Аутсорсинг индустрията у нас с 18,2% ръст за 2017 г.
Иван Гайдаров
През 2017 година, българската аутсорсинг промишленост бележи растеж на приходите от 18,2% на годишна база при авансово заложени 15,3%, като образува 4,8% от Брутният вътрешен продукт на страната или 2,1 милиарда евро. Заетите в бранша на изнесените услуги са 67 300 души, а междинната заплата на годишна база е 23 000 евро. Това са част от констатациите в годишния разбор за развиването на аутсорсинг промишлеността у нас, показан през днешния ден от Българката аутсорсинг асоциация (БАА).
Според данните за 2017 година в страната оперират 477 компании - 244 в BPO, сегмента (1,2 милиарда евро от БВП) и 233 в ITO (900 млн. евро) – а заплатите, които въпросните организации изплащат на своите чиновници, възлизат на 7,9% от общата сума изплатени хонорари за предходната година, като в това отношение също се следи сериозен растеж спрямо 2016 година
Освен отвесното развиване, секторът на изнесените услуги търпи такова и по хоризонтала и до неотдавна известна като софийска промишленост, аутсорсингът към този момент намира път и отвън рамките на столицата. Въпреки че главният дял още веднъж остава в София – 80%, Пловдив и Варна също стартират да се обрисуват като районни центрове, надлежно с по 13% от общия брой компании. Като “изгряващи звезди” от БАА показаха Бургас, Велико Търново и Русе, които към този момент имат нужната инфраструктура и кадрови потенциалн да се развият в тази посока.
Предизвикателства обаче също не липсват, стана ясно по време на полемиката, в която присъединяване взеха представители на бизнеса, локалната власт и анализатори. Според тях главните компликации, които предстоят пред бранша, с цел да резервира той 10-годишната си наклонност на непрекъснат напредък, са свързани най-много с неналичието на фрагменти, което постанова фирмите в бранша да извърнат съществено внимание на работата с подрастващите и техните родители. Освен това, от БАА са безапелационни, че промени в данъчното облагане като въвеждане на прогресивна ставка също биха се трансформирали в затруднение пред растежа на бранша.
Като трендове в идващите няколко години бяха посочени автоматизацията на процесите, съществуването на от ден на ден услуги с по-голяма добавена стойност и развиване на стопанска система на знанието, част от която е основаването на от ден на ден лични артикули от страна на фирмите.
Основна цел към 2021 година, която си слагат от БАА, е достигането на 7,9% от Брутният вътрешен продукт (4,8 милиарда евро) и обгръщането на повече от 80 000 заети лица в бранша на изнесените услуги.
Не на последно място, българската аутсорсинг промишленост се надява да успее освен да върне огромна част от високообразованите българи в чужбина назад в страната, само че и да се конкурира сполучливо на световния пазар на гений, за което от организацията приканиха за законови промени, които да улеснят привличането на работна ръка както от страните от Европейски Съюз, по този начин и от разнообразни дестинации отвън границите на Съюза.
През 2017 година, българската аутсорсинг промишленост бележи растеж на приходите от 18,2% на годишна база при авансово заложени 15,3%, като образува 4,8% от Брутният вътрешен продукт на страната или 2,1 милиарда евро. Заетите в бранша на изнесените услуги са 67 300 души, а междинната заплата на годишна база е 23 000 евро. Това са част от констатациите в годишния разбор за развиването на аутсорсинг промишлеността у нас, показан през днешния ден от Българката аутсорсинг асоциация (БАА).
Според данните за 2017 година в страната оперират 477 компании - 244 в BPO, сегмента (1,2 милиарда евро от БВП) и 233 в ITO (900 млн. евро) – а заплатите, които въпросните организации изплащат на своите чиновници, възлизат на 7,9% от общата сума изплатени хонорари за предходната година, като в това отношение също се следи сериозен растеж спрямо 2016 година
Освен отвесното развиване, секторът на изнесените услуги търпи такова и по хоризонтала и до неотдавна известна като софийска промишленост, аутсорсингът към този момент намира път и отвън рамките на столицата. Въпреки че главният дял още веднъж остава в София – 80%, Пловдив и Варна също стартират да се обрисуват като районни центрове, надлежно с по 13% от общия брой компании. Като “изгряващи звезди” от БАА показаха Бургас, Велико Търново и Русе, които към този момент имат нужната инфраструктура и кадрови потенциалн да се развият в тази посока.
Предизвикателства обаче също не липсват, стана ясно по време на полемиката, в която присъединяване взеха представители на бизнеса, локалната власт и анализатори. Според тях главните компликации, които предстоят пред бранша, с цел да резервира той 10-годишната си наклонност на непрекъснат напредък, са свързани най-много с неналичието на фрагменти, което постанова фирмите в бранша да извърнат съществено внимание на работата с подрастващите и техните родители. Освен това, от БАА са безапелационни, че промени в данъчното облагане като въвеждане на прогресивна ставка също биха се трансформирали в затруднение пред растежа на бранша.
Като трендове в идващите няколко години бяха посочени автоматизацията на процесите, съществуването на от ден на ден услуги с по-голяма добавена стойност и развиване на стопанска система на знанието, част от която е основаването на от ден на ден лични артикули от страна на фирмите.
Основна цел към 2021 година, която си слагат от БАА, е достигането на 7,9% от Брутният вътрешен продукт (4,8 милиарда евро) и обгръщането на повече от 80 000 заети лица в бранша на изнесените услуги.
Не на последно място, българската аутсорсинг промишленост се надява да успее освен да върне огромна част от високообразованите българи в чужбина назад в страната, само че и да се конкурира сполучливо на световния пазар на гений, за което от организацията приканиха за законови промени, които да улеснят привличането на работна ръка както от страните от Европейски Съюз, по този начин и от разнообразни дестинации отвън границите на Съюза.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ