Как технологиите насърчават участието на общността в развитието на градовете
Иван Гайдаров
Технологиите предизвикват гражданското присъединяване в ръководството и развиването на градовете, като го вършат по-устойчиво и дейно. Много постоянно обаче въпросът е обвързван и с доверието сред хората, които са дейни във връзка с средата, която населяват, и управляващите. С тези думи арх. Любо Георгиев, шеф на Оперативна програма " Софпроект – ОГП " откри полемика за опциите за интензивно включване на жителите и по какъв начин технологиите спомагат за това, която се организира в границите на софтуерния фестивал Webit. В панела присъединяване взеха специалисти по градско обмисляне и новаторски технологии, които дадоха разнообразни образци за положителни практики по тематиката.
Ситуацията в София беше показана от основния проектант на Столична община арх. Здравко Здравков. Той беше безапелационен, че технологиите изпреварват администрацията, която е в непрекъснат развой на догонване, водена от желанието да отговори на динамично изменящите се условия.
“В момента приготвяме смяна в наредбата за градската реклама, само че се оказва, че ни липсват базови регламенти, като да вземем за пример за LED екраните в града. Затова и започнахме през предходната година работа по правенето на дълготрайна визия по какъв начин желаеме да наподобява София през 2050 година, с цел да отговори тя на упованията на новото поколение”, изясни арх. Здравков. По думите му неговият екип има упоритостта да промени метода на градско обмисляне и визията на града като цяло.
“Към момента всички остават безпределно учудени от голямото количество хартия, което продължаваме да събираме. Всеки план съдържа към 13 специалности. Те се предават в кашони, което е, меко казано, необичайно за 21 век. Искаме да променим напълно метода на работа в нашата администрация, тъй като сегашните процеси са обвързани с изцяло генериране на книжен артикул. При мен постъпват по 250 заявки дневно и всички те са в книжен вариант”, изясни още основният проектант на Столична община и добави, че администрацията, “като едно малко колелце от огромния град”, би трябвало да мисли главно за смяна в нормативната уредба, която да разреши София да се трансформира в “умен град”.
“Доскоро да вземем за пример имаше потребност осведомителни табели – всеки, който има търговски обект, има право да постави до 6 на територията на града. Сега обаче всеки търси каквото му би трябвало в интернет и никой не поглежда към тези табели. Необходимостта от бързо адаптиране към изменящия се свят е явна. Но, с цел да поемем по верния път, би трябвало първо да знаем къде желаеме да стигнем”, безапелационен беше арх. Здравков.
Той също по този начин даде образец по какъв начин към този момент налични електронни услуги остават неизползвани, защото проблем има и в самите привички на жителите, които са привикнали с работата “на гише” и към момента не са осъзнали, че софтуерните решения и онлайн опциите са директен път за битка с корупцията в администрацията.
“Стартирахме с поредност от електронни услуги, които обаче към момента не се употребяват. Хората не престават да се редят пред Агенция по кадастър, с цел да си вземат хартиената схема, до момента в който могат да се записват на уеб страницата и да я получат по електронен път. Просто са привикнали с хартиените носители, а, с цел да стигнем до смяна, би трябвало да извървим дълъг път. Създадохме и други електронни услуги. Нужно е единствено едно кликване, с цел да получите информация от Общ устройствен план да вземем за пример. Но те работят към този момент 6 месеца, а заявките са по малко от пръстите на едната ръка. Просто би трябвало да свикнем, че насреща не стои админ, а компютър. Да разберем, че когато против нас стои машина, вероятността за корупция не съществува”, прикани още основният проектант на Столична община.
Контраст
На фона на описаното от арх. Здравко Здравков, Елис Один, изпълнителен шеф на кандаския Digital Finance Institute и специалист в областта на изкуствения разсъдък, и Щефан Хьофкен, зам.-ръководител на Координационната работа за семантична стандартизация при обмисляне и създаване на публични услуги в Хамбург, дадоха образци по какъв начин техните градове подхождат към дигитализацията като инструмент за включване на жителите.
“В Канада се опитваме да бъдем оптимално конкурентни в региона на изкуствения разсъдък и сме на 3-то място в света. Освен това, сега, в Торонто има “умен град”, който беше учреден предходната година. В него можете да тествате разнообразни технологии, които още не са въведени в приложимост в действителни условия, като самоуправляващи се коли да вземем за пример. Там жителите могат да се срещнат с тях в една безвредна среда. Насърчаваме този интерес, като им разрешаваме да погледнат в бъдещето, а по този метод насърчаваме и гражданското присъединяване като цяло”, описа Один.
По думите на Щефан Хьофкен пък сега градската администрация на Хамбург създава тактика, наречена Digital First.
“Тя е в развой на реализация и цели всяка връзка сред локалната администрация и жителите да бъде преди всичко цифрова и чак тогава аналогова. На второ място, връзката от страна на администрацията би трябвало да е дейна. Искаме да предлагаме всички услуги бързо, без да чакаме жителите да ги изискат. За задачата събираме доста данни от тях, с цел да можем да ги използваме в другите административни процеси”, изясни и Хьофкен.
Тези два образеца, отнесени към презентацията на основния проектант на Столична община, за следващ път демонстрираха, че организирането на няколко събития с етикет “дигитално” надалеч не са задоволителни, с цел да трансфорат страната ни в софтуерен водач, както беше оповестено в общественото пространство на няколко пъти единствено в последните дни. В момента обстоятелствата сочат едно – до момента в който в Торонто жителите могат да се допрян до самоуправляващи се коли, тук би трябвало да се надяваме в скоро време най-малко Агенцията по кадастър да стартира да си кореспондира със Службата по вписванията, което сега по думите на арх. Здравко Здравков е невероятно.
Технологиите предизвикват гражданското присъединяване в ръководството и развиването на градовете, като го вършат по-устойчиво и дейно. Много постоянно обаче въпросът е обвързван и с доверието сред хората, които са дейни във връзка с средата, която населяват, и управляващите. С тези думи арх. Любо Георгиев, шеф на Оперативна програма " Софпроект – ОГП " откри полемика за опциите за интензивно включване на жителите и по какъв начин технологиите спомагат за това, която се организира в границите на софтуерния фестивал Webit. В панела присъединяване взеха специалисти по градско обмисляне и новаторски технологии, които дадоха разнообразни образци за положителни практики по тематиката.
Ситуацията в София беше показана от основния проектант на Столична община арх. Здравко Здравков. Той беше безапелационен, че технологиите изпреварват администрацията, която е в непрекъснат развой на догонване, водена от желанието да отговори на динамично изменящите се условия.
“В момента приготвяме смяна в наредбата за градската реклама, само че се оказва, че ни липсват базови регламенти, като да вземем за пример за LED екраните в града. Затова и започнахме през предходната година работа по правенето на дълготрайна визия по какъв начин желаеме да наподобява София през 2050 година, с цел да отговори тя на упованията на новото поколение”, изясни арх. Здравков. По думите му неговият екип има упоритостта да промени метода на градско обмисляне и визията на града като цяло.
“Към момента всички остават безпределно учудени от голямото количество хартия, което продължаваме да събираме. Всеки план съдържа към 13 специалности. Те се предават в кашони, което е, меко казано, необичайно за 21 век. Искаме да променим напълно метода на работа в нашата администрация, тъй като сегашните процеси са обвързани с изцяло генериране на книжен артикул. При мен постъпват по 250 заявки дневно и всички те са в книжен вариант”, изясни още основният проектант на Столична община и добави, че администрацията, “като едно малко колелце от огромния град”, би трябвало да мисли главно за смяна в нормативната уредба, която да разреши София да се трансформира в “умен град”.
“Доскоро да вземем за пример имаше потребност осведомителни табели – всеки, който има търговски обект, има право да постави до 6 на територията на града. Сега обаче всеки търси каквото му би трябвало в интернет и никой не поглежда към тези табели. Необходимостта от бързо адаптиране към изменящия се свят е явна. Но, с цел да поемем по верния път, би трябвало първо да знаем къде желаеме да стигнем”, безапелационен беше арх. Здравков.
Той също по този начин даде образец по какъв начин към този момент налични електронни услуги остават неизползвани, защото проблем има и в самите привички на жителите, които са привикнали с работата “на гише” и към момента не са осъзнали, че софтуерните решения и онлайн опциите са директен път за битка с корупцията в администрацията.
“Стартирахме с поредност от електронни услуги, които обаче към момента не се употребяват. Хората не престават да се редят пред Агенция по кадастър, с цел да си вземат хартиената схема, до момента в който могат да се записват на уеб страницата и да я получат по електронен път. Просто са привикнали с хартиените носители, а, с цел да стигнем до смяна, би трябвало да извървим дълъг път. Създадохме и други електронни услуги. Нужно е единствено едно кликване, с цел да получите информация от Общ устройствен план да вземем за пример. Но те работят към този момент 6 месеца, а заявките са по малко от пръстите на едната ръка. Просто би трябвало да свикнем, че насреща не стои админ, а компютър. Да разберем, че когато против нас стои машина, вероятността за корупция не съществува”, прикани още основният проектант на Столична община.
Контраст
На фона на описаното от арх. Здравко Здравков, Елис Один, изпълнителен шеф на кандаския Digital Finance Institute и специалист в областта на изкуствения разсъдък, и Щефан Хьофкен, зам.-ръководител на Координационната работа за семантична стандартизация при обмисляне и създаване на публични услуги в Хамбург, дадоха образци по какъв начин техните градове подхождат към дигитализацията като инструмент за включване на жителите.
“В Канада се опитваме да бъдем оптимално конкурентни в региона на изкуствения разсъдък и сме на 3-то място в света. Освен това, сега, в Торонто има “умен град”, който беше учреден предходната година. В него можете да тествате разнообразни технологии, които още не са въведени в приложимост в действителни условия, като самоуправляващи се коли да вземем за пример. Там жителите могат да се срещнат с тях в една безвредна среда. Насърчаваме този интерес, като им разрешаваме да погледнат в бъдещето, а по този метод насърчаваме и гражданското присъединяване като цяло”, описа Один.
По думите на Щефан Хьофкен пък сега градската администрация на Хамбург създава тактика, наречена Digital First.
“Тя е в развой на реализация и цели всяка връзка сред локалната администрация и жителите да бъде преди всичко цифрова и чак тогава аналогова. На второ място, връзката от страна на администрацията би трябвало да е дейна. Искаме да предлагаме всички услуги бързо, без да чакаме жителите да ги изискат. За задачата събираме доста данни от тях, с цел да можем да ги използваме в другите административни процеси”, изясни и Хьофкен.
Тези два образеца, отнесени към презентацията на основния проектант на Столична община, за следващ път демонстрираха, че организирането на няколко събития с етикет “дигитално” надалеч не са задоволителни, с цел да трансфорат страната ни в софтуерен водач, както беше оповестено в общественото пространство на няколко пъти единствено в последните дни. В момента обстоятелствата сочат едно – до момента в който в Торонто жителите могат да се допрян до самоуправляващи се коли, тук би трябвало да се надяваме в скоро време най-малко Агенцията по кадастър да стартира да си кореспондира със Службата по вписванията, което сега по думите на арх. Здравко Здравков е невероятно.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ