„Спасените“: Български лекари отстраняват гигантски тумор – разказва спасеният Божидар
История за храброст и за любовта. Български лекари правят неповторима за света интервенция – те отстраняват великански израстък в мозъка на 41-годишен мъж. Той оцелява. И споделя, че любовта е онази невидима мощ, която го връща към живота.
Години наред Божидар не подозирал, че лекото главоболие, от което страдал, може да е признак на нещо по-сериозно. До момента, в който болката станала непоносима, а зрението фрапантно отслабнало.
„ И по тази причина взех решение да потърся професионална здравна помощ. Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс, направих ядрено-магнитния резонанс и докторът видя нещо необяснимо. Той се стресна, че казусът е доста по-голям “, спомня си Божидар.
Оказва се великански израстък в мозъка, който към този момент е заел половината от черепното пространство. Лекарите поучават Божидар да се подложи на интервенция, само че става известно, че никой не се наема да я направи – прекомерно рискова е и съдбовният край е доста евентуален.
Така, от доктор на доктор, Божидар стига до болница " Свети Иван Рилски ", където се среща с доктор Емануил Найденов и доцент Станимир Сираков.
„ При Божидар видях нещо впечатляващо, в днешната медицина, това се назовава занемарен случай, тъй като беше се лутал преди да стигне до вярната диагноза. Туморът беше стигнал фрапантни размери, даже за международната литература. Рисковете бяха големи за живота му “, съобщи доцент доктор Станимир Сираков от Центъра по мозъчно-съдови болести, УМБАЛ " Св. Иван Рилски ".
„ Връщайки се обратно, не преставам да се учудвам, тъй като това беше несъвместимо с логиката. Човек да е жив, в положението, в което той се показа пред мен… Бях шокиран, това е истината “, изясни доктор Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ " Св. Иван Рилски ".
Още тогава лекарите си дали сметка, че рискът от съдбовен край по време на интервенция, е прекомерно огромен. Но тя е и единственият късмет за Божидар да продължи живота си.
„ Рискът беше 50% той да загине. Но той имаше право на този късмет. Трудно решение “, споделя доктор Найденов.
„ Ако не бяхме подхванали нищо, той продължаваше да върви отрицателно надолу, до момента в който в един миг щеше да се стигне до неизбежния край. Така че си струваше риска, само че като извънредно решение трябваше да го вземат Божидар и околните му “, разяснява доктор Сираков.
Божидар избира да рискува. Сили черпи от фамилията си, а най-силна опора се оказва неговият 7-годишен наследник Радослав.
„ Ако не бях си направил тази интервенция, не се знаеше още какъв брой дни ще съм на този свят. Обясних на жена ми, че имам тежък проблем, здравословен. Обясних и на моето дете, че имам сериозен проблем. Че би трябвало да си направя интервенция и не се знае какъв ще бъде изходът от тази интервенция “, спомня си мъжът.
Как се споделя такова нещо на 7- годишно дете , по какъв начин успяхте ?
- Дори и аз не знам по какъв начин. Това е непоносима тежест, която трябваше да поема. Много е мъчно. Той ми даде същинската мощ да се оправя. Защото аз му обясних. Най-тежкото беше, че аз може би няма да се върна. И че всичко ще остане за него. Тогава неговите единствени думи бяха: " Тате, не се притеснявай, аз съм с теб, нищо няма да ти се случи, тъй като ти си като Железния човек. " Това бяха най-трудните моменти в моя живот.
„ И като споделих – " Ти си стоманеният човек, тате! " Осъзнах, че в действителност той не е елементарен човек и е най-хубавият татко за мен. Най-вече, че може да преодолее една компликация и има мотивация у себе си “, съобщи Радослав Етрополски, наследник на Божидар, на 8 година
Така Божидар постъпва в болничното заведение през ноември 2019 година. И той, и лекарите се надяват рискът да си заслужава.
Операцията е комплицирана, тъй като би трябвало да се направи на два стадия, изясняват лекарите. Първият стадий е управителен от доцент Сираков, а интервенцията продължава над три часа. Целта – да бъде спряно кръвоснабдяването към тумора.
„ Под рентгенов надзор, най-често през артерия през крайници, с която стигаме под рентгенов надзор, до храненето на тумора и действаме селективно – единствено туморните съдове да бъдат запушени. В първия стадий успяхме да ограничим над 80% от тумора, което разрешава към този момент на сътрудниците хирурзи да го изрежат целия. Така че това е уникалността на случая, че беше един хибриден метод, с две техники, с цел да можем да получим най-хубавия вероятен резултат за пациента “, съобщи доцент Сираков.
След първата намеса, е ред и на втората – отстраняването на тумора от мозъка. Операцията продължава над осем часа, а Божидар губи над 2 литра кръв.
„ Ние се намираме в залата, където преди 2 години се случи самото премахване на тумора, извънредно рискова интервенция във връзка с кръвозагубата. Имаше сериозни момента, когато индикаторите на пациента започнаха да се утежняват. Когато към този момент виждахме, че количеството кръв, което губим, става прекомерно огромно. Всички го усетиха това нещо. Но пациентът имаше претекст да живее, въпреки и замаян. И успяхме да преминем през него “, споделя доктор Найденов.
А първите мигове след интервенция Божидар са били свързани с най-скъпото:
„ Първите ми мисли бяха къде е жена ми, къде ми е детето, тъй като аз към този момент знаех, че съм жив. И дали те знаят, че аз съм жив? “, споделя мъжът.
„ Застанах до леглото му, той беше с бинт на главата. Застанах до него, гледаше ме и сподели: " Това е, жена ми! ". Исках да го чуя, че той е жив, че той е до нас и … че ще се оправи “, споделя Илиана Машева, брачна половинка на Божидар.
„ Тогава аз осъзнах, че съм прескочил невъобразима цитадела, най-големия ров в живота си аз съм го прескочил. И аз още тогава знаех, че каквото и да ми следва, аз ще се оправя “, споделя Божидар.
Няколко седмици след интервенцията той се връща вкъщи.
„ Чувствах се зле, тъй като тате не е до мен, нямахме кураж. И когато той се върна, върна куража и осъзнах, че най-много би трябвало постоянно да бъдем дружно! Това е най-важното в фамилията – да сте дружно “, показа синът на Божидар.
Сега мъжът се възвръща и се връща към естествения живот. Променен е. Вижда живота през други очи. Цени още повече благосъстоянието, което има вкъщи.
Те бяха смели и върнаха един татко в живота на сина му.
„ Според мен е знамение, че той оцеля. Спасението съвсем постоянно е до нас. Той е доста покрай нас, стига да имаме очи, да го забележим и да се обърнем към него. Ако я няма тази дребна частичка вяра, може би животът губи смисъл “, сподели доктор Найденов.
„ Още един пациент, който сме съумели да върнем към положително качество на живот “, по този начин дава отговор на въпроса дали е благополучен доцент Станимир Сираков.
А Божидар няма думи, с които да благодари на лекарите за подарените мигове живот. Но знае и друго - че това, което му е давало сили на операционната маса, е оттатък материалното.
„ Любовта ме избави. Тя ме крепи до ден сегашен. Ако бях единствено аз, може би нямаше да имам тази мотивация и бих се предал. Благодарение на любовта ми към тях и детето, това е най-голямото лекарство, което съм изпил. Сега мога да кажа, че аз съм най-щастливия човек на тази земя. Защото аз в този момент виждам какъв е смисълът на моя живот “, споделя Божидар.
Години наред Божидар не подозирал, че лекото главоболие, от което страдал, може да е признак на нещо по-сериозно. До момента, в който болката станала непоносима, а зрението фрапантно отслабнало.
„ И по тази причина взех решение да потърся професионална здравна помощ. Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс, направих ядрено-магнитния резонанс и докторът видя нещо необяснимо. Той се стресна, че казусът е доста по-голям “, спомня си Божидар.
Оказва се великански израстък в мозъка, който към този момент е заел половината от черепното пространство. Лекарите поучават Божидар да се подложи на интервенция, само че става известно, че никой не се наема да я направи – прекомерно рискова е и съдбовният край е доста евентуален.
Така, от доктор на доктор, Божидар стига до болница " Свети Иван Рилски ", където се среща с доктор Емануил Найденов и доцент Станимир Сираков.
„ При Божидар видях нещо впечатляващо, в днешната медицина, това се назовава занемарен случай, тъй като беше се лутал преди да стигне до вярната диагноза. Туморът беше стигнал фрапантни размери, даже за международната литература. Рисковете бяха големи за живота му “, съобщи доцент доктор Станимир Сираков от Центъра по мозъчно-съдови болести, УМБАЛ " Св. Иван Рилски ".
„ Връщайки се обратно, не преставам да се учудвам, тъй като това беше несъвместимо с логиката. Човек да е жив, в положението, в което той се показа пред мен… Бях шокиран, това е истината “, изясни доктор Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ " Св. Иван Рилски ".
Още тогава лекарите си дали сметка, че рискът от съдбовен край по време на интервенция, е прекомерно огромен. Но тя е и единственият късмет за Божидар да продължи живота си.
„ Рискът беше 50% той да загине. Но той имаше право на този късмет. Трудно решение “, споделя доктор Найденов.
„ Ако не бяхме подхванали нищо, той продължаваше да върви отрицателно надолу, до момента в който в един миг щеше да се стигне до неизбежния край. Така че си струваше риска, само че като извънредно решение трябваше да го вземат Божидар и околните му “, разяснява доктор Сираков.
Божидар избира да рискува. Сили черпи от фамилията си, а най-силна опора се оказва неговият 7-годишен наследник Радослав.
„ Ако не бях си направил тази интервенция, не се знаеше още какъв брой дни ще съм на този свят. Обясних на жена ми, че имам тежък проблем, здравословен. Обясних и на моето дете, че имам сериозен проблем. Че би трябвало да си направя интервенция и не се знае какъв ще бъде изходът от тази интервенция “, спомня си мъжът.
Как се споделя такова нещо на 7- годишно дете , по какъв начин успяхте ?
- Дори и аз не знам по какъв начин. Това е непоносима тежест, която трябваше да поема. Много е мъчно. Той ми даде същинската мощ да се оправя. Защото аз му обясних. Най-тежкото беше, че аз може би няма да се върна. И че всичко ще остане за него. Тогава неговите единствени думи бяха: " Тате, не се притеснявай, аз съм с теб, нищо няма да ти се случи, тъй като ти си като Железния човек. " Това бяха най-трудните моменти в моя живот.
„ И като споделих – " Ти си стоманеният човек, тате! " Осъзнах, че в действителност той не е елементарен човек и е най-хубавият татко за мен. Най-вече, че може да преодолее една компликация и има мотивация у себе си “, съобщи Радослав Етрополски, наследник на Божидар, на 8 година
Така Божидар постъпва в болничното заведение през ноември 2019 година. И той, и лекарите се надяват рискът да си заслужава.
Операцията е комплицирана, тъй като би трябвало да се направи на два стадия, изясняват лекарите. Първият стадий е управителен от доцент Сираков, а интервенцията продължава над три часа. Целта – да бъде спряно кръвоснабдяването към тумора.
„ Под рентгенов надзор, най-често през артерия през крайници, с която стигаме под рентгенов надзор, до храненето на тумора и действаме селективно – единствено туморните съдове да бъдат запушени. В първия стадий успяхме да ограничим над 80% от тумора, което разрешава към този момент на сътрудниците хирурзи да го изрежат целия. Така че това е уникалността на случая, че беше един хибриден метод, с две техники, с цел да можем да получим най-хубавия вероятен резултат за пациента “, съобщи доцент Сираков.
След първата намеса, е ред и на втората – отстраняването на тумора от мозъка. Операцията продължава над осем часа, а Божидар губи над 2 литра кръв.
„ Ние се намираме в залата, където преди 2 години се случи самото премахване на тумора, извънредно рискова интервенция във връзка с кръвозагубата. Имаше сериозни момента, когато индикаторите на пациента започнаха да се утежняват. Когато към този момент виждахме, че количеството кръв, което губим, става прекомерно огромно. Всички го усетиха това нещо. Но пациентът имаше претекст да живее, въпреки и замаян. И успяхме да преминем през него “, споделя доктор Найденов.
А първите мигове след интервенция Божидар са били свързани с най-скъпото:
„ Първите ми мисли бяха къде е жена ми, къде ми е детето, тъй като аз към този момент знаех, че съм жив. И дали те знаят, че аз съм жив? “, споделя мъжът.
„ Застанах до леглото му, той беше с бинт на главата. Застанах до него, гледаше ме и сподели: " Това е, жена ми! ". Исках да го чуя, че той е жив, че той е до нас и … че ще се оправи “, споделя Илиана Машева, брачна половинка на Божидар.
„ Тогава аз осъзнах, че съм прескочил невъобразима цитадела, най-големия ров в живота си аз съм го прескочил. И аз още тогава знаех, че каквото и да ми следва, аз ще се оправя “, споделя Божидар.
Няколко седмици след интервенцията той се връща вкъщи.
„ Чувствах се зле, тъй като тате не е до мен, нямахме кураж. И когато той се върна, върна куража и осъзнах, че най-много би трябвало постоянно да бъдем дружно! Това е най-важното в фамилията – да сте дружно “, показа синът на Божидар.
Сега мъжът се възвръща и се връща към естествения живот. Променен е. Вижда живота през други очи. Цени още повече благосъстоянието, което има вкъщи.
Те бяха смели и върнаха един татко в живота на сина му.
„ Според мен е знамение, че той оцеля. Спасението съвсем постоянно е до нас. Той е доста покрай нас, стига да имаме очи, да го забележим и да се обърнем към него. Ако я няма тази дребна частичка вяра, може би животът губи смисъл “, сподели доктор Найденов.
„ Още един пациент, който сме съумели да върнем към положително качество на живот “, по този начин дава отговор на въпроса дали е благополучен доцент Станимир Сираков.
А Божидар няма думи, с които да благодари на лекарите за подарените мигове живот. Но знае и друго - че това, което му е давало сили на операционната маса, е оттатък материалното.
„ Любовта ме избави. Тя ме крепи до ден сегашен. Ако бях единствено аз, може би нямаше да имам тази мотивация и бих се предал. Благодарение на любовта ми към тях и детето, това е най-голямото лекарство, което съм изпил. Сега мога да кажа, че аз съм най-щастливия човек на тази земя. Защото аз в този момент виждам какъв е смисълът на моя живот “, споделя Божидар.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ