мача ни със Спартак във Варна, на сгурията на Колодрума (0:1). Не можа да се добере до място в състава като пазач. Но не се отчая. Ще ви опиша по какъв начин го преквалифицираха в нападател, на който пост той изкара цели 19 сезона в Ботев!
Всяка зима ходехме на лагер на Копривките. Чико беше към този момент втора година боец. Джогата и Паунов решили, че Дерменджиев от пролетния полусезон ще го постановат като крило. От вратар го направиха нападател! Сега, очевидно са видяли нещо особено в него, с цел да се решат на този непредвиден ход, който се оказа в действителност талантлив. Чико стартира да си тренира дружно с нас, полевите играчи. Почнахме контролните срещи по време на подготовката - една, две, три, четири, пет... Динко нищо не играе. Слаб. Обаче бай Георги нито го сменя, нито му се кара. И на един анализ Сашо Костов му подмятна на треньора: " Абе, бай Георги докога ще го слагаш тоя. Ние не можем да си подадем. " Генов му отвърна: " Сашо, ти няма да играе, Чико ще играе. И до националния тим ще стигне. "
И по този начин се и случи след това. Всички знаем. Като ляво крило влезе за първи път на мач в Русе напролет на 1960 година Стартира новото състезание. Пак тъга в първите 3-4 кръга. Чико игра цели мачове против ЦДНА и Локо (Пд). Зимната подготовка я изкарахме на хижа " Здравец ". Поднови се шампионата. Дерменджиев отново се показва едва. Отиваме в Перник, на посетители на Миньор, но цялостен тогава с огромни футболисти - Бухала (Богомил Мартинов - б.а.), Пальо Владимиров, Киро Александров - Мъглето, Дойчо Бачев, Васко Романов, Богеца Пушев, Румен Начев - Рамо... Срещата беше от 20-ия кръг на шампионата. Разбихме домакините с 5:1. Чико беше над всички - вкара два гола и направи две асистенции .
Вече ни пазеше Кекемана (Георги Кекеманов - б.а.). Навремето, като дете, му гонех топките на него. Зад вратата стоях. Виж какво нещо е ориста, значи... Идол ми е бил Кекемана, а след това дружно играхме в ДНА. В Кърджали изкарах първичното военно образование.
В ДНА пристигнах дружно с Райко Стойнов, Райно Панайотов, Тулата, (Никола Ковачев - б.а.), Шиварчето... Той не беше неприятен футболист, обаче направи някаква пакост и... увисна просто.
Не се постанових незабавно в титулярния състав. Известно време търках аварийна пейка, само че това си беше изцяло обикновено. Бай Георги викаше: " Занев го имам поради. Като пристигна моментът, ще влезе да играе и няма да излезе ". И по този начин стана. Винаги съм играл като халф - десен полузащитник, с №5 на фланелката . Райко Стойнов го взеха като център-нападател, само че беше преквалифициран в бранител. Пред Чакъра (Георги Чакъров - б.а.) го пускаха. От център-нападател стана десен бек. Но не беше единствено той. Видин Апостолов от ляво крило си откри мястото като ляв бек. Отборът напряко заспа.
Много левскари минаха през нашия тим, до момента в който отбиваха военната си работа: Димо Печеников, Христо Илиев, Иван Вуцов, Сашо Костов, Любчо Гайдаров, Ването Георгиев, Гунди, Стоичко Пешев... Патрата оказа помощ доста на Албанеца (Георги Сотиров - б.а.) да стане голмайстор №1 на България през 1961 година (Сотиров вкарва 20 гола - б.а.). Печеника пристигна при нас след тежка травма - вратарят на Марек Пепелджийски му счупи крайници, и не можа да заиграе по този начин мощно, както беше по-рано . Не беше към този момент същият. Сашо Костов и тогава правеше майтапи, обаче по-рядко. Все отново бяхме бойци и нямаше хър-мър и тарикатски осъществявания. Какво каже бай Гошо - тва е. Изпълняваме и мълчим. Да ти кажа ли за какво Вуцата ненавижда Ботев. Понеже като е бил боец, старшините са го карали да копае някакъв канал...И от този момент е ядосан. За Ботев не желае и да чуе . В ДНА-о, в спортната школа беше и великият артист Емил Димитров. Да, виждали сме се, познавахме се, Бог да го елементарни.
Кога усетихте, че този тим към този момент набира сили за огромни подвизи и продобиване на купи?
- Виж какво, ние бяхме войнишки тим. Само Сашо Куката (Александър Бахчеванджиев - б.а.) беше щатен. Една година станахме трети, след това играхме край за Купата на Съветската войска. Не мога да се оплача от отношението на военните. След някоя и друга година останахме като офицери - аз, Чико, Райно, Сашо и други. Успехите зачестиха. През 1956 година стигнахме край за Купата против Левски. Отстъпихме с 2:5. Аз излязох титуляр. Головете за нас вкараха Сотиров и Живко Карадалиев. С капитанската лента ни изведе Сашо Куката (Александър Бахчеванджиев - б.а.).
Реванширахме се пред своята аудитория през 1962 година На 12 август на стадион " Васил Левски " пред 20 000 фенове победихме Дунав (Русе) с 3:0. Головете за триумфа ни вкараха Чико, Ампето (Георги Харалампиев - б.а.) и Чакъра (Георги Чакъров - б.а.). За Дунав излязоха играчи като Васил Разсолков, Кольо Йорданов, Ремзи Нуриев... Каква награда взехме ли? А, играехме за смешни пари. От федерацията беше въведена публична норма: 30 лева за победа.
В идващите два финала - със Славия 1963 година - 0:2 и 1964 - 2:3 не взех присъединяване.
В шампионата също бележихме напредък. Финиширахме трети през 1961-а, втори в шампионата през 1963, изпревариха ни единствено с 3 точки съгражданите от Спартак. През есента ги бихме с 2:1, в случай че бяхме по-зрели, можехме и за купата да се преборим. През този сезон бихме два пъти ЦСКА, от Левски и от столичния Спартак взехме по 3 точки . Провалихме се обаче против опашкарите - " Добруджа " и " Марек " - по 0:1, като посетители стъпихме изкривено против варненския Спартак - 2:3.
Когато Георги Аспарухов идва при вас през сезона 1961/1962 той не се е употребил със статут на звезда, нали?
- О, несъмнено, въпреки че за него към този момент се говореше във футболните среди. Отборът ни беше изоставен от Патрата и от Сашо Костов, само че привлякохме пък други перспективни момчета отсвен Гунди - Георги Попов - Тумби, Георги Харалампиев, Стоичко Пешев, Симеон Събев... Сега да ти кажа за Гунди. Пътуваме ние контролна среща в Карлово. Седнал съм зад седалката на треньорите. Нещо се скараха. Повод беше софиянчето. И бай Георги вика: " Абе от кое място ми го доведоха тоя дългуч? " А Стефан Паунов му отвърна: " Това момче ще стане най-хубавият футболист на България! Ще видиш " . Това са реплики, които съм чул с ушите си.
Вярно е, че Гунди при започване на престоя в Пловдив беше запаса. Отидохме на турне в Полша, към Варшава. Играхме със Завиша (Бидгошч) - 1:1, и с Легия - 3:7. И Георги се показа мощно в тези срещи - голове, игра с глава, абе - футболист, та футболист! Личеше си, че е блестящо дарование. От Ботев той потегли към огромния футбол. И най-важното, което левскарите не желаят да го признаят - Гунди искаше да остане в Ботев. Това е истината! Не искаше да се връща в Левски, обаче партията го задължи . Плюс това родът на жена му Лита Маркова е от Перущица, на една ръка разстояние от Пловдив. От София обаче левскарите задействаха всевъзможни " канали ", с цел да си го върнат. И по този начин един ден пристигнаха с черната волга и го откараха.
Вярно ли е, че ботевистката аудитория е приела извънредно тежко раздялата с Гунди? Чел съм, че даже фенове го освиркват и наскърбяват при гостуванията на " Левски " в Пловдив?
- Е, да, имаше, за жалост и някои по-остри реакции. На един мач почитатели желаеха да нахлуят на терена. Бутнаха стената, изместиха загражданията, наложи се интервенция на милицията. Беше ужасно...
Ботев постоянно санкционира " сините " в тези години. Спомняте ли си за историческата ви победа в София с 6:1 (8 юли 1962 - б.а.)?
- Е, по какъв начин да я не помни? Нали вкарах и гол - шестият в 84-ата минута. Преди мача някогашният ни съотборник Сашо Костов ни бъзикаше, споделил на своите хора: " Нямате да има проблеми, тъй като майните играят като дами. " А след мача нашите ентусиасти не му останаха длъжни. " Е, веднага като сме дами, ето ви една " шестица " от " жълтата " светица " . (Смее се). Нормални закачки. Други бяха нравите по това време. Нямаше злобни заяждания. Спомням си, че в навечерието на гостуването на " Васил Левски " Джогата извади от групата Гунди и Димитър Костадинов - Микито. " За не ни натякват левскарите след това, че с ваша помощ сме ги били ", стимулира решението си треньорът.
Играхме на осветяване. Ампето откри резултата, Патра обаче бързо изравни. Така приключи и първото полувреме. След почивката Чико и Тумбито безусловно ги убиха по два гола и докараха резултата до 1:5! Моето попадение беше красиво. Левскарите дръпнаха за изкуствена засада, аз обаче се измъкнах и с шут отдалеко пронизах вратаря им Боре Александров, който беше сменил по-рано титуляра Бисер Михайлов. А Костов по едно време пристигна при мен и ми подшушна: " Абе, Занка, стига сте вкарвали, бе? За срам ще ни извършите " . От този мач потегли и паметен лаф. Запалянковците на Левски си тръгнали оклюмали от стадиона. За да ги поразведри един от тях споделил: " Ама видяхте ли какъв прекрасен гол вкара Патрата? " (Смее се).
Носят се клюки, че тъй като сте " армейски " клуб по разпореждане " от горната страна " сте " лягали " на ЦСКА. Вярно ли е това?
- Не, в никакъв случай! Никой не ни е нареждал. Отношенията дори бяха обтегнати. Спомням си, че един път ги бихме с 2:0 за състезание и за наказване трима-четирима от нашите бяха пратени ресурс в Звездец или Грудово.
В евротурнирите също имате мощни изяви...
- Вълнуващи и до през днешния ден остават конфликтите със Стяуа през септември 1962 година Румънците ни биха с 3:2 в Букурещ (два гола на Г. Аспарухов - б.а.), само че на реванша ги разбихме - 5:1 (разписват се Аспарухов - 3, и трите гола са вкарани с глава, В. Апостолов и Дерменджиев - б.а.). На осминафиналите пристигна ред на ирландския Шамрок. В Ейре триумфирахме с 4:0 (Аспарухов, Ст. Пешев, Г. Попов - б.а.) и си " опекохме работата " за домакинската среща. Като се разигра Тумбито - не могат да го хванят. Луди ги направи ирландците, луди...У дома пожалихме противника, бихме единствено с 1:0 след гол на Стоичко Пешев и се класирахме за четвъртфиналите на шампионата за КНК.
Там към този момент непреодолимо за нас затруднение се оказа испанският Атлетико (Мадрид) . У дома завършихме 1:1 пред 35 000 фенове (голът за " канарчетата " е дело на Пешев - б.а.). На " Висенте Калдерон " отстъпихме с 0:4. За " дюшекчиите " тогава играха звезди като Джонс, Рамиро, Грифа, Чузо, вратарят Мединабейтиа. Пристигнаха за реванша със скъпите си персонални коли - кадилаци, мерцедеси, поршета...А ние ги гледахме като " байганьвци " в Европа. Не че бяхме по-слаби футболисти от тях, обаче нямахме самочувствие. Ама никакво. Няма да не помни срещата си в Мадрид с царя - със Симеон Втори. Той изгледа мача от специфична кабинка. После слезе долу пред съблекалнята, запознахме се, ръкувахме си, пожела ни триумфи индивидът. Голяма персона и неспокойствие за нас!
Какво можете да кажете за тогавашните пловдивски дербита?
- О, мога с часове да ви приказвам. Ставаха същински дербита. Стадионът се пълнеше до обратен тласък - по 40 000 души. Хората се вълнуваха с месеци. Като излезе програмата на шампионата първото, което гледат е по кое време играем с Локото и със Спартак. Това ги интересуваше. Помня един мач със Спартак на " Девети септември ". Завърши 1:1, обаче станаха някакви кавги с публиката. Феновете щяха да ни бият, упрекнаха ни, че сме дали мача. В идващото дерби със Спартак ни викаха на доклад в " партията ". " Така и по този начин, да мине безшумно и добродушно, без проблеми ", ни обясниха. И Райко Стойнов, Бог да го елементарни, им сподели на другарите: " Всички ни обвинихте за ремито, в този момент ще ги смачкаме, да го знаете. " И ги бихме с 4:1.
Кой ви беше най-труден противник?
- Най-много не ни вървеше против Локомотив (София). Нещо като " черна котка " бяха за нас . Котето (Никола Котков - б.а.) един път и то в Пловдив откъдето я ритнеше, оттова ни я вкарваше (смее се).
Кой беше най-близкият ви другар от футбола?
- Райко Стойнов. Все в една стая спяхме по лагерите, на всички места движехме дружно.
Тежки травми получавали ли сте?
- Не, никакви травми. Абсолютно! Бях здрав като бик.
Защо тогава толкоз рано приключвате спортната си кариера?
- Вярно е, че бях млад, можеш още много години да поиграя. На 32-33-годишна възраст ме отхвърлиха от футбола. Това е истината. Брояха ни към този момент за остарели, споделяха, че нищо не става към този момент от нас, въпреки че аз усещах в себе си сили. Така през 1964 година се разделих с обичания тим. Заедно с мен освободиха и Васко Личев, а Райно Панайотов приключи самичък кариерата си.
Някога гонен ли сте от терена?
- Абе, момче, аз дори жълти картони не съм получавал, ти питаш дали съм гонен...Бях правилен футболист. Могат да го потвърдят всички, с които и против които съм играл.
Важна дузпа пропущали ли сте?
- Да, един път. В Плевен против Спартак. Пърчана (Никола Пърчанов - б.а.) ми я хвана.
Как се разви треньорската ви кариера?
- Започнах в Цалапица, на хонорар. В окръжната група ритахме. За КСА срещнахме Миньор (Перник), който се подвизаваше тогава в елита. На полувремето им водехме с 2:0. Накрая ни обърнаха с 3:2. Ако ги бяхме отстранили, в идващия кръг на посетители ни идваше Левски. Но и по този начин се получи същински празник за селото. После започнах работа в Партизанин (Първомай). Там изкарах пет години. Вкарах ги в " Б " група през 1974 година Най-известните ни играчи бяха Джамбаза и Шолев. През тима преминиха и други млади гении. Имахме контакти с военачалник Желев от Трудови войски. Задържахме се единствено един сезон в " Б " група и изпаднахме. Завършихме сезона с равни точки - по 30, с Асеновец, обаче те се избавиха поради по-добра голова разлика. Ицо Михайлов още беше началник на Ботев, тогава Тракия и ме предложения да се върна, само че като треньор в ДЮШ.
Как беше открит Тодор Неделев?
- Историята с него е доста забавна. Заедно с вашия някогашен сътрудник Георги Бойчев организирахме шампионат " Децата и футболът ". Тошко участваше няколко пъти като хлапак. Всеки път той печелеше премията за " Най-добър състезател ". Такова знамение не бях виждал! Дете-чудо беше Тошко! Радвам се доста на неговите триумфи. Талант, роден гений.
Каква е рецептата да се открие гений във футбола?
- (Смее се). Няма рецепта, бе, приятелю! То в случай че имаше рецепта всеки щеше да я знае. Нямаше еврограндовете да заплащат по 250 милиона евро за играчи. Щяха сами да си ги " създават ".
Вашето семейство в този момент ви радва...
- Така е. Имам две дъщери - Илияна и Красимира. Те ме подариха с прелестни внуци - Максим и Станислав. Живеят в София. Децата с футбол не се занимават. Двамата ми зетове са известни хора - единият беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, другият пък работи в банка.
Какво мислите за обстановката в нашия футбол?
- Мъка ми става, когато виждам празните игрища. Сърцето ми се къса. Щом никой не желае да върви на мачове, значи няма футболисти долу на терена. Няма кой да ми изяснява аргументи, проблеми и така нататък Ако има футбол, ще има и аудитория. Това е.
Споделяте ли изказванията на ваши набори, че настоящето потомство футболисти няма нищо общо с по-старите?
- Напълно съм склонен. Предишните бяха и по-големи мъже и по-добри футболисти.
Г-н Занев, по какъв начин започнахте с футбола?
- Моята орис е доста забавна. Аз не съм минавал през никакви детско-юношески школи , проведени тренировки и така нататък Нямах никаква подготовка. Живеех на 50 метра от стадион " Спартак " в кв. " Кючук Париж ". Още откогато проходих съм все на игрището. Всяка събота и неделя играехме мачове на " Ухото ". Разделяхме се на два тима - " ергени " и " женени " . През останалото време помагахме на личния състав на стадиона - чистехме пейките за фенове, поливахме дърветата. Даваха ни топка и играехме сред дърветата. И по този начин един ден виждам Балабана - треньорът на Динамо (Пд), лежащ в тревата и следи. Казах си: " Тоя е пристигнал единствено за мене и за никой различен ". Вижте какво самочувствие съм имал още по това време (смее се). Седмица по-късно в действителност ме поканиха в Динамо. Играехме в " Б " група. Ето по този начин аз от махалата влязох непосредствено в огромния футбол. Пак споделям и в този момент на младите момчета - школовката на махленския, на уличния футбол е доста значима.
Вашите родители с какво се занимаваха?
- Мама и тате бяха бежанци от Македония . Гонили ги там, желали да ги трепят... Мъка, ти споделям, тъга. Живееха в бедност, в едни къщурки, краткотрайни постройки. Моите родители бяха необразовани. Нито можеха да четат, нито да пишат. Техните не са имали пари да ги изучат. Мама се споделяше Василка Семерджиева, а тате - Христо Арабаджиев. Бяхме трима братя, аз съм междинният. Бате се споделяше Атанас, а дребният - Славчо.
Спомняте ли си първия мач?
- Е, навръх кой дуел дебютирах за Динамо не помня. Но беше през сезон 1952/1953. Играех с известни футболисти: Пархаров, Рито, Шакито, Кольо Аров ни беше вратар. Аз бях най-малкият, " бебето " на тима . Между тези великани израстнах. Общо сезон и половина ритах в Динамо. Като боец ме взеха към този момент в ДНА-о (Ботев Пд) през 1955 година Хареса ме бай Георги Генов - Джогата. Заедно с мен пристигнаха Иван Сотиров, Райно Панайотов, Найден Найденов - Гавгата, Никола Ковачев, Любен Пържов, Иван Попов - Йолето и Кръстю Кръстев - Мъжлето. Завършихме девети в този мой дебютен сезон в елита.
Дебютът в " А " група помните ли го?
- Дебютът тъкмо не мога да си го спомня. Мога да ти кажа по кое време вкарах първия си гол. Бихме като посетители Военновъздушни сили (Сф) с 3:2, едното попадение беше мое дело. Разписах се с красиво воле след центриране на Мишо Кожухаров.
Какво можете да кажете за треньорската легенда Георги Генов?
- Той по специалност беше шивач. По една или друга причина беше станал и футболен треньор. Когато пристигнах в ДНА-то, му помагаше Фердо Пиперков. По-късно помощник му стана Стефан Паунов. Фактически точно той вършеше цялата работа, само че...бай Георги беше старши в екипа. Не може да се отхвърли, че Генов имаше страховит нюх към футболистите. Нали знаете историята на Чико (Динко Дерменджиев - б.а.)? Него го взехме през 1959 година от Марица (Пд) като трети вратар . Останалите двама на поста бяха Карушката (Михаил Карушков - б.а.) и Гошо Найденов. Бяха и национални вратари по това време. Как да ги изместиш?! Чико влезе като вратар на мача ни със Спартак във Варна, на сгурията на Колодрума (0:1). Не можа да се добере до място в състава като пазач. Но не се отчая. Ще ви опиша по какъв начин го преквалифицираха в нападател, на който пост той изкара цели 19 сезона в Ботев!
Всяка зима ходехме на лагер на Копривките. Чико беше към този момент втора година боец. Джогата и Паунов решили, че Дерменджиев от пролетния полусезон ще го постановат като крило. От вратар го направиха нападател! Сега, очевидно са видяли нещо особено в него, с цел да се решат на този непредвиден ход, който се оказа в действителност талантлив. Чико стартира да си тренира дружно с нас, полевите играчи. Почнахме контролните срещи по време на подготовката - една, две, три, четири, пет... Динко нищо не играе. Слаб. Обаче бай Георги нито го сменя, нито му се кара. И на един анализ Сашо Костов му подмятна на треньора: " Абе, бай Георги докога ще го слагаш тоя. Ние не можем да си подадем. " Генов му отвърна: " Сашо, ти няма да играе, Чико ще играе. И до националния тим ще стигне. "
И по този начин се и случи след това. Всички знаем. Като ляво крило влезе за първи път на мач в Русе напролет на 1960 година Стартира новото състезание. Пак тъга в първите 3-4 кръга. Чико игра цели мачове против ЦДНА и Локо (Пд). Зимната подготовка я изкарахме на хижа " Здравец ". Поднови се шампионата. Дерменджиев отново се показва едва. Отиваме в Перник, на посетители на Миньор, но цялостен тогава с огромни футболисти - Бухала (Богомил Мартинов - б.а.), Пальо Владимиров, Киро Александров - Мъглето, Дойчо Бачев, Васко Романов, Богеца Пушев, Румен Начев - Рамо... Срещата беше от 20-ия кръг на шампионата. Разбихме домакините с 5:1. Чико беше над всички - вкара два гола и направи две асистенции .
Вече ни пазеше Кекемана (Георги Кекеманов - б.а.). Навремето, като дете, му гонех топките на него. Зад вратата стоях. Виж какво нещо е ориста, значи... Идол ми е бил Кекемана, а след това дружно играхме в ДНА. В Кърджали изкарах първичното военно образование.
В ДНА пристигнах дружно с Райко Стойнов, Райно Панайотов, Тулата, (Никола Ковачев - б.а.), Шиварчето... Той не беше неприятен футболист, обаче направи някаква пакост и... увисна просто.
Не се постанових незабавно в титулярния състав. Известно време търках аварийна пейка, само че това си беше изцяло обикновено. Бай Георги викаше: " Занев го имам поради. Като пристигна моментът, ще влезе да играе и няма да излезе ". И по този начин стана. Винаги съм играл като халф - десен полузащитник, с №5 на фланелката . Райко Стойнов го взеха като център-нападател, само че беше преквалифициран в бранител. Пред Чакъра (Георги Чакъров - б.а.) го пускаха. От център-нападател стана десен бек. Но не беше единствено той. Видин Апостолов от ляво крило си откри мястото като ляв бек. Отборът напряко заспа.
Много левскари минаха през нашия тим, до момента в който отбиваха военната си работа: Димо Печеников, Христо Илиев, Иван Вуцов, Сашо Костов, Любчо Гайдаров, Ването Георгиев, Гунди, Стоичко Пешев... Патрата оказа помощ доста на Албанеца (Георги Сотиров - б.а.) да стане голмайстор №1 на България през 1961 година (Сотиров вкарва 20 гола - б.а.). Печеника пристигна при нас след тежка травма - вратарят на Марек Пепелджийски му счупи крайници, и не можа да заиграе по този начин мощно, както беше по-рано . Не беше към този момент същият. Сашо Костов и тогава правеше майтапи, обаче по-рядко. Все отново бяхме бойци и нямаше хър-мър и тарикатски осъществявания. Какво каже бай Гошо - тва е. Изпълняваме и мълчим. Да ти кажа ли за какво Вуцата ненавижда Ботев. Понеже като е бил боец, старшините са го карали да копае някакъв канал...И от този момент е ядосан. За Ботев не желае и да чуе . В ДНА-о, в спортната школа беше и великият артист Емил Димитров. Да, виждали сме се, познавахме се, Бог да го елементарни.
Кога усетихте, че този тим към този момент набира сили за огромни подвизи и продобиване на купи?
- Виж какво, ние бяхме войнишки тим. Само Сашо Куката (Александър Бахчеванджиев - б.а.) беше щатен. Една година станахме трети, след това играхме край за Купата на Съветската войска. Не мога да се оплача от отношението на военните. След някоя и друга година останахме като офицери - аз, Чико, Райно, Сашо и други. Успехите зачестиха. През 1956 година стигнахме край за Купата против Левски. Отстъпихме с 2:5. Аз излязох титуляр. Головете за нас вкараха Сотиров и Живко Карадалиев. С капитанската лента ни изведе Сашо Куката (Александър Бахчеванджиев - б.а.).
Реванширахме се пред своята аудитория през 1962 година На 12 август на стадион " Васил Левски " пред 20 000 фенове победихме Дунав (Русе) с 3:0. Головете за триумфа ни вкараха Чико, Ампето (Георги Харалампиев - б.а.) и Чакъра (Георги Чакъров - б.а.). За Дунав излязоха играчи като Васил Разсолков, Кольо Йорданов, Ремзи Нуриев... Каква награда взехме ли? А, играехме за смешни пари. От федерацията беше въведена публична норма: 30 лева за победа.
В идващите два финала - със Славия 1963 година - 0:2 и 1964 - 2:3 не взех присъединяване.
В шампионата също бележихме напредък. Финиширахме трети през 1961-а, втори в шампионата през 1963, изпревариха ни единствено с 3 точки съгражданите от Спартак. През есента ги бихме с 2:1, в случай че бяхме по-зрели, можехме и за купата да се преборим. През този сезон бихме два пъти ЦСКА, от Левски и от столичния Спартак взехме по 3 точки . Провалихме се обаче против опашкарите - " Добруджа " и " Марек " - по 0:1, като посетители стъпихме изкривено против варненския Спартак - 2:3.
Когато Георги Аспарухов идва при вас през сезона 1961/1962 той не се е употребил със статут на звезда, нали?
- О, несъмнено, въпреки че за него към този момент се говореше във футболните среди. Отборът ни беше изоставен от Патрата и от Сашо Костов, само че привлякохме пък други перспективни момчета отсвен Гунди - Георги Попов - Тумби, Георги Харалампиев, Стоичко Пешев, Симеон Събев... Сега да ти кажа за Гунди. Пътуваме ние контролна среща в Карлово. Седнал съм зад седалката на треньорите. Нещо се скараха. Повод беше софиянчето. И бай Георги вика: " Абе от кое място ми го доведоха тоя дългуч? " А Стефан Паунов му отвърна: " Това момче ще стане най-хубавият футболист на България! Ще видиш " . Това са реплики, които съм чул с ушите си.
Вярно е, че Гунди при започване на престоя в Пловдив беше запаса. Отидохме на турне в Полша, към Варшава. Играхме със Завиша (Бидгошч) - 1:1, и с Легия - 3:7. И Георги се показа мощно в тези срещи - голове, игра с глава, абе - футболист, та футболист! Личеше си, че е блестящо дарование. От Ботев той потегли към огромния футбол. И най-важното, което левскарите не желаят да го признаят - Гунди искаше да остане в Ботев. Това е истината! Не искаше да се връща в Левски, обаче партията го задължи . Плюс това родът на жена му Лита Маркова е от Перущица, на една ръка разстояние от Пловдив. От София обаче левскарите задействаха всевъзможни " канали ", с цел да си го върнат. И по този начин един ден пристигнаха с черната волга и го откараха.
Вярно ли е, че ботевистката аудитория е приела извънредно тежко раздялата с Гунди? Чел съм, че даже фенове го освиркват и наскърбяват при гостуванията на " Левски " в Пловдив?
- Е, да, имаше, за жалост и някои по-остри реакции. На един мач почитатели желаеха да нахлуят на терена. Бутнаха стената, изместиха загражданията, наложи се интервенция на милицията. Беше ужасно...
Ботев постоянно санкционира " сините " в тези години. Спомняте ли си за историческата ви победа в София с 6:1 (8 юли 1962 - б.а.)?
- Е, по какъв начин да я не помни? Нали вкарах и гол - шестият в 84-ата минута. Преди мача някогашният ни съотборник Сашо Костов ни бъзикаше, споделил на своите хора: " Нямате да има проблеми, тъй като майните играят като дами. " А след мача нашите ентусиасти не му останаха длъжни. " Е, веднага като сме дами, ето ви една " шестица " от " жълтата " светица " . (Смее се). Нормални закачки. Други бяха нравите по това време. Нямаше злобни заяждания. Спомням си, че в навечерието на гостуването на " Васил Левски " Джогата извади от групата Гунди и Димитър Костадинов - Микито. " За не ни натякват левскарите след това, че с ваша помощ сме ги били ", стимулира решението си треньорът.
Играхме на осветяване. Ампето откри резултата, Патра обаче бързо изравни. Така приключи и първото полувреме. След почивката Чико и Тумбито безусловно ги убиха по два гола и докараха резултата до 1:5! Моето попадение беше красиво. Левскарите дръпнаха за изкуствена засада, аз обаче се измъкнах и с шут отдалеко пронизах вратаря им Боре Александров, който беше сменил по-рано титуляра Бисер Михайлов. А Костов по едно време пристигна при мен и ми подшушна: " Абе, Занка, стига сте вкарвали, бе? За срам ще ни извършите " . От този мач потегли и паметен лаф. Запалянковците на Левски си тръгнали оклюмали от стадиона. За да ги поразведри един от тях споделил: " Ама видяхте ли какъв прекрасен гол вкара Патрата? " (Смее се).
Носят се клюки, че тъй като сте " армейски " клуб по разпореждане " от горната страна " сте " лягали " на ЦСКА. Вярно ли е това?
- Не, в никакъв случай! Никой не ни е нареждал. Отношенията дори бяха обтегнати. Спомням си, че един път ги бихме с 2:0 за състезание и за наказване трима-четирима от нашите бяха пратени ресурс в Звездец или Грудово.
В евротурнирите също имате мощни изяви...
- Вълнуващи и до през днешния ден остават конфликтите със Стяуа през септември 1962 година Румънците ни биха с 3:2 в Букурещ (два гола на Г. Аспарухов - б.а.), само че на реванша ги разбихме - 5:1 (разписват се Аспарухов - 3, и трите гола са вкарани с глава, В. Апостолов и Дерменджиев - б.а.). На осминафиналите пристигна ред на ирландския Шамрок. В Ейре триумфирахме с 4:0 (Аспарухов, Ст. Пешев, Г. Попов - б.а.) и си " опекохме работата " за домакинската среща. Като се разигра Тумбито - не могат да го хванят. Луди ги направи ирландците, луди...У дома пожалихме противника, бихме единствено с 1:0 след гол на Стоичко Пешев и се класирахме за четвъртфиналите на шампионата за КНК.
Там към този момент непреодолимо за нас затруднение се оказа испанският Атлетико (Мадрид) . У дома завършихме 1:1 пред 35 000 фенове (голът за " канарчетата " е дело на Пешев - б.а.). На " Висенте Калдерон " отстъпихме с 0:4. За " дюшекчиите " тогава играха звезди като Джонс, Рамиро, Грифа, Чузо, вратарят Мединабейтиа. Пристигнаха за реванша със скъпите си персонални коли - кадилаци, мерцедеси, поршета...А ние ги гледахме като " байганьвци " в Европа. Не че бяхме по-слаби футболисти от тях, обаче нямахме самочувствие. Ама никакво. Няма да не помни срещата си в Мадрид с царя - със Симеон Втори. Той изгледа мача от специфична кабинка. После слезе долу пред съблекалнята, запознахме се, ръкувахме си, пожела ни триумфи индивидът. Голяма персона и неспокойствие за нас!
Какво можете да кажете за тогавашните пловдивски дербита?
- О, мога с часове да ви приказвам. Ставаха същински дербита. Стадионът се пълнеше до обратен тласък - по 40 000 души. Хората се вълнуваха с месеци. Като излезе програмата на шампионата първото, което гледат е по кое време играем с Локото и със Спартак. Това ги интересуваше. Помня един мач със Спартак на " Девети септември ". Завърши 1:1, обаче станаха някакви кавги с публиката. Феновете щяха да ни бият, упрекнаха ни, че сме дали мача. В идващото дерби със Спартак ни викаха на доклад в " партията ". " Така и по този начин, да мине безшумно и добродушно, без проблеми ", ни обясниха. И Райко Стойнов, Бог да го елементарни, им сподели на другарите: " Всички ни обвинихте за ремито, в този момент ще ги смачкаме, да го знаете. " И ги бихме с 4:1.
Кой ви беше най-труден противник?
- Най-много не ни вървеше против Локомотив (София). Нещо като " черна котка " бяха за нас . Котето (Никола Котков - б.а.) един път и то в Пловдив откъдето я ритнеше, оттова ни я вкарваше (смее се).
Кой беше най-близкият ви другар от футбола?
- Райко Стойнов. Все в една стая спяхме по лагерите, на всички места движехме дружно.
Тежки травми получавали ли сте?
- Не, никакви травми. Абсолютно! Бях здрав като бик.
Защо тогава толкоз рано приключвате спортната си кариера?
- Вярно е, че бях млад, можеш още много години да поиграя. На 32-33-годишна възраст ме отхвърлиха от футбола. Това е истината. Брояха ни към този момент за остарели, споделяха, че нищо не става към този момент от нас, въпреки че аз усещах в себе си сили. Така през 1964 година се разделих с обичания тим. Заедно с мен освободиха и Васко Личев, а Райно Панайотов приключи самичък кариерата си.
Някога гонен ли сте от терена?
- Абе, момче, аз дори жълти картони не съм получавал, ти питаш дали съм гонен...Бях правилен футболист. Могат да го потвърдят всички, с които и против които съм играл.
Важна дузпа пропущали ли сте?
- Да, един път. В Плевен против Спартак. Пърчана (Никола Пърчанов - б.а.) ми я хвана.
Как се разви треньорската ви кариера?
- Започнах в Цалапица, на хонорар. В окръжната група ритахме. За КСА срещнахме Миньор (Перник), който се подвизаваше тогава в елита. На полувремето им водехме с 2:0. Накрая ни обърнаха с 3:2. Ако ги бяхме отстранили, в идващия кръг на посетители ни идваше Левски. Но и по този начин се получи същински празник за селото. После започнах работа в Партизанин (Първомай). Там изкарах пет години. Вкарах ги в " Б " група през 1974 година Най-известните ни играчи бяха Джамбаза и Шолев. През тима преминиха и други млади гении. Имахме контакти с военачалник Желев от Трудови войски. Задържахме се единствено един сезон в " Б " група и изпаднахме. Завършихме сезона с равни точки - по 30, с Асеновец, обаче те се избавиха поради по-добра голова разлика. Ицо Михайлов още беше началник на Ботев, тогава Тракия и ме предложения да се върна, само че като треньор в ДЮШ.
Как беше открит Тодор Неделев?
- Историята с него е доста забавна. Заедно с вашия някогашен сътрудник Георги Бойчев организирахме шампионат " Децата и футболът ". Тошко участваше няколко пъти като хлапак. Всеки път той печелеше премията за " Най-добър състезател ". Такова знамение не бях виждал! Дете-чудо беше Тошко! Радвам се доста на неговите триумфи. Талант, роден гений.
Каква е рецептата да се открие гений във футбола?
- (Смее се). Няма рецепта, бе, приятелю! То в случай че имаше рецепта всеки щеше да я знае. Нямаше еврограндовете да заплащат по 250 милиона евро за играчи. Щяха сами да си ги " създават ".
Вашето семейство в този момент ви радва...
- Така е. Имам две дъщери - Илияна и Красимира. Те ме подариха с прелестни внуци - Максим и Станислав. Живеят в София. Децата с футбол не се занимават. Двамата ми зетове са известни хора - единият беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, другият пък работи в банка.
Какво мислите за обстановката в нашия футбол?
- Мъка ми става, когато виждам празните игрища. Сърцето ми се къса. Щом никой не желае да върви на мачове, значи няма футболисти долу на терена. Няма кой да ми изяснява аргументи, проблеми и така нататък Ако има футбол, ще има и аудитория. Това е.
Споделяте ли изказванията на ваши набори, че настоящето потомство футболисти няма нищо общо с по-старите?
- Напълно съм склонен. Предишните бяха и по-големи мъже и по-добри футболисти.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ