Бивш бодигард на Азис намери майка си, а тя му даде бъбрека си
История като на кино се случва в живота на някогашният първенец по културизъм и треньор пo фитнес на Азис - Ангел Трендафилов-Ачо. Повече от две години той се бори за живота си, като чакаше донор на бъбрек, с цел да може да живее. И тъкмо когато не виждаше излаз, той откри родната си майка, която му оказа помощ да оживее със своя бъбрек.
„ Живея втори живот. Три години и половина диря донор. След 47 години открих родната си майка, която ми даде своя бъбрек за нужната животоспасяваща трансплантация и оживях. Интервенцията направих в Турция, защото у нас е доста по-малка практиката ", споделя Ачо пред „ България Днес “.
Според него у нас има положителни лекари, само че донорството не е толкоз необятно публикувано и надлежно не могат да се осъществят доста постоянно подобен вид трансплантации.
„ Майка ми въпреки всичко е жена на възраст и технологиите, които се употребяват за изваждане на бъбрека, са доста по-натоварващи в България, в сравнение с модерните способи в турските лечебни заведения. Иначе след самата трансплантация компликацията беше да си напаснат органите с поддържащите медикаменти. И това към този момент се случва ", споделя Ачо, който се радва като дете на новия си живот.
3аболяването си той открива инцидентно. „ И откакто разбрах за диагнозата, взех решение, че е време да намеря същинските си родители, защото човек в никакъв случай не знае докога ще е жив, а пък аз съм осиновен, израснал съм с друго семейство и в различен град. Разбрах, че по времето на социализма майка ми е била млада учителка, неомъжена и забременяла. Човекът я изоставил, нямала различен късмет с изключение на да ме роди и да ме остави. И подписала документи за осиновяване. Родителите, които са ме отгледали, ми споделиха, че са ме „ взели на към този момент осъзната възраст ", споделя Ачо.
Намерил майка си Мария Неделчева в село в Сиистренско. „ Гледахме се дълго, мълчахме. Една кръв сме, само че действително бяхме непознати. Е, към този момент не е по този начин. Имал съм и огромен жанр. Днес съм признателен на всички “, разчувствуван е Ачо.
„ Живея втори живот. Три години и половина диря донор. След 47 години открих родната си майка, която ми даде своя бъбрек за нужната животоспасяваща трансплантация и оживях. Интервенцията направих в Турция, защото у нас е доста по-малка практиката ", споделя Ачо пред „ България Днес “.
Според него у нас има положителни лекари, само че донорството не е толкоз необятно публикувано и надлежно не могат да се осъществят доста постоянно подобен вид трансплантации.
„ Майка ми въпреки всичко е жена на възраст и технологиите, които се употребяват за изваждане на бъбрека, са доста по-натоварващи в България, в сравнение с модерните способи в турските лечебни заведения. Иначе след самата трансплантация компликацията беше да си напаснат органите с поддържащите медикаменти. И това към този момент се случва ", споделя Ачо, който се радва като дете на новия си живот.
3аболяването си той открива инцидентно. „ И откакто разбрах за диагнозата, взех решение, че е време да намеря същинските си родители, защото човек в никакъв случай не знае докога ще е жив, а пък аз съм осиновен, израснал съм с друго семейство и в различен град. Разбрах, че по времето на социализма майка ми е била млада учителка, неомъжена и забременяла. Човекът я изоставил, нямала различен късмет с изключение на да ме роди и да ме остави. И подписала документи за осиновяване. Родителите, които са ме отгледали, ми споделиха, че са ме „ взели на към този момент осъзната възраст ", споделя Ачо.
Намерил майка си Мария Неделчева в село в Сиистренско. „ Гледахме се дълго, мълчахме. Една кръв сме, само че действително бяхме непознати. Е, към този момент не е по този начин. Имал съм и огромен жанр. Днес съм признателен на всички “, разчувствуван е Ачо.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ