Иван КРЪСТЕВ е магистър по международни отношения на СУ Св.

Иван КРЪСТЕВ е магистър по интернационалните връзки на СУ " Св. Климент Охридски " и по финанси на УНСС. Сътрудник към Екологичен потенциал от 2014 година Зам.-министър на образованието и науката (2013-2014). Председател на фондация " Солидарно общество ". Владее британски, немски, съветски и сърбохърватски език.

" Образованието е основният пиедестал на всяка страна, у нас то е главен проблем паралелно с бедността "

- Г-н Кръстев, при започване на акцията заявихте, че ваш приоритет в Екологичен потенциал ще е отбраната на трудовите и обществените права на жителите. Като най-голяма опасност за общото бъдеще на Европейски Съюз определихте бедността и неравенствата в приходите и виталния стандарт. Как всички тези проблеми могат да намерят своето решение?

- На първо място Европейски Съюз би трябвало да бъде насочен към проблемите на елементарния човек. За да имаме в действителност обществен съюз, политиките на Европа би трябвало да са свързани с обезпечаването на висок витален стандарт и почтени нива на приходите. Високите приходи сами по себе си са катализатор на икономическо развиване. Под превъзходството на десницата през последните десетина години съюзът насърчаваше свободния пазар, само че най-вече в интерес на огромните мултинационални компании, а не на работещите хора. Това докара до повишаване на неравенствата сред страните членки и вътре в тях. Уви, Европейски Съюз не съумява да работи като машина за доближаване точно заради тези насъбрани проблеми.

- Ще успее ли новият Европарламент да спре разделянето на " скорости " и да преодолее неравенствата?

- Пред новия Екологичен потенциал, а и пред Съвета на Европа, стои нелеката задача да претворят в работеща нормативна база неотдавна признатия обществен дирек. Тя би трябвало да подсигурява по-добре правата на работещите както във връзка с изискванията на труд, по този начин и във връзка с трудовите хонорари. Една добра концепция в тази посока е въвеждането на обединен стандарт за европейска минимална работна заплата, т.е. да има гаранции, че минималните приходи ще порастват съразмерно с повишаването на стопанската система и с повишаването на междинните приходи. България е един емблематичен образец за страна, която се нуждае от това. При нас Брутният вътрешен продукт по покупателна дарба е към 49% от междинния за Европейски Съюз, а междинните нива на приходите на труд са малко над 39%, т.е. имаме забележителна част, която се губи и не отива у хората на труда, а се материализира под формата на облаги за бизнеса. Справедливост може да бъде реализирана посредством съответните регулации както на европейско, по този начин и на национално ниво.

- Как може да се откри тази по този начин предстояща правдивост? Има ли рецепта и може ли Българска социалистическа партия да я предложи и извърши?

- Намирането на справедливостта не е еднократно деяние и не е въпрос на деяние единствено в една или друга сфера. На първо място би следвало да се подсигуряват върховенството на закона и правовият ред в страната. Необходими са дейности в няколко други насоки. Сред тях е обезпечаването на задоволително независимост в стопанската система, т.е. гарантиране на лоялна конкуренция, отбрана на дребните и междинните предприятия от напън на огромния корпоративен бизнес или от олигархични структури. И на последно, само че не по значимост място е належащо основаването и реализирането на такава обществена политика, която да подсигурява поетапното превъзмогване на всеобщата беднотия в страната.

- Колко надалеч е в действителност България от междинните равнища на хонорари в Европейски Съюз и реалистично ли е да имаме вяра, че ще стигнем европейските стандарти?

- За страдание, и тук още веднъж оглавяваме отрицателните ранглисти. Към момента междинното заплащане на час в България е 1,60 евро, до момента в който приблизително за Европейски Съюз то е над 13 евро. Първенец е Дания с 22 евро на час. През последните 10 години в Румъния минималната работна заплата е пораснала с 297 евро, същото е в Словения, а в Литва растежът е с 323 евро. В България нарастването в номинален размер е едвам 164 евро. На дъното сме и по ритъм на напредък на минималните приходи. Това е извънредно притеснително, защото ние по този начин или другояче сме с най-ниските хонорари...

- Били сте образован зам.-министър, едно от младите лица в листата сте, може ли да чакаме развиване на културния чек, на младежкия проект, на " Еразъм "... И какво е бъдещето им у нас, защото някои от тези начинания по този начин и не откриха реализация в България?

- За страдание, ръководещите нямат подобаващото отношение нито към образованието, нито към културата като основа за развиването на страната и на обществото ни. България несъмнено е страната членка, която отделя минимум от Брутният вътрешен продукт за просвета и за голямо мое страдание сме на дъното по % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за обучение. Предвид многочислените проблеми в просветителната сфера, наслоявани към този момент десетилетия, сходна липса на ангажираност от страна на страната е извънредно рискова. Образованието образува нацията, защото то построява у подрастващите ценностна система, възпитава родолюбие, познания и умения. То е основният пиедестал на една страна. Около 57% от брутната добавена стойност в българската стопанска система се основава от човешкия капитал. Без вложения в човешкия капитал, които главно минават през просветителната система, няма по какъв начин да имаме високо развита и конкурентоспособна стопанска система. Затова и в Европа, и у нас би трябвало да бъдат насърчавани и приветствани начинания като културния чек, които развиват мирогледа на младите, като демонстрират богатото културно завещание на България и Европейски Съюз. Програмата " Еразъм " е извънредно добър образец по какъв начин европейската взаимност може да сплотява младежите в Европа, да им демонстрира това, което ги свързва, а не това, което ги разделя. Ще настояваме за спомагателни средства и удвояване на бюджета за " Еразъм " в идващия програмен интервал, защото това е стратегия, която в действителност свързва младите европейци и ги кара да се усещат една общественост.

- Какъв ще е вашият персонален приоритет, в случай че бъдете определен за евродепутат?

- Ще се боря за европейска поддръжка за превъзмогване на бедността и ниските приходи. Европейски Съюз би трябвало да обезпечи нужните стратегии и средства за тяхната реализация за справяне с казуса. Съюзът се провали в опитите си да понижи бедността, а България е може би най-засегнатата страна членка - над 44% от нашите сънародници живеят в риск от беднотия и обществено изключване. Това е нетърпимо състояние, което спъва цялостното развиване на страната и нейното бъдеще.

- Какви са упованията ви за изборните резултати и какво ще последва по-късно?

- Очаквам безапелационна победа на Българска социалистическа партия и коалиция " Българска социалистическа партия за България ". Подобна победа би означавала отричане на наложения политически модел. Модел, който хората всеобщо отхвърлят. Министър-председателят Бойко Борисов съобщи, че не счита да подава оставка при възможна загуба на евроизборите, само че пое акцията на ГЕРБ " на ръчно ръководство ". Това демонстрира, че той трансформира тези избори в залог за личното си политическо оцеляване. Вотът на 26 май не е просто " за " или " срещу " Борисов, а " за " или " срещу " модела, който той и ГЕРБ постановиха в ръководството на всички нива - модел на систематични злоупотреби с обществени средства, модел в прорез освен със закона, само че и с морала и полезностите - както българските, по този начин и европейските. Затова Българска социалистическа партия би трябвало да завоюва изборите.