(Иван Акимов, Saturn- Сатурн с коса, седнал на един камък

(Иван Акимов, " Saturn " - Сатурн с коса, седнал на един камък и подрязва крилете на Купидон, 1802)

Животът на мъжете се ръководи от ограничаващи ролеви упования, колкото и животът на дамите.

Ние сме наследили свят, в който първичната стойност на мъжа е да пази родината си и да поддържа фамилията си. Това може да са благородни функции, само че въпреки всичко са функции, а не мъжът като цяло. Никой естествен мъж през днешния ден не има вяра, че притежанието на красива жена, мощна кола в гаража и почивка на морето са общ брой на скъпото в живота му. Но мнозина към момента служат на тези полезности, тъй като не познават други.

Мъжете към момента носят тежък стопански товар, да вземем за пример те би трябвало непрекъснато да се борят за печелене на пари с достолепие и за. И от ден на ден би трябвало да желаят да рискуват всичко, с цел да запазят това, което е останало от душата им.

За да стартират процеса на излекуване, мъжете би трябвало да са почтени към себе си, да си разрешат възприятията, които мислят, че не могат да си разрешат. Трябва да признаят, че не са щастливи все пак реализирано. Трябва да одобряват, че не знаят кои са и какво би трябвало да създадат, с цел да се спасят.

Първата стъпка към излекуване е най-трудна. Мъжете би трябвало да спрат да се самозалъгват, както и да се лъжат един другиго, и би трябвало да разрешат тяхното злощастие да стане осъзнато. Трябва да признаят, че макар най-хубавите планове животът им протича неправилно и че от този миг нататък носят отговорност за смяната.

Животът на мъжете се ръководи от боязън.

Всеки живот се ръководи от боязън до известна степен, само че при мъжете той е прекомерно бездънен. Жените имат голямото културно преимущество на прочувствена почтеност. Мъжете се плашат от силата на майчиния комплекс и се пробват или да се харесат на дамите, или да ги преобладават. Мъжете се опасяват от други мъже, тъй като са възприели спортни роли; другият мъж се възприема като зложелател, а не като брат. Мъжете се опасяват, тъй като знаят, че светът е огромен и рисков, и неузнаваем. Вътрешно се усещат като деца и корабчето, което са пуснали в тъмното и бурно море е в действителност доста нежно. Жените също знаят това, само че те могат да го признаят на себе си и на други дами.

Мъжете имат странното разбиране, че не би трябвало да се опасяват, че тяхната задача е да покорят природата и себе си. И в действителност, мъжете са създали невероятни неща, правили са велики скокове в мрака и са се завръщали с превъзходни карти на Тера Инкогнита, само че в края на краищата всеки мъж се срами от страха, че не е същински мъж. Срамът му се демонстрира като свръх отплата, когато се демонстрира или когато тормози другите, или в безмълвно отбягване на действителната задача в живота. И отново, оздравяването на мъжа стартира в деня, в който той може да стартира да бъде почтен със себе си, в деня, в който разбере, че животът му е движен от боязън, когато може да се съпротивлява на страха, който заплашва да го погълне.

Силата на женския принцип е голям в психическата динамичност на мъжете. Най-силното психологично въздействие в живота на мъжа при естествени условия оказва неговата майка. Поради силата на това психическо наличие, което той постоянно повече или по-малко не осъзнава, мъжът развива изопачена връзка с женското начало по четири основни начина. Първо, мъжете придават прекомерно огромна психическа мощ на дамите, т.е. те проектират огромността на своя майчин комплекс върху дамите. И по този начин, мъжете, уплашени от една женска мощ, ще се пробват да се харесат, да управляват или да заобикалят борби с нея. Второ, мъжете са ужасени от своята женска страна. Те свързват своя прочувствен живот, своите инстинкти, своята дарба за деликатност и грижа с към този момент откритата женска природа и надлежно се дистанцират. Трето мъжете са несигурни в своята полова еднаквост и родови функции, те се плашат и отхвърлят тези елементи от себе си, които не влизат в тесните групови граници. Хомофобията е един образец. Хомосексуалните мъже несъмнено имат право да живеят съгласно тяхната полова ориентировка. Мъжете гей имат същото сърце, същата душа, същия кураж да влязат в пердах като своите хетеросексуални братя. Четвърто, мъжкото прекарване на властта на женското се е развило в една свръх оценка и боязън от сексуалността. Ницше отбелязва, че първичната цел на брака е диалог. Целта на една ангажирана връзка, на която бракът е единствено образец, не е двамата да се грижат един за различен или да укрепват комплекса дете-родител, а да свикнат един с различен. Един от мостовете сред половете е сексът. Но мъжете, усещайки се постоянно непълноценни в диалога, подчертават прекалено много върху секса. Каквото и да е сексът, а той е най-малкото една дълбока тайнственост, с него елементарно се злоупотребява. Първичната психическа цел на секса за тези мъже, които прекарват живота си в студения, нечовечен свят и чиято връзка с тяхната лична анима е фригидна, е да се свържат още веднъж с едно топло място. Сексът е форма на прочувствена сигурност, опиат за усмиряване на болката в изтерзаната душа. Сексуалният акт предлага единствено краткотрайна трансценденция. Така той маскира обезвереното търсене на утвърждение и под него се таи майчиният комплекс. Това е извънредно деструктивна игра. Секс като обич, секс като продан, секс като диалектика, всичко това допуска еднакъв сътрудник.

Мъжете се сплотяват в интрига на безмълвие, чиято цел е угнетяване на тяхната прочувствена истина.

Всеки мъж може да си спомни случаи, когато се е изразил и е станал комичен или е бил отритнат. Мъжете заплащат висока цена, когато могат да бъдат видени като слаби и раними. Срамуват се от други мъже, от време на време от дами, само че най-много пред себе си. Тези, които всеки ден обсаждат Опасния палат, се нуждаят от такова доверие в себе си, че да могат да укрепят нестабилното домогване до един мощен облик за себе си. Така се сплотяват да мълчат за това, което ги наранява. Думата „ интрига ” произлиза от латинското conspirare, „ да дишаме дружно ”, с цел да пазят изплашените си души, и по този начин удължават пострадването на всички.

И отново стигаме до честността. Мъжете би трябвало да поемат риска и да приказват истината, тяхната персонална истина, тъй като тя ще е истината за доста други. Стара китайска поговорка споделя, че този, който приказва истината, ще бъде чут на хиляди благи разстояние. Защото с цел да спрат мъжете да лъжат, да спрат да вземат участие в конспирацията на безмълвие, те би трябвало да рискуват да покажат своята болежка. Други мъже могат по инстикт да се опитат да ги засрамят, или заради личния им боязън да скъсат с тях. Но с времето всички ще бъдат признателни на тези, които са изказали истината.

Понеже мъжете би трябвало да изоставен Майката и да преодолеят майчиния комплекс, пострадването е належащо.

Очертавайки силата на майчиния комплекс и потребността от грижа и сигурност, би трябвало да приемем и нуждата от раняване на мъжете. Нашите предшественици, с техните ритуали на делене с детската взаимозависимост и влизане в зрялата самостоятелност, не са били преднамерено жестоки при раняването на младежите. Така племенното раняване на младежите е символен обред на влизане в света. И освен това, това е метод да му се помогне да се срещне с идващата болежка в живота и да пожертва детския си копнеж в едно топло огнище.

Така че мъжете би трябвало да са ранени, с цел да влязат в света, с цел да ускорят процеса на осъзнаване и да подхващат героичното дело да изоставен майката и да станат господари на личната си орис.

Отвъд раняването лежи ново равнище на схващане. Ако можехме да живеем без раните, които като психопомпи ни водят в незнайното, без странните и чудесни завършения по пътя и без окървавените титли, щеше ли животът ни да коства нещо?

Животът на мъжете е подтиснически, тъй като техните души са били насилвани.

Раните на днешните мъже не са символни, те не трансформират. Понеже в нашата просвета няма значими ритуали на преход, облици, които да задействат и направляват силите на душата, множеството модерни мъже се усещат притиснати и дори смачкани от своите функции и упования, вътрешни и външни. Няма никаква помощ. Всяка рана може и да унищожи. Упражнете принуждение върху душата на един мъж и част от него става насилническа. Всички всеобщи и серийни убийци са претърпяли тежко вербално или физическо принуждение.

Мъжете би трябвало да схванат гнева си, яд, натрупван до равнището на бяс. Къде отива този бяс? При някои се демонстрира като меланхолия, обща тежест, която могат да носят цялостен живот. За други се соматизира в тялото или се проектира в параноидната игра на ние и те, печеливши и губещи. При някои бесът се отреагира против дами и деца или други мъже.

Всеки мъж изпитва бездънен блян за своя татко и за племенните старейшини.

За да напусне домашния уют, майчиния свят, мъжът би трябвало да има място, където да отиде. Но ритуалите на преход в обичайните просвета вкарват младежа в едно по-семпло общество, в по-хомогенна просвета от нашата.

Тъй като природата не търпи вакуум, мъжете през днешния ден, детски и непосветени, запълват празнотата с дроги, работа, сътрудници. Днес мъжете нямат корени в никаква племенна история или трансцендентна действителност. Такива мъже са изгубени. Те се усещат изоставени от историята и мъдрите остарели хора. Копнеят за моделиране и за великите учения. Страдат безмълвно в изолираност или отреагират тъгата си под формата на бяс. Такива мъже са легиони.

Ако мъжете би трябвало да оздравеят, те би трябвало да задействат вътре в себе си това, което не получават извън.

Понеже мъжете не могат да се извърнат към племенни старейшини и са разбрали, че има прекомерно малко, в случай че въобще има, мъдри хора, да не приказваме за отдадени, те претърпяват дълбока душевна тъга. Понеже липсват психологичните пунктове, митологичните точки на опора, мъжете би трябвало да се научат да се лекуват сами. Понякога това изцеление може да се показа с други, само че по принцип, би трябвало да го подхващат сами.

От книгата „ Под сянката на Сатурн ”, Джеймс Холис

Източник: spiralata.net
Картина „ Saturn Devouring His Son ”, 1636, РУБЕНС