За Черните дупки и други мелодии от Космоса
Историята на Нобеловите лауреати, които потвърдиха век по-късно концепцията за гравитационните талази на Алберт Айнщайн, е проследена от американския космолог Джана Левин в книгата „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” (ИК „ Сиела”). От текста научаваме още какво тъкмо са гравитационните талази и за какво доказването на тяхното битие е толкоз значимо за човечеството.
Емблематична книга за последните новости в проучването на Космоса излезе на български език. „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” на американския космолог Джана Левин подчертава върху най-важното изобретение в тази сфера от последните години: гравитационните талази.
В своя лекция през 1916 година Алберт Айнщайн визира тематиката за съществуването на гравитационни талази. Той споделя: „ Ако ме питате дали гравитационните талази съществуват, съм задължен да отговоря, че не знам. И въпреки всичко казусът е извънредно забавен.” През 2016 година съществуването им най-сетне бе потвърдено, а за този теоретичен героизъм през 2017 година на откривателите му бе присъдена Нобелова премия за физика.
Гравитационните талази са извънредно дребни – към една десетохилядна от ширината на протон. Ако успеем да ги осезаем, значи можем да чуем безусловно всичко – включително и колапсирането на звезди, сливането на цели галактики, та даже и конфликта сред черни дупки. Екип от учени, обединени в плана ЛИГО (Лазер интерферометърната гравитационно-вълнова обсерватория), не престават десетилетните опити в тази област и тъкмо век след прогнозата на Айнщайн съумяват да потвърдят съществуването на гравитационните талази.
В „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” Джана Левин споделя историята на това изобретение – на хората, които стоят зад него, и които, макар многочислените провали и неточности по пътя на откритието си, не са се отказали даже за момент.
В предговора към книгата си Джана Левин написа: „ Тази книга е що се касае за процеса, толкоз и за самата просвета. Не бих могла да усещам драматизма и несигурността на опита, в случай че триумфът му беше обезпечен през цялото време. По едно извънредно щастливо галактическо съвпадане аз работех в изискванията на благотворното напрежение сред сигурност и неустановеност. Това не е история на триумф или неуспех. Тя е за преследването, за оня Фицкаралдовски почин за прекарването на параход през планина.”
Джана Левин е американски космолог и професор по физика и астрономия в един от най-старите девически колежи в света –Barnard College към Колумбийския университет в Ню Йорк, Съединени американски щати. Завършва бакалаварска степен по астрономия и физика в Barnard College през 1988 година, където получава и влиятелната купа Phi Beta Kappa – най-старото академично отличие в Съединени американски щати. През 1993 година пази докторантура по теоретична физика в Масачузетски софтуерен институт. Известна е с проучванията си на тематики като черните дупки, доктрина на хаоса и други
Преводът на „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” от британски език е на Милена Боринова, позната с преводите на „ Бледа синя точица” и „ Дракони в райската градина” на Карл Сейгън, „ Вселена от нищото” на Лорънс Краус, „ Скритата реалност” от Брайън Грийн и др.
Емблематична книга за последните новости в проучването на Космоса излезе на български език. „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” на американския космолог Джана Левин подчертава върху най-важното изобретение в тази сфера от последните години: гравитационните талази.
В своя лекция през 1916 година Алберт Айнщайн визира тематиката за съществуването на гравитационни талази. Той споделя: „ Ако ме питате дали гравитационните талази съществуват, съм задължен да отговоря, че не знам. И въпреки всичко казусът е извънредно забавен.” През 2016 година съществуването им най-сетне бе потвърдено, а за този теоретичен героизъм през 2017 година на откривателите му бе присъдена Нобелова премия за физика.
Гравитационните талази са извънредно дребни – към една десетохилядна от ширината на протон. Ако успеем да ги осезаем, значи можем да чуем безусловно всичко – включително и колапсирането на звезди, сливането на цели галактики, та даже и конфликта сред черни дупки. Екип от учени, обединени в плана ЛИГО (Лазер интерферометърната гравитационно-вълнова обсерватория), не престават десетилетните опити в тази област и тъкмо век след прогнозата на Айнщайн съумяват да потвърдят съществуването на гравитационните талази.
В „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” Джана Левин споделя историята на това изобретение – на хората, които стоят зад него, и които, макар многочислените провали и неточности по пътя на откритието си, не са се отказали даже за момент.
В предговора към книгата си Джана Левин написа: „ Тази книга е що се касае за процеса, толкоз и за самата просвета. Не бих могла да усещам драматизма и несигурността на опита, в случай че триумфът му беше обезпечен през цялото време. По едно извънредно щастливо галактическо съвпадане аз работех в изискванията на благотворното напрежение сред сигурност и неустановеност. Това не е история на триумф или неуспех. Тя е за преследването, за оня Фицкаралдовски почин за прекарването на параход през планина.”
Джана Левин е американски космолог и професор по физика и астрономия в един от най-старите девически колежи в света –Barnard College към Колумбийския университет в Ню Йорк, Съединени американски щати. Завършва бакалаварска степен по астрономия и физика в Barnard College през 1988 година, където получава и влиятелната купа Phi Beta Kappa – най-старото академично отличие в Съединени американски щати. През 1993 година пази докторантура по теоретична физика в Масачузетски софтуерен институт. Известна е с проучванията си на тематики като черните дупки, доктрина на хаоса и други
Преводът на „ Черните дупки и други мелодии от Космоса” от британски език е на Милена Боринова, позната с преводите на „ Бледа синя точица” и „ Дракони в райската градина” на Карл Сейгън, „ Вселена от нищото” на Лорънс Краус, „ Скритата реалност” от Брайън Грийн и др.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ