Цял свят знае кои са тези ДЕВЕТ велики мъже! В началото обаче са били обикновени...двойкаджии
Историята познава редица персони, оставили незаличима диря в хронологията на човешката цивилизация с помощта на своите качества, труд и гений. Постиженията на всяка една от тях са залегнали надълбоко в образователните стратегии на всяко учебно заведение по света и през днешния ден няма човек, който да не е чувал техните имена. Това, което ги сплотява обаче, с изключение на приносът им към еволюцията на човечеството, е и фактът, че всички те са били... двойкаджии в учебно заведение.
А това потвърждава едно – че оценките не са най-важното и надалеч не са индикатор за качествата, интелектуалното равнище и качествата на едно дете.
1. Алберт Айнщайн
Гениалният академик надалеч не е изпъквал с неповторимия си разум, когато е бил възпитаник. Свитото и непретенциозно хлапе било възприемано като много неуместно и даже постепенно разрастващо се. Учителите толкоз били възмутени от невъзприемчивостта на дребния Айнщайн, че постоянно викали родителите му, с цел да се съветват с тях на четири очи. Истината е, че той е страдал от синдрома на Аспергер, само че в тези години към момента никой нищо не е знаел за него. Въпросното положение носи името на австрийския педиатър доктор Ханс Аспергер, който го е описал за първи път през 1944 година, а самият термин е въведен едвам през 1981 година от Лорна Уинг. Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния набор, който се демонстрира в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер поддържат връзка извънредно мъчно, защото не разпознават сигналите при другарство.
2. Антон Чехов
Да, даже и великият съветски публицист и драматург, основател на едни от най-гениалните пиеси - Антон Чехов, се е сблъсквал неведнъж със слабите оценки в учебно заведение. Т. например откакто се преместил в локалната Мъжка класическа гимназия през 1868 година, му се наложило да повтаря една година, защото се провалил на изпита по старогръцки.
3. Джон Ф. Кенеди
Колкото и да не ви се има вяра, факт е, че даже и президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди се славел в учебно заведение като безвъзвратен двойкаджия, вследствие на което си спечелил прозвището „ несретник “. Малкият предстоящ президент обаче с изключение на непокорен дух, имал и задоволително възприятие за комизъм. Като отговор на лепнатия му етикет той образувал „ банда” със свои другари - също двойкаджии като него, с които на инат на всички се наричали „ Неудачниците “.
4. Исак Нютон
Този популярен мъдрец, физик, математик, астроном, мъдрец, алхимик и богослов, като дребен се славел като най-мързеливия възпитаник. Любопитен факт е мотивът, който го предизвикал да се вземе в ръце и да залегне съществено над учебниците. Това се случило, откакто се сбил със собствен съученик, който от своя страна му нанесъл няколко съществени синини.
5. Наполеон Бонапарт
Великият пълководец Наполеон Бонапарт в действителност бил много слаб възпитаник. Нито един от филантропичните предмети, които изучавал, не го вълнувал, вследствие на което постоянно показвал неприятни резултати. Първият френски император по този начин и не се научил да написа без неточности до края на живота си. За сметка на това обаче още като дребен Наполеон показвал отлични математически качества.
6. Александър Пушкин
За жал любимецът на съветската лирика също е бил измежду най-слабите възпитаници в учебно заведение. Това обаче надалеч не му е попречило да се трансформира един ден в един от най-великите поети, драматурзи, критици, журналисти и белетристи в историята на международната литературна класика.
7. Томас Едисон
Създателят на електрическата крушка бил изхвърлен от учебно заведение поради ниските си оценки, а учителите ядосано декларирали на родителите му: „ Вашето дете е глупак, няма място при другите възпитаници! “.
8. Лудвиг Ван Бетовен
За сметка на гениалния си музикален гений Бетовен по този начин и не съумял да пребори казуса си с числата. Създателят на 9-та симфония напуснал учебно заведение, когато бил едвам 11-годишен. Събирането и изваждането за него не били сложна задача, само че не по този начин стояли нещата с умножаването и деленето. Затрудненията му в тази област му създавали проблеми през целия му живот.
9. Уинстън Чърчил
Министър-председателят на Англия сър Уинстън Чърчил несъмнено не бил от най-хубавите възпитаници в учебно заведение. Той даже самичък разказвал за двойките, които натрупал през целия си училищен стаж. Този факт обаче очевидно въобще не попречил на някогашния двойкаджия един ден да бъде почетен с Нобелова премия за литература.
Източник: woman.hotnews.bg
А това потвърждава едно – че оценките не са най-важното и надалеч не са индикатор за качествата, интелектуалното равнище и качествата на едно дете.
1. Алберт Айнщайн
Гениалният академик надалеч не е изпъквал с неповторимия си разум, когато е бил възпитаник. Свитото и непретенциозно хлапе било възприемано като много неуместно и даже постепенно разрастващо се. Учителите толкоз били възмутени от невъзприемчивостта на дребния Айнщайн, че постоянно викали родителите му, с цел да се съветват с тях на четири очи. Истината е, че той е страдал от синдрома на Аспергер, само че в тези години към момента никой нищо не е знаел за него. Въпросното положение носи името на австрийския педиатър доктор Ханс Аспергер, който го е описал за първи път през 1944 година, а самият термин е въведен едвам през 1981 година от Лорна Уинг. Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния набор, който се демонстрира в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер поддържат връзка извънредно мъчно, защото не разпознават сигналите при другарство.
2. Антон Чехов
Да, даже и великият съветски публицист и драматург, основател на едни от най-гениалните пиеси - Антон Чехов, се е сблъсквал неведнъж със слабите оценки в учебно заведение. Т. например откакто се преместил в локалната Мъжка класическа гимназия през 1868 година, му се наложило да повтаря една година, защото се провалил на изпита по старогръцки.
3. Джон Ф. Кенеди
Колкото и да не ви се има вяра, факт е, че даже и президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди се славел в учебно заведение като безвъзвратен двойкаджия, вследствие на което си спечелил прозвището „ несретник “. Малкият предстоящ президент обаче с изключение на непокорен дух, имал и задоволително възприятие за комизъм. Като отговор на лепнатия му етикет той образувал „ банда” със свои другари - също двойкаджии като него, с които на инат на всички се наричали „ Неудачниците “.
4. Исак Нютон
Този популярен мъдрец, физик, математик, астроном, мъдрец, алхимик и богослов, като дребен се славел като най-мързеливия възпитаник. Любопитен факт е мотивът, който го предизвикал да се вземе в ръце и да залегне съществено над учебниците. Това се случило, откакто се сбил със собствен съученик, който от своя страна му нанесъл няколко съществени синини.
5. Наполеон Бонапарт
Великият пълководец Наполеон Бонапарт в действителност бил много слаб възпитаник. Нито един от филантропичните предмети, които изучавал, не го вълнувал, вследствие на което постоянно показвал неприятни резултати. Първият френски император по този начин и не се научил да написа без неточности до края на живота си. За сметка на това обаче още като дребен Наполеон показвал отлични математически качества.
6. Александър Пушкин
За жал любимецът на съветската лирика също е бил измежду най-слабите възпитаници в учебно заведение. Това обаче надалеч не му е попречило да се трансформира един ден в един от най-великите поети, драматурзи, критици, журналисти и белетристи в историята на международната литературна класика.
7. Томас Едисон
Създателят на електрическата крушка бил изхвърлен от учебно заведение поради ниските си оценки, а учителите ядосано декларирали на родителите му: „ Вашето дете е глупак, няма място при другите възпитаници! “.
8. Лудвиг Ван Бетовен
За сметка на гениалния си музикален гений Бетовен по този начин и не съумял да пребори казуса си с числата. Създателят на 9-та симфония напуснал учебно заведение, когато бил едвам 11-годишен. Събирането и изваждането за него не били сложна задача, само че не по този начин стояли нещата с умножаването и деленето. Затрудненията му в тази област му създавали проблеми през целия му живот.
9. Уинстън Чърчил
Министър-председателят на Англия сър Уинстън Чърчил несъмнено не бил от най-хубавите възпитаници в учебно заведение. Той даже самичък разказвал за двойките, които натрупал през целия си училищен стаж. Този факт обаче очевидно въобще не попречил на някогашния двойкаджия един ден да бъде почетен с Нобелова премия за литература.
Източник: woman.hotnews.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ