История славянобългарска“ е първото възрожденско произведение на българската историография, написано

„ История славянобългарска “ е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в интервала 1760 – 1762 година Нейният пръв дубликат е дело на Софроний Врачански (1765). Приема се алегорично за начало на Българското възобновление.
Първото печатно издание на цялостния автентичен текст е квалифицирано от Йордан Иванов и оповестено през 1914 година от БАН[1]. До 1984 година, черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, Атон. Българските разследващи служби, Държавна сигурност, подменят с копие черновата и я придвижват в България през същата година, защото били уверени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общественост по отношение на текста по време на последните години на Студената война. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 година президентът Петър Стоянов я връща на Зографския манастир, а в това време през 1998 и 2000 година Издателството на Софийския университет реализира две фототипни издания на История славянобългарска, съпроводени с преводи надлежно на актуален български език и на британски език.
През 2003 година университетското издателство „ Св. Климент Охридски “ със съдействието на НИМ издава фототипно преписа-белова както и преведените от Петър Динеков текстове на новобългарски език.