Умението да присъстваме в ситуацията - по-ценно от харизмата
Историята на всички страни по света удостоверява: някои персони са харизматични по рождение. Те са на всички места по света, през всички епохи, има ги и през днешния ден. Увличат след себе си масите със силата на излъчването си - да вземем за пример Мартин Лутър Кинг в Щатите. За съвременни примери са сочени Ричард Брансън, Бил Гейтс, Елън Мъск, Опра Уинфри и други.
Наистина, не всички имаме харизма. Но това не е решаващо за житейския ни триумф, счита психологът от Харвардския университет Ейми Къди.
За всички ни, които се съмняваме че имаме харизма, има и нещо по-важно, показва Къди в своята книга " Presence ". В нея психологът изяснява разбирането си за " наличие ". Според Къди това е умение да сме приспособени към протичащото се в близост и да можем в границите на него да разпростирам целия си персонален човешки капацитет - без значение дали става дума за значима презентация или за разговор със значим човек, да вземем за пример с шефа. Умението се корени в оценката за себе си в съответната обстановка и преценката за тежестта на личната персона в нея.
Къди изяснява, че разликата сред харизмата и наличието е в това, че харизмата е по-скоро опияняващо и завладяващо мозъците на другите качество на даден човек, до момента в който присъствието е по-скоро съзнанието за себе си по отношение на другите и за това по какъв начин ти се чувстваш като себе си с тях в близост. Под положително умеене за наличие се има предвид да можеш да се впишеш в обстановката, да се включиш в нея. По-малко става дума за това по какъв начин другите виждат теб и повече за това по какъв начин ти виждаш себе си.
За да имаме повече триумф в това отношение, може да се упражняваме в самоутвърждаване. Как? Като си запишем на лист или във файл какви са най-важните за нас неща, кое е значимо за личността ни, кои са полезностите ни. Какъв човек сме, какво сме постигнали... Идеята е да се усещаме по-уверени кой сме, когато настъпят решаващите моменти и провокациите.
От друга страна, психолозите изследвали харизмата, показват че тя е значително обвързвана с държанието на индивида, изражението на лицето му и използването от него на повече думи, с които другите могат да се свържат и припознаят.
В последна сметка както харизмата, по този начин и наличието, имат идентичен краен резултат: позитивно усещане в очите на другите.
" Искам всички да могат да въздействат на себе си. Ние се самоубеждаваме и това ни разрешава да убеждаваме и другите ", акцентира Къди.
Ето за какво умеенето да присъстваме осъзнато в обстановката може да се окаже надалеч по-ценно от харизмата.
Източник: Мениджър Нюз
