Историята е вдъхновена от реални събития и личности Димитър се

Историята е въодушевена от действителни събития и персони

Димитър се разсъни и се огледа малко стреснато, тъй като, заради напредналата му възраст, през множеството време в главата му беше към момента 1962 година

Налагаше се на по-малката му щерка, която се грижеше за него, да му изяснява несмущаемо къде се намира и най-много коя година е. Тя беше привикнала. Обикновено всичко завършваше с Димитър, седнал по пижама пред тв приемника и купа чорба пред себе си. Това го успокояваше и занимаваше по през целия ден. Което пък беше добре пристигнало за всички към него.

Изведнъж кръвта на стареца се смръзна, тъй като чу и видя нещо рисково и вражеско. Някаква засмяна жена в бяла одеждa говореше нещо неприятно срещу властта. Под лика й в тв приемника беше изписано и името й – Корнелия Някоя-си. Та, въпросната Корнелия сподели:
- Държавата ни се ръководи от шайка… - сподели Корнелия от тв приемника.
- Ти на кой ‘ше викаш „ тайфа “, ма! – репликира дядо Митко тв приемника.
- … тази тайфа пороби народа си… - продължи Корнелия.
- Това момиче си го проси. Как си затри живота! Плаче си за Скравена… плаче напряко.
- … тази тайфа си сътвори правила и закони, които се оказаха безнаказани… - продължи нахалната Корнелия.
- Кой ги пуска тия по малкия екран! – възмути се дядо Митко и продължи да си мърмори на глас: - Имаше един подобен „ бъбрив “ като тая, Сашо Сладура му викаха. Много му знаеше устата да се прави на свободен… че и вицове да споделя за другаря Живков и за другаря Червенков. Ама моя другар Спасов му видя сметката. Като куче го убиха в Ловеч предходната година. И за подбив го писаха „ починал от ангина “, ми описа Спасов. Хе-хе-хе.
Дамата в бяло наподобява нямаше желание да се стопира и обясняваше по какъв начин съгласно нея всеки, който не е склонен и подлага на критика, е посочван за зложелател.
- Точно по този начин – сподели си дядо Митко, - зложелател на народа, се споделя, не просто зложелател! Прави са хората да ги афишират за врагове, щом клатят Партията и Народната република. Изтрябвалото ти е на тебе, моме, независимост да критикуваш, я марш да си сготвиш на децата!
- На всеки подобен му се затваря устата – продължи Корнелия, - Народе, посегнаха на най-святото ни, на правото ни да мислим свободно, да приказваме свободно, да имаме друго мнение и да бъдем хора с достолепие.

Последното за малко да докара инфаркт на дядо Митко. Ченето му увисна. Главата не му побираше кой е разрешил на тази жена да приказва такива работи и то по малкия екран. Да не би да се задава контрареволюцията! Да не би Запада да е на прага? Да не пристигнаха американците! Старецът механично погледна към чекмеджето, където си мислеше, че още стои остарелият му „ Макаров “.

Вратата на стаята се отвори.

- Тате, отново ли си приказваш с тв приемника? Време е за хапчетата.
Коя е тази дъртачка и за какво му вика „ тате “ не можа да разбере Димитър. Опита се да се дръпне от нея, само че тя с премерена хватка го придърпа и му тикна някакви хапчета в ръката.

Последва дълбока въздишка на примирие от дамата, която се готвеше да направи нещо за хиляден път в живота си: да изясни на татко си, че не е 1962 година и да се опита да го вкара в сегашното. Обясни му, че Корнелия в действителност е от „ наш‘те “ и че към този момент може да се приказват такива неща по малкия екран. Обясни му какво е Българска социалистическа партия.
- Значи това са наш‘те, а? – уточни той тв приемника с кокалестия си трептящ пръст.
- Наш‘те са.
Старецът се успокои.

Изведнъж го осени още една мисъл:
- А какво стана с моя другар Мирчо Спасов, дето направи лагерите в Ловеч и в Скравена?
- Умря от дълго време.
- Ц-ц, неприятна работа. А какво стана с децата му?
- Станаха босове, тате.
- Останали са боси!? Горките… - В този миг дядо Митко се зазяпа по тв приемника и се разсея, а щерка му употребява момента да се изниже от стаята. Разсея го типа на обилна старица с алена тениска, на която пишеше: „ Социализмът е секси “.
- Социализмът е какво…? – примигна глуповато старецът.