Кабинетът подарява сектор Сигурност на частници
Иван Иванов ,
депутат от "БСП за България "
Извършвайки разбор на държавното ръководство, излиза наяве, че катаклизмите в обществото през последната една година, на които сме освен очевидци, а и пострадали, са резултат на девалвирането на една от полезностите, които крепят актуалното общество - а точно сигурността. Изконен е стремежът на индивида към сигурност, само че практиката на държавното ръководство в народен мащаб демонстрира, че точно тази уговорка в публичния контракт се нарушава най-често - според чл.105, ал.2 от Конституцията на РБългария Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност на страната.
Резонно поражда въпросът: какво е сигурност? Сигурността е обвързвана със закрилата на свободата, на публичния ред и
правата на всеки един субект
от нашето общество, протекция която може да се прояви на разнообразни равнища - като признание и нормативно закрепване на задължението да се опазва публичният ред в Конституцията и като отбрана на това държавно обвързване, а и публично право, когато против него са ориентирани непозволени юридически дейности.
По-важно е обаче да се отговори на елементарния житейски въпрос: "Кой най-вече желае сигурност в нашата страна? " Това са суверенът, елементарните жители, които са делегирали права на определените от тях в ръководството да работят съгласно техните управнически стратегии и предизборни обещания.
През последните месеци тези въпроси са настоящи с още по-голяма мощ у нас. Защото от ден на ден жители се замислят дали в действителност ограниченията на ръководещите, ориентирани към националната сигурност и битката с престъпността, не заплашват персоналната сигурност на хората във всекидневния им живот. Защото тези ограничения са еквивалентни на безучастие и изтощение. И тук ще кажа - не е належащо да си чиновник в Министерство на вътрешните работи, с цел да схванеш, че вечер е рисково да вървиш по улиците.
Преди година държавното управление на ГЕРБ и "Обединени патриоти " пристигна на власт с една изпълнена с гръмки обещания, само че изпразнена от наличие управническа стратегия. Сектор "Сигурност " е един от детайлите на тази стратегия, осъществяването на която се показва в продължаващи систематични и несполучливи опити за реформиране на Министерство на вътрешните работи. Същите демонстрираха липса на държавническо отношение към сигурността на страната освен от политическото управление на министерството в този интервал, само че и всички, които поддържат сходен метод, а точно ръководещата коалиция в 44-то Народно заседание, доминирана от Политическа партия ГЕРБ. Това води до неизмерими отрицателни последствия и за жалост най-много усилва недоверието на жителите в това, че Министерство на вътрешните работи като институция има потенциал да подсигурява тяхната сигурност.
Не е задоволително министър председателят Борисов да трансферира отговорности сред разнообразни ведомства за разрухата витаеща в бранша, тъй като Министерство на вътрешните работи е персонална негова отговорност като сектор, а самото министерство е ръководено от министър, излъчен от ГЕРБ. Да си напомним политическата стратегия на ГЕРБ от последните избори, където се обещаваше попълване на щата на проверяващите служители на реда с 2000 бройки и обезпечаването на още 6000 служители на реда, които да правят дейностите по следствие, както и наличие във всяко обитаемо място на еднообразен служител на реда. В реалност се оказа, че чиновниците на министерството са със скъсани обувки и си купуват униформите, с цел да отидат да охраняват границата. И единствено страхът от митинги докара до скоростна смяна на Закона за Министерство на вътрешните работи, даваща опция изчезналите облекла да се заменят с пари, министър председателят да изтръска хазната със 100 млн. за увеличение на възнагражденията, а по какъв начин това се извърши и до ден сегашен не е ясно.
В същото време всички чакаме ръководещите да изпълнят уговорките, поети на съвещание на КСНС, а точно до 30 юни 2017 г, период, който от дълго време изтече, да показват съответни проекти за попълване на дефицита на персонален състав в бранш "Сигурност " и в частност Министерство на вътрешните работи, да показват ограничения за повишение на квалификацията, престижа и мотивацията на работещите в бранша, както и проект за неговата рационализация.
Уви, нищо сходно - след съвсем 140 години битие Министерство на вътрешните работи е на път да се трансформира в изпразнена от наличие и функционалности институция за политически поръчки. Министерството е сърцето на българската държавност, институцията, която е призована по Конституция да подсигурява демокрацията, да пази от похищения и произволи живота, публичния ред и неприкосновеността на имуществото на българските жители, да подсигурява спазването на закона и да пази силата на страната България. Управляващите постоянно не помнят основите, върху които е построено Министерство на вътрешните работи. В някои случаи това граничи с безогледни, невъобразими като политически нарцисизъм и късогледство и рискови като последици дейности.
Този състав на държавното управление - сред ГЕРБ и Оперативна програма, са първите, които си разрешиха да раздържавят Министерство на вътрешните работи, да го оферират на парче на частници,
да търгуват с най-ценното
за българските жители - сигурността на живота, здравето и собствеността им. Приемайки Закона за частната охранителна активност, сътвориха един от най-опасните прецеденти в актуалното законодателство. Той действително подарява сферата, която е светая светих за всяка страна - сигурността. Това отвори врата към връщането на добре познатите "охранители " от първите години на прехода. Този закон е и изключителна засегнатост към чиновниците на Министерство на вътрешните работи, които работят при тежки условия. Гениалната концепция на министър Радев е след влизането в деяние на цитирания закон да освободи "излишните " чиновниците, а останалите да работят по "предназначение ".
Какво им споделят в този момент, откакто им дадоха едни изключителни 100 милиона? Казват им - в действителност вие ни излизате прекомерно скъпо, доста по-евтино ще ни излезе да си купим други, външни реализатори. Но да си служител на реда и да си чиновник в частна охранителна компания не е едно и също - твърдим го с цялото ни почитание към личността на всички. Министерство на вътрешните работи е един от пазителите на държавността, а зад всеки негов чиновник стои страната с цялата й мощ. Или най-малко би трябвало. За всеобщо благополучие две институции към този момент го оспорват като антиконституционен - Главната прокуратура и Президентът.
Вместо да се извърнат с лице към тези проблеми, ръководещите не престават с опитите да разтоварват Министерство на вътрешните работи от отговорности. Само преди няколко дни депутати от болшинството внесоха нов ЗИД на Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, с който да се трансферира отговорността за запазване на публичния ред върху общинските препоръки и кметовете, които ще могат да основават звена с чисто полицейски функционалности. Ефективността на сходна мярка е съмнителна, само че тя ясно демонстрира, че самото болшинство изпитва съмнение в качествата на Министерство на вътрешните работи и актуалното му управление да обезпечи сигурността на жителите.
Докато напъните на политическото управление на Министерство на вътрешните работи и на неговите шефове - в Министерски съвет, са ориентирани към приватизиране на част от активността му и към усъвършенстването му като инструмент за напън и рекет, едно голямо поле е освободено за развихряне на престъпността. За страдание това е тежка статистика, а не отрязъци от вестници, както се показват някои от ръководещите.
От началото на мандата на ГЕРБ и "Обединени патриоти " върху жителите безусловно се стоварва
лавина от тежки умишлени закононарушения
Отвличанията още веднъж се върнаха на мода - против откуп бе върнат синът на притежателя на известна автокъща. Данъчен чиновник бе показно разстрелян с пушка за слонове. Бизнесмен, обвързван с ръководещата партия, бе екзекутиран в центъра на София, в навечерието на Председателството на Съвета на Европа от България. И двете убийства са с незнаен причинител. Новата 2018 година бе посрещната с всеобщ разстрел от търсен, наказан на отнемане от независимост нарушител. Всъщност се оказа, че не е толкоз съществено търсен, и такива като него, отклонили се от изтърпяване на наказването в затвор, са над хиляда и никой не може да каже какъв брой са рискови и за какво не ги търсят.
Тежка е статистиката за откриване на обирите на домове. Въпреки изказванието, че при тях има спад от 19% по отношение на 2016 година, излиза наяве, че са разкрити единствено 25% от случаите. Това значи едвам всяка четвърта кражба.
Министерство на вътрешните работи рапортува и 8% по-малко регистрирани телефонни измами през 2017 година, спрямо 2016 година През предходната година са разкрити 198 от тези всеобщи закононарушения, малко над 15% от записаните - това значи изрично ниска разкриваемост. За сметка на това "печалбата " на нарушителите е висока - към 5 млн. лева са отнети от жители единствено за предходната година.
Да напомня - в петия месец на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, държавното управление продължаваше да твори гаф след гаф. Един от най-сериозните - на 20 март, когато над 40 души влязоха на територията на страната, без да бъдат тествани. Този гаф слага под въпрос освен сигурността на страната, само че и на цяла Европа.
Министър Радев се опита да изясни, че случката на аерогарата е казус. Да, пропуските можеха да се дефинират като казус, в случай че не беше
схемата за трафик на мигранти
каквато беше разкрита на летище "София " единствено преди година, или "ювелирното " взривяване на подозрителни коли на същото това летище, още по-рано, при различен министър от това болшинство. Едва ли бе утешителен коментарът на Радев, че несъмнено пасажерите от полета били тествани във Франция, тъй като единствено няколко дни по-късно точно във Франция се реализира терористичен акт. Какво чакаше министърът? Това да се случи и в България ли?
Резонен е въпросът - това ли са напъните на държавното управление да опази европейските граници. Инцидентът на летището може да се окачестви единствено като незаконна немарливост и небрежност, която поставя голямо леке върху престижа на страната ни.
Всичко това може да докара до един безапелационен извод - управлението на Министерство на вътрешните работи, явно, е абдикирало от своите задължения. Българските жители, към днешна дата, не се усещат сигурни. Българските жители не могат да се разхождат по улиците във вечерните часове. Това значи, че те не усещат поддръжката на страната, не усещат отбраната на Министерство на вътрешните работи, на която имат право по Конституция. Гражданите не са сигурни в своето всекидневие. Имаме една извънредно сериозна среда на неустановеност. Политическото управление на Министерство на вътрешните работи и самото държавно управление търпят неуспех след неуспех.
И това е едно рисково, ужасяващо разделяне сред хората и страната им. Разделение рисково в вероятност и рушащо връзките в обществото, отнемащо вероятността и силата на страната. Българска социалистическа партия като национално виновна партия няма да разреши това и ще се опълчи на разпада на държавността, искайки избор на съмнение на това ръководство.
депутат от "БСП за България "
Извършвайки разбор на държавното ръководство, излиза наяве, че катаклизмите в обществото през последната една година, на които сме освен очевидци, а и пострадали, са резултат на девалвирането на една от полезностите, които крепят актуалното общество - а точно сигурността. Изконен е стремежът на индивида към сигурност, само че практиката на държавното ръководство в народен мащаб демонстрира, че точно тази уговорка в публичния контракт се нарушава най-често - според чл.105, ал.2 от Конституцията на РБългария Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност на страната.
Резонно поражда въпросът: какво е сигурност? Сигурността е обвързвана със закрилата на свободата, на публичния ред и
правата на всеки един субект
от нашето общество, протекция която може да се прояви на разнообразни равнища - като признание и нормативно закрепване на задължението да се опазва публичният ред в Конституцията и като отбрана на това държавно обвързване, а и публично право, когато против него са ориентирани непозволени юридически дейности.
По-важно е обаче да се отговори на елементарния житейски въпрос: "Кой най-вече желае сигурност в нашата страна? " Това са суверенът, елементарните жители, които са делегирали права на определените от тях в ръководството да работят съгласно техните управнически стратегии и предизборни обещания.
През последните месеци тези въпроси са настоящи с още по-голяма мощ у нас. Защото от ден на ден жители се замислят дали в действителност ограниченията на ръководещите, ориентирани към националната сигурност и битката с престъпността, не заплашват персоналната сигурност на хората във всекидневния им живот. Защото тези ограничения са еквивалентни на безучастие и изтощение. И тук ще кажа - не е належащо да си чиновник в Министерство на вътрешните работи, с цел да схванеш, че вечер е рисково да вървиш по улиците.
Преди година държавното управление на ГЕРБ и "Обединени патриоти " пристигна на власт с една изпълнена с гръмки обещания, само че изпразнена от наличие управническа стратегия. Сектор "Сигурност " е един от детайлите на тази стратегия, осъществяването на която се показва в продължаващи систематични и несполучливи опити за реформиране на Министерство на вътрешните работи. Същите демонстрираха липса на държавническо отношение към сигурността на страната освен от политическото управление на министерството в този интервал, само че и всички, които поддържат сходен метод, а точно ръководещата коалиция в 44-то Народно заседание, доминирана от Политическа партия ГЕРБ. Това води до неизмерими отрицателни последствия и за жалост най-много усилва недоверието на жителите в това, че Министерство на вътрешните работи като институция има потенциал да подсигурява тяхната сигурност.
Не е задоволително министър председателят Борисов да трансферира отговорности сред разнообразни ведомства за разрухата витаеща в бранша, тъй като Министерство на вътрешните работи е персонална негова отговорност като сектор, а самото министерство е ръководено от министър, излъчен от ГЕРБ. Да си напомним политическата стратегия на ГЕРБ от последните избори, където се обещаваше попълване на щата на проверяващите служители на реда с 2000 бройки и обезпечаването на още 6000 служители на реда, които да правят дейностите по следствие, както и наличие във всяко обитаемо място на еднообразен служител на реда. В реалност се оказа, че чиновниците на министерството са със скъсани обувки и си купуват униформите, с цел да отидат да охраняват границата. И единствено страхът от митинги докара до скоростна смяна на Закона за Министерство на вътрешните работи, даваща опция изчезналите облекла да се заменят с пари, министър председателят да изтръска хазната със 100 млн. за увеличение на възнагражденията, а по какъв начин това се извърши и до ден сегашен не е ясно.
В същото време всички чакаме ръководещите да изпълнят уговорките, поети на съвещание на КСНС, а точно до 30 юни 2017 г, период, който от дълго време изтече, да показват съответни проекти за попълване на дефицита на персонален състав в бранш "Сигурност " и в частност Министерство на вътрешните работи, да показват ограничения за повишение на квалификацията, престижа и мотивацията на работещите в бранша, както и проект за неговата рационализация.
Уви, нищо сходно - след съвсем 140 години битие Министерство на вътрешните работи е на път да се трансформира в изпразнена от наличие и функционалности институция за политически поръчки. Министерството е сърцето на българската държавност, институцията, която е призована по Конституция да подсигурява демокрацията, да пази от похищения и произволи живота, публичния ред и неприкосновеността на имуществото на българските жители, да подсигурява спазването на закона и да пази силата на страната България. Управляващите постоянно не помнят основите, върху които е построено Министерство на вътрешните работи. В някои случаи това граничи с безогледни, невъобразими като политически нарцисизъм и късогледство и рискови като последици дейности.
Този състав на държавното управление - сред ГЕРБ и Оперативна програма, са първите, които си разрешиха да раздържавят Министерство на вътрешните работи, да го оферират на парче на частници,
да търгуват с най-ценното
за българските жители - сигурността на живота, здравето и собствеността им. Приемайки Закона за частната охранителна активност, сътвориха един от най-опасните прецеденти в актуалното законодателство. Той действително подарява сферата, която е светая светих за всяка страна - сигурността. Това отвори врата към връщането на добре познатите "охранители " от първите години на прехода. Този закон е и изключителна засегнатост към чиновниците на Министерство на вътрешните работи, които работят при тежки условия. Гениалната концепция на министър Радев е след влизането в деяние на цитирания закон да освободи "излишните " чиновниците, а останалите да работят по "предназначение ".
Какво им споделят в този момент, откакто им дадоха едни изключителни 100 милиона? Казват им - в действителност вие ни излизате прекомерно скъпо, доста по-евтино ще ни излезе да си купим други, външни реализатори. Но да си служител на реда и да си чиновник в частна охранителна компания не е едно и също - твърдим го с цялото ни почитание към личността на всички. Министерство на вътрешните работи е един от пазителите на държавността, а зад всеки негов чиновник стои страната с цялата й мощ. Или най-малко би трябвало. За всеобщо благополучие две институции към този момент го оспорват като антиконституционен - Главната прокуратура и Президентът.
Вместо да се извърнат с лице към тези проблеми, ръководещите не престават с опитите да разтоварват Министерство на вътрешните работи от отговорности. Само преди няколко дни депутати от болшинството внесоха нов ЗИД на Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, с който да се трансферира отговорността за запазване на публичния ред върху общинските препоръки и кметовете, които ще могат да основават звена с чисто полицейски функционалности. Ефективността на сходна мярка е съмнителна, само че тя ясно демонстрира, че самото болшинство изпитва съмнение в качествата на Министерство на вътрешните работи и актуалното му управление да обезпечи сигурността на жителите.
Докато напъните на политическото управление на Министерство на вътрешните работи и на неговите шефове - в Министерски съвет, са ориентирани към приватизиране на част от активността му и към усъвършенстването му като инструмент за напън и рекет, едно голямо поле е освободено за развихряне на престъпността. За страдание това е тежка статистика, а не отрязъци от вестници, както се показват някои от ръководещите.
От началото на мандата на ГЕРБ и "Обединени патриоти " върху жителите безусловно се стоварва
лавина от тежки умишлени закононарушения
Отвличанията още веднъж се върнаха на мода - против откуп бе върнат синът на притежателя на известна автокъща. Данъчен чиновник бе показно разстрелян с пушка за слонове. Бизнесмен, обвързван с ръководещата партия, бе екзекутиран в центъра на София, в навечерието на Председателството на Съвета на Европа от България. И двете убийства са с незнаен причинител. Новата 2018 година бе посрещната с всеобщ разстрел от търсен, наказан на отнемане от независимост нарушител. Всъщност се оказа, че не е толкоз съществено търсен, и такива като него, отклонили се от изтърпяване на наказването в затвор, са над хиляда и никой не може да каже какъв брой са рискови и за какво не ги търсят.
Тежка е статистиката за откриване на обирите на домове. Въпреки изказванието, че при тях има спад от 19% по отношение на 2016 година, излиза наяве, че са разкрити единствено 25% от случаите. Това значи едвам всяка четвърта кражба.
Министерство на вътрешните работи рапортува и 8% по-малко регистрирани телефонни измами през 2017 година, спрямо 2016 година През предходната година са разкрити 198 от тези всеобщи закононарушения, малко над 15% от записаните - това значи изрично ниска разкриваемост. За сметка на това "печалбата " на нарушителите е висока - към 5 млн. лева са отнети от жители единствено за предходната година.
Да напомня - в петия месец на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, държавното управление продължаваше да твори гаф след гаф. Един от най-сериозните - на 20 март, когато над 40 души влязоха на територията на страната, без да бъдат тествани. Този гаф слага под въпрос освен сигурността на страната, само че и на цяла Европа.
Министър Радев се опита да изясни, че случката на аерогарата е казус. Да, пропуските можеха да се дефинират като казус, в случай че не беше
схемата за трафик на мигранти
каквато беше разкрита на летище "София " единствено преди година, или "ювелирното " взривяване на подозрителни коли на същото това летище, още по-рано, при различен министър от това болшинство. Едва ли бе утешителен коментарът на Радев, че несъмнено пасажерите от полета били тествани във Франция, тъй като единствено няколко дни по-късно точно във Франция се реализира терористичен акт. Какво чакаше министърът? Това да се случи и в България ли?
Резонен е въпросът - това ли са напъните на държавното управление да опази европейските граници. Инцидентът на летището може да се окачестви единствено като незаконна немарливост и небрежност, която поставя голямо леке върху престижа на страната ни.
Всичко това може да докара до един безапелационен извод - управлението на Министерство на вътрешните работи, явно, е абдикирало от своите задължения. Българските жители, към днешна дата, не се усещат сигурни. Българските жители не могат да се разхождат по улиците във вечерните часове. Това значи, че те не усещат поддръжката на страната, не усещат отбраната на Министерство на вътрешните работи, на която имат право по Конституция. Гражданите не са сигурни в своето всекидневие. Имаме една извънредно сериозна среда на неустановеност. Политическото управление на Министерство на вътрешните работи и самото държавно управление търпят неуспех след неуспех.
И това е едно рисково, ужасяващо разделяне сред хората и страната им. Разделение рисково в вероятност и рушащо връзките в обществото, отнемащо вероятността и силата на страната. Българска социалистическа партия като национално виновна партия няма да разреши това и ще се опълчи на разпада на държавността, искайки избор на съмнение на това ръководство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ