Иван Гайдаров Член 13 от Директивата за авторско право в

Иван Гайдаров

Член 13 от Директивата за авторско право в цифровия обединен пазар, която се чака да бъде призната по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, е опасност за свободния интернет и метода, по който потребителите употребяват мрежата, трансформирайки ги още веднъж в елементарни потребители на наличие. За това сигнализираха при представянето на акцията “Спри робополицията” нейните уредници от съдружие “Цифрова република”. В конференцията взеха присъединяване представители на разнообразни публични сфери, като всички бяха безапелационни, че потребност от осъвременяване на регулациите, свързани със отбраната на авторското право, би трябвало да има. Начинът, по който Европейска комисия подхожда към казуса обаче, по-скоро би подкрепил интернет монополистите за сметка на по-малките участници на пазара и би довел до завръщането на цензурата на територията на Европа.



Директивата цели да отстрани разликите в националните законодателства във връзка с авторското право, като по този метод подкрепи развиването на обединен дигитален пазар в границите на Европейски Съюз. Тя е ориентирана към възстановяване на изходните позиции на европейските създатели при договаряния с интернет колоси като Фейсбук и Гугъл. Редом с това обаче документът съдържа и някои разпореждания, които скандализираха част от европейското общество.

Една от тях се съдържа в Член 13, съгласно който отговорността за оповестеното от потребителите наличие се трансферира върху самите платформи, като те се задължават да вкарат автоматизирани логаритми, които да го филтрират, още преди то да бъде качено в мрежата. Това би било диаметрална смяна на настоящата сега правна рамка, съгласно която доставчиците на услуги в интернет в общия случай не дават отговор за законосъобразността на наличието, с което боравят, и са освободени от задължението да организират общ надзор върху него за да се подсигурява обективен и равнопоставен достъп и отбрана от другите форми на цензура.

“Когато излезе първичното предложение на Европейска комисия, упованията както на академичната общественост, по този начин и на неправителствения бранш, бяха доста голем. За страдание окончателните текстове са плахи във връзка с декларираните цели. За сметка на това се появиха няколко противоречиви разпореждания, които биха могли да трансформират генерално връзките сред участниците в цифровия пазар. Такъв е Член 13, който преурежда отговорността на онлайн медиаторите. С новата наредба се цели доставчиците на интернет услуги да бъдат принудени самодейно да наблюдават за правни нарушавания в наличието, което управляват. В случай, че е позволено непозволено издание на авторски материал, те ще дават отговор непосредствено за незаконосъобразно разпространение”, изясни адв. Ана Лазарова от съдружие “Дигитална република” и прикани страната ни като ръководител на Съвета на Европейски Съюз да предизвика смяна в противоречивите глави от директивата.

Какъв е казусът?

По думите на адв. Лазарова наредбата е инициирана от огромните издатели, най-много в музикалната промишленост, и е ориентирана към регулирането на техните връзки с най-масовите платформи за видео шерване, което е разбираемо и нужно.

“Разпоредбата обаче е проблематична от позиция на това, че може да засегне непропорционално и отрицателно всички други участници на цифровия пазар, правната сигурност, правото на изложение и това на достъп до информация. Има и доста специалисти, които споделят опасенията си, че тя ще се отрази и на правото на стопанска самодейност, доколкото се постановат доста тежки отговорности върху бизнеса, предлагащ онлайн услуги. Коренната смяна в метода, по който действат доставчиците, би трансформирал напълно и метода, по който действа интернет, а не на последно място и опциите на потребителите при потребление на мрежата”, разяснява адв. Лазарова.

По думите ѝ новите правила ще принудят интернет платформите да постановат допустимо най-строг надзор на наличието, което минава през тях, и, надлежно, на процедура да постановат частна цензура върху връзката сред хората.

“Това би трансформирало потребителите от дейни участници в интернет в пасивни потребители на наличие и би лимитирало опцията хората да споделят, доколкото платформите ще бъдат задължени авансово да филтрират това наличие и да не позволяват евентуални нарушавания. Тази политика би засегнала както потребителите, по този начин и професионалните създатели, тъй като те значително разчитат на интернет, а и в днешно време функциите значително се преплитат”, безапелационна е тя.

От съдружие “Дигитална република” са обезпокоени основно от обстоятелството, че има редица случаи, в които шерването на непознато авторско наличие е безусловно правомерно, а филтриращите логаритми мъчно биха могли да заловен другите нюанси в законодателството.

“От друга страна, както потребителите, по този начин и създателите употребяват непознато наличие при ремикси и производни творби, като за това се заплаща посредством лиценз. Във всички тези случаи става дума за правомерно потребление на непознато наличие. А в този момент, когато една платформа е задължена да филтрира целия поток, автоматизираният логаритъм няма по какъв начин направи разлика сред правомерно и непозволено потребление на наличие. И защото платформите ще бъдат заставени да дават отговор непосредствено за наличието в тях, те ще бъдат окуражени да постановат оптимални ограничения”, предизвестяват от сдружението.

Примери за вероятни неточности на логаритмите и към днешна дата не липсват.

“Ако наредбата бъде призната в този ѝ вид, потребителите не биха могли да споделят в интернет запис от караоке вечер с другари, нито пък клипчета на децата си, които танцуват на известна музика. Една рекламна организация да вземем за пример, която е основала клип, купувайки избрани детайли напълно законно, също може да стане жертва на това законодателство. Случвало се е просветително наличие да бъде сваляно, тъй като съдържа образци от съответни творби. Опасяваме се, че сходни механизми биха довели до широкомащабна цензура и използване на презумпцията “Виновен до доказване на противното”, която ще третира всички консуматори като нарушители”, безапелационна е адв. Ана Лазарова.

Димитър Димитров, предстваител на Уикимедия - международно придвижване за планове за свободно познание, стоящо зад платформата Уикипедия – от своя страна изрази опасения, че сходна политика би лимитирала достъпа до познание на доста хора, което е неприемливо.

“За нас това е проблем, тъй като Уикипедия стана най-големият източник на човешко знание в света, само тъй като потребителите имаха опция свободно и без да бъдат цензурирани да способстват за този план. Сега, в случай че тази инструкция бъде призната, и ние сме подсъдими за всичко, което се разгласява на нашата платформа, би трябвало да променим радикално метода, по който действа платформата и публицистичния развой, което ще унищожи цялата идея”, счита Димитров. Той обърна внимание, че в световен мащаб сходни условия са имали само държавните управления на Китай и Иран и предизвести: “Това е една инфраструктура за цензура, която, един път въведена, може да се употребява от всяко държавно управление и за други цели. Затова ние поддържаме да има Член 13, само че не и това той да включва задължението за автоматизирани филтри”.

Член 13 и бизнесът

Александър Петров, издател и един от основателите на платформата “Фото форум”, също е смутен от вероятните последици от приемането на Директивата за авторско право в цифровия обединен пазар.

“Издавайки печатни артикули, ние разчитаме доста на интернет за популяризирането им. Подобни филтри биха трансформирали радикално метода, по който работим. За огромна част от наличието, което издаваме, ние заплащаме на създатели, писатели, художници от разнообразни уеб сайтове. Такъв вид изображения няма по какъв начин да са обект на сходни филтри, тъй като те няма по какъв начин да ревизират и отчетат нашите контракти. Просто ще бъдем филтрирани и няма да можем да стигаме до потребителите. Това, от една страна, ще повлияе отрицателно на нашия бизнес, а от друга – ще лиши хората от опция да се информират”, безапелационен е той.

По думите му, в случай че бъде призната в този ѝ тип, директивата ще вмени на фирмите неприсъщи за тях отговорности по едно и също време на служители на реда и съдии, като ги принуди да блокират наличие, без преди този момент да имат задоволително информация дали то в действителност предстои на глоба.

“Член 13 е още една спомагателна тежест върху бизнеса, тъй като той ще бъде принуден да прави нещо, което е теоритично невероятно. Такива филтри няма по какъв начин да се осъществят във всички изобретателни промишлености. Съответно, дребният и междинният бизнес, разнообразни стартъпи ще бъдат грубо ударени и още веднъж ще се даде преимущество на огромните компании, тъй като те ще са тези, които първи ще съумеят да отговорят на условията. Подобна тежест би била безусловно непостижима за по-малките или занапред прохождащите играчи на пазара”, предизвести и Жюстин Томс от цифрова организация ABC Design&Communication