Здравеопазване и социални грижи през призмата на високите технологии
Иван Гайдаров
През последните години българската промишленост постоянно е подложена на критика, че доста изостава в софтуерно отношение спрямо развитите пазари. Констатацията е в действие за всичките ѝ сегменти, включително и опазването на здравето. В последно време обаче, точно в тази сфера има от ден на ден образци за разнообразни планове, които дават отговор почтено на отправените упреци и слагат България на световната карта на актуалната медицина.
Два от тях бяха показани в границите на провелата се наското 14-та Национална конференция по е-здравеопазване, проведена от ICT Media – единията, обвързван с приложението на изкуствен интелект в онлайн система за записване на часове, а вторият – с обезпечаването на по-дълъг и заслужен живот за възрастните хора в границите на техните домове.
Чатботът с изкуствен интелект на Медицински комплекс " Д-р Щерев "
Проектът за създаване на чатбот с изкуствен интелект в клиниката за лекуване на неплодородие, фетална медицина и репродуктивни технологии МК “Д-р Щерев” започва през февруари 2017 година Болницата получава предложение от българското посланичество на Progress дa взе участие в пилотна самодейност за внедряването на чатбот системата с изкуствен интелект за записване на часове, основана на платформата на софтуерния колос Darvin.ai.
“Нашата болница не би могла да съществува без потреблението на високи технологии, само че пък високите технологии в медицината няма по какъв начин да се развиват без съществуването на новаторски ИT решения, които да използваме в ежедневната си практика”, изясни по време на презентацията си Иван Тодоров, административен шеф и ръководител на Съвета на шефовете на болничното заведение.
През март месец 2017 година към плана са привлечени и Viber, които построяват чат канал на медицинския комплекс, а месец по-късно чатботът е внедрен. След близо година проби в действителна среда и някои усъвършенствания, през декември 2017 чатботът става част от чат канала на новата интернет страницата на болничното заведение.
“Към днешна дата чатботът е напълно интегриран във вътрешната болнична осведомителна система. Той е основан е на новаторската платформа за автоматизация на бизнес процесите с изкуствен интелект – Native Chat – разработка на българския екип на Progress. Това му разрешава да схваща и работи със съществуващите в осведомителната система данни, тъй че да може да “разговаря” с пациентите. При съществуването на по-сложен проблем, чатботът насочва пациента към оператор за профилирана помощ”, изяснява Иван Тодоров, като прибавя, че за разлика от обичайните чатботове, които следват авансово заложени сюжети, основаните с NativeChat решения могат да се оправят и с непредвидени въпроси, защото имат дарба за обработка на натурален език. Това усъвършенства контекстуалното схващане, точността и прогнозирането на диалозите.
“Основното преимущество на тези чатботове е, че те съумяват да извлекат цялата нужна информация от изреченията на потребителя и по този метод се понижава броя на нужните въпроси до постигането на крайната цел. Подадената от потребителя връзка се употребява за инспекция и разбор от болничната осведомителна система и той научава в границите на секунди какви са свободните часове. Това икономисва време на пациентите и понижава натовареността на контактния ни център”, обръща внимание още административният шеф на МК “Д-р Щерев”.
След внедряването на чатбота, Progress правят няколко усъвършенствания, като прибавят функционалност за адаптивен дизайн и държание за мобилни устройства, защото сега към 60% от връзката в интеренет минава точно през такива. Освен това, софтуерният колос прибавя и нови благоприятни условия за езиково локализиране.
За миналите близо 2 години 14 600 пациенти са провели диалог с него през Фейсбук Messenger, Viber и чат канала на уеб страницата на клиниката, като се обменени и 40 880 известия. Успешно записаните часове през него за този интервал са 11 200. Освен това, към днешна дата 47% от всички записани часове в специалностите, разрешени за опазване посредством автоматизирана система, са направени онлайн, а потенциалът на контактния център да приема нови телефонни позвънявания се е нараснал с 30%. Пациенто-потокът също бележи растеж от 26% за интервал от 22 месеца след въвеждането на услугата.
Въпреки сполучливите резултати, екипът на МК “Д-р Щерев” не мислят да замразяват плана и към този момент имат планувани няколко усъвършенствания, които би трябвало да са факт в границите на тази година. Между тях са внедряването на функционалност за разбор на потребителските страсти въз основата на изписаните съобщения; персонализация на бота, при която той ще прави прелиминарен разбор на извършените в предишното диалози с настоящия консуматор и ще може да стартира диалога по доста по-естествен и целеустремен начин; благоприятни условия за гласов чат и така нататък
SAAM (Active Ageing through Multimodal coaching – SAAM)
“Между достиженията на технологиите и техния резултат за хората има една изчезнала сглобка, която ние от дълго време търсим и намерихме в този план, който е първият по “Хоризонт 2020”, ръководен от български координатор в лицето на Балканския институт по труда и обществената политика, и е ориентиран напълно към България. Тази сглобка са обществените кръгове и обществената среда, която би могла да се задейства, а постоянно не го прави. Ако създадем тази връзка сред високите технологии в опазването на здравето и обществените кръгове, бихме си икономисали доста запаси и като време, и като финанси, и като технологии, и като информация”, стартира представянето на плана проф. Тодорка Костадинова, доктор на медицинските науки, след което даде думата на Йордан Димитров, действен управител на Балканския институт по труда и обществената политика, който показа в детайлности разработваната платформа.
“Основната цел на този план е ориентирана към това да се удължи животът на възрастните хора в личния им дом – колкото се може в по-добро здраве и с повече интензивности. Той се концентрира върху няколко съществени неща – да вкараме технологиите в домовете на възрастните хора по един метод, по който не се натрапват и им помагат; да дава разнообразни типове интегрирани услуги в посока обществена сфера, здравословен метод на живот и предварителна защита и да ангажира възрастния човек в една по-голяма връзка и взаимоотношение с така наречен обществени кръгове”, изясни Йордан Димитров, като акцентира, че концепцията “не е да вкарваме в живота на възрастния човек разнообразни артикули, аватари или холограми, които да заместват човешата връзка”
Самият план съставлява интернет платформа, виртуален помощник, който поддържа всекидневието на възрастния човек посредством събиране на разнообразни типове информация, най-много посредством датчици, за обособени негови функционалности и елементи от неговото ежедевие. Тази информация се обработва от системата и посредством разнообразни приложения, основани особено за нея, се оферират разграничи типове решения и поддръжка.
Освен това, системата ще следи виталните функционалности и приемането на лекарства, като ще открива и промени в настроението и държанието на възрастните хора. Други нейни функционалности са предотвратяването на рискови обстановки, сигнализиране при злополуки, отправяне на рекомендации за здравословно хранене и занимания в свободното време и така нататък
“Основният акцент е в цялата тази поддръжка, която би трябвало да обезпечава системата, да вкараме и обществените кръгове на възрастния човек. Под обществени кръгове се имат поради семейство, съседи, другари, хора, които живеят в неговото обитаемо място и професионалните кръгове – обществени грижи, персонален доктор и така нататък При потреблението на платформата нямаме връзка единствено сред човек и система, а самите обществени кръгове също влизат и стават част от взаимоотношението в нея”, разкри още оперативният управител на Балканския институт по труда и обществената политика.
Вече са създадени и първите базови за платформата устройства - интелигенен електромер, датчици за локализация в пространства, датчици, вградени в матрака на възрастния човек и такива за заобикалящата го среда, които също дават информация. Освен това, към този момент има създадени и портативни сензори, които се слагат в гривни, колани, огърлици и могат да предават данни за придвижване, дълготрайност на диалект и така нататък, въз основата на които се взимат решения в следствие. Не на последно място, планът ще достави възрастните хора, които нямат свои, с мобилни устройства – смарт телефони или таблети. Цялата информация към и от платформата ще минава през местен портал, като единственото, което би трябвало да има възрастният човек в дома си, е интернет връзка.
“Основният метод на даване на услуги е посредством така наречен модули за поддръжка. Практичните модули, валидирани измежду потребителите, са “Мобилност и активност”, “Сън”, “Социална дейност”. Имаме и три теоретични разработки, валидирани единствено в лаборатория, които са “Сърдечно здраве”, “Памет” и “Здравословно хранене””, изброява Йордан Димитров.
В резултат на реализацията на платформата, координаторите на плана SAAM се надяват възрастните хора да получат поддръжка за установяването на постоянен контакт с техните родственици, другари и съседи, както и с по-широкия обществен кръг. Самата система ще предлага на вниманието на потребителите си обществени и културни събития, както и групови действия съгласно ползите на съответния човек. Едновременно с това, тя ще обезпечава опция за директна връзка със здравни експерти, снабдители на обществени услуги, доброволци и работодатели.
Това са единствено два образеца за сполучлива цифровизация на българския бранш на опазването на здравето и обществените грижи. Те демонстрират, че упоритостта и желанието да се работи в интерес на пациента носят изгоди за всички участници в процеса, а реализацията на повече такива начинания ще трансформира страната ни в едно по-удобно и несъмнено място за живот.
През последните години българската промишленост постоянно е подложена на критика, че доста изостава в софтуерно отношение спрямо развитите пазари. Констатацията е в действие за всичките ѝ сегменти, включително и опазването на здравето. В последно време обаче, точно в тази сфера има от ден на ден образци за разнообразни планове, които дават отговор почтено на отправените упреци и слагат България на световната карта на актуалната медицина.
Два от тях бяха показани в границите на провелата се наското 14-та Национална конференция по е-здравеопазване, проведена от ICT Media – единията, обвързван с приложението на изкуствен интелект в онлайн система за записване на часове, а вторият – с обезпечаването на по-дълъг и заслужен живот за възрастните хора в границите на техните домове.
Чатботът с изкуствен интелект на Медицински комплекс " Д-р Щерев "
Проектът за създаване на чатбот с изкуствен интелект в клиниката за лекуване на неплодородие, фетална медицина и репродуктивни технологии МК “Д-р Щерев” започва през февруари 2017 година Болницата получава предложение от българското посланичество на Progress дa взе участие в пилотна самодейност за внедряването на чатбот системата с изкуствен интелект за записване на часове, основана на платформата на софтуерния колос Darvin.ai.
“Нашата болница не би могла да съществува без потреблението на високи технологии, само че пък високите технологии в медицината няма по какъв начин да се развиват без съществуването на новаторски ИT решения, които да използваме в ежедневната си практика”, изясни по време на презентацията си Иван Тодоров, административен шеф и ръководител на Съвета на шефовете на болничното заведение.
През март месец 2017 година към плана са привлечени и Viber, които построяват чат канал на медицинския комплекс, а месец по-късно чатботът е внедрен. След близо година проби в действителна среда и някои усъвършенствания, през декември 2017 чатботът става част от чат канала на новата интернет страницата на болничното заведение.
“Към днешна дата чатботът е напълно интегриран във вътрешната болнична осведомителна система. Той е основан е на новаторската платформа за автоматизация на бизнес процесите с изкуствен интелект – Native Chat – разработка на българския екип на Progress. Това му разрешава да схваща и работи със съществуващите в осведомителната система данни, тъй че да може да “разговаря” с пациентите. При съществуването на по-сложен проблем, чатботът насочва пациента към оператор за профилирана помощ”, изяснява Иван Тодоров, като прибавя, че за разлика от обичайните чатботове, които следват авансово заложени сюжети, основаните с NativeChat решения могат да се оправят и с непредвидени въпроси, защото имат дарба за обработка на натурален език. Това усъвършенства контекстуалното схващане, точността и прогнозирането на диалозите.
“Основното преимущество на тези чатботове е, че те съумяват да извлекат цялата нужна информация от изреченията на потребителя и по този метод се понижава броя на нужните въпроси до постигането на крайната цел. Подадената от потребителя връзка се употребява за инспекция и разбор от болничната осведомителна система и той научава в границите на секунди какви са свободните часове. Това икономисва време на пациентите и понижава натовареността на контактния ни център”, обръща внимание още административният шеф на МК “Д-р Щерев”.
След внедряването на чатбота, Progress правят няколко усъвършенствания, като прибавят функционалност за адаптивен дизайн и държание за мобилни устройства, защото сега към 60% от връзката в интеренет минава точно през такива. Освен това, софтуерният колос прибавя и нови благоприятни условия за езиково локализиране.
За миналите близо 2 години 14 600 пациенти са провели диалог с него през Фейсбук Messenger, Viber и чат канала на уеб страницата на клиниката, като се обменени и 40 880 известия. Успешно записаните часове през него за този интервал са 11 200. Освен това, към днешна дата 47% от всички записани часове в специалностите, разрешени за опазване посредством автоматизирана система, са направени онлайн, а потенциалът на контактния център да приема нови телефонни позвънявания се е нараснал с 30%. Пациенто-потокът също бележи растеж от 26% за интервал от 22 месеца след въвеждането на услугата.
Въпреки сполучливите резултати, екипът на МК “Д-р Щерев” не мислят да замразяват плана и към този момент имат планувани няколко усъвършенствания, които би трябвало да са факт в границите на тази година. Между тях са внедряването на функционалност за разбор на потребителските страсти въз основата на изписаните съобщения; персонализация на бота, при която той ще прави прелиминарен разбор на извършените в предишното диалози с настоящия консуматор и ще може да стартира диалога по доста по-естествен и целеустремен начин; благоприятни условия за гласов чат и така нататък
SAAM (Active Ageing through Multimodal coaching – SAAM)
“Между достиженията на технологиите и техния резултат за хората има една изчезнала сглобка, която ние от дълго време търсим и намерихме в този план, който е първият по “Хоризонт 2020”, ръководен от български координатор в лицето на Балканския институт по труда и обществената политика, и е ориентиран напълно към България. Тази сглобка са обществените кръгове и обществената среда, която би могла да се задейства, а постоянно не го прави. Ако създадем тази връзка сред високите технологии в опазването на здравето и обществените кръгове, бихме си икономисали доста запаси и като време, и като финанси, и като технологии, и като информация”, стартира представянето на плана проф. Тодорка Костадинова, доктор на медицинските науки, след което даде думата на Йордан Димитров, действен управител на Балканския институт по труда и обществената политика, който показа в детайлности разработваната платформа.
“Основната цел на този план е ориентирана към това да се удължи животът на възрастните хора в личния им дом – колкото се може в по-добро здраве и с повече интензивности. Той се концентрира върху няколко съществени неща – да вкараме технологиите в домовете на възрастните хора по един метод, по който не се натрапват и им помагат; да дава разнообразни типове интегрирани услуги в посока обществена сфера, здравословен метод на живот и предварителна защита и да ангажира възрастния човек в една по-голяма връзка и взаимоотношение с така наречен обществени кръгове”, изясни Йордан Димитров, като акцентира, че концепцията “не е да вкарваме в живота на възрастния човек разнообразни артикули, аватари или холограми, които да заместват човешата връзка”
Самият план съставлява интернет платформа, виртуален помощник, който поддържа всекидневието на възрастния човек посредством събиране на разнообразни типове информация, най-много посредством датчици, за обособени негови функционалности и елементи от неговото ежедевие. Тази информация се обработва от системата и посредством разнообразни приложения, основани особено за нея, се оферират разграничи типове решения и поддръжка.
Освен това, системата ще следи виталните функционалности и приемането на лекарства, като ще открива и промени в настроението и държанието на възрастните хора. Други нейни функционалности са предотвратяването на рискови обстановки, сигнализиране при злополуки, отправяне на рекомендации за здравословно хранене и занимания в свободното време и така нататък
“Основният акцент е в цялата тази поддръжка, която би трябвало да обезпечава системата, да вкараме и обществените кръгове на възрастния човек. Под обществени кръгове се имат поради семейство, съседи, другари, хора, които живеят в неговото обитаемо място и професионалните кръгове – обществени грижи, персонален доктор и така нататък При потреблението на платформата нямаме връзка единствено сред човек и система, а самите обществени кръгове също влизат и стават част от взаимоотношението в нея”, разкри още оперативният управител на Балканския институт по труда и обществената политика.
Вече са създадени и първите базови за платформата устройства - интелигенен електромер, датчици за локализация в пространства, датчици, вградени в матрака на възрастния човек и такива за заобикалящата го среда, които също дават информация. Освен това, към този момент има създадени и портативни сензори, които се слагат в гривни, колани, огърлици и могат да предават данни за придвижване, дълготрайност на диалект и така нататък, въз основата на които се взимат решения в следствие. Не на последно място, планът ще достави възрастните хора, които нямат свои, с мобилни устройства – смарт телефони или таблети. Цялата информация към и от платформата ще минава през местен портал, като единственото, което би трябвало да има възрастният човек в дома си, е интернет връзка.
“Основният метод на даване на услуги е посредством така наречен модули за поддръжка. Практичните модули, валидирани измежду потребителите, са “Мобилност и активност”, “Сън”, “Социална дейност”. Имаме и три теоретични разработки, валидирани единствено в лаборатория, които са “Сърдечно здраве”, “Памет” и “Здравословно хранене””, изброява Йордан Димитров.
В резултат на реализацията на платформата, координаторите на плана SAAM се надяват възрастните хора да получат поддръжка за установяването на постоянен контакт с техните родственици, другари и съседи, както и с по-широкия обществен кръг. Самата система ще предлага на вниманието на потребителите си обществени и културни събития, както и групови действия съгласно ползите на съответния човек. Едновременно с това, тя ще обезпечава опция за директна връзка със здравни експерти, снабдители на обществени услуги, доброволци и работодатели.
Това са единствено два образеца за сполучлива цифровизация на българския бранш на опазването на здравето и обществените грижи. Те демонстрират, че упоритостта и желанието да се работи в интерес на пациента носят изгоди за всички участници в процеса, а реализацията на повече такива начинания ще трансформира страната ни в едно по-удобно и несъмнено място за живот.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ