Историята разказва как в древността са избирали най-добрите воини. Карали

Историята споделя по какъв начин в древността са избирали най-хубавите воини. Карали ги да създадат тридневен поход през пустинята, без капчица вода, а след това им давали опция да се напият с вода от реката. И единствено тези, които умерено и с достолепие пиели водата, са били подбирани като най-хубавите. Те не зависели от своите стремежи и не се превръщали в техни плебеи. Нашите усеща ни обвързват със обстановките към нас. Това написа в книгата си, станала международен бестселър - „ Диагностика на кармата ”, Сергей Лазарев. 
Доколкото се трансформираме в плебеи на възприятията си, дотолкоз се трансформираме и в плебеи на обстановката и изцяло започваме да подвластен от нея. Вече не сме в положение да я подчиним и да я управляваме, споделя Лазарев. Единственото, на което сме способни, това са засегнатост и ненавист вътре в нас, които последователно разяждат душата, ориста и тялото ни. Ако воинът не е плебей на възприятията си, в багра той управлява обстановката подсъзнателно, освен това освен нещата, които се случват пред него, само че и в профил и откъм гърба. В някакви елементи or секундата той се движи по-такъв метод, че съумява да избави живота си. Появява се опцията и чисто енергийно да потиска съперника си и да осъществя своите стремежи. Всъщност - осъществя се това предпочитание, от което не зависиш.
Първото и основно изискване да не зависиш от своето предпочитание, е да намериш друга опорна точка. По-рано хората по този начин са правели. Унижена е любовта, желанието да се сътвори семейство и хората стартират да живеят посредством работата, кариерата, качествата. Но колкото по-напред се придвижваме, толкоз повече всички наши стремежи се обобщават и ние започваме да виждаме, че вътре в нас те са към момента свързани и произтичат от човешката обич. В края на краищата, нашето бягство от възприятията ни води до задънена улица, и започваме да разбираме, че никакво преместване от едно предпочитание към друго, не понижава зависимостта ни от възприятията и все по-силно се потапяме в човешкото. 
Започват здравословни неприятности, неврози, астма, алкохолизъм, опиати, хронични заболявания...
Според Лазарев би трябвало да се концентрираме,.не върху обидата, а върху съхраняването на добротата. Тогава обидата става повърхностна и бързо отминава, а ние получаваме доста повече, когато в душата ни не е останала засегнатост. Друга обстановка ни кара да съжаляваме за нещо изгубено. А за нас най-главното е да запазим добротата. Оказва се, че колкото по-малко съжаляваме за изгубеното, толкоз по-лесно се снабдявам с нещо ново и последователно започваме да разбираме, че опората на добротата ни разрешава да се отървем от зависимостта на всякаква страст. Всички наши стремежи стават по-светли и по-чисти. И доколкото ние не подвластен от тях, те се извършват доста по- елементарно.
Дълбинната мощна добрина ни прави здрави и щастливи, 
споделя създателят на „ Диагностика на кармата ”. Започваме да разбираме какво голямо благополучие е да си добър. И ние считаме, че в основата на това възприятие лежи любовта към хората. Но в случай че внезапно нашата обич е оскърбена и предадена? Тогава значи, че и нашата добрина ще загине. Някой предава своята добрина, презирайки и ненавиждайки другите. Друг пък се старае да запази добротата си към хората, само че стартира да се ненавижда и да се самоизмъчва. Това значи, че се прави прикрито изменничество към добротата. А някой съумява да резервира душевната топлина, мекостта и добротата, даже когато е унижена неговата човешка обич. Тогава разбираме, че природата на добротата не е от човешки генезис. Тя произтича от Божествената обич. Именно тогава се опитваме във всичко да забележим проявяване на Божественото и да концентрираме нашите усеща върху Божествените равнища. Колкото и да се колебае човешкото, за нас основното благополучие и основната цел се явяват съхраняването и увеличението на Божествената обич и добрина.
Лазарев споделя за една преживелица с съветски отстъпник, който напуща вечно Съветския съюз:
„ Това се случи още по времето на Съветската власт. Един човек, който се умори да се радва на прелестите на социализма, реши да замине на Запад. Със спестените си пари купи огромни диаманти, които скри в токовете на обувките си. Към летището пътуваше дружно със сина си. Изведнъж бащата ненадейно сподели:- Сине, стой колата. Сменяме си обувките. Просто не мога.- Успокой се, тате - отговори синът. - Не съм чувал напоследък да са развинтвали нечии капачки на токовете. На никого и през разум няма да му мине, че ти там носиш диаманти.Когато стигнали до летището, бащата отново помолил да спрат колата.- Просто не мога - споделил. - Ще потегли с твоите обувки.Синът помърморил, само че обул обувките на татко си. След това се случило най-интересното. Възрастен митничар се доближил към бащата, общително го погледнал и го потупал по рамото:- Събуйте си обувките!Като начало разгледали обувките от всички страни. След това махнали стелките, след това откъснали токовете, по-късно подметките, и най-сетне сантиметър по сантиметър разрязали кожата на обувките.- И в този момент по какъв начин да ходя? - с цялостно право се заинтересувал притежателят на диаманти.- Вземете обувки от някой родственик - сопнато подхвърлил митничарят.- Синко, дай ми обувките си, тъй като явно ще би трябвало с тях да хвърча.Синът го направил на драго сърце. Диамантите, дружно с техния притежател, отлетели за Белгия. "

Колкото по-малко подвластен от страстите си, толкоз по-добра е интуицията ни 
и започваме да направляваме обстановката, както стратегически, по този начин и за дадения миг. Запазващият вътрешната си добрина човек не се пречупва при първия опит, когато обстановката сякаш не му разрешава да реализира нещо. Колкото по-малко човек зависи от обстановката, толкоз повече опити прави да я промени, написа Сергей Николаевич.