Може ли безмесната диета да повлияе на интелекта ни?
Историята се случила в края на 80-те години в град Райкот, Индия. На брега на локалната река трябвало да се състои среща, за която дискретността била от значително значение. Махатма Ганди, който по това време бил младеж, не споделил на родителите си къде отива – в случай че бяха разбрали, щяха да бъдат шокирани до гибел.
Ганди отивал на пикник. Този път бъдещият народен воин на Индия и един от най-известните вегетарианци в историята не е възнамерявал да обядва сандвичи с краставици. Не, за първи път в живота си той щял да яде месо.
Както по-късно написа в своята биография, Ганди е отгледан като непоколебим вайшнавски хиндуист и в никакъв случай преди този съдбоносен ден не бил виждал месо. Но неговият сателит на пикника бил от ъндърграунда и с необикновена фикс идея – концепцията, че месото е ключ към физическото и психическото здраве на индивида.
В последна сметка Ганди се справил с яденето на месо, макар, че било твърдо като подметка.
Идеята, че неяденето на месо е нездравословно за мозъка ни, има някакъв подсъзнателен смисъл; антрополозите спорят какво са яли нашите предшественици в продължение на хилядолетия. Много учени считат, че по пътя на развиването на всичките ни органи, изключително на мозъка, е имало доста чупене на кости. Някои даже стигнаха до такава степен да настояват, че месото ни е направило хора.
Една от аргументите е, че интелигентността ни коства скъпо – мозъкът гълтам към 20% от нужните за деня калории, макар че съставлява едвам 2% от телесното ни тегло. А какъв по-добър метод да си набавим огромно количество мазнини, аминокиселини, витамини и минерали, които по-бързите ни органи изискват, с изключение на посредством угощение с животни, които сме ловували или отгледали?
Въпреки че е мъчно да си представим, че нашите предшественици биха избрали ряпа пред риба звук, през днешния ден нещата стоят по друг метод.
Според последната статистика, на планетата има към 375 милиона вегетарианци. На Запад веганството се е отървало от стигмата на „ храна за хипита ”, с цел да се трансформира в една от най-бързо разрастващите се хилядолетни трендове в храненето. В Съединените щати тя набъбна с 600 % сред 2014 и 2017 година В Индия диетите без месо съществуват от VI век пр.н.е.
От една страна, неотдавнашната угриженост по отношение на питателните пропуски в диетите на растителна основа докара до редица тревожни заглавия, в това число предизвестия, че те могат да преустановят развиването на мозъка и да причинят необратими вреди на интелекта и нервната система на индивида. Още през 2016 година Германското сдружение за хранене стигна до такава степен, че изрично съобщи, че на децата, бременните или кърмещи дами и юноши – не се предлагат вегетариански диети, което бе подкрепено от извършено в страната през 2018 година проучване. В Белгия, в случай че принудите потомците си да бъдат вегани, може да попаднете в пандиза.
Но въпреки това, в случай че въздържанието от месо имаше някакво действително влияние върху мозъка ни, не мислите ли, че към този момент щяхме да го видим? Наистина ли веганството и вегетарианството вредят на интелекта ни или всичко това е единствено боязън от незнайното или по табиет?
В идеалния случай, с цел да тествате въздействието на безмесната диета върху мозъка, бихте взели случайно определена група хора, по-късно ще помолите половината да спрат да ядат скотски артикули и в следствие ще видите какво ще се случи. Но за в този момент няма нито едно такова научно изследване. /БГНЕС
Ганди отивал на пикник. Този път бъдещият народен воин на Индия и един от най-известните вегетарианци в историята не е възнамерявал да обядва сандвичи с краставици. Не, за първи път в живота си той щял да яде месо.
Както по-късно написа в своята биография, Ганди е отгледан като непоколебим вайшнавски хиндуист и в никакъв случай преди този съдбоносен ден не бил виждал месо. Но неговият сателит на пикника бил от ъндърграунда и с необикновена фикс идея – концепцията, че месото е ключ към физическото и психическото здраве на индивида.
В последна сметка Ганди се справил с яденето на месо, макар, че било твърдо като подметка.
Идеята, че неяденето на месо е нездравословно за мозъка ни, има някакъв подсъзнателен смисъл; антрополозите спорят какво са яли нашите предшественици в продължение на хилядолетия. Много учени считат, че по пътя на развиването на всичките ни органи, изключително на мозъка, е имало доста чупене на кости. Някои даже стигнаха до такава степен да настояват, че месото ни е направило хора.
Една от аргументите е, че интелигентността ни коства скъпо – мозъкът гълтам към 20% от нужните за деня калории, макар че съставлява едвам 2% от телесното ни тегло. А какъв по-добър метод да си набавим огромно количество мазнини, аминокиселини, витамини и минерали, които по-бързите ни органи изискват, с изключение на посредством угощение с животни, които сме ловували или отгледали?
Въпреки че е мъчно да си представим, че нашите предшественици биха избрали ряпа пред риба звук, през днешния ден нещата стоят по друг метод.
Според последната статистика, на планетата има към 375 милиона вегетарианци. На Запад веганството се е отървало от стигмата на „ храна за хипита ”, с цел да се трансформира в една от най-бързо разрастващите се хилядолетни трендове в храненето. В Съединените щати тя набъбна с 600 % сред 2014 и 2017 година В Индия диетите без месо съществуват от VI век пр.н.е.
От една страна, неотдавнашната угриженост по отношение на питателните пропуски в диетите на растителна основа докара до редица тревожни заглавия, в това число предизвестия, че те могат да преустановят развиването на мозъка и да причинят необратими вреди на интелекта и нервната система на индивида. Още през 2016 година Германското сдружение за хранене стигна до такава степен, че изрично съобщи, че на децата, бременните или кърмещи дами и юноши – не се предлагат вегетариански диети, което бе подкрепено от извършено в страната през 2018 година проучване. В Белгия, в случай че принудите потомците си да бъдат вегани, може да попаднете в пандиза.
Но въпреки това, в случай че въздържанието от месо имаше някакво действително влияние върху мозъка ни, не мислите ли, че към този момент щяхме да го видим? Наистина ли веганството и вегетарианството вредят на интелекта ни или всичко това е единствено боязън от незнайното или по табиет?
В идеалния случай, с цел да тествате въздействието на безмесната диета върху мозъка, бихте взели случайно определена група хора, по-късно ще помолите половината да спрат да ядат скотски артикули и в следствие ще видите какво ще се случи. Но за в този момент няма нито едно такова научно изследване. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ