ЕК с инициатива за единен формат на електронните здравни досиета
Иван Гайдаров
Европейската комисия (ЕК) започва самодейност за създаване на обединен формат за електронни здравни досиета, въз основата на който да бъде построена обща система за продан на медицински данни на територията на Европейски Съюз. Тя би осигурила на европейските жители достъп до личните им здравни данни, където и да се намират на територията на Европейски Съюз, както и опция за по-добра, персонализирана диагноза и лекуване. Това съобщи по време на формалното разкриване на 14-та Национална конференция по е-здравеопазване, проведена от ICT Media, Мария Габриел, европейски комисар по цифрова стопанска система и цифрово общество.
“Всички сме изправени пред едно необикновено огромно предизвикателство. Цифровизацията е на всички места. За първи път имаме протичаща се софтуерна гражданска война, която е световна, и визира всеки бранш от стопанската система и всяка част от нашето общество. В региона на опазването на здравето има и едно в допълнение предизвикателство – по какъв начин Европа ще сплоти експертиза и вложения, с цел да може здравната просвета да напредне, дружно с персонализираната медицина. Това е значимо, тъй като желаеме да се уверим, че сме способни да превърнем дълголетието в години, изпълнени със здраве”, разяснява Мария Ганбриел, като добави, че европейските жители схващат това, най-малко в случай че се съди от последното проучване на Европейска комисия, съгласно което 80% от европейците биха дали достъп до здравните си данни, в случай че са сигурни, че те са задоволително добре предпазени.
Дигитализация на опазването на здравето и обща европейска система
По думите на българския еврокомисар секторът на опазването на здравето е изправен пред редица компликации като забавеното внедряване на новаторски технологии и съществуването на фрагментирани начинания, на които липсва мащаб и добра съгласуваност на европейско равнище. Към тези въпроси се прибавят и достъпа до персоналните данни, както и неналичието на възможносто за персонализирано лекуване.
“Месец април 2018 година предложихме набор от начинания, които да разрешат цифрова трансофрмация на опазването на здравето и грижите в границите на единния дигитален пазар. Тогава ясно поставихме няколко цели. Първата от тях е да се усъвършенства достъпа на пациентите до техните данни. Много страни членки към този момент започнаха да ползват такива здравни досиета на национално равнище. Но остават два огромни казуса – фрагментираност и липса на оперативна съгласуемост. Финландия и Естония бяха първите страни членки на Европейски Съюз, които започнаха трансгранична обмяна на електронни предписания и систематизирана здравна информация. До момента има 22 страни, които са се заели с това тази инструкция да стане общовалидна до 2021 г.”, изясни Мария Габриел.
За да бъдат преодолени тези провокации, на 6 февруари Европейска комисия насочва рекомендация към страните членки на Европейски Съюз за обединен европейски формат за продан на електронни здравни досиета. “Много мъчно бихме могли да имаме оперативна съгласуемост и цялостна европейска система, в случай че не работим с обединен формат. Засега това е рекомендация, само че това е стадий, през който би трябвало да минем. Надявам се страните да ѝ извърнат съществено внимание и да я превърнем в нещо, което работи в интерес на хората”, добави еврокомисарят.
Основната концепция на самодейността е, когато човек отиде в друга страна от Европейски Съюз, да не минава още веднъж през едни и същи проучвания, което би икономисало време на пациента и разноски на болничните заведения.
“Втората ни цел е общи стандарти и мощна инфраструктура, с цел да стане допустимо това сливане на здравни данни в поддръжка на проучванията. Тук идва друга огромна самодейност на Европейска комисия – Декларацията за геномната информация – която желае да поддържа проучванията на здравните данни. Тук задачата е, дружно с още 12 страни членки, до 2020 година да бъде основана европейска база с един милион човешки генома. С това даваме доста ясна поръчка за запас за откривателите, с цел да могат те по-задълбочено да изследват проблемите и да получим повече познания за другите заболявания”, обърна внимание Мария Габриел и добави, че третата цел на Европейска комисия е обвързвана със завършването на цифровия обединен пазар. Според нея в това отношение е доста значимо създаването на мобилни приложения, защото с тях се работи доста по-добре и в региона на предварителната защита
Не на последно мястто, еврокомисарят по цифрова стопанска система и цифрово общество разкри, че за интервала 2021-27 ще бъде основана нова стратегия – “Цифрова Европа” – с бюджет от 9 милиарда евро, като в нея опазването на здравето е показано посредством пет основни области – изкуствения разсъдък, супер компютъра, киберсигурността, цифровите умения и средства за цифрови хъбове.
14-та Национална конференция по е-здравеопазване се организира под патронажа на Комисия по опазването на здравето към 44-то Народно заседание на Република България, с поддръжката на Sofmedica, Интер Бизнес 91 ЕООД, Kontrax, Dicota.
Европейската комисия (ЕК) започва самодейност за създаване на обединен формат за електронни здравни досиета, въз основата на който да бъде построена обща система за продан на медицински данни на територията на Европейски Съюз. Тя би осигурила на европейските жители достъп до личните им здравни данни, където и да се намират на територията на Европейски Съюз, както и опция за по-добра, персонализирана диагноза и лекуване. Това съобщи по време на формалното разкриване на 14-та Национална конференция по е-здравеопазване, проведена от ICT Media, Мария Габриел, европейски комисар по цифрова стопанска система и цифрово общество.
“Всички сме изправени пред едно необикновено огромно предизвикателство. Цифровизацията е на всички места. За първи път имаме протичаща се софтуерна гражданска война, която е световна, и визира всеки бранш от стопанската система и всяка част от нашето общество. В региона на опазването на здравето има и едно в допълнение предизвикателство – по какъв начин Европа ще сплоти експертиза и вложения, с цел да може здравната просвета да напредне, дружно с персонализираната медицина. Това е значимо, тъй като желаеме да се уверим, че сме способни да превърнем дълголетието в години, изпълнени със здраве”, разяснява Мария Ганбриел, като добави, че европейските жители схващат това, най-малко в случай че се съди от последното проучване на Европейска комисия, съгласно което 80% от европейците биха дали достъп до здравните си данни, в случай че са сигурни, че те са задоволително добре предпазени.
Дигитализация на опазването на здравето и обща европейска система
По думите на българския еврокомисар секторът на опазването на здравето е изправен пред редица компликации като забавеното внедряване на новаторски технологии и съществуването на фрагментирани начинания, на които липсва мащаб и добра съгласуваност на европейско равнище. Към тези въпроси се прибавят и достъпа до персоналните данни, както и неналичието на възможносто за персонализирано лекуване.
“Месец април 2018 година предложихме набор от начинания, които да разрешат цифрова трансофрмация на опазването на здравето и грижите в границите на единния дигитален пазар. Тогава ясно поставихме няколко цели. Първата от тях е да се усъвършенства достъпа на пациентите до техните данни. Много страни членки към този момент започнаха да ползват такива здравни досиета на национално равнище. Но остават два огромни казуса – фрагментираност и липса на оперативна съгласуемост. Финландия и Естония бяха първите страни членки на Европейски Съюз, които започнаха трансгранична обмяна на електронни предписания и систематизирана здравна информация. До момента има 22 страни, които са се заели с това тази инструкция да стане общовалидна до 2021 г.”, изясни Мария Габриел.
За да бъдат преодолени тези провокации, на 6 февруари Европейска комисия насочва рекомендация към страните членки на Европейски Съюз за обединен европейски формат за продан на електронни здравни досиета. “Много мъчно бихме могли да имаме оперативна съгласуемост и цялостна европейска система, в случай че не работим с обединен формат. Засега това е рекомендация, само че това е стадий, през който би трябвало да минем. Надявам се страните да ѝ извърнат съществено внимание и да я превърнем в нещо, което работи в интерес на хората”, добави еврокомисарят.
Основната концепция на самодейността е, когато човек отиде в друга страна от Европейски Съюз, да не минава още веднъж през едни и същи проучвания, което би икономисало време на пациента и разноски на болничните заведения.
“Втората ни цел е общи стандарти и мощна инфраструктура, с цел да стане допустимо това сливане на здравни данни в поддръжка на проучванията. Тук идва друга огромна самодейност на Европейска комисия – Декларацията за геномната информация – която желае да поддържа проучванията на здравните данни. Тук задачата е, дружно с още 12 страни членки, до 2020 година да бъде основана европейска база с един милион човешки генома. С това даваме доста ясна поръчка за запас за откривателите, с цел да могат те по-задълбочено да изследват проблемите и да получим повече познания за другите заболявания”, обърна внимание Мария Габриел и добави, че третата цел на Европейска комисия е обвързвана със завършването на цифровия обединен пазар. Според нея в това отношение е доста значимо създаването на мобилни приложения, защото с тях се работи доста по-добре и в региона на предварителната защита
Не на последно мястто, еврокомисарят по цифрова стопанска система и цифрово общество разкри, че за интервала 2021-27 ще бъде основана нова стратегия – “Цифрова Европа” – с бюджет от 9 милиарда евро, като в нея опазването на здравето е показано посредством пет основни области – изкуствения разсъдък, супер компютъра, киберсигурността, цифровите умения и средства за цифрови хъбове.
14-та Национална конференция по е-здравеопазване се организира под патронажа на Комисия по опазването на здравето към 44-то Народно заседание на Република България, с поддръжката на Sofmedica, Интер Бизнес 91 ЕООД, Kontrax, Dicota.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ