Историята на мистериозния похитител Дан Купър
Историята на мистериозния грабител Дан Купър …На 24 ноември 1971 година, Д. Б. Купър (D. B. Cooper) отвлича аероплан Боинг 727 (Boeing 727) във въздушното пространство сред Портланд, Орегон и Сиатъл, Вашингтон (HiddenTruth.site).Той е облечен спретнато и наподобява добре. След като се качва в самолета, си поръчва уиски и възпламенява цигара. Държи записка, на която написа: „ Имам бомба в куфара си … “, която подава на минаващата около него стюардеса.Купър й споделя да запише настояванията му, които включват 200 000 $ в брой в раница и два парашута. Исканията му са предадени на ФБР и от бюрото се съгласяват с тях. По заповед на Купър, самолетът лети към Мексико на височина под 10 000 фута.Когато самолетът е над планинската верига Каскади, в югозападната част на Вашингтон, Купър скача от самолета с парашут. Никога повече не е забелязан …Случаят остава единственият забранен случай, обвързван с „ въздушно пиратство “, в историята на американската авиация.
Всъщност, името Д. Б. Купър не е нищо повече от небивалица. Заподозрян е човек на име Дан Купър. Издирването от ФБР включва инспекция на архивите за известни нарушители с това име, при положение, че похитителят е бил задоволително нехаен, с цел да употребява личното си име.В Портланд, Орегон (Portland, Oregon) е изпратен сътрудник, с цел да ревизира човек на име Д. Б. Купър. Репортер на осведомителна работа чува, че чиновник на ФБР е там. Свързва се с него и сътрудникът му споделя, че проверяват Д. Б. Купър. Репортерът употребява името в историята си и макар, че мъжът от Портланд се оказва почтен, името Д. Б. Купър остава обвързвано с похитителя.Всичко стартира в деня преди Деня на благодарността, на 24 ноември 1971 година На гишето за продажба на билети на Northwest Orient Airlines има опашка от чакащи хора да закупят билет за Полет 305.На опашката, да закупи билет за Сиатъл от 20 $, чака и мъж, спретнато облечен в мрачен костюм, бяла риза и черна вратовръзка със седефна скоба.Въз основа на отчета на следователя на ФБР, двете стюардеси, прекарали най-вече време със обвинения в самолета, са интервюирани поотделно още същата нощ в обособени градове и са дали съвсем идентично изложение.И двете споделят, че е висок към 1,78 м до 1,8 м, с тегло почти 77 кг до 82 кг, в средата на 40-те години, с кафяви очи. Други хора, които са имали контакт с него, също дават доста сходни описания.Носел мокасини и черен шлифер. Приличал на всеки различен пътуващ предприемач и никой не забелязал нищо съмнително в него. Той заплаща билета си в брой и дава името Дан Купър.След това се качва на самолета и намира мястото си в последния ред 18 на самолета. Самият аероплан не е доста цялостен, макар идния празник, единствено с 37 пасажери на борда. Екипажът чака бърз и безпроблемен полет.Дан Купър поръчва пиво – уиски и 7-Up, вади пакет цигари с марка Raleigh и пали една, като постепенно издишва цигарен пушек в кабината.Стюардесата Флорънс Шафнър (Florence Schaffner) сервира на Купър питието му. Когато самолетът стартира да рулира по пистата, той заплаща за напитките и й подава записка. Шафнър сяда до него за излитането.Тя е привикнала пасажери да флиртуват с нея, по тази причина прибира бележката в чантата си, без даже да я прочете. Тогава Купър се навежда към нея и прошепва: „ Госпожице, по-добре погледнете тази записка. Имам бомба. “Бележката е написана с основни букви и флумастер. Тя гласи: „ Имам бомба в куфара си. Ще я употребявам, в случай че е належащо. “. Купър отваря куфарчето си и прави знак на Шафнър да огледа вътре.
По-късно, стюардесата си спомня:„ Бях уплашена до гибел и много нервна, само че си припомням, че видях осем червени цилиндъра, прикрепени към проводници, покрити с алена изолираност, и огромна цилиндрична батерия. “След като затваря куфарчето, той продиктува настояванията си: 200 000 $, парашути (основен и резервен), камион с гориво, чакащ в Сиатъл, с цел да зареди самолета при идване.Шафнър предава инструкциите на Купър в пилотската кабина. Щом се връща вижда, че той си е поставил тъмни слънчеви очила. Когато Флорънс носи бележката на капитана, тя предизвестява своята колежка Тина Мъклоу (Tina Mucklow) да седи към него, с цел да следи Купър и да се опита да обезпечи сигурност на останалите пасажери.Междувременно, капитанът Уилям Скот (William Scott) прочита бележката и се свързва по радиото със чиновниците на самолетна компания Northwest Orient. След като им споделя за обстановката, той слага самолета в режим на „ задържане “, обикаляйки над Сиатъл повече от час, до момента в който чиновниците от земята се свържат с федералните управляващи.Длъжностните лица вземат решение да дадат на Купър банкноти, доста от които със серийни номера, започващи с буквата „ L “, показваща издаването от Федералния запас на Сан Франциско, и с означение „ Серия 1969-C “.Преди да бъдат предадени на Купър, парите са снимани, с цел да могат чиновниците да проследят серийните номера. Парашутите са доставени от военновъздушната база McChord (AFB) наоколо.За да не изпаднат в суматоха пасажерите на пътнически Полет 305, капитан Скот оповестява, че чакат да бъде освободена пистата, с цел да кацнат.Накрая, в 17:24 ч., ръководителят на полети се обажда на Скот, че всичко е готово и може да кацне. Когато самолетът се снижава, той е ориентиран към зона, блестящо осветена от прожектори, а не до портата на терминала, както нормално.Купър желае светлините на вътрешната кабина да бъдат изгасени, при положение, че извън има полицейски снайперисти, подготвени да го гръмнат.Четете още: Тайнственото изгубване на лорд ЛуканСлед като самолетът каца и преносимата стълба е прикачена, Мъклоу слиза от самолета и се среща с куриера, който носи 200 000 $. По-късно, тя разказва чантата, в която са парите, като „ мека и бяла, отворена от горната страна, без връзки за затваряне “. Взима и парашутите на борда, след което демонстрира всичко на Купър.
Тогава, похитителят разрешава на 36-те пасажери, Шафнър и друга стюардеса да изоставен самолета. По-късно капитан Скот отбелязва:„ Изглежда, че всичко вървеше добре, стига да се придържахме към условията на похитителя. “Нито той, нито който и да е различен член на екипажа, не се е опитал да спре отвличането. Вместо това, те следват напътствията на чиновниците на Northwest Orient и извършват условията на Купър.Когато самолетът завършва със зареждането, Купър желае да го откарат до Мексико. Капитанът го осведоми, че пътуването ще изисква нова спирка за зареждане в Рено, Невада (Reno, Nevada), което Купър не разяснява. Той даже не поисква съответен маршрут за полета.Приблизително в 19:40 ч., самолетът излетява, като на борда са единствено Купър, капитанът Скот, стюардесата Мъклоу, водачът Ратацзак (Rataczak) и бордовият инженер Х. Е. Андерсън (H. E. Anderson). Два изтребителя F-106 от близката военновъздушна база McChord, последват самолета, като единият изтребител лети над него, а другият изпод, отвън погледа на Купър.След излитането, Купър споделя на Мъклоу да се причисли към останалата част от екипажа в пилотската кабина и да останат там със затворена врата. Стюардесата вижда по какъв начин Купър връзва нещо към кръста си.Приблизително в 20:00 ч., в пилотската кабина мига предупредителна лампа, показваща, че задната инсталация на въздушната стълба е задействана. Скоро, екипажът вижда субективна смяна на въздушното налягане, което демонстрира, че задната врата е отворена.В 20:13 ч., секцията на опашката на самолета претърпява ненадейно придвижване нагоре, задоволително доста, с цел да се наложи самолетът ръчно да се върне в нивелиран полет. Около 22:15 ч., Скот и Ратацзак се приземяват на летището в Рено.Агенти на ФБР, държавни войски, заместници на шерифа и полицията на Рено обкръжават самолета, защото към момента не е открито сигурно, че Купър към този момент не е на борда. Въоръженото претършуване бързо удостоверява, че го няма …
През последните четири десетилетия са разследвани над 1000 вероятни обвинени. Няколко души даже настояват, че са Купър, само че са изключени въз основата на физическите описания, парашутния опит, а по-късно посредством ДНК доказателства, взети през 2001 година от вратовръзката на Купър, останала в самолета.Мнозина имат вяра, че Купър е Ричард МакКой (Richard McCoy), деец от войната във Виетнам, умел парашутист и студент по политология в Университет Бригъм Йънг (Brigham Young University, BYU), който провежда сходно похищение няколко месеца по-късно.Но, ФБР декларира, че МакКой, който е погубен при престрелка със чиновниците на реда след бягство от пандиза през 1974 година, не дава отговор на описанието на Купър, предоставено от двете стюардеси.През 1980 година, момче, разхождащо се покрай река Колумбия, намира 5800 $ от откраднатите пари.ФБР възобновява делото през 2008 година В началото на 2011 година, организацията декларира, че е разкрила мистериозния дезертьор, откакто една жена удостоверила, че чичо й е изчезналият грабител.
Част от откритите париОбременена от възприятието за виновност, Марла Купър (Marla Cooper) взема решение да приказва, потвърждавайки, че пази 40-годишна фамилна загадка, защитавайки чичо си, мъж на име Лин Дойл Купър (Lynn Doyle Cooper). Марла дава на проверяващите фотография на Лин Купър и негова каишка за китара, с цел да бъде тествана за пръстови отпечатъци.В допълнение, Марла Купър споделя, че чичо й е бил захласнат от воин от комикс на име „ Дан Купър “. Името, което похитителят дава на самолетната компания преди да се качи на самолета.На 3 август, Seattle Post-Intelligencer оповестява, че не са открити пръстови отпечатъци върху каишката за китара. На 9 август, специфичен сътрудник Фред Гут (Fred Gutt) разкрива, че ДНК-то на Лин Дойл Купър не съответствува с частичния ДНК профил, получен от вратовръзката на похитителя.Но, той признава, че от ФБР не могат да бъдат сигурни, че похитителят е източникът на органичния материал, получен от връзката.Фред Гут споделя:„ Вратовръзката даде две дребни ДНК проби, а една по-голяма проба беше изтеглена през 2000 година – 2001 година Трудно е да се създадат твърди изводи от тези проби. Бюрото не е излязло с нещо, което е в несъгласие с историята на Марла Купър. Разследването продължава. “Но, в случай че не се намерят нови доказателства, казусът ще си остане тайнственост …
Hidden truth
Всъщност, името Д. Б. Купър не е нищо повече от небивалица. Заподозрян е човек на име Дан Купър. Издирването от ФБР включва инспекция на архивите за известни нарушители с това име, при положение, че похитителят е бил задоволително нехаен, с цел да употребява личното си име.В Портланд, Орегон (Portland, Oregon) е изпратен сътрудник, с цел да ревизира човек на име Д. Б. Купър. Репортер на осведомителна работа чува, че чиновник на ФБР е там. Свързва се с него и сътрудникът му споделя, че проверяват Д. Б. Купър. Репортерът употребява името в историята си и макар, че мъжът от Портланд се оказва почтен, името Д. Б. Купър остава обвързвано с похитителя.Всичко стартира в деня преди Деня на благодарността, на 24 ноември 1971 година На гишето за продажба на билети на Northwest Orient Airlines има опашка от чакащи хора да закупят билет за Полет 305.На опашката, да закупи билет за Сиатъл от 20 $, чака и мъж, спретнато облечен в мрачен костюм, бяла риза и черна вратовръзка със седефна скоба.Въз основа на отчета на следователя на ФБР, двете стюардеси, прекарали най-вече време със обвинения в самолета, са интервюирани поотделно още същата нощ в обособени градове и са дали съвсем идентично изложение.И двете споделят, че е висок към 1,78 м до 1,8 м, с тегло почти 77 кг до 82 кг, в средата на 40-те години, с кафяви очи. Други хора, които са имали контакт с него, също дават доста сходни описания.Носел мокасини и черен шлифер. Приличал на всеки различен пътуващ предприемач и никой не забелязал нищо съмнително в него. Той заплаща билета си в брой и дава името Дан Купър.След това се качва на самолета и намира мястото си в последния ред 18 на самолета. Самият аероплан не е доста цялостен, макар идния празник, единствено с 37 пасажери на борда. Екипажът чака бърз и безпроблемен полет.Дан Купър поръчва пиво – уиски и 7-Up, вади пакет цигари с марка Raleigh и пали една, като постепенно издишва цигарен пушек в кабината.Стюардесата Флорънс Шафнър (Florence Schaffner) сервира на Купър питието му. Когато самолетът стартира да рулира по пистата, той заплаща за напитките и й подава записка. Шафнър сяда до него за излитането.Тя е привикнала пасажери да флиртуват с нея, по тази причина прибира бележката в чантата си, без даже да я прочете. Тогава Купър се навежда към нея и прошепва: „ Госпожице, по-добре погледнете тази записка. Имам бомба. “Бележката е написана с основни букви и флумастер. Тя гласи: „ Имам бомба в куфара си. Ще я употребявам, в случай че е належащо. “. Купър отваря куфарчето си и прави знак на Шафнър да огледа вътре.
По-късно, стюардесата си спомня:„ Бях уплашена до гибел и много нервна, само че си припомням, че видях осем червени цилиндъра, прикрепени към проводници, покрити с алена изолираност, и огромна цилиндрична батерия. “След като затваря куфарчето, той продиктува настояванията си: 200 000 $, парашути (основен и резервен), камион с гориво, чакащ в Сиатъл, с цел да зареди самолета при идване.Шафнър предава инструкциите на Купър в пилотската кабина. Щом се връща вижда, че той си е поставил тъмни слънчеви очила. Когато Флорънс носи бележката на капитана, тя предизвестява своята колежка Тина Мъклоу (Tina Mucklow) да седи към него, с цел да следи Купър и да се опита да обезпечи сигурност на останалите пасажери.Междувременно, капитанът Уилям Скот (William Scott) прочита бележката и се свързва по радиото със чиновниците на самолетна компания Northwest Orient. След като им споделя за обстановката, той слага самолета в режим на „ задържане “, обикаляйки над Сиатъл повече от час, до момента в който чиновниците от земята се свържат с федералните управляващи.Длъжностните лица вземат решение да дадат на Купър банкноти, доста от които със серийни номера, започващи с буквата „ L “, показваща издаването от Федералния запас на Сан Франциско, и с означение „ Серия 1969-C “.Преди да бъдат предадени на Купър, парите са снимани, с цел да могат чиновниците да проследят серийните номера. Парашутите са доставени от военновъздушната база McChord (AFB) наоколо.За да не изпаднат в суматоха пасажерите на пътнически Полет 305, капитан Скот оповестява, че чакат да бъде освободена пистата, с цел да кацнат.Накрая, в 17:24 ч., ръководителят на полети се обажда на Скот, че всичко е готово и може да кацне. Когато самолетът се снижава, той е ориентиран към зона, блестящо осветена от прожектори, а не до портата на терминала, както нормално.Купър желае светлините на вътрешната кабина да бъдат изгасени, при положение, че извън има полицейски снайперисти, подготвени да го гръмнат.Четете още: Тайнственото изгубване на лорд ЛуканСлед като самолетът каца и преносимата стълба е прикачена, Мъклоу слиза от самолета и се среща с куриера, който носи 200 000 $. По-късно, тя разказва чантата, в която са парите, като „ мека и бяла, отворена от горната страна, без връзки за затваряне “. Взима и парашутите на борда, след което демонстрира всичко на Купър.
Тогава, похитителят разрешава на 36-те пасажери, Шафнър и друга стюардеса да изоставен самолета. По-късно капитан Скот отбелязва:„ Изглежда, че всичко вървеше добре, стига да се придържахме към условията на похитителя. “Нито той, нито който и да е различен член на екипажа, не се е опитал да спре отвличането. Вместо това, те следват напътствията на чиновниците на Northwest Orient и извършват условията на Купър.Когато самолетът завършва със зареждането, Купър желае да го откарат до Мексико. Капитанът го осведоми, че пътуването ще изисква нова спирка за зареждане в Рено, Невада (Reno, Nevada), което Купър не разяснява. Той даже не поисква съответен маршрут за полета.Приблизително в 19:40 ч., самолетът излетява, като на борда са единствено Купър, капитанът Скот, стюардесата Мъклоу, водачът Ратацзак (Rataczak) и бордовият инженер Х. Е. Андерсън (H. E. Anderson). Два изтребителя F-106 от близката военновъздушна база McChord, последват самолета, като единият изтребител лети над него, а другият изпод, отвън погледа на Купър.След излитането, Купър споделя на Мъклоу да се причисли към останалата част от екипажа в пилотската кабина и да останат там със затворена врата. Стюардесата вижда по какъв начин Купър връзва нещо към кръста си.Приблизително в 20:00 ч., в пилотската кабина мига предупредителна лампа, показваща, че задната инсталация на въздушната стълба е задействана. Скоро, екипажът вижда субективна смяна на въздушното налягане, което демонстрира, че задната врата е отворена.В 20:13 ч., секцията на опашката на самолета претърпява ненадейно придвижване нагоре, задоволително доста, с цел да се наложи самолетът ръчно да се върне в нивелиран полет. Около 22:15 ч., Скот и Ратацзак се приземяват на летището в Рено.Агенти на ФБР, държавни войски, заместници на шерифа и полицията на Рено обкръжават самолета, защото към момента не е открито сигурно, че Купър към този момент не е на борда. Въоръженото претършуване бързо удостоверява, че го няма …
През последните четири десетилетия са разследвани над 1000 вероятни обвинени. Няколко души даже настояват, че са Купър, само че са изключени въз основата на физическите описания, парашутния опит, а по-късно посредством ДНК доказателства, взети през 2001 година от вратовръзката на Купър, останала в самолета.Мнозина имат вяра, че Купър е Ричард МакКой (Richard McCoy), деец от войната във Виетнам, умел парашутист и студент по политология в Университет Бригъм Йънг (Brigham Young University, BYU), който провежда сходно похищение няколко месеца по-късно.Но, ФБР декларира, че МакКой, който е погубен при престрелка със чиновниците на реда след бягство от пандиза през 1974 година, не дава отговор на описанието на Купър, предоставено от двете стюардеси.През 1980 година, момче, разхождащо се покрай река Колумбия, намира 5800 $ от откраднатите пари.ФБР възобновява делото през 2008 година В началото на 2011 година, организацията декларира, че е разкрила мистериозния дезертьор, откакто една жена удостоверила, че чичо й е изчезналият грабител.
Част от откритите париОбременена от възприятието за виновност, Марла Купър (Marla Cooper) взема решение да приказва, потвърждавайки, че пази 40-годишна фамилна загадка, защитавайки чичо си, мъж на име Лин Дойл Купър (Lynn Doyle Cooper). Марла дава на проверяващите фотография на Лин Купър и негова каишка за китара, с цел да бъде тествана за пръстови отпечатъци.В допълнение, Марла Купър споделя, че чичо й е бил захласнат от воин от комикс на име „ Дан Купър “. Името, което похитителят дава на самолетната компания преди да се качи на самолета.На 3 август, Seattle Post-Intelligencer оповестява, че не са открити пръстови отпечатъци върху каишката за китара. На 9 август, специфичен сътрудник Фред Гут (Fred Gutt) разкрива, че ДНК-то на Лин Дойл Купър не съответствува с частичния ДНК профил, получен от вратовръзката на похитителя.Но, той признава, че от ФБР не могат да бъдат сигурни, че похитителят е източникът на органичния материал, получен от връзката.Фред Гут споделя:„ Вратовръзката даде две дребни ДНК проби, а една по-голяма проба беше изтеглена през 2000 година – 2001 година Трудно е да се създадат твърди изводи от тези проби. Бюрото не е излязло с нещо, което е в несъгласие с историята на Марла Купър. Разследването продължава. “Но, в случай че не се намерят нови доказателства, казусът ще си остане тайнственост …
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ