Безконтактните плащания набират все по-голяма популярност
Иван Гайдаров
Безкасовите интервенции към този момент са факт в България и участват всеобщо в всекидневието на потребителите, а безконтактните заплащания набират все по-голяма известност. Едновременно с това, без значение, че към момента те не се случват през цифрови портфейли, за този вид артикули има извънредно огромен капацитет, като за реализацията му е нужно да се увеличи информираността на потребителите, които към момента постоянно не вършат разлика сред тях и мобилните банкови приложения. Това са част от главните заключения в изследане на iCard за потребителските привички във връзка с другите способи за разплащане и условията към цифровите други възможности.
Проучването, извършено измежду 400 консуматори от огромните градове в страната сред 18 и 65 годишна възраст, беше показано от
“Оказва се, че безконтактните заплащания стават извънредно известни в България. Цели 79% от респондентите споделят, че за последните три месеца са плащали безконтактно, като към този момент потреблението на карти доста надминава това на смартфони”, изясни Маринова и добави, че това е една от най-търсените благоприятни условия, които цифровите портфейли оферират, откакто бъдат конфигурирани на устройствата, само че все още еда 11% от целевата група са тествали този способ през последните три месеца. По думите ѝ обаче оценката на потребителите за заплащанията през цифров портфейл и смарт телефон са напълно позитивни както от позиция на сигурността, по този начин и от тази на улеснение за прилагане, което пък обрисува добър капацитет за навлизането на този вид артикули на българския пазар. За задачата, доставчиците на сходни услуги би трябвало да имат поради, че потребителите имат три съществени условия – унищожаване на таксите за обслужване и поддръжка, опция за следене на положението на сметките си (баланс и движение), както и опцията средствата в цифровия портфейл да бъдат налични и в брой.
Като цяло, що се касае до цифровите портфейли, отношението на потребителите е извънредно позитивно и хората са подготвени да стартират да ги употребяват по-редовно. Към момента обаче те заемат едно от последните места в класацията на най-предпочитаните принадлежности за разплащане с 12%, следвани единствено от предплатените карти (11%).
Интересен факт е, че общият брой на потребителите, които показват, че употребяват цифров портфейл, е почти 47 800, само че при по-обстоен разбор излиза наяве, че едвам 2% действително употребяват сходни артикули, до момента в който другите просто не са наясно към коя категория спадат желаните от тях решения.
Средства за разплащане
Основнит способи за разплащане, които се употребяват в България, са дебитните карти и в брой, като първият метод към този момент изпреварва физическата замяна на пари. Проникването на банковите преводи и разплащанията през онлайн банкиране също е доста е мощно, както и това с натрапен платеж, като главната причина за последната наклонност е обвързвана с дейната онлайн търговия и сключването на покупко-продажби от разстояние.
“Независимо, че следим доста висок % безкасови разплащания, честотата на кешовите остава невиждано висока – 61% от потребителите вършат заплащания в брой над 30 пъти месечно, което прави повече от един път на ден”, изяснява маркетинг шефът на iCard.
Относително висока е и междинната сума, която респондентите в проучването споделят, че носят всекидневно в себе си – 66 лв.. Дори потребителите, които употребяват по-често картови разплащания, разполагат с сходни суми кеш.
Като водещи фактори при избора на платежни принадлежности в България се обрисуват сигурността при разплащане и таксите за поддръжка.
Битови сметки
При заплащането на битовите си сметки българинът към момента употребява преди всичко физически местоположения (61%), макар че множеството от тях избират да употребяват други способи, което приказва за съществено разминаване в желанията и действителните дейности на потребителите. Това от своя страна приказва за сериозен капацитет в близко бъдеще наклонността да се промени доста.
“Като цяло се оформят три съществени групи. 40% от потребителите заплащат единствено и само на място, като това са хора, които нямат личен приход, под 29 години, най-вече дами. 37% от респондентите пък заплащат единствено онлайн, като тук най-често срещаните характерности са 30 - 39 години възрастова рамка, най-вече мъже, живеещи в София. Има и консуматори, които комбинират двата метода. Към тях се дефинират 21% от респондентите, главно сред 40 и 49 години, в по-голямата си част жени”, изброи още Надежда Маринова.
Безкасовите интервенции към този момент са факт в България и участват всеобщо в всекидневието на потребителите, а безконтактните заплащания набират все по-голяма известност. Едновременно с това, без значение, че към момента те не се случват през цифрови портфейли, за този вид артикули има извънредно огромен капацитет, като за реализацията му е нужно да се увеличи информираността на потребителите, които към момента постоянно не вършат разлика сред тях и мобилните банкови приложения. Това са част от главните заключения в изследане на iCard за потребителските привички във връзка с другите способи за разплащане и условията към цифровите други възможности.
Проучването, извършено измежду 400 консуматори от огромните градове в страната сред 18 и 65 годишна възраст, беше показано от
“Оказва се, че безконтактните заплащания стават извънредно известни в България. Цели 79% от респондентите споделят, че за последните три месеца са плащали безконтактно, като към този момент потреблението на карти доста надминава това на смартфони”, изясни Маринова и добави, че това е една от най-търсените благоприятни условия, които цифровите портфейли оферират, откакто бъдат конфигурирани на устройствата, само че все още еда 11% от целевата група са тествали този способ през последните три месеца. По думите ѝ обаче оценката на потребителите за заплащанията през цифров портфейл и смарт телефон са напълно позитивни както от позиция на сигурността, по този начин и от тази на улеснение за прилагане, което пък обрисува добър капацитет за навлизането на този вид артикули на българския пазар. За задачата, доставчиците на сходни услуги би трябвало да имат поради, че потребителите имат три съществени условия – унищожаване на таксите за обслужване и поддръжка, опция за следене на положението на сметките си (баланс и движение), както и опцията средствата в цифровия портфейл да бъдат налични и в брой.
Като цяло, що се касае до цифровите портфейли, отношението на потребителите е извънредно позитивно и хората са подготвени да стартират да ги употребяват по-редовно. Към момента обаче те заемат едно от последните места в класацията на най-предпочитаните принадлежности за разплащане с 12%, следвани единствено от предплатените карти (11%).
Интересен факт е, че общият брой на потребителите, които показват, че употребяват цифров портфейл, е почти 47 800, само че при по-обстоен разбор излиза наяве, че едвам 2% действително употребяват сходни артикули, до момента в който другите просто не са наясно към коя категория спадат желаните от тях решения.
Средства за разплащане
Основнит способи за разплащане, които се употребяват в България, са дебитните карти и в брой, като първият метод към този момент изпреварва физическата замяна на пари. Проникването на банковите преводи и разплащанията през онлайн банкиране също е доста е мощно, както и това с натрапен платеж, като главната причина за последната наклонност е обвързвана с дейната онлайн търговия и сключването на покупко-продажби от разстояние.
“Независимо, че следим доста висок % безкасови разплащания, честотата на кешовите остава невиждано висока – 61% от потребителите вършат заплащания в брой над 30 пъти месечно, което прави повече от един път на ден”, изяснява маркетинг шефът на iCard.
Относително висока е и междинната сума, която респондентите в проучването споделят, че носят всекидневно в себе си – 66 лв.. Дори потребителите, които употребяват по-често картови разплащания, разполагат с сходни суми кеш.
Като водещи фактори при избора на платежни принадлежности в България се обрисуват сигурността при разплащане и таксите за поддръжка.
Битови сметки
При заплащането на битовите си сметки българинът към момента употребява преди всичко физически местоположения (61%), макар че множеството от тях избират да употребяват други способи, което приказва за съществено разминаване в желанията и действителните дейности на потребителите. Това от своя страна приказва за сериозен капацитет в близко бъдеще наклонността да се промени доста.
“Като цяло се оформят три съществени групи. 40% от потребителите заплащат единствено и само на място, като това са хора, които нямат личен приход, под 29 години, най-вече дами. 37% от респондентите пък заплащат единствено онлайн, като тук най-често срещаните характерности са 30 - 39 години възрастова рамка, най-вече мъже, живеещи в София. Има и консуматори, които комбинират двата метода. Към тях се дефинират 21% от респондентите, главно сред 40 и 49 години, в по-голямата си част жени”, изброи още Надежда Маринова.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ