Иван Димитров е писател, драматург и журналист - доскоро репортер

...
Иван Димитров е писател, драматург и журналист - доскоро репортер
Коментари Харесай

Изкуство и култура под карантина – ще боледува духът на обществото

Иван Димитров е публицист, драматург и публицист - до неотдавна кореспондент в отдел " Култура " на " Дневник ", а към този момент перо в обществените мрежи на спектакъл " Сфумато ". Автор е на 6 книги с прозаичност, лирика и драматургия. Като драматург дебютира с пиесата " Очите на другите " в New Ohio Theatre в Ню Йорк. Коментарът му е във връзка рестриктивните ограничения с налагане на карантина в културните институции поради уплахата от ковид.

Театрите - затворени и пусти, и пусти и затворени кина, музеи и галерии. На витрините - разгласи, че това ще продължи до второ разпореждане. Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " не приема тези, поради които съществува - своите читатели. Тази обстановка поляризира публичното мнение. Според едни мярката е напълно на място, съгласно други, най-вече хора от сферата на изкуството и културата, това е прекомерно огромна прекаленост. В сходни обстановки, естествено, всеки има право на своя интерпретация.

Най-човешкият проблем, произлизащ от тази обстановка, е този с артистите на свободна процедура - артисти, музиканти и прочие Макар че тези ограничения ще ударят доста повече актьори, доколкото по-голямата част от щатните артисти в театрите, да кажем, са на заплати от порядъка на 650 лева до 850-900 лева и разчитат на спомагателни приходи. От друга страна, артистите на свободна процедура

изкарват хляба си напълно с активност, която страната внезапно им не разрешава.

Погледнато в профил, всеки може да каже, че цялата стопанска система търпи загуби, че всички би трябвало да свидлив зъби. Но малко на брой са тези, които могат действително да си показват какво е да си фрийлансър и страната да ти забрани да работиш това, от което идват всичките ти приходи. Особено когато сте двама и имате дете и заем.

Финансирането на културните институти за театрални изкуства е въз основата на продадени билети. Това значи, че те няма да претърпят загуби само сега, само че ще бъдат субсидирани с по-малки суми за идващото тримесечие, а бюджетът им за идната година ще бъде по-малък. От министъра на културата Боил Банов научихме, че при по-дългосрочно проточване на тази самобитна карантина на културата страната има аварийни механизми за финансиране. Той обаче не посочи какви тъкмо са те, а през днешния ден в утринния блок на " Нова телевизия " добави, че за културните институти не е проблем да наваксат с приходите си за от 3 до 5 дни. Да, за част от столичните театри и за няколко други театъра в по-големите градове това евентуално не би било голям проблем. В някои по-малки градове обаче театрите са на ръба (или под ръба) на съществуването.

Едва през днешния ден от присъединяване на Банов научихме, че мярката е била премислена и била обвързвана с комбинацията от грипна зараза и навлизането на ковид в България, а освен с първите случаи на ковид в страната.

Защо научихме това чак на третия ден от възбраната?

Това, което е най-притеснително обаче, е по какъв начин за следващ път обществото употребява първия комфортен случай, с цел да се раздели. В обществените мрежи се състоя следващото всеобщо опълчване на хора, които другояче имат редица общи дела. Влезе се в нормалните разногласия, в които всички печелят, с цел да изгубят. В които всеки е прав и никой не бърка. Без да се признае правото на другата позиция. Без опит да се огледа на казуса през очите на другия. Без да се прояви каквато и да е емпатия.

Нормално е да има хора, за които стопанската система да е на първи проект - те аргументират по този метод работещите молове. Нормално е да има и такива, които са загрижени за културата и изкуството, тъй като в доста страни ограниченията са други - кината са отворени, само че феновете би трябвало да седят през една седалка, а в Швейцария възбраната е за събития, на които участват повече от 1000 души. Нормално е да има и такива, които са уплашени от вероятното развиване на ситуацията и да са подготвени да се лишат както от просвета и изкуство, по този начин и от други неща. Но това е техен персонален избор.

Не би трябвало ли да приемем, че колкото и да са разнообразни гледните ни точки, ние живеем на едно място, на една територия, и в наш интерес е да одобряваме другите, в сравнение с да ги засипваме с обидни прилагателни. Защото тази престрелка се води от няколко страни и не е в интерес на никого. И в последна сметка всеки е прав за себе си.

Иначе културните институти намират разнообразни способи да се оправят със обстановката.

Софийската филхармония към този момент разгласи, че ще излъчва записи на концерти. Театър " Възраждане " през днешния ден ще играе постановката " Вуйчо Ваньо " под режисурата на Григор Антонов на празен салон и ще я излъчва онлайн в страницата си във " Facebook ".

Да. Изкуството и културата няма да умрат от една карантина. Но остава отворен въпросът доколко те са значими за едно боледуващо общество, което от дълго време е не запомнило, че здравето на тялото е неразривно обвързвано със здравето на духа. И че едно крепко общество се нуждае от добре функциониращи опазване на здравето, правораздаване и просвета.

И този въпрос произлиза не от " телесната " карантина на културата и изкуството, а от огромния брой публични реакции, които демонстрираха съществуването и на " душевна " такава. Която не може да бъде наложена от страната, а зависи от всеки човек.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Китайският ковид (303)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР