Великите авантюристи: Флавий Стилихон – бранителят на Рим
Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.
Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.
В края на IV в. сл. Хр. Римската империя се намира на прага на нова ера. През 380 година, император Теодосий I (379-395 г.) афишира Християнството за единствена публична вяра в Римската империя. Междувременно страната се бори за оцеляване против непрекъснатите нашествия на разнообразни немски племена по своите северни граници. Вече над 100 години, Римската империя е подложена на непрекъснат напън от нови и нови преселнически талази, известни през днешния ден като Велико преселение на народите. Всички запаси и сили на страната са ориентирани към поддържане на армията и отбрана на границите (лимес).
Бюст на Теодосий I С цел да се усили отбраната на империята, част то прииждащите племена са привлечени като съдружници и са позволени да се заселят в рамките на Рим. Сред тях се организират всеобщи военни набори, които обезпечават нови бойци за несекващата война. Тези „ нови хора “ получават римски имена, научават латински, покръстват се и биват асимилирани от космополитната средиземноморска цивилизация.
Мнозина от тях остават елементарни бойци, рискуващи живота си по границите на империята. Малцина обаче имат друга орис. Благодарение на своите качества, те се издигат до върховете на военната и административна подчиненост на империята и оставят имената си в аналите на историята. Несъмнено най-прочутият измежду тези мъже в края на IV и началото на V в. е Флавий Стилихон.
Флавий Стилихон е роден ок. 360 година Точната дата и месторождението му стават незнайни. Знае се, че неговият татко е войник от племето вандали, който постъпва на римска работа и се издига във военните рангове на империята. Майка му е римлянка, освен това с висок обществен статус. За това свидетелства обстоятелството, че при брака им се изисква особено позволение от императора, който да разреши дама от подобен висок сан да се сроди с безчовечен войник, приел работа към империята. За детството му не се знае съвсем нищо несъмнено, само че дребното известно от хрониките дава опция за догатки.
Известно е, че още като момче, Стилихон е записан в описите за бъдещи бойци, които да се ангажират в дворцовата армия на императора. Това значи, че детството му минава като „ кадет “ в армията. Момчето се образова от най-хубавите бойци в империята и израства паралелно с отрочетата на патрицианските родове, както и с наследниците на самия император. Несъмнено се научава да чете и написа, учи философия и изразителност. Семейството му е измежду приелите християнството и Стилихон елементарно се приобщава към новата дворцова просвета. Смята се че още в ранните си години се среща с бъдещия император Теодосий.
За първи път името му е засвидетелствано в подтекста на огромните политически процеси през 383 година, когато Стилихон е формален делегат на император Теодосий при сасанидския шах Шапур III. Самият факт, че един 18-20-годишен юноша е избран за сходна основна роля, не оставя никакво подозрение за значимата позиция, която Стилихон заема в двора на Теодосий. От друга страна, това е основен интервал от възшествието на императора, който се бори да наложи властта си още от 379 година
В тази обстановка, Теодосий може да повери значимите задания единствено на най-преданите си хора. Завръщането на Стилихон от Персия е триумфално – договорът, който реализира със Шапур III удовлетворява Теодосий. Младият Фалвий е повдигнат в сан „ комес на свещените конюшни “ – т.е. дава отговор за логистиката на императорската конница. Позицията е равна на актуален генералски чин. От нея, в следствие, Стилихон се издига в „ комес-доместик “ поемайки надзор над част от гвардейските подразделения. Успоредно с тези покачвания, Стилихон се сродява с императора, женейки се за неговата племенница Серена. Двойката се радва на сполучлив брак с три деца – наследник Евхерий и две дъщери – Мария и Терманция.
Ако това беше някой различен интервал от римската история, Стилихон можеше да доживее спокойни старини с тези почетни постове и брак, свързващ го с императорското семейство. Не по този начин стоят нещата в края на IV в. Враговете на Рим са на всички фронтове и декорираният военачалник е свикан да работи. През 393 година, Теодосий го издига в сан „ магистър на двете войски “ – т.е. пълководец на конницата и пехотата за Източните провинции на империята. В това си качество, добивайки сан на актуален военачалник с пет звезди, Стилихон повежда римските войски на сполучлив поход против готите, които по това време населяват земите на днешна Сърбия и Северна България.
Година по-късно, Стилихон командва полевите армии на Теодосий в борбата при река Фригида. Сражението е основно за ориста на Рим. В него от една страна води война император Теодосий, който ръководи Източната половина на империята. Срещу него застава узурпаторът Евгений, чийто искания за Западната половина на империята не са приети. В хода на яростното стълкновение, водените от Стилихон сили реализират решителна победа. В разследване от нея, цялата Римска империя минава под властта на Теодосий – последният държател, който ръководи Рим в неговата целокупност. Тази победа е краткотрайна – отпаднал от походи и войни, Теодосий умира през 395 година, а с него умира и единството на Римската империя.
Диск на Теодосий I Следвайки последната воля на императора, Западната половина е предадена под властта на по-големия наследник Хонорий, а Източната – на втория му наследник Аркадий. Двамата августи са към момента деца и за техни съветници са избрани Флавий Стилихон и Флавий Руфин. Стилихон поема попечителството на Хонорий и трансферира своите сили в рамките на Западната империя. Този ход е обвързван с извоюване на огромна персонална власт, само че крие и доста проблеми. До този миг Стилихон натрупа пари и позиции на Изток.
Там са главните му съдружници и политически сътрудници. На Запад, Стилихон идва като нова фигура, без политически тил. Властта му произтича от близостта му до малолетния император. За да я укрепи, Стилихон урежда Хонорий да се венчае за щерка му Мария (398 г.), а след нейната гибел – за втората му щерка Терманция (408 г.). Възползвайки се от неналичието на боен и политически опит в лицето на Хонорий, Стилихон на процедура ръководи Западната империя посредством своя шурей. Така се основава казус за това висшия главнокомандващ да работи като сив кардинал зад трона – процедура, която ще продължи през целия V век до рухването на Западната империя през 476 година
Аларик влиза в Атина През лятото на 395 година, вестготите, отпред със своя водач Аларик се подвигат на протест и опустошават провинциите Тракия и Македония. Причината за протеста е основателна – точно готите заплащат най-висока цена в жертви по време на борбата при Фригида, само че отплатата, която получават от Теодосий за успеха е прекомерно незначителна. Аларих взема решение да изравни сметките като вземе принудително от римляните това, което счита за дължимо. Новото държавно управление в Константинопол отпред с Руфин е некомпетентно да провежда съответна отбрана.
В тази обстановка, Стилихон повежда своите войски през Илирик (Хърватия и Босна) и съумява да приклещи войските на Аларих в днешна Тесалия. Точно когато е на път да довърши готите, Стилихон получава заповеди от Аркадий, диктувани безспорно от Руфин. Флавий би трябвало да трансферира част от войските си за защита на Константинопол и да изтегли силите си от Гърция, защото мястото им не е на Балканите, където господства Източната империя.
С този единствен ход на късогледа политическа игра, Руфин проваля опцията Рим да се избави от един от най-сериозните си врагове. Верен на клетвите си към Теодосий, Стилихон извършва заповедите и оставя готите да се изтеглят незасегнати. В знак на възмездие, Стилихон заповядва на бойците си да убият Руфин когато дойдат в Константинопол – заповед, която е изпълнена през ноември, 395 година
Взаимоотношенията на Стилихон с наследника на Руфин – Евтропий не са по-добри. Евнухът Евтропий употребява политическото си въздействие върху императрица Елия Евдокия, с цел да манипулира Аркадий и да блокира опитите на Стилихон за възобновяване на позициите си в Източната империя. В тази посока спомага и продължаващия протест на готите.
Войските на Аларих не престават да тормозят източните провинции, което постанова Стилихон още веднъж да навлиза с армиите си на Балканите, където силите му играят на котка и мишка с Аларих. Нежеланието на Аркадий да спомага на Стилихон единствено отежнява обстановката и проваля възможностите за решителна победа против варварския водач.
Междувременно, Стилихон би трябвало да се грижи и за Западната империя. През 396 година войските му навлизат в Галия и той реализира решителна победа против франките, които по това време обитават земите на днешна Белгия. През 397 година, Стилихон се завръща на Балканите, където армията му реализира съдбоносен триумф против силите на Аларих. Победата още веднъж е провалена от машинациите на Евтропий както и от неспособността на Стилихон да въдвори ред в прекомерно разнородната си войска, огромна част от която се състои от безчовечен наемни елементи.
Едва завършил с омиротворяването на Балканите, Стилихон е замесен в нова политическа рецесия. Подтикван от машинациите на Евтропий, Гилдон, командирът на римските войски в Тунис, се подвига на протест и отхвърля да изпрати годишните доставки с жито, които служат за изхранване на Рим и голямото му население. Изправен пред опцията от гладна зараза и протести, Стилихон пренасочва цялата си сила за справяне с рецесията и изтегля войските си от Балканите.
Използвайки връзките си и достъпа до хазната, Стилихон съумява да купи задоволително жито от Испания и Галия. В следствие, той провежда нова войска, която изпраща в Тунис с цел да се оправи с бунтовния военачалник Гилдон. Начело на експедицията застава Масцезел – брат на Гилдон. Двамата братя водят къса, само че яростна битка, която приключва със гибелта на Гилдон.
Триумфиращият Масцезел се завръща в Италия през 398 година, само че по пътя е погубен, най-вероятно по заповед на Стилихон, който не смее да допусне различен военачалник на Запад да се употребява с авторитет, непосредствен до личния му. Макар и контрапродуктивно от днешна позиция, за себе си Стилихон е прав да се бои – позицията му до трона е прекомерно нестабилна и Хонорий елементарно би могъл да издигне различен военачалник на мястото на своя тъст.
През 400 година Стилихон бележи върха на своята политическа кариера, откакто е определен за консул – най-високата военна и политическа позиция в Рим след самия император. Макар консулството към този момент да се е трансформирало в почетна служба, рангът носи висок авторитет а Стилихон се подрежда измежду малцината мъже от разбъркан генезис, които записват имената си като консули.
През 401 година вандалите, от които произлиза бащата на Стилихон, дружно с аланите, атакуват римските владения в провинциите Реция и Норик (дн. Южна Германия и Австрия). Стилихон събира по-голямата част от войските, налични в Италия и потегля на север, с цел да се разправи с нашествениците.
Възползвайки се от отсъствието му, вождът на вестготите Аларих провежда дръзновен набег в Италия. Готите оплячкосват долината на р. По и обаждат хубавичко цитадела Медиоланум (Милано), където тогава се намира император Хонорий. След като побеждава вандалите, Стилихо пренасочва войските си от рейнско-дунавската граница на юг, навлиза в Италия и съумява да пробие блокадата на Медиоланум, заставайки персонално отпред на авангард от подбрани войни.
В следствие, в борбата при Поленция (дн. Поленцо), римските войски нанасят проваляне на армията на Аларих. Готите съумяват да се изтеглят в добър военен ред, само че Стилихон съумява да плени лагера им с цялата насъбрана плячка и част от фамилиите на готите. След успеха, Стилихон провежда успех – последният, честван в историята на Западната империя и прекарва пленените готи по улиците на Рим.
Паметното представление остава в спомените на римляните. Половин век по-късно Св. Августин разказва към момента живя спомен от успеха на Стилихон. Нещо повече – борбата при Поленция се води на връх Великден (тогава 6-ти април, 402 г.) и триумфът е предан на Божията воля, която управлява десницата на Стилихон. Той самият, изцяло съзнавайки силата на религията, употребява символичната победа с цел да увенчае статуса си на боговдъхновен бранител на империята.
На идната 403 година, Аларих още веднъж нахлува в Италия. Войските му още веднъж са надвити от Стилихон, този път при Верона. Флавий добре осъзнава неизгодната си позиция и вместо да преследва врага се договаря с Аларих готите да се изтеглят в провинция Илирик и Панония (ок. р. Сава). Стилихон взема решение да даде отмора на изтощените си войски през 404 година, само че възнамерява да нахлуе в Илирик през 405-та и да се разправи един път за постоянно с Аларих.
Оказва се, че Фортуна има други проекти. През 405 година, огромна коалиция от немски племена – готи, свеви, алемани, вандали, дружно с отряди алани, прекосяват р. Дунав в днешна Австрия и нахлуват на юг към Италия, достигайки до Флоренция. Войските на Стилихон съумяват да реагират на време, изтласкват нашествениците от Тоскана и ги приклещват в Северна Италия. Стилихон показва тактическия си талант като съумява да прекъсне линиите за доставяне на германите. Техният водач Радагайс е заставен да влезе в стълкновение, в което гладната му и обезверена войска е разрушена и изклана. Триумфът на Стилихон е цялостен, а в чест на успеха той заплаща в Рим да бъде издигната триумфална арка. Самият Радагайс е екзекутиран, към 10 000 от бойците му са привлечени на работа в римските войски, а останалите са продадени в иго.
Победата над Радагайс е реализирана само че на висока цена – с цел да набере нужните му сили, Стилихон изтегля значими гранични отряди, които нямат време да се върнат на позициите си по р. Рейн. През идната 406 година, нова вълна немски нашественици прекосява северния лимес. Този път против тях няма ефикасна отбрана и варварите нахлуват надълбоко в Галия, опустошавайки всичко по пътя си. Стилихон не съумява да изпрати войски в точния момент, защото в същия миг вниманието му е ангажирано от дейностите на Аларикх в Илирик, който заплашва да нахлуе в Италия. В тази комплицирана обстановка в Британия се провежда протест на локалните войски, отпред с кандидата Константин, който се афишира за император под името Константин III.
Константин III Стилихон се пробва по едно и също време да прогони варварите, да спре настъплението на Константин III в Галия и да блокира опитите на Аларих да влезе в Италия с войските си. За следващ път е изправен пред отвод от поддръжка от страна на Източната империя, където гибелта на Аркадий през 408 година пренарежда политическата конюнктура. В Италия Стилихон е подложен на критика от Сената поради това, че отхвърля да води дейни военни работи с готите – Стилихон е наясно че империята няма сили за това, само че това не пречи на опозицията му измежду патрициите да го упрекна в безучастие. Същевременно Константин III съумява да окупира Испания и насочва силите си към Италия.
През лятото на 408 година Стилихон събира каквато войска е способна да се провежда в Италия и поема на северозапад против Константин. По път, на 13 август бойците се подвигат на протест край Тицинум (Павия). Вместо да потеглят против узурпатора Константин, те се връщат в Равена, пленяват Стилихон и го екзекутират дружно с невръстния му наследник Евхерий. Хонорий не съумява или не желае да отбрани своя правилен военачалник, принасяйки го в жертва на личната си политическа импотентност.
Смъртта на Стилихон се оказва пагубна за Западната империя. Аларих нахлува в Северна Италия през 409 година Присъствието на войските му кара Хонорий да признае Константин III за съвладетел. Същевременно, упоритостта на Константин води до окончателното разрушение на римското наличие в Британия – през 410 година последните римски бойци напущат острова и в никакъв случай повече властта на Рим не се разгръща на север. През същата година Аларих навлиза в централна Италия и войските му завладяват Рим. Града е унищожен и плячкосан, а падението на Вечния град отеква из целия Древен свят като явен сигнал за залеза на Римската империя.
Падението на Рим Стилихон е един от последните именити пълководци в историята на Рим. Еднакво съобразителен във войната и политиката, Стилихон е икона на своята ера. Животът му като че ли събира в себе си цялата същина на Късната Римска империя – нейният драматизъм, великолепие, и героична неизбежност. Мъж от който се боят генерали, безчовечен крале и целият политически хайлайф на Рим остава в историята с опита си да утвърди надмощието на империята над варварите. Макар да се проваля в своята задача, достиженията му приказват ясно за качества и качества, които го отличават в една ера на интриги, лакомия и сляпа упоритост за власт, които в последна сметка водят до падението на Западната римска империя.
