Брутализиране. И в България
Историкът Джордж Мос сподели, че тоталитарните режими стават вероятни заради брутализирането на общностите във времето на Голямата война. Тогава хората години наред живеят с новините от фронта, с ужаса на окопите и колоните ранени. Навремето даже и детските играчки се милитаризират. А това незабелязано приготвя Европа за идната още по-голяма доза принуждение през Втората международна война.
Не се пробвам да морализаторствам: през днешния ден повишаването на експанзията в медийната среда не ме тревожи поради някаква невъзпитаност на представителите - тя заплашва самите основи на обществения ред. А международните вести са най-ясният образец.
Агресията маха от екрана
Подивял мохамеданин излиза на улицата с кухненски нож да отмъщава - примерно за нетърпимите премеждия на децата в Алепо. Някакъв еврофашист блъска с буса си молещи се пред джамия в Лондон, с цел да отмъсти на всички мюсюлмани. Тръмп атакува словесно дами, мексиканци и демократи. Някакъв ляв деятел стреля по конгресмен и още четирима в битка против тръмпизма. Едва разгласен Брекзитът, британски националисти стартират да наскърбяват и даже физически да бият поляци. Във Франция ислямофашисти избавят поруганата от карикатуристи чест на Пророка (мир на праха му). Норвежки ариец избива стотина арийски деца, с цел да обърне внимание на застрашеността на арийската раса от имигрантите. Християнин пребива с бухалка 17-годишно момиче във Вирджиния на излизане от джамията Да не преставам ли?
Въпросът кой е отговорен и кой пръв е почнал, несъмнено, има смисъл за историците, само че надали оказва помощ да излезем от спиралата на насилието. В един смисъл първи са бандитите от ИД, в различен – колониалистите, в трети – арабските нашествия, в четвърти – кръстоносците. Въпросът е за какво цялата тази драма на идентичностите през днешния ден все по-често ни води към принуждение вместо към научни конференции? Едно допустимо пояснение се крие в медийния пейзаж: сходно на климатичното стопляне, което провокира всевъзможни крайности, през днешния ден се подвига общата медийна температура и от тревожните аномалии като проваляне на правила се завихрят непознати до през днешния ден трансгресивни циклони.
Наместо да успокояват, да лекуват историческите и обществени рани, да търсят помиряване и амнистия, както са повелявали преди време огромните религии, елитите през днешния ден ги разчоплят и като че ли преднамерено обострят страданието. А безчет уеб сайтове, блогове, конгреси подкрепят всичко това. Един мохамеданин би трябвало да прекара живота си пред все по-въздействащата, все по-мултимедийна панорама на униженията в Палестина, на извличането на Саддам от дупката, да се сблъсква ежедневно онлайн с причини за своята непоправима назадничавост. От другата страна ислямофашистите се включиха в брутализацията с рязане на глави, заложници на колене и премазани пешеходци. Показват го и медиите. И на някои им се прищява да вземат един автомат и да стрелят, да стрелят, да стрелят.Българската грубост
Подобна сценография на минали премеждия радикализира и българския пейзаж. Човек ще каже, че тъгите от по този начин нареченото турско иго с времето вместо да отшумяват, стават все по-нетърпими. Същото май се случва и с закононарушенията от времето на комунизма, които 28 години по този начин и не успяхме да осъдим, та да обърнем страницата. Ще кажете предишното би трябвало да се помни, само че дали следва да влизаме с него в отношение на отплата, на почистване на сметки?
Да беше единствено предишното – щяхме да минем с някоя и друга героична историческа възстановка, да се маскираме, да набием неприятните, след това да пием бира. Бедата е, че градусът на символна експанзия се вдига; през 1990-те на първа линия бяха таблоидите, в този момент ни брутализират неизброими уеб сайтове, блогове, конгреси. Всеки е нарушител до доказване на противното, дамите са леки, инвалидите са измамници. Една неволя е, че Москов назовава ромите " скотове ", а Симеонов - " раждащи кучки ", че Марешки или президентската брачна половинка пускат ехидни хомофобски реплики. Друга, по-голяма неволя е, че сходни хора, облечени в медийна власт дават интифа на бай ти Иван, че негов родолюбив дълг е да дискриминира и ненавижда. Професор по математика декларира, че мюсюлманите са " генетично повредени ", съгласно социолог бежанците в никакъв случай не можели да се интегрират, публицист назовава гражданските деятели " либерасти "...
Наглед незначителни, сходни реплики подвигат талази от експанзия в мрежата, с които към този момент никой не може да се оправи. Вместо да дава образец за овладяност, общественият център подканя: разпасвайте се както ви се желае, бъдете достоверни в омразата си.
Кога символното принуждение минава в действително? Това никой не може да планува. Онзи на спирката, ритнал старата жена, просто бил вманиачен, нещо отключило нервните вериги; охранителите пребили водача, тъй като ги нервирал като им бипнал; Сидеров може би нападнал НАФТИЗ поради заветите на Левски Трансгресивното държание продава медиен артикул и колкото повече пояснения, диспути, кавги – толкоз повече трафик.
Обяснения всевъзможни. Нека погледнем ставащото от отдалеченост: в медийния ни мироглед от дълго време няма ден без засегнатост, без клюка, без ритник, без бомба. Едни се свиват обезверени в черупката си, други се впускат да мерят мускули на медийната сцена. Не знам по какъв начин може да се овладее възходящата брутализация - учебното заведение се проваля, правото се намесва, когато резултатът на експанзията към този момент е изконсумиран, световна медийна регулация звучи като научна фантастика.
Остава какво? Да се надяваме този път да не стигнем до най-лошото?
Анализът е обява на " Дойче веле "
Не се пробвам да морализаторствам: през днешния ден повишаването на експанзията в медийната среда не ме тревожи поради някаква невъзпитаност на представителите - тя заплашва самите основи на обществения ред. А международните вести са най-ясният образец.
Агресията маха от екрана
Подивял мохамеданин излиза на улицата с кухненски нож да отмъщава - примерно за нетърпимите премеждия на децата в Алепо. Някакъв еврофашист блъска с буса си молещи се пред джамия в Лондон, с цел да отмъсти на всички мюсюлмани. Тръмп атакува словесно дами, мексиканци и демократи. Някакъв ляв деятел стреля по конгресмен и още четирима в битка против тръмпизма. Едва разгласен Брекзитът, британски националисти стартират да наскърбяват и даже физически да бият поляци. Във Франция ислямофашисти избавят поруганата от карикатуристи чест на Пророка (мир на праха му). Норвежки ариец избива стотина арийски деца, с цел да обърне внимание на застрашеността на арийската раса от имигрантите. Християнин пребива с бухалка 17-годишно момиче във Вирджиния на излизане от джамията Да не преставам ли?
Въпросът кой е отговорен и кой пръв е почнал, несъмнено, има смисъл за историците, само че надали оказва помощ да излезем от спиралата на насилието. В един смисъл първи са бандитите от ИД, в различен – колониалистите, в трети – арабските нашествия, в четвърти – кръстоносците. Въпросът е за какво цялата тази драма на идентичностите през днешния ден все по-често ни води към принуждение вместо към научни конференции? Едно допустимо пояснение се крие в медийния пейзаж: сходно на климатичното стопляне, което провокира всевъзможни крайности, през днешния ден се подвига общата медийна температура и от тревожните аномалии като проваляне на правила се завихрят непознати до през днешния ден трансгресивни циклони.
Наместо да успокояват, да лекуват историческите и обществени рани, да търсят помиряване и амнистия, както са повелявали преди време огромните религии, елитите през днешния ден ги разчоплят и като че ли преднамерено обострят страданието. А безчет уеб сайтове, блогове, конгреси подкрепят всичко това. Един мохамеданин би трябвало да прекара живота си пред все по-въздействащата, все по-мултимедийна панорама на униженията в Палестина, на извличането на Саддам от дупката, да се сблъсква ежедневно онлайн с причини за своята непоправима назадничавост. От другата страна ислямофашистите се включиха в брутализацията с рязане на глави, заложници на колене и премазани пешеходци. Показват го и медиите. И на някои им се прищява да вземат един автомат и да стрелят, да стрелят, да стрелят.Българската грубост
Подобна сценография на минали премеждия радикализира и българския пейзаж. Човек ще каже, че тъгите от по този начин нареченото турско иго с времето вместо да отшумяват, стават все по-нетърпими. Същото май се случва и с закононарушенията от времето на комунизма, които 28 години по този начин и не успяхме да осъдим, та да обърнем страницата. Ще кажете предишното би трябвало да се помни, само че дали следва да влизаме с него в отношение на отплата, на почистване на сметки?
Да беше единствено предишното – щяхме да минем с някоя и друга героична историческа възстановка, да се маскираме, да набием неприятните, след това да пием бира. Бедата е, че градусът на символна експанзия се вдига; през 1990-те на първа линия бяха таблоидите, в този момент ни брутализират неизброими уеб сайтове, блогове, конгреси. Всеки е нарушител до доказване на противното, дамите са леки, инвалидите са измамници. Една неволя е, че Москов назовава ромите " скотове ", а Симеонов - " раждащи кучки ", че Марешки или президентската брачна половинка пускат ехидни хомофобски реплики. Друга, по-голяма неволя е, че сходни хора, облечени в медийна власт дават интифа на бай ти Иван, че негов родолюбив дълг е да дискриминира и ненавижда. Професор по математика декларира, че мюсюлманите са " генетично повредени ", съгласно социолог бежанците в никакъв случай не можели да се интегрират, публицист назовава гражданските деятели " либерасти "...
Наглед незначителни, сходни реплики подвигат талази от експанзия в мрежата, с които към този момент никой не може да се оправи. Вместо да дава образец за овладяност, общественият център подканя: разпасвайте се както ви се желае, бъдете достоверни в омразата си.
Кога символното принуждение минава в действително? Това никой не може да планува. Онзи на спирката, ритнал старата жена, просто бил вманиачен, нещо отключило нервните вериги; охранителите пребили водача, тъй като ги нервирал като им бипнал; Сидеров може би нападнал НАФТИЗ поради заветите на Левски Трансгресивното държание продава медиен артикул и колкото повече пояснения, диспути, кавги – толкоз повече трафик.
Обяснения всевъзможни. Нека погледнем ставащото от отдалеченост: в медийния ни мироглед от дълго време няма ден без засегнатост, без клюка, без ритник, без бомба. Едни се свиват обезверени в черупката си, други се впускат да мерят мускули на медийната сцена. Не знам по какъв начин може да се овладее възходящата брутализация - учебното заведение се проваля, правото се намесва, когато резултатът на експанзията към този момент е изконсумиран, световна медийна регулация звучи като научна фантастика.
Остава какво? Да се надяваме този път да не стигнем до най-лошото?
Анализът е обява на " Дойче веле "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ