17 февруари 1371 г. - Умира българският цар Иван Александър
Иван Александър е последният български държател, който ръководи страната преди нейното делене на две елементи - Видинско и Търновско царство. Неговите синове Иван Шишман и Иван Срацимир са владетелите, при които България става част от Османската империя. Има сведения, че още по време на царуването му османската агресия в Тракия визира и България със загубата на няколко замъци, измежду които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора, написа obekti.bg.
Иван Александър е наследник на Срацимир, диктатор на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее чудесно гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.
40-годишното му ръководство стартира с някои триумфи, само че неналичието на задоволително военна мощ осуетява неговите по-късни политически проекти.
С идването си на престола Иван Александър открива мирни връзки с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се дами през 1333 година за една от сестрите му - известната кралица Елена Българска.
Първият интервал (1331-1364) от царуването на Иван Александър е сполучлив - води война с Византия, подкрепят от монголски наемници, и заличава последствията от пагубната борба със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възстановява земите сред река Тунджа и Черно море (след борбата при Русокастро, 18 юли 1332), употребява византийските междуособни битки (1341-1347), с цел да получи (1344) Пловдив и 8 замъци в Родопите.
Българските опити за уголемение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири. На 7 юли 1345 година при крепостта Перитор турци и византийци разрушават войската на Момчил, който по това време е съумял да отдели Родопите като свои самостоятелни владения, които по-късно са изгубени за Второто Българско царство.
Иван Александър пробва да води битка с феодалната раздробеност на царството и побеждава болярина Белаур отделил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизма на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство под властта на Добротица. Това се случва в средата на 14 в.
Войводата на Влашко също показва повече автономия по отношение на Търновското царство и се обособява като изцяло самостоятелен държател на север от Дунава.
Във войни с нахлуващите от юг турци умират престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След гибелта на първите му синове Иван Александър присъжда Видин като наследствено притежание на сина си Иван Срацимир.
По-късно се развежда със брачната половинка си от влашки генезис и се дами за еврейката Сара, покръстена като Теодора. Нейният наследник Иван Шишман е избран за правоприемник на царството в Търново.
В устрема си да избегне вътрешни спорове, Иван Александър самичък спомага за териториалната разпокъсаност и по-късен крах на неговата страна.
Иван Александър е считан за филантроп и настойник на книжнината и изкуствата. Освен че поддържа към този момент основани църкви и манастири, той основава редица нови. Според преданията, единствено на територията на Софийска област са основани повече от 14 църкви и манастири, едни от които са Драгалевският манастир „ Св. Богородица Витошка “ в предградията на София и Кремиковският манастир „ Св. Георги Победоносец “.
Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени монументи, е основано по поричка на цар Иван Александър. Евангелието е дело на монаха Симеон.
Представлява дубликат на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като при започване на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист.
След гибелта на царя, Четвероевангелието минава в ръцете на сина му Иван Шишман.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 364 година — Детрониран и погубен е византийският император Йовиан за неговата мощна обвързаност към християнството.
• 1568 година — Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да заплаща годишен налог на османския султан.
• 1598 година — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
• 1600 година — Италианският мъдрец и астроном Джордано Бруно, упрекнат в разкол, е изгорял жив на клада.
• 1742 година — Основан е чилийският град Талка.
• 1841 година — Създаден е окръг Грънди в щата Илинойс, Съединени американски щати.
• 1850 година — Състои се премиерата на операта " Бал с маски " на италианския композитор Джузепе Верди в спектакъл „ Аполо “ в Рим.
• 1867 година — През Суецкия канал минава първият транспортен съд.
• 1881 година — Във Виена се организира конференция сред Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за довеждане докрай на интернационалната жп линия Виена — Цариград.
• 1887 година — Създаден е окръг Малхиър в щата Орегон, Съединени американски щати.
• 1899 година — Създаден е окръг Уийлър в щата Орегон, Съединени американски щати.
• 1901 година — Основан е норвежкият футболен клуб Ранхейм Фотбал.
• 1904 година — Състои се премиерата на операта „ Мадам Бътърфлай “ на италианския композитор Джакомо Пучини в миланската Ла Скала.
• 1905 година — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
• 1915 година — Германската войска завладява полското пристанище Мемел.
• 1925 година — Убит е българския политик и народен представител Тодор Страшимиров.
• 1933 година — В Съединени американски щати излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
• 1935 година — Германия вкарва 8-часовия работен ден.
• 1941 година — Втората международна война: Сформирана е 4-та танкова войска на сухопътните войски на Вермахта.
• 1943 година — Приключва Воронежко-Касторненската интервенция.
• 1944 година — Втората международна война: В Битката при Корсун Червената войска унищожава 30 хиляди обкръжена войска на Хитлеристка Германия.
• 1945 година — В Първа българска войска е въведена корпусна организация.
• 1960 година — В Съединени американски щати е задържан Мартин Лутър Кинг.
• 1964 година — Състои се премиерата на български игрален трагичен филм " Ивайло ".
• 1972 година — В Англия Народното събрание приема закон за влизане в Европейската икономическа общественост.
• 1979 година — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската национална република нахлува във Виетнам.
• 1982 година — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен прелом.
• 1983 година — Открити са Световните зимни студентски игри в София.
• 1986 година — Подписан е Единния европейски акт в Люксембург.
• 1990 година — Основана е КНСБ - Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България.
• 1993 година — Състои се премиерата на български игрален трагичен филм " Кръговрат ".
• 1996 година — Изстрелян е галактическият уред на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на метеорит (433 Ерос).
• 1997 година — Членство на България в НАТО: Служебното държавно управление с министър-председател Стефан Софиянски афишира желанието на България да стане член на НАТО
• 2000 година — Microsoft пуска на пазара Windows 2000.
• 2004 година — Открит е обектът от пояса на Кайпер 90482 Оркус от Майкъл Браун.
• 2008 година — Косово афишира самостоятелност от Сърбия.
Родени
• 1653 година — Арканджело Корели, италиански композитор († 1713 г.)
• 1740 година — Орас дьо Сосюр, швейцарски геолог († 1799 г.)
• 1754 година — Никола-Тома Боден, френски откривател († 1803 г.)
• 1796 година — Фредерик Уилям Бичи, британски офицер († 1856 г.)
• 1803 година — Едгар Кине, френски политик († 1875 г.)
• 1817 година — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
• 1820 година — Анри Вийотан, белгийски цигулар († 1881 г.)
• 1826 година — Николи Минчоолу, български държавник († 1892 г.)
• 1836 година — Густаво Адолфо Бекер, андалуски стихотворец († 1870 г.)
• 1837 година — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
• 1846 година — Петко Горбанов, български възпитател († 1909 г.)
• 1857 година — Петър Данчов, български правист († 1913 г.)
• 1860 година — Григорий Грум-Гржимайло, съветски странник († 1936 г.)
• 1863 година — Милован Милованович, сръбски правист († 1912 г.)
• 1877 година — Андре Мажино, френски политик († 1932 г.)
• 1879 година — Ованес Адамян, арменски откривател († 1932 г.)
• 1885 година — Романо Гуардини, немски публицист († 1968 г.)
• 1888 година — Ото Щерн, немски физик, Нобелов лауреат през 1943 година († 1969 г.)
• 1890 година — Роналд Фишер, британски биолог († 1962 г.)
• 1896 година — Младен Стоянов, български политик († 1969 г.)
• 1897 година — Рут Брънсуик, американски психолог († 1946 г.)
• 1917 година — Абдур Рахман Бадави, египетски мъдрец († 2002 г.)
• 1918 година — Владимир Шчербицки, украински политик († 1990 г.)
• 1920 година — Богомил Нонев, български публицист († 2002 г.)
• 1923 година — Джулио Кабианка, италиански водач от Формула 1 († 1961 г.)
• 1925 година — Божидар Ферянчич, сръбски историк († 1998 г.)
• 1927 година — Леон Даниел, български режисьор († 2008 г.)
• 1932 година — Алфред Уордън, американски астронавт († 1967 г.)
• 1933 година — Иван Черноземски, български доктор
• 1934 година — Алън Бейтс, английски артист († 2003 г.)
• 1935 година — Кирил Нешев, български мъдрец
• 1935 година — Хайнц Чеховски, немски стихотворец († 2009 г.)
• 1936 година — Джим Браун, американски футболист
• 1939 година — Тома Трифоновски, български художник († 2010 г.)
• 1942 година — Франс Гьортсен, холандски футболист
• 1943 година — Марин Янев, български артист
• 1951 година — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик († 2007 г.)
• 1952 година — Антонина Стоянова, първа дама на България
• 1954 година — Доста Димовска, поетеса от Република Македония
• 1954 година — Ивайло Герасков, български артист
• 1957 година — Иглика Трифонова, български режисьор
• 1957 година — Лорина Маккенит, канадска певица
• 1958 година — Маргарет Уд Хасан, американски политик
• 1961 година — Андрей Коротаев, съветски историк
• 1963 година — Майкъл Джордан, американски баскетболист
• 1965 година — Донко Ангелов, български лекоатлет
• 1966 година — Антон Станков, български политик
• 1970 година — Доминик Пърсел, американски актьор
• 1971 година — Васил Спасов, български шахматист
• 1971 година — Карлос Гамара, парагвайски футболист
• 1972 година — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
• 1972 година — Милена Буржева, българска поетеса
• 1974 година — Джери О'Конъл, американски актьор
• 1979 година — Сонгюл Йоден, турска актриса
• 1981 година — Парис Хилтън, американска актриса
• 1982 година — Адриано, бразилски футболист
• 1982 година — Тимоте Атуба, камерунски футболист
• 1983 година — Попи Морган, английска порно актриса
• 1991 година — Венцислав Айдарски, български плувец
Починали
• 306 година — Теодор Тирон, християнски светец (*? г.)
• 364 година — Йовиан, император на Византия (* 331 г.)
• 440 година — Месроб Машдоц, арменски академик (* ок. 360)
• 1364 година — Роман Търновски, български духовник (*? г.)
• 1411 година — Сюлейман Челеби, турски султан (* 1377 г.)
• 1600 година — Джордано Бруно, италиански мъдрец (* 1548 г.)
• 1652 година — Грегорио Алегри, италиански композитор (* 1582 г.)
• 1673 година — Жан-Батист Молиер, френски драматург (* 1622 г.)
• 1732 година — Луи Маршан, френски музикант (* 1669 г.)
• 1803 година — Луи Рене Едуар дьо Роан, френски свещеник (* 1734 г.)
• 1805 година — Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог (* 1735 г.)
• 1807 година — Осман Пазвантоглу, османски политик (* ок. 1758 г.)
• 1827 година — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски възпитател (* 1746 г.)
• 1856 година — Хайнрих Хайне, немски стихотворец (* 1797 г.)
• 1878 година — Нешо Бончев, български възрожденец (* 1839 г.)
• 1890 година — Кристофър Шоулс, американски откривател (* 1819 г.)
• 1904 година — Пьотър Вановски, съветски военачалник (* 1822 г.)
• 1904 година — Херман Емингхаус, немски психиатър (* 1845 г.)
• 1905 година — Сергей Александрович, съветски княз (* 1857 г.)
• 1909 година — Джеронимо, индиански водач (* 1829 г.)
• 1920 година — Йован Бабунски, сърбомански челник (* 1875 г.)
• 1925 година — Никодим Кондаков, съветски историк (* 1844 г.)
• 1925 година — Тодор Страшимиров, български политик (* 1880 г.)
• 1934 година — Албер I, крал на Белгия (* 1875 г.)
• 1934 година — Зигберт Тараш, немски шахматист (* 1862 г.)
• 1937 година — Панайот Дворянов, български офицер (* 1856 г.)
• 1937 година — Хуго Майзъл, австрийски футболист (* 1881 г.)
• 1941 година — Димитър Ляпов, български бунтовник (* 1872 г.)
• 1944 година — Сава Ганчев, български офицер (* 1920 г.)
• 1946 година — Тодор Луканов, български политик (* 1874 г.)
• 1947 година — Александър Лер, немски военачалник (* 1885 г.)
• 1952 година — Ангел Динев, български държавник (* 1891 г.)
• 1959 година — Никола Икономов, български артист (* 1896 г.)
• 1959 година — Николай Кьостнер, естонски икономист (* 1889 г.)
• 1962 година — Бруно Валтер, австрийски диригент (* 1876 г.)
• 1969 година — Пьотър Зинченко, руски психолог (* 1903 г.)
• 1970 година — Шмуел Йосеф Агнон, израелски публицист, Нобелов лаурет през 1966 (* 1888 г.)
• 1976 година — Христо Бърдаров, български офицер (* 1899 г.)
• 1977 година — Константин Иванов Робев, български доктор (* 1897 г.)
• 1982 година — Телониъс Монк, американски музикант (* 1917 г.)
• 1984 година — Павел Батицки, руски маршал (* 1910 г.)
• 1986 година — Джиду Кришнамурти, индийски мъдрец (* 1895 г.)
• 1994 година — Иван Врачев, български политик (* 1921 г.)
• 1996 година — Ерве Базен, френски публицист (* 1911 г.)
• 1998 година — Ернст Юнгер, немски публицист (* 1895 г.)
• 1999 година — Курт Айслер, австрийски доктор (* 1908 г.)
• 2003 година — Христо Данов, български правист (* 1922 г.)
• 2004 година — Хосе Лопес Портило, президент на Мексико (* 1920 г.)
• 2005 година — Омар Сивори, аржентински футболист (* 1935 г.)
Празници
• Косово — Ден на независимостта (от Сърбия, 2008 г.)
Иван Александър е наследник на Срацимир, диктатор на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее чудесно гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.
40-годишното му ръководство стартира с някои триумфи, само че неналичието на задоволително военна мощ осуетява неговите по-късни политически проекти.
С идването си на престола Иван Александър открива мирни връзки с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се дами през 1333 година за една от сестрите му - известната кралица Елена Българска.
Първият интервал (1331-1364) от царуването на Иван Александър е сполучлив - води война с Византия, подкрепят от монголски наемници, и заличава последствията от пагубната борба със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възстановява земите сред река Тунджа и Черно море (след борбата при Русокастро, 18 юли 1332), употребява византийските междуособни битки (1341-1347), с цел да получи (1344) Пловдив и 8 замъци в Родопите.
Българските опити за уголемение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири. На 7 юли 1345 година при крепостта Перитор турци и византийци разрушават войската на Момчил, който по това време е съумял да отдели Родопите като свои самостоятелни владения, които по-късно са изгубени за Второто Българско царство.
Иван Александър пробва да води битка с феодалната раздробеност на царството и побеждава болярина Белаур отделил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизма на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство под властта на Добротица. Това се случва в средата на 14 в.
Войводата на Влашко също показва повече автономия по отношение на Търновското царство и се обособява като изцяло самостоятелен държател на север от Дунава.
Във войни с нахлуващите от юг турци умират престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След гибелта на първите му синове Иван Александър присъжда Видин като наследствено притежание на сина си Иван Срацимир.
По-късно се развежда със брачната половинка си от влашки генезис и се дами за еврейката Сара, покръстена като Теодора. Нейният наследник Иван Шишман е избран за правоприемник на царството в Търново.
В устрема си да избегне вътрешни спорове, Иван Александър самичък спомага за териториалната разпокъсаност и по-късен крах на неговата страна.
Иван Александър е считан за филантроп и настойник на книжнината и изкуствата. Освен че поддържа към този момент основани църкви и манастири, той основава редица нови. Според преданията, единствено на територията на Софийска област са основани повече от 14 църкви и манастири, едни от които са Драгалевският манастир „ Св. Богородица Витошка “ в предградията на София и Кремиковският манастир „ Св. Георги Победоносец “.
Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени монументи, е основано по поричка на цар Иван Александър. Евангелието е дело на монаха Симеон.
Представлява дубликат на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като при започване на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист.
След гибелта на царя, Четвероевангелието минава в ръцете на сина му Иван Шишман.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 364 година — Детрониран и погубен е византийският император Йовиан за неговата мощна обвързаност към християнството.
• 1568 година — Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да заплаща годишен налог на османския султан.
• 1598 година — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
• 1600 година — Италианският мъдрец и астроном Джордано Бруно, упрекнат в разкол, е изгорял жив на клада.
• 1742 година — Основан е чилийският град Талка.
• 1841 година — Създаден е окръг Грънди в щата Илинойс, Съединени американски щати.
• 1850 година — Състои се премиерата на операта " Бал с маски " на италианския композитор Джузепе Верди в спектакъл „ Аполо “ в Рим.
• 1867 година — През Суецкия канал минава първият транспортен съд.
• 1881 година — Във Виена се организира конференция сред Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за довеждане докрай на интернационалната жп линия Виена — Цариград.
• 1887 година — Създаден е окръг Малхиър в щата Орегон, Съединени американски щати.
• 1899 година — Създаден е окръг Уийлър в щата Орегон, Съединени американски щати.
• 1901 година — Основан е норвежкият футболен клуб Ранхейм Фотбал.
• 1904 година — Състои се премиерата на операта „ Мадам Бътърфлай “ на италианския композитор Джакомо Пучини в миланската Ла Скала.
• 1905 година — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
• 1915 година — Германската войска завладява полското пристанище Мемел.
• 1925 година — Убит е българския политик и народен представител Тодор Страшимиров.
• 1933 година — В Съединени американски щати излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
• 1935 година — Германия вкарва 8-часовия работен ден.
• 1941 година — Втората международна война: Сформирана е 4-та танкова войска на сухопътните войски на Вермахта.
• 1943 година — Приключва Воронежко-Касторненската интервенция.
• 1944 година — Втората международна война: В Битката при Корсун Червената войска унищожава 30 хиляди обкръжена войска на Хитлеристка Германия.
• 1945 година — В Първа българска войска е въведена корпусна организация.
• 1960 година — В Съединени американски щати е задържан Мартин Лутър Кинг.
• 1964 година — Състои се премиерата на български игрален трагичен филм " Ивайло ".
• 1972 година — В Англия Народното събрание приема закон за влизане в Европейската икономическа общественост.
• 1979 година — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската национална република нахлува във Виетнам.
• 1982 година — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен прелом.
• 1983 година — Открити са Световните зимни студентски игри в София.
• 1986 година — Подписан е Единния европейски акт в Люксембург.
• 1990 година — Основана е КНСБ - Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България.
• 1993 година — Състои се премиерата на български игрален трагичен филм " Кръговрат ".
• 1996 година — Изстрелян е галактическият уред на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на метеорит (433 Ерос).
• 1997 година — Членство на България в НАТО: Служебното държавно управление с министър-председател Стефан Софиянски афишира желанието на България да стане член на НАТО
• 2000 година — Microsoft пуска на пазара Windows 2000.
• 2004 година — Открит е обектът от пояса на Кайпер 90482 Оркус от Майкъл Браун.
• 2008 година — Косово афишира самостоятелност от Сърбия.
Родени
• 1653 година — Арканджело Корели, италиански композитор († 1713 г.)
• 1740 година — Орас дьо Сосюр, швейцарски геолог († 1799 г.)
• 1754 година — Никола-Тома Боден, френски откривател († 1803 г.)
• 1796 година — Фредерик Уилям Бичи, британски офицер († 1856 г.)
• 1803 година — Едгар Кине, френски политик († 1875 г.)
• 1817 година — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
• 1820 година — Анри Вийотан, белгийски цигулар († 1881 г.)
• 1826 година — Николи Минчоолу, български държавник († 1892 г.)
• 1836 година — Густаво Адолфо Бекер, андалуски стихотворец († 1870 г.)
• 1837 година — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
• 1846 година — Петко Горбанов, български възпитател († 1909 г.)
• 1857 година — Петър Данчов, български правист († 1913 г.)
• 1860 година — Григорий Грум-Гржимайло, съветски странник († 1936 г.)
• 1863 година — Милован Милованович, сръбски правист († 1912 г.)
• 1877 година — Андре Мажино, френски политик († 1932 г.)
• 1879 година — Ованес Адамян, арменски откривател († 1932 г.)
• 1885 година — Романо Гуардини, немски публицист († 1968 г.)
• 1888 година — Ото Щерн, немски физик, Нобелов лауреат през 1943 година († 1969 г.)
• 1890 година — Роналд Фишер, британски биолог († 1962 г.)
• 1896 година — Младен Стоянов, български политик († 1969 г.)
• 1897 година — Рут Брънсуик, американски психолог († 1946 г.)
• 1917 година — Абдур Рахман Бадави, египетски мъдрец († 2002 г.)
• 1918 година — Владимир Шчербицки, украински политик († 1990 г.)
• 1920 година — Богомил Нонев, български публицист († 2002 г.)
• 1923 година — Джулио Кабианка, италиански водач от Формула 1 († 1961 г.)
• 1925 година — Божидар Ферянчич, сръбски историк († 1998 г.)
• 1927 година — Леон Даниел, български режисьор († 2008 г.)
• 1932 година — Алфред Уордън, американски астронавт († 1967 г.)
• 1933 година — Иван Черноземски, български доктор
• 1934 година — Алън Бейтс, английски артист († 2003 г.)
• 1935 година — Кирил Нешев, български мъдрец
• 1935 година — Хайнц Чеховски, немски стихотворец († 2009 г.)
• 1936 година — Джим Браун, американски футболист
• 1939 година — Тома Трифоновски, български художник († 2010 г.)
• 1942 година — Франс Гьортсен, холандски футболист
• 1943 година — Марин Янев, български артист
• 1951 година — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик († 2007 г.)
• 1952 година — Антонина Стоянова, първа дама на България
• 1954 година — Доста Димовска, поетеса от Република Македония
• 1954 година — Ивайло Герасков, български артист
• 1957 година — Иглика Трифонова, български режисьор
• 1957 година — Лорина Маккенит, канадска певица
• 1958 година — Маргарет Уд Хасан, американски политик
• 1961 година — Андрей Коротаев, съветски историк
• 1963 година — Майкъл Джордан, американски баскетболист
• 1965 година — Донко Ангелов, български лекоатлет
• 1966 година — Антон Станков, български политик
• 1970 година — Доминик Пърсел, американски актьор
• 1971 година — Васил Спасов, български шахматист
• 1971 година — Карлос Гамара, парагвайски футболист
• 1972 година — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
• 1972 година — Милена Буржева, българска поетеса
• 1974 година — Джери О'Конъл, американски актьор
• 1979 година — Сонгюл Йоден, турска актриса
• 1981 година — Парис Хилтън, американска актриса
• 1982 година — Адриано, бразилски футболист
• 1982 година — Тимоте Атуба, камерунски футболист
• 1983 година — Попи Морган, английска порно актриса
• 1991 година — Венцислав Айдарски, български плувец
Починали
• 306 година — Теодор Тирон, християнски светец (*? г.)
• 364 година — Йовиан, император на Византия (* 331 г.)
• 440 година — Месроб Машдоц, арменски академик (* ок. 360)
• 1364 година — Роман Търновски, български духовник (*? г.)
• 1411 година — Сюлейман Челеби, турски султан (* 1377 г.)
• 1600 година — Джордано Бруно, италиански мъдрец (* 1548 г.)
• 1652 година — Грегорио Алегри, италиански композитор (* 1582 г.)
• 1673 година — Жан-Батист Молиер, френски драматург (* 1622 г.)
• 1732 година — Луи Маршан, френски музикант (* 1669 г.)
• 1803 година — Луи Рене Едуар дьо Роан, френски свещеник (* 1734 г.)
• 1805 година — Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог (* 1735 г.)
• 1807 година — Осман Пазвантоглу, османски политик (* ок. 1758 г.)
• 1827 година — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски възпитател (* 1746 г.)
• 1856 година — Хайнрих Хайне, немски стихотворец (* 1797 г.)
• 1878 година — Нешо Бончев, български възрожденец (* 1839 г.)
• 1890 година — Кристофър Шоулс, американски откривател (* 1819 г.)
• 1904 година — Пьотър Вановски, съветски военачалник (* 1822 г.)
• 1904 година — Херман Емингхаус, немски психиатър (* 1845 г.)
• 1905 година — Сергей Александрович, съветски княз (* 1857 г.)
• 1909 година — Джеронимо, индиански водач (* 1829 г.)
• 1920 година — Йован Бабунски, сърбомански челник (* 1875 г.)
• 1925 година — Никодим Кондаков, съветски историк (* 1844 г.)
• 1925 година — Тодор Страшимиров, български политик (* 1880 г.)
• 1934 година — Албер I, крал на Белгия (* 1875 г.)
• 1934 година — Зигберт Тараш, немски шахматист (* 1862 г.)
• 1937 година — Панайот Дворянов, български офицер (* 1856 г.)
• 1937 година — Хуго Майзъл, австрийски футболист (* 1881 г.)
• 1941 година — Димитър Ляпов, български бунтовник (* 1872 г.)
• 1944 година — Сава Ганчев, български офицер (* 1920 г.)
• 1946 година — Тодор Луканов, български политик (* 1874 г.)
• 1947 година — Александър Лер, немски военачалник (* 1885 г.)
• 1952 година — Ангел Динев, български държавник (* 1891 г.)
• 1959 година — Никола Икономов, български артист (* 1896 г.)
• 1959 година — Николай Кьостнер, естонски икономист (* 1889 г.)
• 1962 година — Бруно Валтер, австрийски диригент (* 1876 г.)
• 1969 година — Пьотър Зинченко, руски психолог (* 1903 г.)
• 1970 година — Шмуел Йосеф Агнон, израелски публицист, Нобелов лаурет през 1966 (* 1888 г.)
• 1976 година — Христо Бърдаров, български офицер (* 1899 г.)
• 1977 година — Константин Иванов Робев, български доктор (* 1897 г.)
• 1982 година — Телониъс Монк, американски музикант (* 1917 г.)
• 1984 година — Павел Батицки, руски маршал (* 1910 г.)
• 1986 година — Джиду Кришнамурти, индийски мъдрец (* 1895 г.)
• 1994 година — Иван Врачев, български политик (* 1921 г.)
• 1996 година — Ерве Базен, френски публицист (* 1911 г.)
• 1998 година — Ернст Юнгер, немски публицист (* 1895 г.)
• 1999 година — Курт Айслер, австрийски доктор (* 1908 г.)
• 2003 година — Христо Данов, български правист (* 1922 г.)
• 2004 година — Хосе Лопес Портило, президент на Мексико (* 1920 г.)
• 2005 година — Омар Сивори, аржентински футболист (* 1935 г.)
Празници
• Косово — Ден на независимостта (от Сърбия, 2008 г.)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ