От кв. „Факултета”в София до майстор на баници
Историята на 23-годишния Илиян Асенов потвърждава, че където и да си роден, можеш да сбъднеш фантазиите си, само че единствено с доста труд.
Той е роден в столичния ромски квартал " Факултета ", а сега прави и продава едни от най-хубавите баници в София. Занаятът научил от майка си.
Имат баничарница на пазара в кв. „ Ситняково” от една година. Всеки ден идват още в 2-3 ч. през нощта, с цел да подготвят топли и пресни закуски.
„ Израснал съм в София в семейство, в което напълно са занаятчии. Майка се занимава с това от 20 години. Израснах без татко. Бях у дома самичък с моята майка, баба и дядо.
Завърших 66-о СОУ " Филип Радославов " в остарялата част на „ Овча Купел” приблизително обучение, след което продължих в Югозападния университет, където следвах кино и ефирен монтаж.
Когато отпътувах за Благоевград взех решение просто да си купя една баничка някъде, дояде ми се баничка. Отидох, взех си баничката и споделих на продавача, че надлежно баницата не ми е харесала. И той ме попита дали ще направя по-добра и аз му споделих: „ да”. Той ме предложения да му направя по-добра баница. Направих му, хареса му и по-късно започнах да работя при него. И по този начин първия учебен срок на първи курс върших баници в Благоевград и там се донаучих”, споделя младият мъж.
В София в началото отворили една баничарница в кв. „ Надежда”, само че там нещата не потръгнали.
„ След което аз приключих моето приблизително обучение, заминахме за Швейцария. Там работехме в една фурна, където правихме самун, правихме питки, правихме питки за дюнери и доста други тестени произведения. От Швейцария се върнахме поради баба, тъй като тя се разболя. И трябваше да се върнем, тъй като нямаше по какъв начин. И когато към този момент се върнахме, взехме решение да завъртим бизнес.
След като се върнахме от Швейцария, отворихме още един път, където беше на „ Пиротска” отново в София. Но и там не потръгна, тъй като самата локация не беше добра”, показа Илиян.
Третият опит им е на шанс и този път баничарницата им е сполучлива.
От Тръста за обществена опция той печели второ място в съревнование за най-хубав бизнес проект и получава 7000 лева, с цел да го стартира.
Задължението от извоюваната премия е тези средства да бъдат употребявани точно по проект. Но даже не е имало потребност от това изискване, тъй като тази баничарница е била и негова фантазия.
Никога не продава на идващия ден закуски от предходния. Ако останат, дава ги на деца и възрастни дами.
Той е роден в столичния ромски квартал " Факултета ", а сега прави и продава едни от най-хубавите баници в София. Занаятът научил от майка си.
Имат баничарница на пазара в кв. „ Ситняково” от една година. Всеки ден идват още в 2-3 ч. през нощта, с цел да подготвят топли и пресни закуски.
„ Израснал съм в София в семейство, в което напълно са занаятчии. Майка се занимава с това от 20 години. Израснах без татко. Бях у дома самичък с моята майка, баба и дядо.
Завърших 66-о СОУ " Филип Радославов " в остарялата част на „ Овча Купел” приблизително обучение, след което продължих в Югозападния университет, където следвах кино и ефирен монтаж.
Когато отпътувах за Благоевград взех решение просто да си купя една баничка някъде, дояде ми се баничка. Отидох, взех си баничката и споделих на продавача, че надлежно баницата не ми е харесала. И той ме попита дали ще направя по-добра и аз му споделих: „ да”. Той ме предложения да му направя по-добра баница. Направих му, хареса му и по-късно започнах да работя при него. И по този начин първия учебен срок на първи курс върших баници в Благоевград и там се донаучих”, споделя младият мъж.
В София в началото отворили една баничарница в кв. „ Надежда”, само че там нещата не потръгнали.
„ След което аз приключих моето приблизително обучение, заминахме за Швейцария. Там работехме в една фурна, където правихме самун, правихме питки, правихме питки за дюнери и доста други тестени произведения. От Швейцария се върнахме поради баба, тъй като тя се разболя. И трябваше да се върнем, тъй като нямаше по какъв начин. И когато към този момент се върнахме, взехме решение да завъртим бизнес.
След като се върнахме от Швейцария, отворихме още един път, където беше на „ Пиротска” отново в София. Но и там не потръгна, тъй като самата локация не беше добра”, показа Илиян.
Третият опит им е на шанс и този път баничарницата им е сполучлива.
От Тръста за обществена опция той печели второ място в съревнование за най-хубав бизнес проект и получава 7000 лева, с цел да го стартира.
Задължението от извоюваната премия е тези средства да бъдат употребявани точно по проект. Но даже не е имало потребност от това изискване, тъй като тази баничарница е била и негова фантазия.
Никога не продава на идващия ден закуски от предходния. Ако останат, дава ги на деца и възрастни дами.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ