Как започнах да вярвам в задгробния живот
История, която споделя по какъв начин млад доктор почнал да има вяра в Отвъдното:
Това се случи преди шест години. Работех в реанимацията на интензивното поделение. Дежурих 24 часа дружно с приятелката си (срещахме се още от здравното училище).
Беше вечер. Приятелката ми стоеше на масата и пишеше данните за положението на пациентите, които аз ѝ диктувах, гледайки мониторите до леглата. Всичко си бе както нормално. Отидох до следващата пациентка, с цел да оповестя за кръвното ѝ, пулса и т. н.
Пациентката бе с петдесет години по-възрастна от нас и бе постъпила поради опит за самоубийство, в резултат на нещастна обич (и такова нещо има!).
Тя лежи, в схващане и ме пита:
– А за какво в отделението ви има външни лица?
– Какви външни лица? (реагирах умерено, психозата и халюцинациите в нашата област са нещо обичайно).
– Ами тези – сподели тя – мъжът и дамата в сивите костюми.
(смеех се вътрешно)
– И какво вършат? – попитах аз.
– Нищо, оглеждат се за нещо.
– Разбирам, поспете, почивайте си.
Отидохме с приятелката ми за чай, усмихнахме се, забравихме за случая. Тази пациентка умря на идващия ден. От какво не мога да кажа, не помня, може би тромб, а може би поради проблеми с бъбреците.
Минаха седмица-две.
Пациент с некротичен панкреатит (тъкани на панкреаса се омъртвяват), постоянно се случва на алкохолици, какъвто бе казусът и с този господин.
Ситуацията беше същата, диктувах данните за положението от монитора, приятелката ми пишеше.
– При вас всевъзможни ли се разхождат, до момента в който аз лежа гол??!
– Как по този начин всевъзможни? Тук сме единствено аз и здравната сестра.
– Да бе, мъж и жена стоят зад раменете ти и гледат нещо.
Замръзнах, не споделих нищо.
– И какво вършат, по какъв начин наподобяват? – попитах го аз.
– Ама по какъв начин? В сиви костюми, мъжът е с вратовръзка, нищо не вършат, грижат се за нещо.
С приятелката ми се спогледахме и ни се появи буца в гърлото. Инстинктът за самозапазване взе връх над здравия разсъдък и, обръщайки се към пациента, зададох въпрос:
– А те рискови ли за нас?
– Аз от кое място да знаем, те даже не гледат към вас. А ти отидо до прозореца да пушиш, примами ги с по една цигара.
Тук напълно изчаткахме! Нямаше по какъв начин хора с разнообразни проблеми в друг интервал от време да виждат идентични неща. И детайлите толкоз да си наподобяват. Няма по какъв начин да знаят, че пуша, още повече на прозореца.
И този пациент умря на идващия ден, а аз цяла вечер не пуших, до прозореца пък въобще не припарих.
