Великите авантюристи: Бернадот – победителят в Наполеоновите войни
Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.
Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.
В края на XVIII и началото на XIX век Европа се трансформира вечно. Великата Френска гражданска война трансформира хода на общественото, политическото и икономическото развиване на Стария континент. Държави, съществували от епохи изчезват, нови народи и страни се коват върху огньовете не революцията, а значително от тях биват съкрушени дружно с краха на Франция. Издигат се велики герои, злодеи и интриганти. Стари династии рухват, нови се раждат. В тез бурни години, всеки може да стане от никой някой и от някой – никой. Има един човек, който съумява да извърви пътя от елементарен жител на дребен френски град, до крал на Швеция, оставяйки след себе си една мощна, просперираща страна и династия, която и до през днешния ден ръководи в Стокхолм. Успоредно с това, той записва името си като един от най-великите пълководци на своето време и единствен може да се похвали, че взе участие по едно и също време в най-блестящите победи на Наполеон и в същото време е проектант на падението на Корсиканеца. В хрониката на шведските крале остава с династичното си име Карл XIV Йохан, само че за историята постоянно ще бъде военачалник Бернадот.
Родното му място в По
Жан-Батист Жул Бернадот се ражда на 26 януари, 1763 година в град По, столица на провинция Беарн – френската част от баският район, поделен с испанската Навара. Баща му Жан_Анри Бернадот е прокурор в По, а майка му – Жана де Сен-Жан е наследница на семейство духовници. Жан-Батист е най-малкото от пет деца в фамилията, две от които умират още в ранна детска възраст. Момчето получава положително обучение в града, а татко му стартира да го готви за правна кариера. Когато Жан-Батист е на 14, татко му умира и той бързо зарязва правото, заявявайки, че военната кариера му приляга повече. Следвайки личните си проекти, на 17 години младежът се записва като редови боец в един от полковете на френската морска пехота. Служи поредно на разнообразни местоназначения – Корсика, Гренобъл, Виен, Марсилия и Ил дьо Ре. Непрекъснато се отличава със своята изисканост, дисциплинираност, педантично отношение към бойните задания и безрезервност. Печели уважението както на своите приятели по оръжие, по този начин и на висшестоящите си. В рамките на 10 години съумява да се издигне през всички военни чинове, налични за хора с непочтен генезис и към 1790 година към този момент е старши адютант – еквивалент на днешния чин младши лейтенант.
Френската гражданска война го заварва като редови боец, достигнал лимита на своята кариера в Стария режим. Отмяната на благородническите привилегии и рестриктивните мерки за военна работа, му дават късмет да продължи да се развива нагоре във военната кариера. Между 1790 и 1793 година, Бернадот служи с полка си на разнообразни местоположения в Западна Франция, само че след началото на войната на Първата коалиция, частта му е пренасочена към западната граница, където френските армии се конфронтират с войските на Прусия и Австрия. Още при първите сражения, Жан-Батист си печели почитта на бойците, сражавайки се постоянно в първите редици и вдъхновявайки всички с персоналния си образец и острия си език. Заплахи, псувни, хвалби и цялостно неуважение към врага, се съчетават в една особена форма на изказ, наричана от тогавашните хора „ гаскониада “ – т.е. бравадото на гасконците, за което всички чели Дюма и осведомени с облика на Д‘Артанян са наясно.
В рамките на към година, Бернадот е нараснал първо в лейтенант, по-късно в капитан, а най-после и в полковник. По време на едно от сраженията с австрийците, полкът му стартира да отстъпва безредно. Вбесен, Жан-Батист застава пред всички, откъсва пагоните си и ги хвърля на земята с думите „ Вие сте срам за армията и аз отхвърлям да бъда полковник на страхливци! “. Засрамени, бойците му връщат пагоните, престрояват се и нападат австрийците на нож, печелейки значима победа. Още сходни образци, трансформирали се в митове към военните лагерни огньове, издигат славата му измежду армията, а и пред Военното министерство в Париж. Заслугите носят ново покачване – на 4 април 1794 година Бернадот е почетен с чин чорбаджия (бригаден генерал) – първата стъпка към издигането в генералските звания. Поверена му е 74-та полубригада, формирана от експерти и доброволци, които Жан-Батист би трябвало бързо да трансформира в съответно настояща единица. Два месеца по-късно, на 26 юни, Бернадодт застава отпред на своята бригада при щурма на основен рид, следен от австрийците по време на борбата при Фльор. Успехът му носи поздравления и благодарности от военачалник Клебер, който предлага Бернадот за покачване. След още едно чудесно проявяване в борбата при Рос и по-късно в хода на обсадата на Маастрихт, на 22-ри октомври, 1794 година Бернадот е разгласен за дивизионен военачалник (генерал-майор).
След 1794 година, френските войски стартират все по-често да печелят и все по-рядко да губят борби с врага. Това води до окупиране на непознати градове и територии. За разлика от доста други генерали, които се отдават на обир и разрешават бойците им да тормозят локалните, Бернадот се стреми да поддържа желязна дисциплинираност в поверените му войски. Личната му преписка демонстрира, че непрестанно е ангажиран с образуване на логистиката на своите елементи. Опитва се да обръща съответно внимание и на здравното поръчителство, изпращайки подробни указания до полевите лечебни заведения. Грижите му, неуморната му работа и обстоятелството че продължава да стои отпред на всяка офанзива му печелят голяма респект от бойците му.
През 1795 година френските войски минават р. Рейн и стартират нахлуване в днешна югозападна Германия. Тук се сблъскват с упоритата опозиция на Австрия и локалните немски страни. Трудното доставяне и необятния фронт, на който се работи, подкопават френските опити за съответно нахлуване и през зимата на 1795/96 година силите на военачалник Журдан са принудени да отстъпват. На Бернадот, популяризирал се като ловък в отбранителната война, е поверено командването на ариергарда. Жан-Батист извършва задачата чудесно и съумява да отвърна настъплението на австрийците, макар че силите му са четири пъти по-малки от противниковите.
През зимата на 1796 година, Бернадот, отпред на 20 000 души, е изпратен към Италия, където през лятото на идната година се чака френските войски да провеждат сериозна атака, която да извади упоритите австрийци от войната. Жан-Батист провежда точно снабдяването и обоза и поема през Бургундия, минава Алпите посред стихии, снежни виелици и затрупани проходи и доближава Милано през февруари, 1797 година Пристигайки в града, Бернадот небрежно съумява да се изпокара с локалния френски шеф, полковник Дюпуи, който опирайки се на познанството си с военачалник Бертиер (началник щаб на армията на Италия), се държи предизвикателно с о-старшия офицер. Инцидентът води до съществено изостряне на връзките сред Бертиер и Бернадот през останалата част от познанството им. Въпреки това, последната дума е на главнокомандващия Италианската войска – Наполеон Бонапарт. Бонапарт е впечатлен от зимния преход на Бернадот и пренебрегва случая, поставяйки Жан-Батист отпред на лична дивизия по време на идното нахлуване напролет.
Поредица от сполучливи сражения разрешава на французите да окупират долината на р. По. Бернадот още веднъж се бие на първа линия. При форсирането на една от реките, когато бойците му се двоумят пред вражеския огън, Жан-Батист персонално се хвърля в реката, с цел да я преплува и да поведе настъплението. В последна сметка Австрия е принудена да капитулира, а Бернадот е паралелно до Бонапарт по време на сключване на контракта от Кампо Формио. Между двамата мъже стартира да се построява сериозна неотстъпчивост. Наполеон желае безусловно да бъде най-популярния, уважаван и обичан пълководец, само че Бернадот не е изключително впечатлен от личността на своя директен шеф и не демонстрира нито такт, нито примирение в отношението си към Наполеон. Това води до отстраняването на Бернадот от полево командване и изпращането му като дипломат на Франция във Виена – ход, издействан от Наполеон чрез външния министър Шарл Морис дьо Талейран. През 1799 година Бернадот закратко заема поста боен министър. Преди да успее да задейства плануваните промени, политическата клика към абат Сиес съумява д аго в профил от поста, защото се боят, че Бернадот няма да поддържа планувания държавен прелом, проведен против Директорията на 18 брюмер.
След оповестяването на Консулата и издигането на Наполеон, Бернадот е измежду хората, които Бонапарт желае да притегли на своя страна, макар персоналната си нетърпимост към беарнеца. Бернадот има и различен грях – той е върл последовател на републиката и радикалните якобинци и отхвърля да одобри дейностите на Наполеон, който както вярно счита Бернадот, се стреми да реставрира монархията във Франция, само че със себе си отпред. Въпреки това, Жан-Батист е задоволително интелигентен, с цел да не реже клона, на който седи. Още през 1798 година той се дами за Дезире Клари – сестра на Жули Клари – брачна половинка на Жозеф Бонапарт. Дезире е една от забавните обществени дами на епохата, близка до всички основни играчи във френската политика и в миналото предлагана за брачна половинка на Наполеон – годеж, който по този начин и не се осъществя. Успоредно с този брак, свързващ го с разширеното семейство на Наполеон, Бернадот приема редицата почести и назначения – военни и административни, които Бонапарт му предлага.
През 1800 година Бернадот е изпратен да потуши протеста на монархистите във Венедея, а две години по-късно Наполеон се пробва да го в профил от Франция, предлагайки да го направи шеф на Луизиана в Северна Америка. Бернадот приема, само че с условия, които Наполеон отхвърля да извърши. Отказът е последван от предложение да стане пълномощен дипломат на Франция в Съединени американски щати, само че и това предопределение е анулирано откакто през 1803 година Наполеон продава Луизиана на американците. През 1804 година, на гала, обвързана с коронацията му за император, Наполеон взема решение да издигне 14 души до най-високия боен чин във френската войска – маршал на Франция. Виждайки в Бернадот единствен вероятен боен и политически конкурент, Бонапарт за следващ път взема решение да го отрупа с почести и слага името му измежду 14-те.
През 1805 година избухва войната на Третата коалиция. Бернадот застава отпред на войските, опериращи по поречието на р. Дунав, със задача да овладее Бавария. Силите му разгромяват австрийците при Мюнхен, след което овладяват Залцбург на 30-ти септември и обезвреждат войските на военачалник Мак, подпомагайки успеха на Наполеон при Улм. Следва основната борба при Аустерлиц, в която Бернадот командва френския център и съумява да разгроми вражеския опит за флангови обход. Като премия за съответните му дейности, Наполеон му дава купата „ принц на Понтекорво “ в новосъздаденото кралство Италия.
Бернадот като принц
На идната година, Бернадот командва един от фланговите корпуси по врене на военните дейности против Прусия. По време на борбата при Йена-Ауерщед, разминаване в заповедите сред Наполеон, Бертиер, Даву и Бернадот оставя последния отвън сражението. Въпреки опита на Наполеон да упрекна Бернадот в измяна, Жан-Батист съумява да смълчи критиците си, разгромявайки изцяло армията, изпратена от прусаците като подкрепление на главните сили. Преминавайки през лагера на разгромените прусаци, вкиснатият Наполеон отбелязва „ Бернадот очевидно в никакъв случай не бърка, само че един ден и Гасконецът ще бъде заловен в крачка. “ След този триумф Бернадот, Мюра и Ней са изпратени да преследват остатъците от пруската войска отпред с маршал Блюхер. Французите съумяват да заловен съперниците си в град Любек и го завладяват. Бернадот за следващ път се пробва да спре бойците си от това да плячкосат града. Налага се на няколко пъти да заплашва някои от тях със сабята си. За заслугите му в запазване на жителите, градският съвет на Любек му подарява шест коня. Пак в същата акция, Бернадот пленява 1500 шведски бойци, отпред с граф Густав Мьорнер. Шведите са освободени, а Бернадот заплаща превозването им през Балтийско море. Впечатлението за почтеност, героизъм и невзискателност, което Бернадот остава у Мьорнер ще изиграят основна роля за бъдещето на френския военачалник.
През 1807 година Франция се сблъсква с Русия и остатъците от пруските и австрийските сили. Бернадот още веднъж е отпред на личен армейски корпус, който нанася провали на съветските и пруските войски в Полша и съумява да подсигури настъплението на главните френски сили. Нов случай, обвързван с нередовни заповеди, изпратени от Бертиер за следващ път слагат дейностите на Бернадот под подозрение, само че обширно изследване, поискано от Наполеон го оневинява. По време на борбата при Гюдщад-Депен, един рикоширал патрон ранява Бернадот във врата. Тежката рана го вади от строя до края на акцията в Полша. След мира от Тилзит (14.07.1807 г.) Наполеон обмисля да направи Бернадот крал на Испания, само че Жан-Батист отхвърля в интерес на своя добър другар Жозеф Бонапарт. Бонапарт избира вместо това да назначи Бернадот за шеф на Ханзейските градове – немските пристанища на Балтийско море. В тази си роля Жан-Батист за следващ път се потвърждава като сдържан, ловък и обективен админ, печелейки признанието на локалните. През зимата на 1807/8 година Бернадот е де факто регент на Дания, защото страната е сложена под френска военна защита за образуване на инвазия в Швеция. Отношението на Жан-Батист към локалните е безукорно и печели благосклонностите както на датчаните, по този начин и на кралското семейство. Когато нашествието е анулирана, а Бернадот е отзован, датския крал го удостоява с най-стария и влиятелен медал за заслуги – Орденът на белия слон.
През 1808 година Бернадот още веднъж е в челните редици на френската войска по време на следващата война с Австрия. В борбата при Ваграм неговият IX корпус, формиран от френски и саксонски войски, в началото се пречупва и отстъпва. Рискувайки живота си, Бернадот реорганизира бойците и съумява да се причисли към Бонапарт във финалния, надвит стадий от борбата. След сражението обаче, сърдит поради двусмислени заповеди и нова доза рецензии от Бонапарт, Бернадот издава личен боен бюлетин, в който хвали саксонците за храбростта им и им отдава заслуженото за успеха – позиция, която директно опонира с формалната оценка, оповестена от Наполеон. Саксонците добре запомнят честността и доблестта на Бернадот и през 1813 година, в борбата при Лайпциг цяла тяхна дивизия дезертира и минава на страната на Бернадот, което коства сражението за французите.
Наполеон, некадърен да одобри „ не “ за отговор, приема оставката на Бернадот и го изпраща в отпуск в Париж. Няколко месеца по-късно обаче, Жан-Батист още веднъж е свикан. Англо-холандска войска се пробва да напредне в Белгия, а във Франция няма кой да оглави отбраната, защото цялата войска е в Австрия. Бернадот е небрежно назначен отпред на така наречен „ Армия на Антверпен “ – сирщина от престарели ветерани, новобранци и хора с много съмнителна известност, събрани на две на три от интендантските служби. Само за няколко седмици Бернадот съумява да реорганизира, образова и дисциплинира войските си и сполучливо прогонва английско-холандските войски от делтата на р. Рейн, спасявайки Белгия от инвазия. В самия завършек на акцията, постоянно правилен на своята почтеност и смелост, Бернадот разгласява пасквил, в който косвено упреква Наполеон че не е подсигурил отбраната на Белгия и Франция, заминавайки на поход в Австрия. Такова опълчване на императора не минава неусетно и Жан-Батист е привикан във Виена. След персонална визита с Наполеон, Бернадот е лишен от военно командване, само че му е обещано да е шеф на Рим и прилежащите територии, които по това време са обособен протекторат в състава на Франция.
Преди да успее да заеме новият си пост, Бернадот получава ненадейно предложение. Швеция е управлявана през 1809 година от 61-годишния Карл XIII. Тъй като няма живи наследници, кралят стартира да търси да осинови подобаващ претендент за короната му. Спрягани са доста имена, само че Карл Ото Мьорнер, племенник на шведския пълководец в Любек, отпътува без да пита за Виена, намира се с Бернадот и без позволение от никого, му предлага да стане крал на Швеция. Авантюрата е оценена от Наполеон като парадокс, а Мьорер е задържан когато се връща в Стокхолм. Скоро обаче и Бонапарт и Карл XIII стартират да размислят над първичната си позиция. Шведите харесват Бернадот тъй като е потвърден войник, има пораснал наследник, подготвен е да одобри лутеранството и също по този начин е сходен с Наполеон. Бонапарт, от своя страна, е удовлетворен да притегли Швеция за съдружник и по едно и също време с това да се отърве от Бернадот. В последна сметка Жан-Батист е утвърден от всички и на 2-ри ноември, 1810 година идва в Стокхолм. На тръгване Наполеон го кара да се закълне, че няма да вдигне оръжие против Франция. Бернадот му отвръща, че не може да поставя клетва, която би изискала да не се съобрази с интереса на Швеция. „ -Тръгвай тогава – споделя му Наполеон, подписвайки меморандума от името на Франция – „ и дано всеки от нас поеме към ориста си! “
През идващите две години, Бернадот, приел името Карл Йохан, се заема да реорганизира армията и финансите на Швеция и да построи тесни връзки с най-влиятелните аристократи в новата си татковина. Кралят и кралицата го одобряват задушевно, макар първичните си подозрения. В персонален диалог с един от министрите си, крал Карл XIII декларира „ Когато заложих на Бернадот хвърлих всичко на една прекомерно съмнителна карта, само че Бог ми е очевидец че май завоювах! “
През 1812 година, нападайки Русия, Наполеон в своята надменност взема решение да пренебрегне дотогавашните си връзки със Швеция и изпраща маршал Даву – остарял конкурент на Бернадот в армията, с цел да превземе Шведска Померания. Този ход развързва ръцете на Карл Йохан да скъса връзките си с родината и да задейства построяването на нов съюз сред Англия, Русия и Швеция, към който скоро се причисляват Прусия и Австрия. През 1813 година, след поредност провали на новата коалиция, Карл Йохан формулира така наречен Трахенбергски проект, според който нито една съюзническа войска няма да се бори сама против Наполеон, а ще се търси погром на обособените френски съединения, преди да се сътвори общокоалиционна мощ, която един път за постоянно да разгроми императора на Франция. Стратегията е изпълнена до последната писмен знак през есента на 1813 година и приключва с борбата при Лайпциг, останала в историята като Битката на народите. Именно Бернадот с неговата шведско-пръска Северна войска, нанася решителния удар, който пречупва французите и води до техния погром. Докато останалите съдружници напредват към Франция, Карл Йохан изтегля войските си и атакува Дания – към момента съдружник на Наполеон, за преодоляване на Норвегия, която тогава е под датски надзор. С две бързи акции, които лишават по-малко от пет месеца, Бернадот превзема Дания и Норвегия и съумява да анексира норвежките земи, прибавяйки ги към шведските владения. Това завладяване е доказано през 1815 година по време на Виенския конгрес, където Карл Йохан е формален представител на Швеция.
През 1818 година Карл XIII умира и Бернадот се възкачва на трона като Карл XIV Йохан. През идващия четвърт век, той ръководи Швеция с желязна ръка, насърчавайки икономическото й развиване и стабилизирането на държавните финанси. Популацията на страната се удвоява по отношение на броя на популацията от 1810 година. което е ясно удостоверение за триумфите му. Същевременно, Карл Йохан основава новата външнополитическа теория, която Швеция следва до ден сегашен (влизането в НАТО би я променило) за цялостна невмешателство в спорове, които не се водят на Скандинавския полуостров. Тази политика е спазвана от всички негови потомци до началото на Руско-украинската война Единствената по-сериозна рецензия към ръководството му е обвързвана с нарушаването на свободата на словото и опитите за налагане на по-авторитарно ръководство в Норвегия. Въпреки това, Карл XIV Йохан и до през днешния ден остава фигура на респект в Швеция. На рождения си ден – 26 януари, през 1844 година Бернадот получава инфаркт, от който не се възвръща. Остава на легло още шест седмици и умира на 8 март, 1844 година По време на финалното си боледуване, декларира „ Няма различен, който да е имал кариера като моята. Можеше да избера да бъда съдружник на Наполеон, само че когато той нападна народа, чиято орис бе поверена в ръцете ми, в мое лице той нямаше по какъв начин да срещне нищо друго с изключение на зложелател. Ходът на събитията, донесли на Европа свободата й, е прочут. Известна е и ролята, която аз изиграх в тези събития. “