Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър

Историята на Варненската опера стартира с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш фамозен белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът приветства като " българското оперно знамение “. Многостранно талантлив, той учи живопис, литература и приключва със златен орден Московската консерватория, специализира в Италия, след което стартира блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката съпоставя вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер правят оценка високо гения на българина.

Освен като извънреден оперен актьор и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като бележит музикален възпитател, професор в Държавната музикална академия в София, създател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

През 1947 година Петър Райчев става създател и пръв живописен началник на Варненската опера, записана на 6.04.1947 година като Народна опера Варна. За шеф е назначен Стефан Николаев, а за основен диригент - младият Руслан Райчев (1919-2006). Той следва няколко семестъра право в България, приключва Виенската консерватория и е помощник на фамозния Карл Бьом, преди да се издигне на собствен ред до върховете на изкуството, които към този момент е покорил татко му. Варна е стартът в блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев.

Така с бащата и сина, популярните Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 година стартира летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 година се подвига завесата за първата режисура на операта “Продадена булка " от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 артисти, за функциите в " Продадена булка “ са определени: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира определения с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор " Морски звуци “. Балетът от към 10 души управлява Асен Манолов, който дружно с Лена Хомолкова – Чехословакия е създател на хореографията.

За да се случи този ден първи в оперната история на Варна, има доста предпоставки, които в годините обратно основават условия за пораждане и одобряване на оперното изкуство в морския град.

Варненската аудитория се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 година, когато оперната натрупа на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата " и “Трубадур " от Верди и “Лучия ди Ламермур " от Доницети. Самият Петър Райчев, тогава още възпитаник, е превзет от магията на операта и от оперната дива Полин Виардо, за което споделя увлекателно в своята " Автобиография “, преиздадена през 2015 година от внука му, режисьора Петър Райчев. Пътуващият италиански спектакъл гостува няколко пъти във Варна до разпадането му през 1908 година, когато диригентът Рафаело Франки остава в морския град като преподавател по пеене.

Други значими събития от началото на оперната история във Варна са музикалното сдружение “Гусла " на Добри Христов (1899), Оперетната дружба с диригент Димитър Младенов (1919) и изключително Варненската оперна дружба “Лада " с диригент Пресиян Дюгмеждиев (1920). Като солисти във Варненската оперна дружба се изявяват пристигналите от Русия емигранти - баритонът Курагин, сопраните Мария Скокан, Надежда де Спилер, грузинският тенор Далфре Асатуров и други някогашни членове на Киевската, Одеската и Тбилиската опера, както и обединените под диригентството на Александър Кръстев, варненски хорове. На 27.02.1921 година в спектакъл “Ранков " е изнесена първата премиера на Варненската оперна дружба – “Демон " от Антон Рубинщайн, играна 14 пъти във Варна, също в Провадия и Шумен. На 20.07.1922 година същият екип показва “Травиата ", само че не след дълго, заради финансови усложнения, оперният спектакъл прекратява активността си. През същата година Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, учителят по музика Крум Мумджиев и диригентът Александър Наумов образуват нов оперен състав, който показва на варненци операта “Камен и Цена " от Иван Иванов и Вацлав Кауцки и оперетата “Царицата на чардаша " от Имре Калман (1923).

По това време се появява и хор “Серенада " с диригент Пресиян Дюгмеджиев, който с присъединяване на Йордан Чифудов, Люба Джерова, Момка Загорска, Васил Трайков, Соломон Хасидов и учителя Иван Стефанов, изнася с триумф в спектакъл " Ранков оперетата “Черният кумир " от Холендер (1926).

Най-значимата самодейност, съдействала за основаване на непрекъснато настояща оперна натрупа през този интервал, е основаването на Варненската градска опера, за просъществуването на която съществена заслуга има артистът и режисьор Стефан Македонски. За солисти са привлечени Димитър Вангелов, Искра Богданова, Тинка Димитрова, Владимир Кокенов, Васил Пацев, Йордан Чифудов и Андрей Ждановски. Хористите са подбрани от тогавашните варненски хорове, а оркестрантите от оркестрите на Осми пехотен полк и военноморския флот. Варненската градска опера минава на дотация към общината и под името Варненска общинска опера взе участие през 1926 година в първия музикален фестивал у нас Летните музикални тържества, които предшестват ММФ " Варненско лято “. Трупата слага “Травиата " от Верди, “Севилският бръснар " от Росини и “Цвета " от Маестро Георги Атанасов. Името Петър Райчев се появява в V Летните музикални тържества (1930), в които варненци приветстват именития си съгражданин в ролята на Граф Алмавива от " Севилският бръснар “ на Росини.

Икономическата криза през 1932 година принуждава управлението на Варненската общинска опера да потърси излаз като филиал на Софийската опера, само че предлагането се отхвърля и оперният спектакъл се закрива. Прекъсват и Летните музикални тържества, само че единствено след три години те се възраждат и надграждат насъбрания опит. Така се стига до 1938 година и първото интернационално издание на Летните музикални тържества, чиито живописен шеф е не различен, а Петър Райчев.

Всички тези събития проправят пътя до учредяването на 6 април 1947 година на Народна опера Варна, с Петър Райчев като създател и пръв живописен началник, пръв шеф Стефан Николаев и пръв основен диригент Руслан Райчев.

След премиерата на първата режисура " Продадена булка “ от Б. Сметана на 7.09.1947 година, с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, за която към този момент стана дума нагоре, татко и наследник Райчеви приготвят още оперни заглавия, измежду които " Мадам Бътерфлай “ от Дж. Пучини, художник Владимир Мисин, хормайстори Димитър Маринов и Яким Попилиев. Премиерата на 17.11.1947 година е забележителна с първата поява на Никола Николов като Пинкертон, ролята, с която стартира превъзходната му кариера. В «Бохеми» от Дж. Пучини, в ролята на Марсел дебютира Михаил Зидаров, а в «Селска чест» от Маскани и «Палячо» от Леонкавало - Лиляна Анастасова (Сантуца) и Янка Кючукова (Неда) - тримата са в основата на варненската оперна натрупа през първите 30 години от нейното битие.

За начало на професионалния варненски балет се приема датата 28.10.1948 година, когато балетната натрупа на Варненската национална опера показва първия независим балетен театър. Постановките на «Болеро» от М. Равел и «Шехерезада» от Р. Корсаков са дело на Асен Манолов, който танцува дружно с Лидия Диамандиева, Диана Аврамова, Тошко Иванов, Даниел Апостолов, Любка Петрова, Любен Петров, Нина Коваленко и други

През 1951 година и жанрът оперета се вписва трайно в реперетоара на театъра с премиерата на «Взаимна любов» от С. Кац, диригент Борис Левиев, режисьор Христо Попов, художник Владимир Мисин, диригент на хора Кръстю Марев и хореограф Анастас Петров.

За върхово достижение през първите 10 години от съществуването на Варненската опера се смята постановката «Русалка» от Даргомижски, премиера 20.05.1953 година Оперите «Русалка», «Кармен», «Тоска», Травиата», «Отвличане от сарая» и балетните спектакли «Бахчисарайски фонтан» и «Съперници» са заглавията, които Варненската опера (тогава под името Сталинска опера) показва при първото си турне в София.

През 1957 година за пръв път на варненска сцена се слага българска опера – «Гергана» от Маестро Георги Атанасов. Диригентът Йоско Йосифов прави нова редакция на творбата и осъществя студиен запис с присъединяване на Тинка Сколуфанова (Гергана), Станка Николова (Христина), София Божилова (Горана), Лиляна Николова (Латина), Йордан Знаменов (Никола), Георги Койчев (Златан), Николай Йорданов (Селим бей), Стефан Циганчев (Дядо Недялко) и други

Забележителна дата в българската оперна история е и 30.07.1957 година, когато Морската градина се оглася от увертюрата на " Аида " от Верди - първата за България огромна оперна продукция навън, с която публично се открива новият Летен спектакъл на Варна и се възвръщат прекъснатите от Втората международна война Летни музикални тържества, под новото име " Варненско лято “. Зад концепцията на Емил Трифонов, шеф на Варненската опера (1956-1965), стои надарен екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева - балетмайстор и солистите: Тодор Костов (Радамес), Янка Кючукова (Аида), Станка Николова (Амнерис), Николай Йорданов (Амонастро) и Стефан Циганчев (Рамфис).

За ролята на Варненската опера в националния културен живот може да се съди и от обстоятелството, че при започване на 1960 година тя открива свои филиал Добрич. В края на 50-те години и началото на 60-те години на предишния век оперният спектакъл, в чийто състав се откроява диригентът Борислав Иванов, вдъхва живот на 12 произведения от огромния български композитор Парашкев Хаджиев. «Имало едно време» от Парашкев Хаджиев, дружно с «Годеж в манастира» от Прокофиев, «Така вършат всички» от Моцарт», «Ернани» от Верди и балетът «По пътя на гърма» от Кара Караев вземат участие в Третия народен обзор на оперно-балетните театри през 1962 година, като Моцартовата творба и операта на Прокофиев се показват за първи път на българска сцена. Тогава особено се отбелязва професионалното израстване на балетната прупа под управлението на Галина и Стефан Йорданови. Забележителен тандем в живота и изкуството, двамата поддържат в идващите 25 години високото равнище на балетната натрупа и това безспорно способства през 1964 година, точно във Варна, да се сложи дългогодишната традиция на първия в света Международен балетен конкурс.

Приносът на един оперен спектакъл се мери и със заглавията, сложени за пръв път на националната сцена. В интервала 1947-2009 година Варненската опера изнася 21 оперни творби за първи път в страната, като 5 от тях са безспорни министър председатели: «Паисий Хилендарски» от Найден Геров (1959), «Албена» (1962), «Юлска нощ» (1964) и «Рицарят» (1969) от Парашкев Хаджиев, «Кокичина» от Йоско Йосифов (1963) и «Игра» от Димитър Христов (1978). Под управлението на Емил Трифонов и Стефан Трифонов, в интервала 1958-1967 година се осъществят най-вече първи осъществявания на опери в България – 27.

През втората половина на 60-те и 70-те години за Варненската опера работят именити създатели, измежду които диригентите Борислав Иванов, Георги Занев, Влади Анастасов, Драгомир Ненов, Иван Филев, Иван Маринов; режисьорът Кузман Попов; хореографката Желка Табакова; диригентите на хора Никола Бочев, Кръстан Мисирков и Елена Пушкова; художничката Лора Маринова; артистите Валери Шадура, Донка Шишманова, по-късно Райна Стоянова, Ганка Димова, Ваня Кокошарова, Теодоси Костов, Денчо Белев, Делчо Сапунджиев, Иван Панайотов, Евгени Леков, Ана Бозева, Стоянка Кавалджиева, Румяна Михайлова, София Иванова, Амалия Маринова, Никола Господинов, Лили Симеонова, Наварт Хмаяк, Михаил Mатеев, София Хитова, Валентина Шунелска и други. В балетните спектакли през идващите сезони се изявяват: Георги Нейков, Екатерина Чешмеджиева, Любомир Кацаров, Людмил Буббов, Наташа Кирчева, Михаил Михов и други

Обществено-политическите промени през 1989 година в България се отразяват и в областта на културата. През 1999 година Варненската опера и Варненската филхарминия се сплотяват в Оперно-филхармонично сдружение (ОФД), чийто шеф в продължение на 20 години (1989-2009) става диригентът Христо Игнатов. В този креативен интервал се утвърждават солистите: Арсений Арсов, Нико Исаков, Бойка Василева, Костадинка Николова, Даниела Димова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Линка Стоянова, Пламен Долапчиев. С художествените си достижения се открояват постановките: " Едип цар “ от И. Стравински - първа театрална реализация в България, премиера 15.08.1995 година, диригент Йордан Дафов, театрална реализация Кузман Попов и Калина Богоева, сценография Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, диригенти на хора Любомира Александрова и Росица Щерева, с присъединяване на Костадин Андреев, Стефка Минева, Стефан Еленков, Павел Герджиков, Димитър Станчев, Дафинка Данаилова и др.; балетът “Дон Кихот " от Л. Минкус, премиера 16.07.1998 година, диригент Алексей Людмилин, режисура Калина Богоева, диригент Сунай Муратов, сценография Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, репетитор Румяна Малчева, с присъединяване на Бойко Неделчев, Елена Глурджидзе, Денис Владимиров, Керанка Щерева и др.; операта “Дон Карлос " от Дж. Верди, премиера 27.07.2002 година, диригент Христо Игнатов, режисьор Кузман Попов, художник на декора Тодор Игнатов, художник на костюмите Лора Маринова, диригент на хора Малина Хубчева, с присъединяване на Юлиян Константинов, Бойко Цветанов, Нико Исаков, Димитър Станчев, Цветелина Василева, Мариана Пенчева и други

Още по-широк креативен небосвод се отваря пред варненските актьори през 2010 година, когато с Постановление на Министерския съвет Оперно-филхармонично сдружение Варна и Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров " се сплотяват в Театрално-музикален продуцентски център Варна. В тази обща организационна конструкция ОФД участва към този момент като Държавна опера Варна, а Варненският трагичен спектакъл резервира името на своя патрон Стоян Бъчваров. Националния конкурс за шеф на ТМПЦ печели сопраното Даниела Димова, която внася модерни стандарти в мениджмънта и креативната продукция на институцията.

Опера в Летния спектакъл, първият сполучлив план на Държавна опера Варна в границите на ТМПЦ, възобновява оперните спектакли навън и ги трансформира в традиция, която от 2010 година всяко лято от юни до края на август събира в сантименталната атмосфера на Летния спектакъл феновете на красивата музика от България и чужбина. Още първото издание на Опера в Летния спектакъл през 2010 година притегля многочислена аудитория както с министър председателите на «Кармина Бурана» от Карл Орф, «Ернани» от Дж. Верди и «Кармен» от Жорж Бизе, по този начин и със звездните български гласове, които идват от най-престижните подиуми, с цел да пеят в България: Орлин Анастасов от Миланската канара, Бойко Цветанов от Цюрихска опера, Надя Кръстева от Виенската Щатсопера, Иван Момиров от Италия и други През идващите години, особено за Опера в Летния спектакъл, идват Кирил Манолов, Камен Чанев, Цветелина Василева, Агунда Кулаева и Александър Татаринцев (Русия), Карло Коломбара и Дария Масиеро (Италия), Ирина Йордакеску и Сорина Мунтеану (Румъния), диригентите Росен Гергов, Росен Миланов, Мартин Георгиев, Франческо Ланзилота, Стефано Сегедони, Марко Боеми (Италия) и други

Жанровото многообразие е особено както за Опера в Летния спектакъл, по този начин и за целогодишната стратегия на Държавна опера Варна, в която участват, наред с операта, и оперета, балет и мюзикъл, както и церемония концерти в същите жанрове. Симфоничните концерти, които изискват подобаваща звучност, се изнасят единствено в оперния спектакъл или в зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна.

Приоритетно място измежду оперетите заемат: " Веселата вдовица “ от Франц Лехар, дир. Ерки Пек (Естония), реж. Марк Кроне (Холандия), премиера 13.02.2012 г.; " Българи от остаряло време “ от Асен Карастоянов, реж. Николай Априлов, дир. Стефан Бояджиев, премиера 2.03.2016 година и " Царицата на чардаша “ от Имре Калман с последните два режисьорски прочита – на Николай Априлов, дир. Стефан Бояджиев, премиера 3.07.2015 година и на Александър Мутафчийски, дир. Цветан Крумов, възстановка по фамозната версия на Видин Даскалов, премиера 14.08.2018 година

Отчитайки огромния интерес на съвременниците към мюзикъла, Варненският оперен спектакъл развива от 2012 година дългогодишна програмна тактика за този род, с която уголемява таргет аудиториите си с акцент върху младежите. Началото слага мюзикъл галата " Hello Broadway ", дир. Юли Дамянов, солисти: Орлин Горанов, Даниела Димова и Олга Михайлова-Динова, 31.07.2012 година и Super Star Gala с дир. Юли Дамянов, реж. Светозар Донев, солисти: Костадин Георгиев-Калки, Звездомир Керемидчиев - Звезди от " Ахат ", Александър Мутафчийски, Даниела Димова и други, 3.08., 9.08.2013 година През 2014 година се слагат детският мюзикъл " Алиса в страната на чудесата " от Александър Йосифов, реж. Сребрина Соколова, дир. Стефан Бояджиев, солисти: Лиляна Кондова, Николай Димитров и други, премиера 7.03.2014 година, 19.03.2014 година и рок операта «Исус Христос суперзвезда» от А. Л. Уебър, дир. Юли Дамянов и Страцимир Павлов, реж. Светозар Донев, хореография Анна Донева, в гл. роля с Костадин Георгиев-Калки и Нейчо Петров-Реджи, министър председатели 15.04., 17.04.2014 година, а на 20.11.2014 година се изнася и Мюзикъл церемония, дир. Юли Дамянов, реж. Марио Николов, със специфичното присъединяване на Васил Петров и водещи солисти на ДМБЦ " Стефан Македонски " и Държавна опера Варна.

След триумфа на " Йосиф и фантастичната му пъстра дреха “ от А. Л. Уебър, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореография Светлин Ивелинов, в гл. роля с Богомил Спиров и Борис Луков, премиера 19.04.2016 година, идва огромната вест за международната премиера във Варна на " Граф Монте Кристо “ от Ив Деска, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, хореография Светлин Ивелинов, в гл. роля с Христо Ганевски, международна премиера, 28.06.2016 година Още два мюзикъла влизат в репертоара през идната година: " Котки “ от А. Л. Уебър, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, солисти: Людмил Петров, Велин Михайлов, Даниела Димова, Вяра Железова, Мария Павлова, Нейчо Петров Реджи, министър председатели 22.06., 14.08.2017 година и за пръв път в България " Тримата мускетари “ от Максим Дунаевски, реж. Николай Априлов, дир. Страцимир Павлов, хореография Татяна Янева, с Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян, българска премиера, 26.06., 22.08.2017 година В хитови заглавия се трансформират " Да пееш под дъжда “, мюзикъл по сюжет на Бети Комдън и Адолф Грийн и песни от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, в гл. функции: Орлин Горанов, Мариан Бачев, Сребрина Соколова, Лилия Илиева, българска премиера, 20.06.2018 година и “Зоро " по либрето и текстове на песните Стивън Кларк, музика Джипси Кингс, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, хореография Станислава Томова, в гл. функции: Диего де ла Вега, Зоро – Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи и Николай Димитров; Луиза Пулиду – Илина Михайлова, Мария Павлова и София Лулчева; Рамон – Нейчо Петров-Реджи и Калоян Лулчев, министър председатели 28.06., 21.08. 2018 година

Годината 2019 държи връх с пет мюзикълни министър председатели. Тя стартира с любопитен опит за нов български мюзикъл " Кой е Големанов? “ от Георги Костов, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, в гл. роля с Пламен Георгиев, българска премиера 19.03.2019 година Следват " Моя прелестна лейди “ от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов, хореограф Боряна Сечанова, в гл. функции: Хенри Хигинс - Атанас Сребрев, Илайза Дулитъл - Станислава Момекова, Алфред Дулитъл - Пламен Георгиев и други, премиера 5.07.2019 година и за пръв път в България най-новият мюзикъл на А. Л. Уебър " Любовта в никакъв случай не умира “, продължение на " Фантомът на операта “, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, в функциите: Фантом - Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов; Кристин - Илина Михайлова и Лилия Илиева; Мег - Сребрина Соколова и Калина Жекова; Раул - Велин Михайлов и Нейчо Петров-Реджи, българска премиера 10.07., 13.08.2019 година Сърцата на публиката печели " Чикаго “ от Джон Кандър, текст на песните Фред Еб, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Анастасия Неделчева, в функциите: Били Флин - Мариан Бачев, Велма Кели - Десислава Николова, Рокси Харт - Лилия Илиева, Мама Мортън – Милена Захариева, Еймъс Харт - Борислав Веженов, министър председатели 24.07., 16.08.2019 година За премиерата на " Уестсайдска история “ от Ленард Бърнстейн, текстове на песните Стивън Зондхайм, реж. Крис Катена, е притеглен Маестро Александър Фрай, съидейник на великия Бърнстейн. Диригент е също и Кръстин Настев, хореографията е дело на Надя Димокова, а в гл. функции се изявяват: Тони – Джани Лечезе и Борислав Веженов, Мария - Мария Павлова и Лилия Илиева, Анита - Юлия Йорданова и Милена Захариева, Риф - Велин Михайлов, Бернардо - Лев Караван, премиера 24.10., 25.10.2019 година

Както към този момент уточнихме нагоре, 1948 година, в която балетната натрупа изнася първия си независим балетен театър, с едноактните балети " Шехерезада " и " Болеро ", постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Шанс за варненския балет е срещата в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС в Москва сред балерината Галина Худа Кули от Баку (1933) и юриста от Софийския университет, приключил преди този момент Хореографското учебно заведение в София Стефан Йорданов (1924-1994), които трансформират балета и балетното обучение във Варна в своя житейска идея. Блестящи хореографи, балетни педагози и балетни режисьори, те внасят допустимо най-високи критерии в своята работа. 25-те години (1960-1985), в които двамата слагат над 35 нови балетни заглавия и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера, са плодородно време за трупата.

След Галина и Стефан Йорданови други известни български хореографи оглавяват трупата или са посетител хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Маргарита Градечлиева, Константин Илиев, Екатерина Чешмеджиева (1999-2015). Оттогава до момента отпред на трупата застава изтъкнатият балетен актьор и хореограф, з.а. на Русия Сергей Бобров. Той внася нови креативен инвенции, обогатява балетния репертоар и уголемява с поредност от кастинги интернационалния състав на трупата. Задълбочава се партньорството с Държавния спектакъл за опера и балет в Красноярск, с Кремълския балет и Болшой спектакъл, откъдето във Варна гостуват балетни педагози и актьори.

С хореографската редакция на Сергей Бобров излизат редица премиерни постановки, измежду които: " Лешникотрошачката “ от Чайковски, с Илияна Славова и Павел Кирчев, премиера 19, 20.01.2015 г.; " Жизел» от Адам, с Олеся Алдонина, Павел Кирчев, Юрика Аоки, премиера 6.08, 7.08.2015 г.; " Дон Кихот “ от Минкус, с Екатерина Булгутова, Георгий Болсуновски, Румен Стефанов, Даниел Христов, премиера 11.07.2016 г.; 2017; " Зле опазеното момиче “ от Хертел, с Влада Захарова и Саори Коике, министър председатели 2.08., 3.08.2017 година ; " Пепеляшка “ от Прокофиев, с Наталия Боброва, Елена Свинко, Иван Карнаухов, Марчело Пелицони и Павел Кирчев, министър председатели 28.07., 22.11.2018 година На извънреден банкет се радват " Лебедово езеро “ от Чайковски, с Веса Тонова, Иван Карнаухов и Павел Кирчев, премиера 9.08.2018 година и " Снежанка “ от Чайковски, с Анастасия Осокина и Анастасия Нигматулина, премиера за България, 5.12., 8.12.2018 година " Спящата хубавица “ от Чайковски, с Анастасия Белоногова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, Мириам Рока Круз е първа режисура в историята на Варненската опера, министър председатели 23.11., 25.11.2019 година, а младите балетни солисти на Варненската опера Нерея Асторя и Марко ди Салво печелят сърцата на публиката в " Копелия “ от Делиб, министър председатели 2.12, 16.12.2019 година

Повече информация за продукцията на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, за колаборацията с водещи задгранични оперни театри, разширението на таргет аудиторията и другите сполучливи практики на най-голямата културна институция в Североизточна България, ще намерите в сайта operavarna.com и фейсбук страниците на оперния спектакъл.