Основни предизвикателства при въвеждането на иновации в образователния процес
Иван Гайдаров
Въвеждането на нововъведения в теорията и в практиката на преподаването е ориентирано към това студентите да бъдат оптимално съответни на условията на работната среда и живота като цяло. Едновременно с това обаче, всички представители на образователни заведения и хората, които се занимават с политика в областта на висшето обучение, са изправени пред редица провокации, свързани с динамичността на измененията в сферата. Всички следваме това, което е наложено от подтекста, а в последна сметка работим в една консервативна среда и нововъведенията би трябвало да са постепенни.
С тези думи откри своята презентация по време на 16-та интернационална научна конференция " Иновации и предприемачество в образованието и бизнеса " проф. доктор Руслан Пенчев, ректор на Международното висше бизнес учебно заведение, който срещна присъстващите с опциите и проблемите при въвеждане на нововъведения в просветителния развой.
Според него напоследък се следи известна отмалялост, защото твърдо постоянно се приказва за нововъведения, като някои техни аспекти се преекспонират, което води до липса на централизация върху същински значителните от тях. “Често в политически аспект разискването на нововъведенията се употребява като мотив против избрани организации, които биват обявявани за закостенели. Това визира изключително доста обичайните университети и не може да докара до нищо хубаво”, безапелационен беше проф. Руслан Пенчев.
Аспекти на иновационното образование
Според ректора на Международното висше бизнес учебно заведение, когато едно образователно заведение се концентрира върху нововъведенията в образованието, би трябвало да обърне съществено внимание на институционалния и организационния аспект. “Всяко висше учебно заведение, което подхожда съществено към нововъведенията, би трябвало да провежда финансовите си запаси към основна смяна в системата на учене. Ангажираността към нововъведенията има и чисто учредителен аспект – основаване на центрове за просветителни технологии, за подкрепяне на образованието на преподаватели, профилирани центрове за образование по непознати езици, ангажиране на експерти за планиране на онлайн и мултимедийни курсове дружно с преподавателския състав и т.н.”, изясни той.
По думите му този фокус върху нововъведенията може да включва и възобновяване и развиване на материалната инфраструктура за обезпечаване на гъвкава и отворена среда за образование, близка до тази в една бизнес организация, нови подходи при потребление на библиотечните запаси и подготовката на курсовете, преподаването и обновяването на образователния материал. “Институцията би трябвало да схваща този развой като стратегически, а бидейки подобен, той изисква подобаваща поддръжка. Мащабът, който се допуска, изисква съществени процеси и не постоянно крайните резултати са явни или елементарно предсказуеми. Усилията по въвеждането на обучителни нововъведения всъщност съставлява създаването на планове с проучвателен съставен елемент. Изисква се съответна оценка на мащабите и стадиите на въвеждане в институцията. Подходяща тактика е развиване от пилотни планове към въвеждането на резултатите от тях в образователния процес”, изясни още проф. Руслан Пенчев.
Той даде и образец от своята процедура, като уточни, че при актуалното развиване на отворения метод за образование то става стандартизирано “и една нова онлайн стратегия сама по себе си не е иновация”. “Иновация е по какъв начин да пренесем експертизата, методологията и ресурсите от онлайн курсовете в курсовете за постоянно образование. В този смисъл концепцията за всеобщите отворени онлайн курсове не е новаторска. Иновативният метод в тази ситуация включва това по какъв начин да се употребяват те за рационализиране на обичайните онлайн курсове и постоянните такива, изключително тези, които изискват огромни потоци”, уточни още ректорът.
Рискове и провокации при въвеждане на нововъведения в образованието
Усилията по въвеждане на обучителни нововъведения са свързани в избрана степен и с разнообразни опасности, защото изискват дълготраен ангажимент на част от институцията с опити, учене и адаптиране. “При ангажиране с огромни промени, свързани с резултатите на студентите и постигането на мечтаната иновация и смяна в по-голям мащаб, постоянно се случва резултатите да не са тъкмо предстоящите от нас и да не водят в мечтаната посока. В този смисъл, би трябвало в точния момент да се реши кои планове в нашето портфолио водят до мечтаните резултати и да се фокусираме над тях, като останалите се прекратят, с цел да не изразходват спомагателен ресурс”, счита още проф. Руслан Пенчев, добавяйки, че, с цел да се случи това, е належащо да има съответна система за премерване на резултати във връзка с систематизирания резултат на програмата, а не на персоналните достижения на избрани студенти, което постоянно се показва като доказателство пред Националната организация по акредитация.
Някои резултати обаче са мъчно измерими посредством цифри и статистики, изключително в подтекста на качеството, което води до редица провокации. “Основното предизвикателство идва от там, че ангажираните в областта на образованието и тези отвън нея могат да дефинират обучителните нововъведения по друг начин”, счита ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение
Според него обучителните нововъведения могат да предложат капацитет за непрестанно рационализиране, и в случай че едно образователно заведение се концентрира напълно върху огромната смяна, може да подцени резултата от реализиране на нововъведения по еволюционен метод. “В обучителните нововъведения от време на време е по-добре да реализираме дребен, само че измерим прогрес в областта на педагогиката, потреблението на обучителни средства, развиване на преподавателски състав и така нататък, в сравнение с да се стремим към постигането на бързи резултати с мащаб. На второ място, защото резултатите не могат да се предскажат строго, рискът от крах е забележителен, а резултатът не може да се реализира бързо и внезапно. Ние работим с действителни хора – студенти, преподаватели, фамилии. Затова процесът би трябвало да бъде с обмислен риск, защото незадоволителни ли са резултатите, страдат хората”, обърна особено внимание проф. Руслан Пенчев, съгласно който иновационните планове изискват съществени инвестици, изключително в началните си стадии, а резултати могат да се реализиран само при съществуването на здрава връзка сред преподавателите и институцията.
Ключови въпроси при въвеждане на обучителни нововъведения
Според ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение при въвеждане на обучителни нововъведения институцията би трябвало да си отговори на няколко значими въпроса, сред които са - дали инвестицията в развиване не води до по-голям брой отпаднали студенти; дали посредством тях се свързват методите на преподаване с проучванията за процеса на учене (специфични проучвания в областта на просветителните технологии, които се вършат в синхрон с преподавателите и са детайл от цялостната тактика за развиване на новациите в образованието); по какъв начин преподавателите са включени в редовно проучване и оценка на успеваемостта на нововъведенията в образователния процес; способна ли е институцията да предлага обучение на целеви групи, за които преди този момент са обезпечавани единствено частични благоприятни условия (достъп на хора в неравностойно състояние, например); реализирано ли е едно и също равнище на обучение в другите форми на образование – постоянно и дистанционно; уверени ли са преподавателите, че техните старания се правят оценка и обезпечават ли им се нужните запаси.
“Друг значим въпрос е каква е политиката на институцията за ориентиране на финансови запаси към модел на преподаване и учене с неповторим темперамент и запазена марка, водещи до конкурентно преимущество. Тоест, по какво ние се отличаваме в цялостната скица на образованието. Не на последно място просветителната институция би трябвало да е наясно какви стъпки са нужни, с цел да се обезпечи на преподавателите опция за взимане на решения на база редовно обезпечаване на данни от изследванията на обучителния развой. Не става дума единствено за стандартизираните схеми, а за един по-сериозен развой, обвързван със редовно проучване на развиването на цялостния учебен развой посредством представителни данни”, изброи проф. Руслан Пенчев.
В умозаключение, той заключи, че за всеки институционален метод за обучителни нововъведения е нужна финансова резистентност за всяка една от стартираните начинания. Според него няма по какъв начин една организация да разчита на фрагментирано финансиране на избрани планове, които по-късно мъчно се осъществят в действен порядък.
“Осигуряването на запаси за пилотни планове и за стартирането на избрани новаторски начинания е доста по-лесно от това за внедряване на достиженията, което в действителност е по-трудната част от цялостната реализация. Важно е също по този начин, да има схващане за обучителната иновация в чийто център попада не студентът, а преподавателят”, заключи в края на своята презентация ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение.
Въвеждането на нововъведения в теорията и в практиката на преподаването е ориентирано към това студентите да бъдат оптимално съответни на условията на работната среда и живота като цяло. Едновременно с това обаче, всички представители на образователни заведения и хората, които се занимават с политика в областта на висшето обучение, са изправени пред редица провокации, свързани с динамичността на измененията в сферата. Всички следваме това, което е наложено от подтекста, а в последна сметка работим в една консервативна среда и нововъведенията би трябвало да са постепенни.
С тези думи откри своята презентация по време на 16-та интернационална научна конференция " Иновации и предприемачество в образованието и бизнеса " проф. доктор Руслан Пенчев, ректор на Международното висше бизнес учебно заведение, който срещна присъстващите с опциите и проблемите при въвеждане на нововъведения в просветителния развой.
Според него напоследък се следи известна отмалялост, защото твърдо постоянно се приказва за нововъведения, като някои техни аспекти се преекспонират, което води до липса на централизация върху същински значителните от тях. “Често в политически аспект разискването на нововъведенията се употребява като мотив против избрани организации, които биват обявявани за закостенели. Това визира изключително доста обичайните университети и не може да докара до нищо хубаво”, безапелационен беше проф. Руслан Пенчев.
Аспекти на иновационното образование
Според ректора на Международното висше бизнес учебно заведение, когато едно образователно заведение се концентрира върху нововъведенията в образованието, би трябвало да обърне съществено внимание на институционалния и организационния аспект. “Всяко висше учебно заведение, което подхожда съществено към нововъведенията, би трябвало да провежда финансовите си запаси към основна смяна в системата на учене. Ангажираността към нововъведенията има и чисто учредителен аспект – основаване на центрове за просветителни технологии, за подкрепяне на образованието на преподаватели, профилирани центрове за образование по непознати езици, ангажиране на експерти за планиране на онлайн и мултимедийни курсове дружно с преподавателския състав и т.н.”, изясни той.
По думите му този фокус върху нововъведенията може да включва и възобновяване и развиване на материалната инфраструктура за обезпечаване на гъвкава и отворена среда за образование, близка до тази в една бизнес организация, нови подходи при потребление на библиотечните запаси и подготовката на курсовете, преподаването и обновяването на образователния материал. “Институцията би трябвало да схваща този развой като стратегически, а бидейки подобен, той изисква подобаваща поддръжка. Мащабът, който се допуска, изисква съществени процеси и не постоянно крайните резултати са явни или елементарно предсказуеми. Усилията по въвеждането на обучителни нововъведения всъщност съставлява създаването на планове с проучвателен съставен елемент. Изисква се съответна оценка на мащабите и стадиите на въвеждане в институцията. Подходяща тактика е развиване от пилотни планове към въвеждането на резултатите от тях в образователния процес”, изясни още проф. Руслан Пенчев.
Той даде и образец от своята процедура, като уточни, че при актуалното развиване на отворения метод за образование то става стандартизирано “и една нова онлайн стратегия сама по себе си не е иновация”. “Иновация е по какъв начин да пренесем експертизата, методологията и ресурсите от онлайн курсовете в курсовете за постоянно образование. В този смисъл концепцията за всеобщите отворени онлайн курсове не е новаторска. Иновативният метод в тази ситуация включва това по какъв начин да се употребяват те за рационализиране на обичайните онлайн курсове и постоянните такива, изключително тези, които изискват огромни потоци”, уточни още ректорът.
Рискове и провокации при въвеждане на нововъведения в образованието
Усилията по въвеждане на обучителни нововъведения са свързани в избрана степен и с разнообразни опасности, защото изискват дълготраен ангажимент на част от институцията с опити, учене и адаптиране. “При ангажиране с огромни промени, свързани с резултатите на студентите и постигането на мечтаната иновация и смяна в по-голям мащаб, постоянно се случва резултатите да не са тъкмо предстоящите от нас и да не водят в мечтаната посока. В този смисъл, би трябвало в точния момент да се реши кои планове в нашето портфолио водят до мечтаните резултати и да се фокусираме над тях, като останалите се прекратят, с цел да не изразходват спомагателен ресурс”, счита още проф. Руслан Пенчев, добавяйки, че, с цел да се случи това, е належащо да има съответна система за премерване на резултати във връзка с систематизирания резултат на програмата, а не на персоналните достижения на избрани студенти, което постоянно се показва като доказателство пред Националната организация по акредитация.
Някои резултати обаче са мъчно измерими посредством цифри и статистики, изключително в подтекста на качеството, което води до редица провокации. “Основното предизвикателство идва от там, че ангажираните в областта на образованието и тези отвън нея могат да дефинират обучителните нововъведения по друг начин”, счита ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение
Според него обучителните нововъведения могат да предложат капацитет за непрестанно рационализиране, и в случай че едно образователно заведение се концентрира напълно върху огромната смяна, може да подцени резултата от реализиране на нововъведения по еволюционен метод. “В обучителните нововъведения от време на време е по-добре да реализираме дребен, само че измерим прогрес в областта на педагогиката, потреблението на обучителни средства, развиване на преподавателски състав и така нататък, в сравнение с да се стремим към постигането на бързи резултати с мащаб. На второ място, защото резултатите не могат да се предскажат строго, рискът от крах е забележителен, а резултатът не може да се реализира бързо и внезапно. Ние работим с действителни хора – студенти, преподаватели, фамилии. Затова процесът би трябвало да бъде с обмислен риск, защото незадоволителни ли са резултатите, страдат хората”, обърна особено внимание проф. Руслан Пенчев, съгласно който иновационните планове изискват съществени инвестици, изключително в началните си стадии, а резултати могат да се реализиран само при съществуването на здрава връзка сред преподавателите и институцията.
Ключови въпроси при въвеждане на обучителни нововъведения
Според ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение при въвеждане на обучителни нововъведения институцията би трябвало да си отговори на няколко значими въпроса, сред които са - дали инвестицията в развиване не води до по-голям брой отпаднали студенти; дали посредством тях се свързват методите на преподаване с проучванията за процеса на учене (специфични проучвания в областта на просветителните технологии, които се вършат в синхрон с преподавателите и са детайл от цялостната тактика за развиване на новациите в образованието); по какъв начин преподавателите са включени в редовно проучване и оценка на успеваемостта на нововъведенията в образователния процес; способна ли е институцията да предлага обучение на целеви групи, за които преди този момент са обезпечавани единствено частични благоприятни условия (достъп на хора в неравностойно състояние, например); реализирано ли е едно и също равнище на обучение в другите форми на образование – постоянно и дистанционно; уверени ли са преподавателите, че техните старания се правят оценка и обезпечават ли им се нужните запаси.
“Друг значим въпрос е каква е политиката на институцията за ориентиране на финансови запаси към модел на преподаване и учене с неповторим темперамент и запазена марка, водещи до конкурентно преимущество. Тоест, по какво ние се отличаваме в цялостната скица на образованието. Не на последно място просветителната институция би трябвало да е наясно какви стъпки са нужни, с цел да се обезпечи на преподавателите опция за взимане на решения на база редовно обезпечаване на данни от изследванията на обучителния развой. Не става дума единствено за стандартизираните схеми, а за един по-сериозен развой, обвързван със редовно проучване на развиването на цялостния учебен развой посредством представителни данни”, изброи проф. Руслан Пенчев.
В умозаключение, той заключи, че за всеки институционален метод за обучителни нововъведения е нужна финансова резистентност за всяка една от стартираните начинания. Според него няма по какъв начин една организация да разчита на фрагментирано финансиране на избрани планове, които по-късно мъчно се осъществят в действен порядък.
“Осигуряването на запаси за пилотни планове и за стартирането на избрани новаторски начинания е доста по-лесно от това за внедряване на достиженията, което в действителност е по-трудната част от цялостната реализация. Важно е също по този начин, да има схващане за обучителната иновация в чийто център попада не студентът, а преподавателят”, заключи в края на своята презентация ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ