Президентът на Република Сръбска: Ние сме един експеримент, за съжаление – неуспешен
„ Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример, имате три народа, които в исторически проект в никакъв случай не са се разбирали, в никакъв случай не са приемали историческите процеси по един и същи метод (…)
В новата история всички водят война с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, тъй че всички постоянно водят война.
Тази поляризация е доста комплицирана. Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно”, споделя в изявление Милорад Додик, президентът на Република Сръбска пред bTV.
Вижте цялостния диалог:
– Г-н президент, една част от Босна и Херцеговина, по-специално сръбската част, сякаш към момента търси своята еднаквост. Защо е по този начин?
– След разпадането на някогашна Югославия Босна се намира главно под въздействието на интернационалните фактори, които не схващат обстановката тук и развиването на връзките в границите на някогашна Югославия. Но макар големия напън, страната съумява да запази своята целокупност.
Днес Босна и Херцеговина е разграничена и неуспяла страна и това не е единствено моето персонално мнение, такава е оценката на доста специалисти, страна, в която нещата се случват единствено под въздействието на интернационалната общественост и под интернационалния патронаж.
Моята роля е да опазя постулатите, залегнали в Дейтънското съглашение. Ние, като сръбски народ, като Република Сръбска, сме удовлетворени от Дейтънското съглашение, само че не и от намесата в него, която си разрешава интернационалната общественост от 1996 до през днешния ден. Ние вървим към Европейския съюз.
Имаме проблем с НАТО, който два пъти атакува сърбите – веднъж тук, в Република Сръбска, в Босна, вторият път – в Сърбия. Затова нашият народ мъчно може да одобри, да преодолее този факт, когато става дума за присъединение към НАТО. Това дефинира и политиката ни във връзка с военната интеграция – ние сме за военния неутралитет, нито НАТО, нито която и да било друга военна конструкция. Но Европейски Съюз, във всеки случай, е цел за нас. Вярваме, че в границите на българското председателство бихме могли да сложим въпроса за Босна и Херцеговина.
– Чуват се от ден на ден гласове за смяна на Дейтънското съглашение. Каква е Вашата позиция?
– Дейтънското съглашение може да се промени единствено въз основата на едно вътрешно единодушие в границите на Босна и Херцеговина. През интервала от 1996 година до през днешния ден Република Сръбска изгуби 83 от правата си в границите на Босна и Херцеговина и тя към този момент се явява като наш съперник, а не като страна, с която можем да си сътрудничим, което, естествено, е проблем. Ние би трябвало да предоговорим принудително наложените решения, тъй като те са в нарушаване с Дейтънското съглашение.
Ние тук сме един опит, за жалост – несполучлив опит.
– Какво имате поради, като казвате „ нашата автономия”?
– Нашата законна политическа цел е укрепването на автономията на Република Сръбска. Република Сръбска не е взимала нито едно решение в интерес на обособяване от Босна и Херцеговина. Което не значи, че не бихме го желали, само че ние не сме ирационални, ние разбираме, че сходна концепция в този момент не би получила поддръжка.
– Колко огромна е Вашата преданост към страната Босна и Херцеговина?
– Не съм предан. Аз не виждам на Босна и Херцеговина като на моя страна. За мен моята страна е Република Сръбска. Сърбия е моята страна. Дори не крещя за спортистите, които показват Босна и Херцеговина. Това не ме касае. Ако играят Босна и Херцеговина и Сърбия, аз постоянно съм за Сърбия. Но освен аз съм по този начин. Попитайте хърватите и те също ще ви кажат, че в случай че се срещат националните тимове по футбол на Босна и Херцеговина и Хърватия, всички хървати в Босна ще са за Хърватия. Това е обикновено. Колкото и да ни повтарят европейците, че това не било политически правилно, аз ще им отговоря, че е правилно от човешка позиция, тъй като ние сме сърби, не можем да вървим против природата си. Що се отнася до лоялността, аз почитам закона, нямам илюзии в това отношение, само че в случай че ме питате за вършеното ми положение, аз не се самоопределям като босненец, аз съм сърбин, числя се към сръбския народ и не съм предан към понятия като Босна, босненец и други сходни.
– Проблем ли е за Вас, в случай че Сърбия бъде призната в Европейски Съюз преди Босна и Херцеговина?
– Нашата политика е ясна, ние не сме за увеличение на пълномощията на институциите отвън границите, посочени в Конституцията. В рамките на Босна и Херцеговина взаимно с Европейската комисия работи така наречен Координационен механизъм по европейските въпроси, който допуска, че всеки, който има изключителни права за избрани области, би трябвало да бъде включен в процеса на договарянията и диалозите по привеждане в сходство към европейските правила и не може да приемем взаимните институции в Сараево да се употребяват с изключителното право сами да договарят със съюза.
Босна и Херцеговина не е страна, тя е територия. Босна и Херцеговина се образува от две елементи (ентитета) и три народа, което е залегнало и в член 3 на Конституцията. Двата ентитета са Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, а трите народа са: бошняците – мюсюлмани, сърбите – православни и хърватите – католици. Един конгломерат. Самото изброяване на съставните му елементи приказва какъв брой комплицирана е обстановката тук. Във всеки случай, по въпроса за присъединението към Европейския съюз ние няма да отстъпим своите права на Сараево. Как ще се договаряме, ще забележим.
– Брюксел постоянно подлага на критика изборната система в Босна и Херцеговина. Възможна ли е промяна?
– Реформата на изборното законодателство е извънредно комплицирана и не може да се случи тази година. Има доста нелогични неща.
– Коя е сполучливата формула за идните избори: политиците да приказват за шовинизъм или за европейската интеграция?
– Терминологично можем да приказваме и за национализма и за смисъла на европейската интеграция. За нас европейската интеграция е развой на пригаждане. Ние не сме против Европейския съюз. Що се отнася до национализма, през днешния ден всяка самостоятелна демонстрация на даден народ се назовава шовинизъм. Трябва да кажем още, че тук концепциите на неолиберализма се провалиха и заличаването на смисъла на една страна и силата на една страна, които характеризират неолиберализма като подобен, в забележителна степен бяха изменени. Днес имате един Тръмп, който декларира: „ Америка на първо място! “ Защо тогава ние тук да не кажем: „ Република Сръбска на първо място! “ Или вие, българите, да не кажете: „ България на първо място! “ Или който и да е различен на света? Щом го прави Америка, която разпространява неолиберализма.
Никой обаче няма да упрекна Тръмп в шовинизъм. Може да го нарекат популист, само че, естествено, не и националист. Дръзнем ли обаче ние да пазиме Република Сръбска, незабавно ще бъдем оповестени за националисти, а за какво не даже за фашисти. Това си е чиста проба агитация.
Ние организираме една законна политика. Аз съм определен за президент на Република Сръбска, определен съм от този народ. Разбира се, имаме и своите проблеми. Работата ни не е лесна. Средната ни заплата възлиза на 435 евро. Естествено е да не сме удовлетворени от това, само че не сме надалеч от междинните приходи за района и всичко, което вършим е в името на това да осигурим по-добър живот посредством вложения и други способи.
И щом се борим за тези вложения, щом се борим за нещо, което е интернационално прието, каквато е Република Сръбска въз основата на Дейтънското съглашение, ние считаме, че битката ни е политически правилна и изцяло политически законна.
Също както Макрон се бори за французите, по този начин и аз се боря за сърбите. Така постъпват всички водачи. Така е и в Европа. Няма нищо друго. Аз се гордея, че три пъти съм бил министър председател, а по-късно към този момент два пъти ме избират за президент на републиката. Малцина в района са постигнали същото. Особено в условия като тези в Босна и Херцеговина, която е обременена с редица политически проблеми.
– Кои са вашите интернационалните сътрудници?
– Най-важният сътрудник е Европейският съюз. Градим връзки на двустранно и многостранно ниво. Наши сътрудници, естествено, са и американците, само че не тези, които седят в Сараево, предвождани от посланичката, тъй като тя поддържа единствено едната страна в Босна и Херцеговина и се държи много безконтролно, що се касае до политиката на Щатите. Имаме положителни капиталови връзки и с Русия.
Всички са добре пристигнали тук. Само да не ни учат по какъв начин да живеем, това е наше право, също както вие сте в правото си да живеете, както желаете. Ние не желаеме да разрушавам статуквото. Не се борим за нещо ново. Борим се за конституционните си права. А Конституцията споделя, че имаме право на лична войска, на лични служби, на граници и така нататък, а в това време всичко това ни бе отнето.
– Защо политиците на Балканите не може да се разберете?
– Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример, имате три народа, които в исторически проект в никакъв случай не са се разбирали, в никакъв случай не са приемали историческите процеси по един и същи метод. Ако мюсюлманите са се радвали на Османската империя, за нас тя е окупация. Когато тук е властвала Австро-Унгария, католиците са я считали за своя татковина, а за нас това още веднъж е окупация. След основаването на Югославия декларирали, че това е Великосръбска концепция и нито хърватите, нито мюсюлманите са се чувствали добре тук.
В новата история всички водят война с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, тъй че всички постоянно водят война. Тази поляризация е доста комплицирана.
Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно. Ако бошняците могат да изградят една добра стопанска система, ние не би трябвало да им пречим, а да ги подкрепим. Ако ние имаме опция тук да създадем нещо, Сараево не би трябвало да ни стопира.
И като споделям това, цялата ни история се събира в един миг, като доказателство за влошените ни връзки. Как да решим този проблем? Всички нации би трябвало да ръководят своя път, своето настояще, своето бъдеще, да основават безконфликтни общества и това е допустимо, аз имам вяра, че е допустимо. Само би трябвало да не си пречим, да не се отхвърляме взаимно, да не фаворизираме никого. Не знам дали това не е идеализъм, само че във всеки случай считам, че можем да се гордеем с това, което имаме - един нескончаем кротичък интервал.
В новата история всички водят война с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, тъй че всички постоянно водят война.
Тази поляризация е доста комплицирана. Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно”, споделя в изявление Милорад Додик, президентът на Република Сръбска пред bTV.
Вижте цялостния диалог:
– Г-н президент, една част от Босна и Херцеговина, по-специално сръбската част, сякаш към момента търси своята еднаквост. Защо е по този начин?
– След разпадането на някогашна Югославия Босна се намира главно под въздействието на интернационалните фактори, които не схващат обстановката тук и развиването на връзките в границите на някогашна Югославия. Но макар големия напън, страната съумява да запази своята целокупност.
Днес Босна и Херцеговина е разграничена и неуспяла страна и това не е единствено моето персонално мнение, такава е оценката на доста специалисти, страна, в която нещата се случват единствено под въздействието на интернационалната общественост и под интернационалния патронаж.
Моята роля е да опазя постулатите, залегнали в Дейтънското съглашение. Ние, като сръбски народ, като Република Сръбска, сме удовлетворени от Дейтънското съглашение, само че не и от намесата в него, която си разрешава интернационалната общественост от 1996 до през днешния ден. Ние вървим към Европейския съюз.
Имаме проблем с НАТО, който два пъти атакува сърбите – веднъж тук, в Република Сръбска, в Босна, вторият път – в Сърбия. Затова нашият народ мъчно може да одобри, да преодолее този факт, когато става дума за присъединение към НАТО. Това дефинира и политиката ни във връзка с военната интеграция – ние сме за военния неутралитет, нито НАТО, нито която и да било друга военна конструкция. Но Европейски Съюз, във всеки случай, е цел за нас. Вярваме, че в границите на българското председателство бихме могли да сложим въпроса за Босна и Херцеговина.
– Чуват се от ден на ден гласове за смяна на Дейтънското съглашение. Каква е Вашата позиция?
– Дейтънското съглашение може да се промени единствено въз основата на едно вътрешно единодушие в границите на Босна и Херцеговина. През интервала от 1996 година до през днешния ден Република Сръбска изгуби 83 от правата си в границите на Босна и Херцеговина и тя към този момент се явява като наш съперник, а не като страна, с която можем да си сътрудничим, което, естествено, е проблем. Ние би трябвало да предоговорим принудително наложените решения, тъй като те са в нарушаване с Дейтънското съглашение.
Ние тук сме един опит, за жалост – несполучлив опит.
– Какво имате поради, като казвате „ нашата автономия”?
– Нашата законна политическа цел е укрепването на автономията на Република Сръбска. Република Сръбска не е взимала нито едно решение в интерес на обособяване от Босна и Херцеговина. Което не значи, че не бихме го желали, само че ние не сме ирационални, ние разбираме, че сходна концепция в този момент не би получила поддръжка.
– Колко огромна е Вашата преданост към страната Босна и Херцеговина?
– Не съм предан. Аз не виждам на Босна и Херцеговина като на моя страна. За мен моята страна е Република Сръбска. Сърбия е моята страна. Дори не крещя за спортистите, които показват Босна и Херцеговина. Това не ме касае. Ако играят Босна и Херцеговина и Сърбия, аз постоянно съм за Сърбия. Но освен аз съм по този начин. Попитайте хърватите и те също ще ви кажат, че в случай че се срещат националните тимове по футбол на Босна и Херцеговина и Хърватия, всички хървати в Босна ще са за Хърватия. Това е обикновено. Колкото и да ни повтарят европейците, че това не било политически правилно, аз ще им отговоря, че е правилно от човешка позиция, тъй като ние сме сърби, не можем да вървим против природата си. Що се отнася до лоялността, аз почитам закона, нямам илюзии в това отношение, само че в случай че ме питате за вършеното ми положение, аз не се самоопределям като босненец, аз съм сърбин, числя се към сръбския народ и не съм предан към понятия като Босна, босненец и други сходни.
– Проблем ли е за Вас, в случай че Сърбия бъде призната в Европейски Съюз преди Босна и Херцеговина?
– Нашата политика е ясна, ние не сме за увеличение на пълномощията на институциите отвън границите, посочени в Конституцията. В рамките на Босна и Херцеговина взаимно с Европейската комисия работи така наречен Координационен механизъм по европейските въпроси, който допуска, че всеки, който има изключителни права за избрани области, би трябвало да бъде включен в процеса на договарянията и диалозите по привеждане в сходство към европейските правила и не може да приемем взаимните институции в Сараево да се употребяват с изключителното право сами да договарят със съюза.
Босна и Херцеговина не е страна, тя е територия. Босна и Херцеговина се образува от две елементи (ентитета) и три народа, което е залегнало и в член 3 на Конституцията. Двата ентитета са Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, а трите народа са: бошняците – мюсюлмани, сърбите – православни и хърватите – католици. Един конгломерат. Самото изброяване на съставните му елементи приказва какъв брой комплицирана е обстановката тук. Във всеки случай, по въпроса за присъединението към Европейския съюз ние няма да отстъпим своите права на Сараево. Как ще се договаряме, ще забележим.
– Брюксел постоянно подлага на критика изборната система в Босна и Херцеговина. Възможна ли е промяна?
– Реформата на изборното законодателство е извънредно комплицирана и не може да се случи тази година. Има доста нелогични неща.
– Коя е сполучливата формула за идните избори: политиците да приказват за шовинизъм или за европейската интеграция?
– Терминологично можем да приказваме и за национализма и за смисъла на европейската интеграция. За нас европейската интеграция е развой на пригаждане. Ние не сме против Европейския съюз. Що се отнася до национализма, през днешния ден всяка самостоятелна демонстрация на даден народ се назовава шовинизъм. Трябва да кажем още, че тук концепциите на неолиберализма се провалиха и заличаването на смисъла на една страна и силата на една страна, които характеризират неолиберализма като подобен, в забележителна степен бяха изменени. Днес имате един Тръмп, който декларира: „ Америка на първо място! “ Защо тогава ние тук да не кажем: „ Република Сръбска на първо място! “ Или вие, българите, да не кажете: „ България на първо място! “ Или който и да е различен на света? Щом го прави Америка, която разпространява неолиберализма.
Никой обаче няма да упрекна Тръмп в шовинизъм. Може да го нарекат популист, само че, естествено, не и националист. Дръзнем ли обаче ние да пазиме Република Сръбска, незабавно ще бъдем оповестени за националисти, а за какво не даже за фашисти. Това си е чиста проба агитация.
Ние организираме една законна политика. Аз съм определен за президент на Република Сръбска, определен съм от този народ. Разбира се, имаме и своите проблеми. Работата ни не е лесна. Средната ни заплата възлиза на 435 евро. Естествено е да не сме удовлетворени от това, само че не сме надалеч от междинните приходи за района и всичко, което вършим е в името на това да осигурим по-добър живот посредством вложения и други способи.
И щом се борим за тези вложения, щом се борим за нещо, което е интернационално прието, каквато е Република Сръбска въз основата на Дейтънското съглашение, ние считаме, че битката ни е политически правилна и изцяло политически законна.
Също както Макрон се бори за французите, по този начин и аз се боря за сърбите. Така постъпват всички водачи. Така е и в Европа. Няма нищо друго. Аз се гордея, че три пъти съм бил министър председател, а по-късно към този момент два пъти ме избират за президент на републиката. Малцина в района са постигнали същото. Особено в условия като тези в Босна и Херцеговина, която е обременена с редица политически проблеми.
– Кои са вашите интернационалните сътрудници?
– Най-важният сътрудник е Европейският съюз. Градим връзки на двустранно и многостранно ниво. Наши сътрудници, естествено, са и американците, само че не тези, които седят в Сараево, предвождани от посланичката, тъй като тя поддържа единствено едната страна в Босна и Херцеговина и се държи много безконтролно, що се касае до политиката на Щатите. Имаме положителни капиталови връзки и с Русия.
Всички са добре пристигнали тук. Само да не ни учат по какъв начин да живеем, това е наше право, също както вие сте в правото си да живеете, както желаете. Ние не желаеме да разрушавам статуквото. Не се борим за нещо ново. Борим се за конституционните си права. А Конституцията споделя, че имаме право на лична войска, на лични служби, на граници и така нататък, а в това време всичко това ни бе отнето.
– Защо политиците на Балканите не може да се разберете?
– Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример, имате три народа, които в исторически проект в никакъв случай не са се разбирали, в никакъв случай не са приемали историческите процеси по един и същи метод. Ако мюсюлманите са се радвали на Османската империя, за нас тя е окупация. Когато тук е властвала Австро-Унгария, католиците са я считали за своя татковина, а за нас това още веднъж е окупация. След основаването на Югославия декларирали, че това е Великосръбска концепция и нито хърватите, нито мюсюлманите са се чувствали добре тук.
В новата история всички водят война с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, тъй че всички постоянно водят война. Тази поляризация е доста комплицирана.
Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно. Ако бошняците могат да изградят една добра стопанска система, ние не би трябвало да им пречим, а да ги подкрепим. Ако ние имаме опция тук да създадем нещо, Сараево не би трябвало да ни стопира.
И като споделям това, цялата ни история се събира в един миг, като доказателство за влошените ни връзки. Как да решим този проблем? Всички нации би трябвало да ръководят своя път, своето настояще, своето бъдеще, да основават безконфликтни общества и това е допустимо, аз имам вяра, че е допустимо. Само би трябвало да не си пречим, да не се отхвърляме взаимно, да не фаворизираме никого. Не знам дали това не е идеализъм, само че във всеки случай считам, че можем да се гордеем с това, което имаме - един нескончаем кротичък интервал.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ