Иван Гешев, единственият кандидат за поста главен прокурор, представи в

...
Иван Гешев, единственият кандидат за поста главен прокурор, представи в
Коментари Харесай

Иван Гешев отново ни удиви

Иван Гешев, единственият претендент за поста основен прокурор, показа в понеделник своята Концепция за стратегическо ръководство на прокуратурата. Документът е направен в сходство с условията на Закона за правосъдната власт и разпоредбите за избор на ръководител на Върховен касационен съд, ръководител на Върховен административен съд и основен прокурор. Според господин Гешев, концепцията „ е всъщност тактика за одобряване и довеждане докрай на промяната в прокуратурата ”.
Тук ще обърна внимание на някои странни акценти в документа (без рекламация за изчерпателност), които, съгласно мен, будят паника.
За справедливостта и буквата на закона  
Г-н Гешев признава, че правосъдната власт и в частност прокуратурата на Република България са длъжници на българското общество и би трябвало да създадат още доста, с цел да компенсират „ неналичието на задоволително правдивост ”.
Дотук добре. Следва обаче много смущаващо изречение: неналичието на правдивост „ няма по какъв начин да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малкото с буквата на закона ”. Надявам се, че господин Гешев засяга нуждата от пояснение. В противоположен случай, излиза, че магистратът не би трябвало да бъде „ спъван ” от буквата на закона. Това към този момент е принцип „ а ла Вишински “, съдържащ в себе си ядката на унищожителен волунтаризъм, който няма нищо общо с демократичната, правова страна. Този безразсъден изказ е почтено продължение на репликата „ не съм последовател на разделянето на управляващите ”.
В подтекста на крилатата фраза за „ буквата на закона ”, която не трябвало да попречва „ продукта ” (справедливост – б. ред.), може превратно да бъде интерпретирана и рекомендацията да се отстранен ненужната дължина и формализма на наказателното правораздаване, „ в полза на успеваемостта ”. Урбулешкото форсиране на правораздаването обаче постоянно влече след себе си нездравословни последствия. За цялото общество. Най-бързо „ правораздаването ” работи в тоталитарните режими.
За да отговори на провокациите, произлизащи от „ непрестанно изменящите се условия на средата и криминогенните фактори, […] прокуратурата следва да се реформира ”, установи Гешев. От една страна, той очевидно прави оценка позитивно „ упованието на европейските ни сътрудници ” основният прокурор „ да получи мандат за промяна в структурата ”. От друга, обаче той смята, че този новаторски развой би трябвало да бъде „ финализиран ”, тъй като мониторинговият механизъм в актуалната му формапостепенно започвал да се употребява като инструмент за политическо опълчване във вътрешен проект и в избрани моменти предпоставял разделяне сред органите на правосъдната власт, което пък пречело да се отговори на публичните упования за правдивост.
Това умозаключение е прекомерно проблематично. То очевидно изхожда от презумпцията, че „ критиците ” наложително са политически стимулирани. Всъщност, даже и да е водена от политически упоритости, рецензията не е безусловно невалидна. Гешев твърди още, че работата му, дружно с сътрудниците, давала положителни „ резултати, „ забележими за всеки безпристрастен и безкористен фен ”. Откъде ли ни е прочут слоганът за забележимите резултати? Цитираните редове сочат алергичност към забележки и рекомендации. Този прочит, прочее, намира удостоверение в детинската реакция на господин Гешев на годишния отчет на БХК. Освен да се преценява с „ буквата на закона ”, клетата прокуратурата наподобява е принудена да търпи усмирителната риза на безпочвените нападки, а и негодния мониторинг.
Защо хората нямат доверие в прокуратурата
Според господин Гешев, „ основаното чувство за мощна централизирана власт на основния прокурор, която му разрешава да ръководи и управлява всяко дело в прокуратурата ” е „ безпричинно ”. Така както е заложена, формулировката цели да омаловажи проблемите в системата и да редуцира рецензиите, свеждайки ги до парадокс. Разбира се, основният прокурор не е сторъкият господ Шива. Проблемът е различен. Ниското доверие в правосъдната система (около 20%) и в частност към прокуратурата, произтича от откровеното, надменно и безсистемно партийно кадруване в палатите на Темида; от прословутия двоен критерий, който води до това, че законът постоянно облагодетелства мощните на деня, а за останалите важи правилото „ за кокошка няма амнистия ”; от печалната традиция на наказателно гонене да подлежат тези „ олигарси ”, които „ мътят водата ”, до момента в който за „ положителните момчета ” има „ извинителни бележки ”.
Вместо да открои нуждата от работещи механизми, посредством които, при потребност, да бъде търсена отговорност на основния прокурор, господин Гешев взема решение да се бори с подправената, съгласно него, доктрина за неговата безконтролност. Как? Чрез „ даване на информация от обществен интерес ”. По-голямата част от работата на прокуратурата „ не допуска гласност ”, което карало хората да считат, че има нещо „ скрито ”. Отново диагнозата е неправилна. И от нея следват причудливи лекарски наставления.
Разкриването на „ информация от обществен интерес ” - т.е. опцията прокуратурата да „ излива ” в медиите „ доказателства ” по настоящи следствия - има транспарантна цел: да се обработи публичното мнение още преди съдът да се е произнесъл (видяхме го по делата „ КТБ ”, „ Иванчева ”, аферата НАП-лийкс и др.). В този смисъл, уверенията на господин Гешев, че медийните каскади на прокуратурата няма да нарушават закона, по никакъв начин не успокояват.
" Методът Гешев "
Уважавани адвокати към този момент жигосаха „ метода Гешев ”. По мотив на обнародваните „ доказателства ” за „ хакерската атака ” против Национална агенция за приходите, юрист Екимджиев дефинира работата на спецпрокуратурата като „ откровени идиотщини ”, „ създали страната за посмешище ”; „ риалити формат на углавен развой, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво неуместно шоу за развлечение на публиката ”. За юрист Екимджиев, тези дейности на прокуратурата „ са искрено противоконституционни. Защото има хипотеза за невиновност и в Европейската спогодба, и в Конституцията, и в Наказателно-процесуален кодекс ”.
Къде отива справедливостта, в случай че - сякаш в неин интерес - бъдещият основен прокурор е подготвен да унищожи самите темели на правовата страна?
 
Автор: Петър Чолаков, Дойче веле
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР